Пламък и лед

Двайсет и седма глава

— Къде е тя? — възкликна нетърпеливо, когато лекарката пристъпи в мраморното фоайе.

— В болница в Бостън. Не се тревожи, това е една от най-добрите клиники в света.

— Защо е там? Какво се е случило?

— Преди два дни е претърпяла операция, но още не е дошла в съзнание.

— Трябва да бъда до нея!

— Така и предположих. Самолетът за Бостън излита от „Ла Гуардия“ в един и петнайсет. Запазих ти място, а таксито, с което дойдох, чака долу. Разполагаме с достатъчно време да ти съобщя каквото знам и да отговоря на въпросите ти. Сигурна съм, че пътуването до Бостън ще ти се стори безкрайно, но след като са ти известни фактите, ще можеш да се съсредоточиш.

— Имаш право, Даяна. Моля те, разкажи ми всичко, не крий нищо от мен!

— Добре. Ще започна с това, че в момента състоянието й е стабилно. Жизнените й показатели са нормални, дишането — също. Изглежда като заспала, но всъщност е нещо по-сериозно… — Лукас понечи да я прекъсне, но тя го спря с жест и продължи: — Лекарите, които са сред най-добрите специалисти в света, са проучили всички възможни неврологични параметри и не са открили абсолютно никакви признаци за мозъчно увреждане. За каквото и да било увреждане. Гейлън още не е излязла от упойка, но лекарите се надяват това да се случи всеки момент. Може би вече ще е в съзнание, когато пристигнеш в Бостън.

„Как се е озовала там? — тревожно се питаше Лукас. Сърцето му се сви от лошо предчувствие. — Маршрутът за Канзас не минава през Масачузетс.“

— Да не е станала жертва на катастрофа?

— Не, престани да се тревожиш! Действала е според добре подготвен план, за който изобщо не подозирах. Замислила го е в нощта, преди да я изпишат от Общинската болница, когато за пръв път се е осмелила да огледа нараняванията от ножа на Брандън и е видяла обезобразеното си тяло.

— Но…

— Знам какво си мислиш. Всички предполагахме, че тя знае за състоянието си, за това, какво й е сторил психопатът.

— Но Гейлън твърди, че си спомня всичко, че нито за миг не е губила съзнание. — Спомни си как очите й бяха широко отворени, докато Брандън нанасяше жестоките поражения на плътта й. — Знае какво се е случило.

— И да, и не. Имала е усещането, че Брандън я залива с топла течност, но не е чувствала болка, затова е решила, че съзнанието й й е изиграло лоша шега, че онова, което си спомня, не се е случило в действителност. Едва когато заговорих за сериозните й наранявания, е разбрала, че наистина ги има, но дори тогава не е осъзнавала, че убиецът я е кълцал с нож. Мислила си е, че по гърдите й има изгаряния и тъй като не е изпитвала болка, решила, че не са фатални. А може би — едва чуто промълви Даяна — дълбоко в себе си е знаела истината, но се е страхувала да застане срещу огледалото. Когато все пак е видяла какво й е причинил Брандън, помолила телефонистката да я свърже с дежурния в отделението по пластична хирургия. Ще ти спестя подробностите и ще ти кажа само, че попаднала на лекар — стажант, който известно време бил работил в клиниката в Бостън и бил чувал за нова и многообещаваща оперативна техника, експериментирана там.

— Експериментирана… — прошепна Лукас.

— Не забравяй, че изследванията се провеждат чрез експерименти, Лукас. Напредъкът на медицината и в частност на хирургията е невъзможен без изследователска дейност. Освен това експериментите не са толкова рисковани, тъй като провеждането им се разрешава само след многогодишни проучвания.

— Разкажи ми по-подробно — помоли той и си помисли: „На какви експерименти се е подложила скъпата ми Гейлън?“.

— Вече обясних и на теб, и на бъдещата ти съпруга, че традиционният подход към премахването на белезите е да се изчака раните напълно да заздравеят. Понякога дори след сериозни наранявания остават почти невидими белези. Традиционният подход обаче изисква време. Пациентът трябва да се въоръжи с търпение в продължение на месеци, дори години.

— А експерименталният? — едва чуто попита той.

— Привържениците му настояват, че трябва да се приложи до десет дни след нараняването, докато тъканите реагират най-активно, дори — бих казала — агресивно. В повечето случаи се извършва хирургическа ресекция на прекалено бързо заздравяващата тъкан. После мястото се третира със специална смес, която прави по-умерена ответната реакция на организма. В случаите, в които оказва желаното въздействие, не остават никакви белези.

— А какво става в случаите, когато не помогне?

— Има опасност да останат по-дълбоки белези…

— Продължавай.

— … които не подлежат на отстраняване чрез повторна операция…

— Какво още, Даяна?

— Възможно е поради прекъсване на съседни нервни окончания пациентът да изпитва силна болка. Хронична болка.

Лукас тихо изруга. Тя не чу думите му, но тонът му беше достатъчно красноречив.

— Гейлън е знаела какъв риск поема.

— Как й е хрумнало да се поведе по ума на някакъв стажант?

— Случаят е съвсем различен. Но ако ти послужи за утеха, ще ти кажа, че въпросния стажант го очакват големи неприятности, задето не се е обърнал към лекуващия лекар на Гейлън, тоест към мен. Не е трябвало дори да обсъжда въпроса с пациентката, която не бил виждал дотогава, камо ли да взима решения. Ала след като разговарял с Гейлън, нашият умник телефонирал в Бостън и уговорил да я приемат в клиниката. Не подозирах нищо и едва днес научих за намесата на стажанта, който се поинтересувал дали колегите от Бостън са ме информирали за състоянието на пациентката. Навярно е предполагал, че тя е споделила с мен намеренията си. Обещала му била, че непременно ще разговаря с мен. Разбира се, стореното от него е непростимо, но аз поемам отговорността.

— Сигурно наистина му е обещала да ти каже — горчиво промълви Лукас. — Но изобщо не е възнамерявала да ти се обади, за да не издадеш плановете й пред мен.

— Искала е да те изненада, Лукас. Убедена съм, че това е истинската причина, още повече че именно нея е изтъкнала пред психиатъра.

— Психиатър ли? Какъв психиатър?

— Консултациите с психиатър са препоръчителни дори при козметичните пластични операции, а при експерименталните са задължителни… поради минималния риск…

— Хората от изследователския екип отказват да приложат експерименталната техника върху пациенти, които поради една или друга причина не харесват външността си, така ли?

— Точно така. Не оперират и хора, които очакват да станат неузнаваеми или които не са в състояние да понесат стреса от евентуалната неуспешна хирургическа намеса.

— Психиатърът е преценил, че Гейлън има основание да желае операцията, тъй като годеникът й не понася да докосва ужасните й белези, така ли?

— Грешиш. Тя не е изтъкнала тази причина, пък и колегата нямаше да я приеме. Гейлън знае, че я обичаш, че няма да я разлюбиш дори ако е обезобразена. Психиатърът също е разбрал чувствата й. Но, Лукас, тя те обича лудо. Не е искала Брандън да бъде част от живота ви, да хвърля сянка върху любовта ви. Не е искала белезите по тялото й да напомнят и на двама ви за безумеца.

Лукас си каза, че Даяна не подозира истината — Гейлън се е подложила на рискована операция само заради него, за да му спести бъдещи душевни страдания.

— Какво ще се случи, ако експериментът се окаже неуспешен, Даяна? Ако белезите са по-грозни отпреди и е невъзможно да се отстранят оперативно, ако Гейлън е обречена да живее в мъки до края на дните си? Психиатърът попитал ли я е какво ще се случи тогава?

— Разбира се — това е най-важният въпрос. Гейлън отвърнала, че сватбата ви ще се състои на уречената дата, защото любовта ви е по-силна от злото у Брандън.

— Той повярвал ли й е?

— Да.

Лукас стисна клепачи и си каза: „Скъпа моя, значи си се научила да прикриваш мислите и чувствата си, да лъжеш, за да ми спестиш бъдещи страдания.“ Тя няма да се върне при него, ако експериментът е неуспешен. Няма да му позволи до края на живота си да бъде измъчван от гледката на тялото й, което убиецът бе обезобразил, за да му отмъсти.

— Лукас, чуваш ли ме?

Той тръсна глава и отвори очи. На Даяна й се стори, че наднича в две бездни, изпълнени с непрогледен мрак.

— Гейлън ще дойде в съзнание. Ще ти кажа и още нещо, въпреки че сигурно не те интересува — съобщиха ми, че никога досега не са имали толкова обнадеждаващ резултат. Тя без колебание се е подложила на операцията, защото е знаела, че ще бъде успешна.

„Операцията мина успешно, но пациентът почина“ — с горчива ирония си каза Лукас.

Даяна сякаш прочете мислите му и се опита да го отклони от темата:

— Лейтенант Хънтър, би трябвало да ме попиташ дали не противоречи на лекарската етика да ти разкривам подробности от поверителен разговор между пациент и психиатър. Направих го по молба на Бес Чандлър.

— Майката на Гейлън! — изумено възкликна той.

— Да. Гейлън я беше посочила като своя най-близка родственица.

— Посочила е Бес Чандлър, а не мен — прошепна Лукас.

— Разбира се, та нали още не си й съпруг. От правна гледна точка е невъзможно да те посочи за свой родственик, след като нямате сключен брак. Освен това е искала да те изненада.

„Не е вярно! — мислено извика той. — Ако операцията излезеше неуспешна, Гейлън завинаги щеше да изчезне от живота ми!“

— Бес Чандлър е пристигнала в Бостън едва днес сутринта. Била е на учителска конференция в Канзас, късно снощи се е върнала у дома и е намерила на телефонния секретар няколко съобщения от лекуващия лекар на Гейлън. А тази сутрин, още щом отишла в болницата, попитала за теб. Настояла да те уведомят за операцията въпреки желанието на Гейлън да я запази в тайна.

— Сигурно са разговаряли по телефона и Гейлън й е разказала за мен — предположи Лукас.

— Грешиш. Доколкото разбрах, не са се чували от години, но Бес с интерес следяла кариерата на дъщеря си дълго преди да се прочуе в цялата страна около случая с Казанова. Освен това щастливата развръзка на трагедията беше разгласена от всички медии, имам предвид вашия годеж. Колегите тъкмо се питали кой да те информира за състоянието на Гейлън, когато им позвъних. Бес Чандлър им била разрешила да споделят с мен проблема, а аз да ти разкажа всичко.

Даяна долови, че той е напрегнат като пружина, че изгаря от желание час по-скоро да бъде при любимата си, ала все пак го попита:

— Имаш ли въпроси?

— Не — отвърна той, макар не цялото му същество крещеше: „Да, имам! Защо го стори, Гейлън, защо?“. Но и сам знаеше отговора — тя го обичаше безпределно, любов като нейната позволява на мечтите да се сбъднат… но може и да е разрушителна. — Благодаря за всичко, Даяна.

— Длъжница съм ти… Наруших лекарската етика. Всички колеги от Общинската болница чувстват вина за случилото се.

— Ако тя се бе обърнала към теб, нямаше да уредиш постъпването й в бостънската клиника.

— Имаш право — призна Даяна, — въпреки че Гейлън бе идеалната кандидатка и от медицинска, и от емоционална гледна точка, защото искрено я обичаш. Знаех, че именно заради силната ти любов връзката помежду ви няма да бъде разрушена от грозните белези. Не виждах причина Гейлън да се излага на излишен риск.

Таксито наистина чакаше пред небостъргача от гранит и стъкло. Лукас предложи на Даяна да минат през болницата, откъдето той щеше да продължи към летището. Но лекарката заяви, че предпочита да се върне на работа пеш. Искало й се да размисли как да накаже младия стажант.

След като таксито потегли, Лукас помоли шофьора да се отбият в един театър на Бродуей, където се репетираше семейна драма.

Залата тънеше в мрак, прожекторите осветяваха само сцената. Но Лукас Хънтър притежаваше способността да вижда в мрака, което бе и божи дар, и проклятие. През този февруарски ден Лорънс Кинкейд сякаш също бе надарен с необикновено зрение. Дори в тъмнината на залата видя изражението на Лукас, което му напомни за кошмарната нощ преди много години. Тогава малкият Лукас бе влетял в кабинета му и използвайки жестомимичния език, беше предал отчаяното съобщение: „Джени е в опасност. Моля те, побързай!“.

Не проговориха. Не си казаха нищо и с жестове.

Лукас се обърна и тръгна към изхода, а Лорънс го последва като през онази фатална нощ, когато смъртта на Джени бе разбила живота им.