Пътеводител за посветени

5.

Зи се взираше в телефона, молейки се за отговор от Бела..Би се обадил, ала гласът му трепереше прекалено силно, а не искаше да я уплаши. Пък и надали беше особено добра идея да се разчувства точно сега, когато беше със счупен крак и се намираше на вражеска територия.

Рейдж и Блей се върнаха от тунела.

- ...което обяснява защо не са влезли в къщата - тъкмо казваше Рейдж. - Входът към това скривалище е през навеса отвън. Първо са проверили алармената система и очевидно това, че някой е проникнал в къщата, не ги е разтревожило толкова.

Зи се прокашля и изграчи:

- Алармата все още мига. Ако не я изключим, ще дойдат... Рейдж се прицели в червената светлинка, натисна спусъка и я направи на парченца.

- Може би това ще помогне.

- Страшен техничар си, Холивуд - промърмори Зи. - Истинска конкуренция на Бил Гейтс.

- Все тая. Сега трябва да изведем теб и цивилния оттук... Телефонът на Зи избръмча и той отвори съобщението от Бела, затаил дъх. След като го прочете два пъти, стисна очи и затвори капачето на телефона. Господи... не!

Оттласна се от пръстения под и направи усилие да се изправи. Пронизващата болка в крака отвлече вниманието му от локвата кръв, която се бе събрала под него.

- Какво...

- ...по дяволите...

- ...правиш?

Джон изрече на езика на знаците онова, което другите се опитваха да кажат:

-Какво, по дяволите, правиш?

- Трябва да се прибера у дома.

Само че да се дематериализира беше невъзможно, не и с този крак, от чието безжизнено полюшване му се повдигаше.

- Трябва да...

Холивуд завря съвършено красивото си лице на сантиметри от физиономията на Зи.

- Просто се успокой. В шок си...

Зи го сграбчи за рамото, за да го накара да замълчи, и заговори тихо. Когато свърши, Рейдж примига няколко пъти, преди да успее да отговори, също толкова тихо:

- Работата е там, че имаш открита фрактура, братко. Обещавам ти, че ще те върнем у дома, но първо трябва да те види лекар. Съмнявам се, че животът ти е омръзнал чак толкова.

Зи, на когото точно в този момент внезапно му се зави свят, нямаше как да отрече, че Рейдж е прав, обаче...

- Вкъщи. Искам...

И тогава тялото му се свлече. Просто рухна, като къщичка от карти. Рейдж го улови и се обърна към момчетата:

- Вие двамата - изведете го през тунела. Веднага. Аз ще ви прикривам.

Зейдист изстена, когато момчетата го хванаха и го повлякоха, сякаш беше някоя прегазена сърна, намерена насред пътя. От зашеметяващата болка сърцето му биеше лудешки и целият трепереше, ала това беше добре. Нуждаеше се от подобно физическо изражение на чувствата, бушуващи в гърдите му.

Тунелът беше дълъг около петдесетина метра и толкова нисък, че единствено някой хобит можеше да ходи в него изправен, така че малката им експедиция бе почти толкова забавна, колкото и да се родиш. Ниско наведени, Куин и Джон се опитваха да не го изпуснат - двама възрастни в детски макет. Докато тялото на Зи се полюшваше, а прецаканият крак го болеше неистово, единственото, което го държеше в съзнание, бе съобщението от Бела:

„СЪЖАЛЯВАМ. ОБИЧАМ ТЕ, НО ДВЕТЕ ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕМ. ЩЕ ТИ ДАМ АДРЕСА, КОГАТО ПО-КЪСНО ТАЗИ ВЕЧЕР СЕ НАСТАНИМ."

Въздухът навън бе хладен и Зи вдиша дълбоко, с надеждата, че той ще успокои стомаха му. Отнесоха го право в хамъра и го настаниха на задната седалка, до цивилния, който беше припаднал. Джон, Блей и Куин се качиха и зачакаха.

Най-сетне Рейдж изскочи от къщата и като вдигна първо три пръста, а после юмрук, се метна на седалката до шофьора. До-като той пишеше съобщение на телефона си, Куин натисна газта и за пореден път доказа, че има нещо между ушите си - беше проявил съобразителността да паркира в началото на алеята, така че сега не му оставаше нищо друго, освен да се изпари оттам без ненужно бавене.

Докато колата се носеше напред, Рейдж погледна часовника си.

- Четири, три, две...

Къщата зад тях изригна с гръм и трясък, създавайки мощна ударна вълна...

...в същия миг, в който един миниван, пълен с лесъри, спря в края на алеята, препречвайки пътя към шосе 9.

Бела отново провери двата сака, за да се увери, че е взела всичко, от което щеше да има нужда на първо време. В единия, този със зелените дръжки, бе сложила някои свои дрехи, както и зарядното за мобилния си телефон, четката за зъби и две хиляди долара в брой. В сака със сините дръжки беше прибрала дрешките на Нала, биберони и пелени, както и мокри кърпички, крем против подсичане, одеялца, плюшено мече и книжка „О, местата, където ще идеш" от Доктор Сюс.

В нощ като тази заглавието на любимата книжка на Нала бе като ритник в слабините. Буквално.

- Влез - извика Бела, когато на вратата се почука.

Мери, жената на Рейдж, надникна в детската стая. Лицето й бе изопнато, а сивите й очи гледаха мрачно, още преди да забележат пътните чанти на пода.

- Рейдж ми прати съобщение. Зи е ранен. Знам, че възнамеряваш да се изнесеш и не е моя работа защо, но може би няма да е зле да изчакаш малко. От това, което Рейдж ми каза, Зи ще има отчаяна нужда да се нахрани.

Бела бавно се изправи.

- Колко... колко зле е пострадал? Какво...

- Не знам нищо друго, освен това, че ще си дойдат възможно най-скоро.

Мили... Боже! Точно от това се страхуваше открай време. Че Зи ще бъде ранен, докато е навън.

- Кога ще се приберат?

- Рейдж не ми каза. Знам, че първо трябва да оставят един ранен цивилен в новата клиника на Хавърс, но тя така или иначе им е на път. Не съм сигурна дали Зи ще бъде лекуван там или тук.

Бела затвори очи. Зейдист й беше изпратил съобщението след като са го ранили. Потърсил я бе, раздиран от болка... а тя го бе зашлевила с новината, че го изоставя сам с демоните му.

- Какво направих! - прошепна тя.

-Моля?

Бела поклати глава, толкова на себе си, колкото и в отговор на Мери.

Отиде до детското креватче и погледна дъщеря си. Нала спеше, надвита от пълното, всепоглъщащо изтощение на децата; малките й гърдички се надигаха равномерно, розовите й пръстчета бяха свити в юмручета, веждите й бяха сбърчени, сякаш се бе съсредоточила в това да порасне възможно най-бързо.

- Ще останеш ли с нея? - попита Бела.

- Разбира се.

- В хладилника има мляко.

- Ще бъда тук през цялото време. Няма да я оставя нито за миг.

В края на алеята пред яркозелената къща, Зи усети как ха-мърът подскочи, когато Куин рязко натисна спирачките. Въпреки законите на физиката, мощният автомобил се закова на място, преди да е размазал предницата на минивана, изпречил се на пътя му.

От прозорците на безличната кола, която повече би подхождала на някоя домакиня от предградията, отколкото на банда лесъри, се показаха дула на пистолети, сякаш тя беше дилижанс в Дивия запад, и във въздуха засвириха куршуми. Те се удряха с дрънчене в стоманения корпус на хамъра и отскачаха от дебелите плексигласови прозорци.

- Имам го само от две нощи - ругаеше Куин, - а копелетата вече се опитват да го надупчат като швейцарско сирене! Как ли пък не! Дръжте се!

Той включи на задна скорост, отдръпна се на около пет метра и като даде на първа, яростно натисна газта. Извил волана наляво, той заобиколи минивана, обсипвайки и двете коли с дъжд от пръст.

Докато подскачаха насам-натам, сякаш се намираха в лодка насред развълнувано море, Рейдж бръкна в якето си и извади ръчна граната. После открехна бронирания прозорец само толкова, колкото му бе необходимо, махна предпазителя със зъби и метна гранатата навън. Като по поръчка, проклетото нещо отскочи от покрива на вражеската кола и се търкулна под нея.

Тримата лесъри изскочиха от минивана, сякаш гореше.

Както и стана след десетина секунди - високи пламъци го обгърнаха и осветиха нощта.

По дяволите! Ако Зи си мислеше, че влаченето през тунела беше лошо за крака му, то се оказа нищо в сравнение с цялото подскачане и друсане, докато се измъкнат от лесърите. Когато хамърът най-сетне излезе на шосе 9 (при което помете поне един от убийците), Зи почти бе изгубил съзнание.

- Проклятие, изпада в шок.

Без особен интерес, Зи си даде сметка, че Рейдж се е обърнал и гледа не към цивилния вампир, а към него.

- Нищо такова - промърмори той и забели очи. - Просто си почивам.

Невероятните, сини като морето на Бахамите очи на Рейдж се присвиха.

- Открита. Фрактура. Копеле. В този момент кръвта ти изтича.

Зи потърси очите на Куин в огледалото за обратно виждане.

- Ще извиняваш за тапицерията.

Куин поклати глава.

- Не го мисли. Заради теб съм готов да направя колата си на нищо.

Рейдж сложи ръка на врата на Зи.

- По дяволите, пребелял си като сняг и почти толкова топъл. Ще трябва да те лекуваме в клиниката.

- У дома.

Рейдж понижи глас:

- Пратих съобщение на Мери да не я пуска да си тръгне. Независимо колко време ще ни отнеме да се върнем в имението, Бела все още ще е там. Няма да си отиде, преди да си се прибрал у дома.

В хамъра се възцари кънтяща тишина, сякаш всички бяха погълнати от това да се преструват, че не са чули думите на Рейдж.

Зи отвори уста, за да възрази.

Ала изгуби съзнание, преди да успее да измисли какво да каже.