Пътеводител за посветени

КЪМ НАЧИНАЕШИ ПИСАТЕЛИ

Съвети и често задавани въпроси

Тъй като тази част е за писатели, смятам да започна, като повторя осемте си правила в прегледна редичка:

1. Постоянство и разнообразие/промяна

2. Пишете без страх

3. Бъдете господар на работата си

4. Сюжетните линии са като акули

5. Не си жалете потта

6. Конфликтът е кралят на всяко произведение

7. Ако конфликтът е кралят на едно произведение, то правдоподобната изненада е неговата кралица

8. Вслушвайте се във вътрешния си глас

Писането не е лека работа, а книгоиздаването е бизнес, в който не е никак лесно да пробиете и да оцелеете, да не говорим пък за това да преуспеете. Ала всъщност колко неща в живота са лесни? Да си майка е трудно, също както и да си учител, атлет, счетоводител или ученик. Опитвам се да кажа, че не съм много сигурна дали писането е по-страшно, сърцераздирателно и вълнуващо, отколкото всяка друга професия. За сметка на това съм напълно сигурна, че осемте ми правила ме доведоха дотук... и се надявам, че и занапред ще ме подкрепят през възходите и спадовете на онова, което правя.

Много автори, както издадени, така и все още неиздадени, са идвали при мен за съвет. Винаги се чувствам поласкана, ала в същото време никога не съм сигурна как точно да опиша процеса си на работа, нито защо досега той действа (и никога не приемам за даденост, че ще продължи да действа и занапред). Все пак обикновено им давам по няколко напътствия за всеки един от етапите на процеса. Те са изброени по-долу, но преди да продължа с тях, държа да изтъкна нещо наистина важно -това са съвети за хора, които искат книгите им да бъдат публикувани. НЕ е задължително да пишете единствено с цел да бъдете издадени. Години наред аз пишех само за себе си и това напълно ме задоволяваше. Така че онова, което ще изложа на следващите страници, е предназначено изключително за хора, които са си поставили специфична цел... и държа да отбележа, че издадената книга е едно много особено животно, а не квинтесенцията на всичко.

Май е време да престана, но смятам, че е важно да знаете -пишете ли, вие сте автор. Точка по въпроса. Не се нуждаете от издател или читатели, за да придобият усилията ви стойност. Да видят произведенията си по книжарниците е само един от пътищата, по които някои хора решават да поемат, ала далеч не е единственият. Да събирате историята на своето семейство за следващото поколение, да записвате мислите си в дневник или пък да нахвърляте описанието на някоя буря просто защото ви харесва как светкавиците раздират черното небе - всичко това се брои и има значение. Така, съвети за онези, които искат да издадат книгите си:

1. Завършете поне една книга. Дори и да не го харесвате или да мислите, че не е достатъчно добър, доведете един от проектите си до края. Дисциплината е от жизненоважно значение за успешното издаване на една книга и независимо колко примамливи може да ви се струват останалите идеи в главата ви, стигнете до последната страница на поне един от своите проекти. Ако усетите, че в главата ви има твърде много други персонажи и идеи, които ви разсейват, запишете ги на друго място и ги запазете за по-късно. Научете се да довършвате онова, което сте започнали. Писането може да върви страшно бавно. Може да напредвате едва-едва, с миниатюрни стъпки, които ви побъркват. С всяка от книгите за братята, особено при процеса на редактиране, ме е обземало желанието да изкрещя, убедена, че работя над най-дългата книга писана някога и че НИКОГА няма да я завърша. Ала това е просто част от процеса.

2. Открийте други писатели. Аз се присъединих към „Американски писатели на любовна литература" (www.rwanational.org) след като завърших първия си годен за издаване проект; всички писатели, с които съм се сприятелила, съм срещнала чрез RWA. Из цялата страна се състоят срещи на местните клонове, има най-различни състезания, в които може да включите творбите си, регионални конференции, както и ежемесе*чно списание, пълно с купища полезна информация. Освен това всяка година се провежда голям национален конгрес, на който не само може да се свържете с други писатели, но и да се запознаете с издатели и агенти, как-то и да посетите курсове, водени от специалисти. На уебсайта на RWA има невероятни количества полезна информация, отнасяща се както до процеса на писане, така и до бизнес аспектите му, с две думи - всичко, свързано с писането на любовни романи. Ако искате да бъдете публикувани, горещо ви препоръчвам да се присъедините, но RWA не е единствената подобна група. А ако искате да издадете книга в друг жанр, съществуват доста организации с нестопанска цел, които се стремят да свържат писатели, творящи в един и същи стил (като мистерии, ужаси или научна фантастика).

3. Не пишете, за да угодите на пазара, но имайте стратегия. Когато става дума за поджанрове (като паранормален, съспенс или исторически любовни романи), ако има нещо, което е популярно и което издателите се надпреварват да купуват, нищо не пречи и вие да си опитате късмета, ако онова, което се търси, е нещо, чието писане наистина ви се удава. Братята и аз сме пример за това. И обратно - възможно е да ви се иска да напишете нещо, което да не се продава много добре. В такъв случай, ако целта ви е да си намерите издател, няма да е зле да разгледате останалите си идеи и да видите дали те не са в жанр, за който има по-голямо търсене. ПРИ ВСЕ ТОВА, ако пишете нещо, което наистина ви е по сърце, ентусиазмът ви ще си проличи и това ще направи четенето на книгата ви много по-приятно... а пък пазарът се променя. Онова, което е популярно днес, след година може да бъде заменено с нещо съвсем различно. Запазете отхвърлените си ръкописи - никога не се знае кога може да ги предложите на някой друг или пък под различна форма.

4. Пишете книгите си за вас самите и едва след това вижте къде биха се пласирали. Добра идея е да знаете какво точно търсят различните издателства - така щом довършите проекта си, ще можете да го изпратите на подходящото място. Например, надали бихте искали да изпратите средновековен любовен роман на редактор, който търси паранормални любовни романи (ще се върна на това как да откриете кой какво търси малко по-късно). Хубавото на това да имате добър агент е, че той ще знае точно на чие бюро да сложи произведението ви. Някои редактори предпочитат по-мрачни творби, други си падат по комедии - винаги е по-лесно, ако редакторът и авторът си пасват в това отношение. Ако все още не сте си намерили агент и предлагате творбите си без помощта на такъв, попитайте други писатели, чийто материал е подобен на вашия, с кого работят (както казах, след малко ще поговоря повече за търсенето на агент/издател).

5. Серия или отделно заглавие - личен избор. Съществуват два различни пътя, които си заслужава да бъдат проучени, когато става въпрос за издаването на любовна литература и в случая нямам предвид поджанровете. Двете основни опции са серия или самостоятелно заглавие. Сериите (каквито са книгите, издавани в поредици като Silhouette Special Editions и Harlequin Intrigues) са сравнително кратки истории, които отговарят на точно зададени от издателството изисквания, що се отнася до съдържание и дължина. Самостоятелните заглавия са по-дълги, независими произведения. И двете си имат своите плюсове и минуси. За да се свържете с някой редактор на романи от типа серия, не ви е нужен агент, докато за да продадете самостоятелно заглавие обикновено имате нужда от някой, който да ви представя. Ето защо сериите са чудесна възможност да пробиете (цяла КАМАРА суперуспешни автори, като Елизабет Лоуъл, Сюзън Брок-ман, Лиза Г арднър и Джейн Ан Кренц, са започнали именно по този начин). Освен това сериите могат да ви помогнат по-бързо да откриете най-подходящото за вас място на пазара, защото изискванията, на които трябва да отговарят, са съвсем ясни - има серии, посветени на съспенс, паранормални или хумористични романи, с две думи - всичко, за което може да се сетите. Винаги съветвам авторите да погледнат www.eharlequin.com за списък с различните серии и специфичните им изисквания.

В Eharl, както го наричаме, има и страшно полезни съвети за писане.

Самата аз започнах отзад напред - първо писах самостоятелни заглавия, а после се залових със сериите и продължих да пиша съвременни любовни романи, докато братята назря-ваха в главата ми. Страшно ми харесва да пиша за серии (в Silhouette Special Editions под името Джесика Бърд), които ми помагат да си отдъхна от книгите за Братството. Леки и бързи, те са като нещо, което човек хапва между основните ястия, за да си прочисти небцето. Държа да отбележа обаче, че писането им не е особено по-лесно само защото са по-кратки - добре свършената работа е трудна, независимо от броя на страниците.

Що се отнася до пазара на самостоятелни заглавия, в сравнение със сериите, конкуренцията там е доста по-голяма и, както споменах, най-често налага намирането на агент. Въпреки това при самостоятелните заглавия имате по-голяма свобода, що се отнася до дължината на книгата, съдържанието и сюжетните линии, както и възможността да спечелите повече пари... макар че и рискът е по-голям. Предполага се, че ако книгите ви не се продават, издателството ще се откаже от вас по-бързо, отколко-то ако пишете за серия.

Изборът зависи от това докъде сте стигнали в писането и какъв тип истории предпочитате да създавате. Пък и в крайна сметка, никъде не е казано, че не може да правите и двете. Опитайте със самостоятелно заглавие или започнете със серия -най-важното е да откриете какво наистина ви харесва и къде материалът ви би паснал най-добре.

6. Няколко думи за електронните издания. Аз всъщност не знам чак толкова за електронните издания, затова обикновено насочвам хората, дошли за съвет при мен, към някой от приятелите ми, които са издавали книгите си по този начин и поради това знаят от личен опит кои варианти са добри, когато става дума за подкрепа на автора и бизнес етика. Смятам, че електронните издания представляват прекрасна възможност за професионална реализация и са чудесен начин да изкарате името си на пазара доста по-бързо, отколкото би било възможно иначе. Смятам също така, че книги, които издателствата биха определили като твърде противоречиви или пикантни, биха намерили възможност за разпространение. Но все пак авторите трябва да бъдат предпазливи и да се обръщат към вече утвърдени компании, а да се потърси нечие независимо мнение преди подписването на какъвто и да било договор е повече от разумно (и уместно във ВСЯКО бизнес начинание).

7. Желателно е да имате агент. От редакторите, които познавам, чувам, че купчините ръкописи, които получават, през последните години са нараснали неимоверно. Не съм съвсем сигурна защо - може да се дължи на настъплението на компютрите, кой знае. Ала този феномен, заедно със свиването, което издателският сектор преживява в момента, означава, че редакторите напълно обяснимо са по-натоварени и по-предпазливи отвсякога.

И именно тук е мястото на агентите. Редакторите, които познавам, използват агентите за пресяване на купищата ръкописи и разчитат на техните препоръки, когато трябва да решат на кои материали да отделят внимание и евентуално да купят. Добрият агент има връзки с редактори на всички нива във всички издателски къщи и знае точно къде да представи всеки един ръкопис. В добавка към това, той може да гарантира за проекта ви със своята репутация, като по този начин му придадае още по-голяма представителност.

Не е нужно агентът да ви бъде приятел и така е дори по-добре. Той трябва да ви казва неща, които не ви се иска да чуете, да ви държи в течение на това докъде сте сигнали в своята кариера и накъде вървите. Всеки агент е различен, точно както и всеки автор е различен. Някои държат да имат думата, когато става въпрос за съдържанието на книгите, други залагат най-вече на правилното рекламиране; някои са от типа душеприказчици, докато други са същински булдози. Ключът е да откриете типа връзка, която ще сработи във вашия случай. И не забравяйте - това е връзка като всички останали. Бъдете професионални и откровени със своя агент и очаквайте същото от него. И никога, никога не застрелвайте пратеника, донесъл ви лошата новина. Ако агентът ви си върши работата както трябва, ще ви се налага да чувате неща, които не са ви по вкуса и които ще ви се иска да са различни. Важното е заедно да решавате проблемите и да направите така, че книгите ви да достигнат до възможно най-много хора.

8. Как да си намеря агент или издател? Най-добрият съвет, който мога да ви предложа, е да си намерите последното издание на „Writer's Market". Този ежегоден справочник е невероятен източник на информация за това какво точно търсят агентите и издателите. Информацията е групирана както по агенти, така и по издателства и включва имена, адреси и обяснения кой агент какви автори би искал да представлява и какви книги търси всяко издателство. RWA също публикува ежегодни бюлетини за това кои агенти и издателства са насочени специално към любовната литература (още една голяма полза от това да си член). Ако познавате вече издадени автори, няма да ви навреди да поразпитате кой ги представлява и кой публикува книгите им, харесват ли агента и редакторите си и какви са наблюденията им досега. Ако имате повече късмет, някой би могъл дори да покаже ръкописите ви на своя агент, което може да е страшно полезно... макар че това е нещо, което е добре да ви предложат, а не сами да си поискате.

Възможно е да са ви необходими няколко опита, докато се сдобиете с агент или издател - просто трябва да упорствате и да се променяте, докато не се получи. А що се отнася до агентите -ако не успеете да си намерите такъв, който да се съгласи да ви представлява, не се отчайвайте, защото има и издатели, които не изискват авторите им непременно да имат агенти.

9. Ако се свържете с няколко издателства, не го дръжте в тайна. Вярно е, че да изпратите ръкописа си на няколко различни агента или издателства може да съкрати продължителността на целия процес, но освен това може да ви постави в неловка ситуация, ако повече от един от тях поиска да ви представлява/публикува. Ако все пак решите да си опитате късмета на няколко места едновременно, непременно ги уведомете от самото начало... и се погрижете да не изпратите работата си на агенти или издатели, които нямат тази практика.

10. Бъдете професионалисти. И то във всяко едно отношение. Погрижете се ръкописите, които предавате, да са проверени за печатни грешки, както и подобаващо оформени (Times New Roman 12 или Courier 10, двойна разредка, бели полета 25 мм) и подвързани. Когато говорите с някого, бъдете любезни и кратки. Ако имате среща с агент или редактор отидете подходящо облечени. Бъдете точни - ако обещаете някому, че ще пре-дадете нещо до определена дата, оставете си малък резерв от време за непредвидени забавяния и предайте готовия материал на обещаната дата. Изпращайте писма, за да изразите благодарността си. Г оворете хубави неща за другите или си дръжте устата затворена. Вярно, това са все елементарни правила, но въпреки това са важни. С повечко късмет може да направите кариера в бранша, така че е най-добре да започнете да градите доброто си име от първия ден.

11. Не предавайте твърде рано. Това е СТРАШНО важно за мен. Говоря за ръкописите ви. Да довършите онова, върху което работите, и да го изпратите на някой агент/издател възможно най-бързо звучи ужасно примамливо... или поне така беше при мен. Само че първо впечатление може да направите само един-единствен път, а без съмнение ще останете изненадани от недостатъците, които ще откриете в работата си, ако я прегледате отново, на свежа глава. Мое неотменно правило беше (а и до днес е) да се ЗАСТАВЯ да задържа онова, върху което работя, докато не успея да го прочета още веднъж от край до край. Беше неимоверно трудно, защото естествено изгарях от нетърпение да разбера какво ще каже агентът или редакторът и дали книгата ще бъде купена. Ала нито веднъж не съжалих, че съм изчакала.

Ето ви един чудесен пример. Първата ми издадена книга, „Leaping Hearts", не е книгата, с която започнах сътрудничеството с първата си агентка. Написах я, докато се опитвах да намеря някой да ме представлява. Знаех, че „Leaping Hearts" е много по-добра от онова, което бях разпратила, затова казах на тогавашната си агентка да изчака, докато й предам новия си материал. В крайна сметка забавих с около два месеца „Leaping Hearts", който по-късно бе публикуван, за да съм сигурна, че всичко е както го искам. Ала това бе правилният избор и агентката ми бе съгласна с мен. „Leaping Hearts" беше далеч по-силна книга и бе закупена много бързо.

Въпросът е в това, че ми е в кръвта да изпреварвам крайните срокове, но прибързаната работа винаги си личи. Не казвам, че трябва да се вманиачавате дотам, че да редактирате ръкописа си, докато у него не остане и искрица живот. Въпреки това съществува един период, в който ръкописът узрява, и с течение на времето ще научите колко дълго трае той при вас и от колко редакции се нуждае.

12. Реклама. След като вече сте продали своя книга на някое издателство и сте извървели целия път, отвеждащ до момента, в който творбата ви вижда бял свят, добре е да обмислите различните възможности за реклама.

Разговаряла съм с множество автори, агенти и редактори за рекламата, понеже като всички останали и аз все още се опитвам да разбера какво действа и какво - не. И знаете ли каква е единодушната присъда? (И имайте предвид, че това е след разговори с изключително успешни автори и влиятелни издателства.)

Никой. Няма. Представа.

Изглежда не съществува никаква ясна връзка между онова, което един автор прави за популяризирането на своите книги, и техните продажби. При все това има неща, които може да сторите, за да подпомогнете усилията, които издателят ви влага във вашата книга.

а) Създайте си нещо като ваша лична запазена марка и организирайте рекламните си кампании около нея. Запитайте се какви книги пишете и създайте точно определение. Например Дж. Р. Уорд - това са тъмни еротични паранормални романи и във всичко, което правя за популяризирането на книгите си, винаги се усеща тъмна, еротична, паранормална атмосфера.

б) На всяка цена си създайте интернет сайт, който отразява вашата „запазена марка", както и електронен адрес, на който читателите могат да се свържат с вас и от който можете да им отговаряте.

в) Помислете за интерактивен форум. Независимо дали става въпрос за интернет форум, Yahoo! група или блог (поддържан от вас или заедно с други), бъдете активни, сърдечни и пълни с ентусиазъм за работата си.

г) Предложете бюлетин. Аз съм малко назад с материала в това отношение, тъй като си направих такъв съвсем наскоро, но поне имах форумите и Yahoo! групата си, с чиято помощ можех предварително да съобщавам на читателите си за предстоящите си заглавия и обществени появи. За добро или лошо, първите две седмици след издаването на дадено самостоятелно заглавие решават всичко, така че колкото повече хора знаят, че ваша книга ще се появи по книжарниците, толкова по-вероятно е да я купят през тези решаващи първи четиринайсет дни.

д) Гостувайте в други блогове/интернет форуми/Yahoo! групи. Поддържайте връзка с приятелите си и вижте кой е съгласен да ви покани на своя сайт за еднодневно гостуване в дните около излизането на книгата ви. Проведете конкурс, за да увеличите посещаемостта на сайта или пък говорете за нещо интересно, свързано с вас или книгите ви.

е) Раздаване на автографи и конференции. Посещавайте ги и бъдете отзивчиви.

ж) Рекламни продукти. Разделители за отбелязване на страниците, химикалки и други дребни подаръчета могат да напомнят на читателите и продавачите на книги за вас.

Всички изброени по-горе тактики със сигурност са полезни... ала също така крадат от времето ви. За мен писането винаги е на първо място, така че трябваше да се науча да не се чувствам виновна за всички неща, които не правя на рекламния фронт. В крайна сметка, първо трябва да напишете най-доброто, на което сте способни... и едва след това да се тревожите как да го рекламирате. Неведнъж ми се е налагало да се отказвам от различни дейности, за да мога да пиша. Което изобщо не е лесно и познавам доста автори, които се борят с този проблем. Ако искате да продължат да ви издават, книгите ви трябва да се продават, ала има доста неща, върху които ние, авторите, нямаме контрол и понякога промотирането ни се струва единственото, което можем да сторим, за да увеличим продажбите си.

А сега... най-най-важният съвет, който съм получавала някога.

Златното правило - винаги прави най-доброто, на което си способен. Тази простичка наглед истина ме преобрази и освен това бе подарък, който дойде в най-подходящия момент. Ако погледнете благодарностите в книгите ми, ще откриете, че във всяка една от тях благодаря на „несравнимата Сюзън Брокман". За което си има дяволски добра причина.

Представете си следното. През юли на далечната 2006 г. отидох на националния конгрес на RWA в Атланта, Джорджия. „Тъмна любов" беше издадена през септември, 2005 г. и за изненада на всички три седмици след излизането си бе стигнала до разширения списък с бестселъри на „Ню Йорк Таймс". Което бе адски странно по ред причини.

„Вечна любов" излезе през март 2006 г. и бе дори по-успешна, задържайки се още по-дълго в списъка на „Ню Йорк Таймс" и реализирайки невероятни продажби. Читателите очевидно започваха да се увличат по братята, издателят ми беше страшно въодушевен, агентката ми беше във възторг, „Тъмна любов" бе номинирана за RITA за най-добър паранормален любовен роман...

А аз... бях на път да получа нервно разстройство.

Виждате ли, само година по-рано мислех, че никога вече няма да издам друга книга.

Когато отидох в Атланта, не знаех на кой свят съм. Нямах представа защо братята като че ли бяха успели да пробият на пазара, нямах никакъв контрол над това дали поредицата ще продължи да се продава добре, а на всичко отгоре въобще не ми беше лесно да се превърна от себе си (най-обикновена раздър-пана писателка по боксерки и пантофи) в Дж. Р. Уорд (детето чудо, така да се каже).

Така. Няколко години по-рано бях имала големия късмет да се запозная със Сюз Брокман чрез клона на RWA в Ню Ин-гланд. Както повечето хора, които познавам, аз също изпитвах благоговение пред нея и нейния успех. Освен това бях и страхотна нейна почитателка, тъй като я четях от дълги години.

На всичкото отгоре тя беше (и все още е) адски свестен човек.

За мой късмет Сюз се съгласи да си поговорим насаме по време на конгреса в Атланта и двете с майка ми се срещнахме с нея на едно закътано местенце в огромното лоби на хотела. Страшно исках да направя добро впечатление и да не покажа колко безпомощна и уплашена се чувствам. А аз наистина бях ужасена. В някои отношения ми е по-трудно да се справя с добрите, отколкото с лошите новини, защото им вярвам по-малко... а тъкмо в онзи момент бях доведена до ръба от съмнения в себе си, страх и объркване.

И така, двете със Сюз сме потънали в разговор, тя ми дава цял куп страхотни бизнес съвети и какво ли не... а през цялото време част от мен не спира да повтаря: „Дръж се, гледай да не се изложиш...”

Почти успях. Докато тя не ме съкруши с добротата си.

Към края на срещата Сюз бръква в малката платнена торбичка, която носи със себе си, изважда една книга. Навежда се напред и преспокойно, сякаш не е нищо особено, казва:

- А, да, донесох ти предварителен екземпляр от новата си книга.

Погледнах надолу към онова, което ми подаваше. До ден-днешен помня точно как изглеждаше: лъскава, бяла корица, украсена със ситен, червен десен, заглавието - изписано с големи черни букви, а под него - нейното име.

Посегнах и внимателно взех книгата от ръката й.

Работата е там, че чета Сюз от години. За мен тя е като Елизабет Лоуъл. Тя е авторката, с чиито книги се сгушвах в леглото и четях, докато не започнех да виждам двойно от умора... и въпреки това продължавах да чета. Тя е авторката, пред която по различните конференции съм виждала опашки от по сто човека, чакащи в продължение на часове, за да се срещнат с нея. Тя е златният стандарт за страхотно отношение към читателите си. И най-вече - тя е авторката на книгата, след чието прочитане часове наред ходих из апартамента, обляна в сълзи, защото бях убедена, че никога няма да бъда толкова добра, колкото е тя дори в най-лошите си дни.

И тогава се сринах. Взех проклетия предварителен екземпляр, притиснах го до гърдите си като спасителен пояс и се разревах.

Пред. Сюз. Брокман.

И пред майка ми.

На третия етаж в лобито на хотела в Атланта... тоест - на обществено място.

И до днес ми става лошо като се сетя.

Сюз, разбира се, излезе с чест от положението и най-дюбез-но ме изслуша, докато аз ломотех през сълзи за това как съм на ръба, как не съм сигурна дали и занапред ще съумея да поддържам същото качество на писане и да се вмествам в сроковете и как се измъчвам, че не правя най-доброто, което някой автор днес, в миналото или в бъдещето, би могъл да направи с възможностите, които аз съм получила.

Сюз ме остави да се изприказвам и когато най-сетне се изчерпах, като хамстер, изразходил цялата си енергия на малката си въртележка, тя ме погледна и аз начаса разбрах, че е наясно точно как се чувствам. Прекрасно знаеше какво е да искаш да си съвършен и да си вършиш работата идеално, така че някак си да заслужиш успеха, който си получил. И тогава тя сподели с мен нещо, което бе научила с течение на времето - че ако се стремиш към пълно съвършенство, неизменно ще се провалиш... и че „перфектно" просто не може да ти служи за мерило, защото по този начин много бързо ще се изхабиш.

Единственото, което можеш да направиш, е да сториш най-доброто, на което си способен.

Когато бях по-млада, особено докато адвокатствах, едва не се убих, мъчейки се да бъда съвършена; бях тръгнала по същия път и с писането. Ала Сюз ми отвори очите и аз си казах, че ако нещо действа при нея, то определено ще е достатъчно добро и за мен.

(Бележка: Помолих я да прочете тази част, преди книгата да бъде изпратена в печатницата, за да съм сигурна, че няма нищо против да бъде спомената... и тя каза, че съветът, който ми даде тогава, е от типа „предай нататък", и че самата тя го е получила от прекрасната писателка на „Арлекин", Пат Уайт, която пък го прочела в книга, наречена „Четирите споразумения" от Дон Мигел Руис. А сега аз, на свой ред, го „предавам нататък". Го-тино,нали?)

Та значи ето как стоят нещата с издателския бизнес... не се измъчвайте ненужно. Правете най-доброто, на което сте способни. Истинският живот неизбежно ще се отрази на качеството или количеството на написаното от вас... или на ентусиазма ви... или пък на вярата в мечтите ви... или на успеха ви. Никога не го забравяйте и си подсигурете добра подкрепа, било то от страна на приятелите ви или на други писатели, на семейството или пък на кучето ви... и помнете, че за всяко нещо, било то някаква професия, бизнес или успеха като цяло, има единствено насоки, но не и неизменни правила. Когато давам съвети, винаги изтъквам, че онова, което е сработило при мен, може и да не е най-подходящото за някой друг и че в крайна сметка абсолютна сигурност не съществува и всичко са само предположения. В което няма нищо лошо.

Защото чудеса се случват.

Всеки ден.

Работата е там, че ако се криете, те няма как да ви намерят. Така че, моля ви, рискувайте и вижте докъде ще стигнете. И не бъдете твърде сурови със себе си. В края на краищата, единственото, което можем да сторим, е да вярваме в себе си и да се трудим здраво... останалото зависи от съдбата.

А, и още нещо - бъдете благодарни.

Аз със сигурност съм.