ФОАЙЕТО
20 януари, 2008 г.
Фриц | (внася сребърна купа, пълна със сол, и кана с вода) (поставя ги върху ниска масичка)(запалва черни свещи)(излиза) |
Рот | (оглежда се наоколо)(кима)(взема короната)(поставя я на главата си) |
Рейдж | Това събужда спомени...Нали?(проверява камите на гърдите си) |
20 януари, 2008 г.
Зейдист | (почуква)Братко, тук ли си? |
Фюри | (оправя бялата си копринена роба)(прокашля се)Да... аз...Влез. |
Зейдист | (отваря вратата)Мамка му. Виж се само.Готов си. Повече от готов. |
Фюри | (разсмива се)Знаеш ли, май наистина е така.(сресва косата си назад) |
Зейдист | Имам чувството, че трябва да ти дам някакъв съветили нещо такова.Обаче нищо не ми идва наум. |
Фюри | Тук си и това е единственото, което има значение. Хм... ти мислеше ли за тях?Нали се сещаш, когато двамата с Бела... |
Зейдист | Имаш предвид родителите ни? Повече започнах да си мисля за тях след раждането на Нала. Искам да кажа, че за церемонията най-важното бе ти и братята да сте до мен.Семейството е там, където го откриеш.А, и още нещо - ако искаш да запалиш, то си е съвсем в реда на нещата. |
Фюри |
Добре... обаче няма да пуша сега.
(оглежда се за последен път в огледалото над писалището) (среща погледа на Зи)
Зейдист
Фюри
(усмихва се)
Кой да предположи, а?
Преди да срещна Бела, не и аз.
Е, хайде братко мой, да вървим да те обвържем както си му е редът.
(отваря вратата) А, да, още нещо - ако имаш чувството, че си глътнал оловен балон, това също е съвсем нормално.
(излиза в коридора)
(взема Бу на ръце)
Всъщност съм добре. Чувствам се отлично.
Ла го направим.
(поема по коридора и спира пред голямото стълбище) (вижда братята, събрани в подножието му, заедно със своите шелани, облечени в червено и синьо, и сребристо, и прасковено, и в цвят на среднощно небе) Мамка му, излъгахте за оловния балон.»