Пламък и лед

Осма глава

Колко жизнерадостна бе този петък, докато отиваше на работа! Чувстваше се защитена, в безопасност. Небето над Манхатън беше сиво. Като очите на Лукас Хънтър. Сякаш той я наблюдаваше, сякаш бдеше над нея.

Гейлън се заглеждаше в лицата на минувачите, с които се разминаваше по Пето Авеню, взираше се в очите им и с изненада забелязваше усмивките им. Непознатите като че й съчувстваха, като че й казваха: „В този град има и други хора, които са претърпели неуспехи.“

Влезе в сградата на телевизията малко преди девет. Казанова очевидно беше изпълнил обещанието си да разгласи, че възнамерява да разговаря единствено с Гейлън Чандлър и разговорите да бъдат излъчвани по Кей Си Ар. Колегите й я гледаха с небивал интерес.

— Очаква те слава, Гейлън — отбеляза Уоли, сетне сви рамене: — Поне аз мисля така.

— Всички сме на това мнение — намеси се Вивека. — Това ще бъде журналистическото попадение на столетието! Ще се прославиш!

— И аз мисля така — кимна Адам.

— Благодаря ви, но аз самата нямам никакъв принос.

Крадешком погледна Пол. Очакваше поредна хаплива забележка, но той изглеждаше необичайно сериозен и не промълви нито дума.

— Ще бъдеш звезда — настоя Вивека. — А ние ще ти помагаме да се възползваш от тази златна възможност. Разбира се, ще излъчим записите на разговорите ви, но се надяваме да го убедиш да се включи в ефир. А пък ако успееш да го подмамиш поне за миг да не използва електронното устройство за промяна на гласа…

— Почакай, Вив — намеси се Адам. — Говориш за убеждаване, за подмамване… Забрави ли, че този тип е убил четири жени?

— Нито за миг не съм забравила, Адам, повярвай ми. С Марша бяхме състудентки във Васар. Но убиецът няма да посегне на Гейлън, защото тя е неговата връзка с нас, само чрез нея ще постигне известността, за която мечтае. — Вивека забеляза, че Лукас е влязъл в нюзрума, и добави: — Освен това лейтенант Хънтър ще бди над нея. Нали, Лукас?

— Разбира се.

Както обикновено, беше в черно. Гарвановочерната му коса блестеше, сивите му очи бяха като късчета лед.

Никой не би предположил, че работи в отдел „Убийства“. Приличаше на цивилен агент от Бюрото за борба с наркотиците, който не е мигнал цяла нощ, за да арестува набелязаните наркопласьори, но не чувства умора, защото е удовлетворен от работата си.

Но още по-голяма бе приликата му с хищник, дебнещ жертвата си. Мисълта за предстоящия удар даваше нови сили на лейтенант Лукас Хънтър.

— На твое разположение сме, Лукас — заяви Вивека и се усмихна подкупващо. — Ще ти помогнем да заловиш убиеца. Заповядай в кабинета ми — още сега ще обсъдим стратегията.

Тръгна към вратата, очаквайки Лукас да я последва, но той процеди с леден тон:

— Първо ще поговоря с Гейлън.

— И тя може да участва в съвещанието…

— Първо ще разговарям с нея — прекъсна я Лукас.

Усмивката й помръкна.

— Както искаш — изрече. — Все пак трябва да те запозная с най-важните хора в „отбора“ на Кей Си Ар. Не ти представям Адам, защото сте стари познати.

— Разбира се — промърмори Лукас и изражението му се смекчи. Адам се беше оженил за едно от момичетата, с които бяха свързани детските спомени на Лукас. Полин бе по-изнежена и болнава от сестра си Мариан, но я беше надживяла. — Как е съпругата ти, приятелю?

— Да речем, че е добре… доколкото това е възможно при нейното състояние. Боя се, че прекалено се раздава и не мисли за себе си — въздъхна Адам.

— Винаги е била такава. Предай й сърдечните ми поздрави.

— Благодаря. Няма да забравя.

Замълчаха. Мислите им бяха обсебени от смелата жена, от която и двамата се възхищаваха.

Вивека се почувства неловко, но се окопити и продължи:

— Това е Пол.

Лукас не благоволи да го погледне и сухо отбеляза:

— Виждали сме се с господина.

— А, щях да пропусна Уоли — промърмори Вивека, а тонът й подсказваше, че този човек не заслужава особено внимание. — Пол и Уоли са операторите, които заснемат репортажите на Адам и Гейлън. От днес са и на твое разположение.

— Благодаря. Навярно ще се наложи да прибегна до услугите им. С Гейлън трябва да обсъдим важни подробности. После ще поговоря с теб, Вивека, и с Джон, ако не е зает.

Не изчака да види реакцията й на заповедническия си тон, а мълчаливо поведе Гейлън по коридора.

Когато влязоха в нейния кабинет, той я изгледа внимателно и промълви:

— Добро утро. Изглежда, не си мигнала цяла нощ.

Това бе самата истина. Набързо бе опаковала малкото си вещи. Да опише разговора си с убиеца, не й отне много време. Но остана будна — мислите за Лукас не й даваха покой. Изпитваше ту тревога, ту надежда, противоречивите чувства се сменяха като стъкълца на калейдоскоп — понякога ярки и блестящи, друг път черни като нощен мрак.

Страхуваше се да не подведе Лукас, но с цялата си душа се надяваше да му помогне. Знаеше, че само тя може да подмами дивия звяр да напусне прикритието си и да попадне на мушката на ловеца…

Лукас не откъсваше поглед от лицето й, върху което безсънната нощ бе оставила видим отпечатък.

— Сигурно изглеждам ужасно — промълви смутено тя.

— Напротив. Предположих, че не си имала много време за сън, защото си опаковала вещите си.

Гейлън знаеше, че я лъже. Осъзнаваше, че клепачите й са зачервени и подпухнали, а сенките под очите й са като дълбоки кладенци. Ала той не извърна очи под изпитателния й поглед.

„Ще се науча ли някога да различавам кога Лукас Хънтър лъже и кога казва истината? — запита се тя. — Ако не долавям невинните, незначителни лъжи, как ще позная голямата измама, която ще разбие сърцето ми?“

— В интерес на истината — изрече — не мигнах цяла нощ: Не е шега работа да ти телефонира сериен убиец. О, за малко да забравя — ето записките, за които ме помоли. Мисля, че съм предала почти дословно разговора с онзи… човек. — Извади от джоба на палтото си два прилежно сгънати листа и му ги подаде.

— Браво на теб! Благодаря ти. Опакова ли вещите си в кашоните?

— Да. Напълних и един куфар.

— Добре. Дай ми ключовете от апартамента. Ще уредя да пренесат багажа и ще се погрижа за прехвърлянето на телефона. Бъди спокойна, няма да забравя да заключа.

— Хубаво… благодаря. — Тя бръкна в другия си джоб и когато понечи да извади ключодържателя, осъзна колко жалък символ е миниатюрната червена ябълка, олицетворяваща вълнението и оптимизма, обзели я при пристигането й в Ню Йорк.

— Ето още нещо, което не бива да правя — подхвърли престорено шеговито, докато освобождаваше ключовете. — Не бива да поверявам ключовете си на когото и да било. — Надяваше се Лукас да не забележи смущението й.

Ала той не се усмихна, само промълви:

— Аз съм изключение.

— Да, т-така е — заекна Гейлън и си помисли: „Изключение, и то какво!“.

Лукас смръщи вежди и продължи:

— Наредил съм да те охраняват, Гейлън. Когато излизаш, моите хора ще те следват от разстояние. Знам, че е неприятно, но е наложително.

— Мислиш ли, че убиецът наистина се смята за недосегаем и ще се осмели да върви по стъпките ми?

— Съмнявам се. Но е толкова самоуверен, че би могъл да се изкуши. Трябва да сме подготвени за всичко.

— Някой охраняваше ли ме тази сутрин?

— Естествено. Моя милост те следваше неотлъчно.

„Ето защо се чувствах в безопасност!“ — помисли си тя, сетне попита:

— Смяташ ли, че престъпникът не ме е проследил по улиците?

— Ако е вървял след теб, аз не съм го забелязал.

Гейлън знаеше, че нищо не се изплъзва от погледа на Лукас Хънтър. Спомни си и за признанието, което беше направил предишната вечер, и плахо попита:

— Щеше да го усетиш, ако е наблизо, нали?

— Не съм сигурен — едва чуто промълви той, сякаш се срамуваше да признае безпомощността си. — Зависи какво мисли и чувства онзи тип в дадения момент.

— Разбирам — прошепна Гейлън, но веждите й останаха озадачено свъсени.

— Какво не ти е ясно? — меко попита Лукас.

— Възможно ли е да бъдеш на сантиметри от убиеца, дори да разговаряш с него, и да не подозираш кой е в действителност?

— Да! — Категоричният му отговор й подсказа, че същото подозрение измъчва и него. В сивите му очи припламнаха гневни искрици, сякаш дълбоко под леда бушуваха пламъци. — Ето защо се налага да действаме предпазливо. Най-важното е никога да не правиш опит да се изплъзваш от моите хора.

— Да се изплъзвам ли? Смяташ ли, че ще отида на тайна среща с убиеца само за да направя сензационно интервю? Не ме познаваш, лейтенант Хънтър! Не съм от репортерите, които са готови на всичко заради кариерата си.

— Зная. — Отговорът му бе към журналистката, която в неделната утрин бе доказала, че цени чувствата повече от славата. Сетне се обърна към жената, която бе готова да рискува живота си заради болните деца, взети за заложници от психопата с ръчната граната: — Все пак се постарай да си спомниш откъде мина в събота вечерта, за да отидеш в болницата.

— О, тогава ли… — смутено промълви тя, като си представи какво бе сторила.

Реакцията й беше красноречива. Била е толкова загрижена за Бека, че е пренебрегнала собствената си безопасност.

— Да, тогава! — настоя той.

— Онази вечер не се брои — беше изключение.

— Добре, ще ти дам друг пример. Нашият самонадеян убиец иска да се срещне с теб. Сигурен е, че те охраняват, че разговорите ти се подслушват, рано или късно ще разбере, че ще бъда до теб всяка нощ. Но нищо не му пречи да ти прати съобщение по Интернет или да плати на някое хлапе да ти донесе писмо. Какво ще гласи посланието? Какво ще предприеме той, за да се хванеш в капана му?

— Няма начин да ме подмами!

— Нима? Ами ако те направи негова съучастничка?

— Не си падам по убийствата, лейтенант — опита да се пошегува Гейлън, но изражението на Лукас остана сурово. — Няма да попадна в клопката му.

— Ами ако заплаши, че ще убие друга жена, ако откажеш да се срещнете? Ако ти каже, че от твоя отговор зависи човешки живот?

— Не би го сторил… — колебливо каза тя и млъкна, осъзнавайки, че Лукас има право. Представи си, че чува електронния глас, който злорадо заявява: „С удоволствие ще убия още една от любовниците на Лукас, ако не изпълниш желанието ми!“.

Лукас прекъсна размислите й:

— Как ще постъпиш в подобен случай?

„Разбира се, че ще се срещна с убиеца. Ще вляза в заговор с него и няма да го издам на полицията“ — помисли Гейлън и разбра, че човекът с ледените сиви очи сякаш чете мислите й.

— Ще ти се обадя… незабавно — отвърна тя като дете, хванато да яде от буркана със сладкото.

Лукас Хънтър не се усмихна, само промълви:

— Обещай ми!

Думите и погледът му накараха сърцето й лудо да затупти. Сякаш най-важното нещо на света беше да спечели доверието й, да бди над нея.

— Обещавам.

Изражението му се промени, но не се смекчи:

— Излизаш ли с някого?

— Моля?

— Опитвам се да разбера дали се налага да проявя още по-голямо нахалство, като те помоля временно да се откажеш от личен живот.

— Май забравяш, че възнамерявах в понеделник да напусна Ню Йорк.

— Нищо не ти пречи да зарежеш десетки мъже с разбити сърца.

Наистина ли я смяташе за изкусна прелъстителка? Не бе очаквала това от Лукас Хънтър, който се славеше като покорител на женски сърца. Срещна напрегнатия му поглед и дъхът й замря — той бе съвсем искрен.

— Вярно е — промълви. — Все пак съм длъжна да те успокоя — нямам приятел.

Напрегнатото му лице се отпусна. Изглеждаше доволен от отговора й. Разбира се, това го засягаше само в качеството му на полицейски служител. Не й се вярваше този мъж, който бе имал най-красивите жени в Ню Йорк, да проявява интерес към нея.

— Написал съм адреса. — Лукас извади листче от джоба на черното си кожено яке. — Сградата се намира на Шейсет и четвърта улица между Лексингтън и Парк Авеню, на шест пресечки от жилището ти.

Гейлън прочете написаното и си представи самотните си разходки в този квартал. Доколкото си спомняше, там нямаше нито един хотел. В разкошните сгради живееха най-богатите хора в Манхатън, сред които бе и сивоокият мъж с аристократично лице, предлагащ й закрилата си.

— Радвам се, че ще се придвижвам дотам пеш по познат маршрут — отбеляза тя, за да прикрие вълнението си.

— Кога да те очаквам?

— Между седем и половина и осем.

— Добре. Доскоро.

Гейлън се почувства така, сякаш й бе определил среща.

Наистина беше среща.

Довечера щяха да се видят в дома му. И заедно да чакат обаждането на убиеца.

— Честно казано, изненадан съм от развоя на събитията.

Гейлън подскочи от изненада, макар гласът да й беше познат. Обърна се и видя на прага Пол. Изражението му отново й се стори необичайно — изглежда, се безпокоеше за нея. Сякаш не беше същият човек, който довчера й се подиграваше за всичко. Навярно й е заложил капан — преструва се на загрижен за нея, докато тя се хване на въдицата, после отново ще я вземе на мушка.

Но Пол не беше двуличен. Може би бе прекалено груб, но поне винаги й казваше истината в очите.

Все пак Гейлън реши, че нападението е най-добрата отбрана, и престорено безгрижно възкликна:

— Сигурно не си очаквал, че толкова умело ще съсипя репутацията си, та ще се наложи един масов убиец да ми се притече на помощ. Много хитър ход от моя страна, нали?

— Това не ме вълнува — промърмори той. — Важното е, че онзи женкар можеше да измисли нещо по-умно, отколкото да те излага на опасност. Бъди нащрек Гейлън. Не се шегувам.

— Нима ти е омръзнало да ме вземаш на подбив?

— Признавам, че поведението ми към теб беше непростимо.

— Защо? — Тя още беше нащрек, но бе склонна да му повярва.

— Защо си изкарвах гнева на теб ли? Не зная. Може би защото беше до мен, защото бе толкова уязвима…

Лицето му отново се изкриви в предизвикателна гримаса, но се усещаше, че сам се отвращава от себе си.

— Гнева ли? — повтори тя. — От какво е предизвикан този гняв?

— Смъртта… убийствата. Преждевременната смърт на Мариан Маклейн ме покруси. Казвах си, че е глупаво да умре в зенита на живота си. А след осем дни започна истинското безумие.

„След осем дни!“ — помисли си Гейлън. Тогава Казанова беше нанесъл първия си удар, като посред нощ беше убил заместник прокурорката.

— Познаваше ли жертвите? — попита.

— Да. Запознах се с Кей, когато работех в полицията. Понякога тя показваше на съдебните заседатели моите фотографии, за да добият представа за жестокостта на извършеното престъпление. — Пол замълча и се намръщи, в съзнанието му изникнаха спомени за Кей. Тръсна глава, сякаш да ги прогони, и повтори: — Бъди нащрек, Гейлън! Пази се!

— Разбира се — побърза да го успокои тя. — В безопасност съм, щом от полицията са се заели със случая.

— Тъкмо от това се страхувам — горчиво промърмори операторът.

— Моля?

— Най-много се пази от Лукас Хънтър. Готов е на всичко, за да залови убиеца. На всичко, чуваш ли? — Загледа се в една точка, като че отново се бе пренесъл в спомени, сетне добави: — Запомни, Гейлън, Лукас Хънтър е безскрупулен и опасен.