Пътеводител за посветени

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ"

Мнозина автори, на които тепърва предстои да бъдат публикувани, искат да знаят повече за писмата, в които представят себе си и своя проект пред агенти и/или издатели. В „Writer's Market" може да откриете добри модели на подобни писма. С няколко думи, ето какво трябва да знаете - вместете се на една страница, опишете проекта си кратко и ясно, ала с ентусиазъм и избройте всички свои постижения (например вече издадени книги, конкурси, които сте печелили, както и членства в различни професионални организации, напр. RWA). Също така включете всяка лична информация, свързана с ръкописа, който представяте (например, че сте педиатрична медицинска сестра и вашата героиня също е педиатрична медицинска сестра).

В общи линии, представянията са нещо като резюме на книгата ви, и трябва да показват, а не да казват. Изпращат се и първите три глави от ръкописа ви.

По-долу следва представянето на Братството, което предадох чрез агентката си (първите три глави можете да прочетете в самата „Тъмна любов", ако желаете). Нека ви кажа направо -представянето ми е прекалено дълго, така че ако смятате да последвате моя пример, препоръчвам ви да напишете една пълна версия за себе си и след това да я посъкратите за агенти/редактори. Сама си измислих формата - дотогава не бях виждала нечие предложение, затова съсредоточих вниманието си върху онова, което аз бих искала да науча за поредицата, ако бях редактор. Държа да отбележа, че според мен този формат пасва особено добре на паранормалните романи - ще забележите, че съм включила правилата на света, както и кратко описание на всички основни герои и тяхната роля не само в книгата, но и като цяло в обществото на вампирите.

Лично на мен ми е страшно интересно да се върна назад и да видя всички промени, които междувременно настъпиха в съдържанието. В по-голямата си част съществуващите несъответствия се дължат на погрешно разтълкуване на онова, което бях видяла или пък на това, че по-късно в съзнанието ми изникнаха повече сцени, които промениха значението на първоначалните. На няколко места обаче разликите произтичат от това, че в представите ми не виждах всичко подредено и пролуките запълвах с неща, които си измислях. Например, първия път, когато видях Фюри и Зи, не знаех, че са близнаци, всъщност - не знаех почти нищо за тях. Вместо да оставя нещата така, аз им измислих история, която ми се стори подобаващо драматична. Истината обаче излезе наяве, когато се заех да напиша първата книга.

Същото важи и за края на „Тъмна любов". Докато пишех резюмето, сцените в главата ми пресъхнаха в момента, в който Рот се озова в болницата, след като бе прострелян. Това обаче не ми изглеждаше най-подходящият завършек на книгата, макар да бе всичко, с което разполагах. Опитах се да измисля още - и успях да включа няколко нови сцени - но през цялото време усещах, че не това се бе случило в действителност. За щастие сцените си дойдоха на мястото по време на писането и братята останаха заедно, все още в Колдуел, в имението на Дариъс.

Ще забележите, че въобще не споменавам Омега - това е, защото той не ми беше ясен. Или поне докато не се залових с първата чернова! Тогава вече знаех предостатъчно.

Ще забележите също така, особено във въвеждащата част, че говоря за това как съм „дала" на Рот слабост или как съм „изградила" ситуацията, която довежда жена в живота му. Разбира се, нещата изобщо не се развиваха така... ала тогава изпитвах напълно разбираема неохота да обясня на редакторите, че тези вампири са в главата ми и ми казват какво да правя! Реших, че е добра идея да представя историята така, сякаш поне на теория имах контрол над материала. Дори и това да нямаше нищо общо с истината.

А и никога не използвах думата „ута-шелан" в поредицата. Вместо това избрах просто шелан.

И още нещо - очакваният брой думи? Ни-и-и-и-и-ищо общо с крайния резултат.

И накрая - текстът, който следва, е взет едно към едно от моя компютър и няма да бъде редактиран заедно с останалата част от този пътеводител. Материалът, който виждате, е точно копие на онова, което изпратих на издателствата, с грешките и всичко останало. Целта му е да покаже, че макар да направих всичко по силите си, за да изчистя и последната грешка, такива има - макар че това не е никак желателно. Все пак книгата ми бе купена въз основа на резюмето. С това не се опитвам да насърчавам небрежността, а още веднъж да покажа, че никой не е съвършен.

„ Тъмна любов" от Дж. Р. Уорд, самостоятелно заглавие, приблизително 100 000 думи

Един добре изграден свят на вампири може да съдържа всички елементи на любовната литература: горещ секс, високи залози и силни чувства могат да се слеят в една уникална съвременна атмосфера. За да има успех подобна книга, правилата на света трябва да бъдат ясно очертани и непроменливи и да бъдат такива, че да насърчават героични дела и саможертва в името на любовта. Контрастите са от ключово значение и трябва да играят важна роля в сюжета: сила и слабост, добро и зло, вярност и предателство, любов и омраза, загуба и единение - всички тези съществени движещи сили трябва да присъстват. Героите трябва да са свръхмъже, изправени срещу достойни врагове. Героините трябва да са силни и интелигентни.

А, да - споменах ли, че трябва да има фантастичен секс, в продължение на дълги, страстни нощи? Да, това като че ли се включва в категорията горещ секс.

При планирането на тази книга започнах с герой воин, който трябва да бъде излекуван с помощта на любовта. Рот е четиристо-тингодишен вампир, последен от рода си и единственият чистокръвен вампир, останал на земята. Надарен с невероятна физическа сила, той излъчва опасност и сексапил и е почти сляп. Що се отнася до последното - смятам, че е важно да му дам някаква слабост. Слепотата го принуждава да разчита на тези около него и е в ярък контраст с физическата му мощ във всяко друго отношение. Лошото зрение обаче не му пречи да се бие.

От мига, в който преминава през своето преобразяване, Рот води война с общество от ловци на вампири, използващи черна магия. Вампирите в тази поредица се раждат без характерните белези на своята раса - дълги кучешки зъби, изключителна сила, дълголетие, непоносимост към слънчевата светлина и нуждата да пият кръв. Всичко това те придобиват малко след двайсет и петия си рожден ден, когато преживяват мъчително физическо преобразяване. За да поддържат живота си, те не пият от хора, а се нуждаят от кръвта на вампир от противоположния пол.

Преди да се преобрази, Рот е хилав, болнав и слаб. Заради лошото си здраве и зрение, той не успява да спаси родителите си, когато те биват нападнати от ловци на вампири. Този контраст между някогашната му немощиост и невероятната сила, която притежава сега, е в основата на вътрешния му конфликт. Това, че не успява да защити онези, които обича, е провал, за който Рот и до ден-днешен не може да си прости. Жаждата за отмъщение и самоомразата му са обсебили душата му, затваряйки я за всякаква обич и топлота.

Няма съмнение, че Рот е опасен, но въпреки това заслужава да бъде спасен от емоционално празното си съществуване. Проблемът е, че за да се осъществи това спасение, той трябва да разбере, че е в състояние да се грижи за някого и че заслужава да бъде обичан. Тъй като той избягва всякакви по-близки отношения, трябваше да създам ситуация, в която да е принуден да допусне жена в живота си.

Бет Рандъл, героинята, е силна, интелигентна и красива. Наполовина човек, наполовина вампир, тя е дъщеря на Дариъс, един от малката групичка воини на Рот. Когато баща й е убит от враговете на тяхната раса, на Рот не му остава друг избор, освен да се нагърби с отговорността за Бет и да й помогне да премине през трансформацията си. Докато е с нея и я подкрепя, Рот е принуден отново да преживее преобразяването си и смъртта на своите родители. Бет му помага да види случилото се в друга, по-правилна светлина и той най-сетне разбира, че онова, което смята за провал, всъщност не е резултат от безчестие или слабост от негова страна. Това му помага да се отърси от товара на самоомразата си и изцерява емоционалните му рани, в резултат на което той най-сетне е способен да обича страстно и всеотдайно Бет.

Що се отнася до Бет, когато за първи път се запознаваме с нея в началото на книгата, животът й е също така самотен и пуст като този на Рот. Израснала по приемни домове, тя не знае нищо за родителите си и няма абсолютно никаква семейна подкрепа. И дори не подозира, че е наполовина вампир. Когато Рот се появява в живота й, тя попада в един съвършено нов свят, в който открива не само любовта, но и се сдобива със семейство. С помощта на Рот тя най-сетне получава онази връзка с родител, която винаги с искала. Както и огромна доза вълнуващи преживявания и страст.

Втората любовна история в книгата е тази между Мариса, жената или така наречената шелан на Рот (поне на теория) и закоравял детектив от отдел „Убийства". Мариса обича Рот от векове, ала той никога не я е допускал до себе си - нито емоционално, нито физически. Мариса е нежна душа, самотна и копнееща за деня, в който Рот най-сетне ще осъзнае колко много може да му предложи тя. Мариса не е лесен персонаж за обрисуване. Не бива да изглежда безволева, защото това е скучно, но в същото време трябва да контрастира с мрачната заплаха, излъчваща се от Рот, а несъвместимостта им трябва да бъде съвсем достоверна.

С напредването на повествованието, Мариса си дава сметка, че Рот никога няма да я обикне и това й дава свободата да открие своята сродна душа в лицето на детектив Бъч 0'Нийл. Бъч е добър човек, който, също като Рот, може да стигне опасно близо до лудостта, когато даде воля на гнева си. Ежедневието му е тягостна поредица от смърт и канцеларщина и от години той бавно губи душата си, образно казано. Когато среща Мариса, вътрешната й чистота му вдъхва нови сили и възкресява отдавна изгубената му надежда за обич и по-добър живот. Той открива също така, че светът на вампирите е по-съвместим с неговия темперамент. Усложненията, породени от това, че той е човек, а Мариса - вампир, ще бъдат разрешени само частично в края на книгата. Бъдещето им ще остане неясно.

Няколко думи за враговете на Рот. До голяма степен, пове-чето вампири (с изключение на героите) искат единствено да бъдат оставени на мира и да живеят сред хората, без да бъдат разкрити. Те са систематично преследвани от Средновековието насам, поради невежество и липса на разбиране, що се отнася до нуждата им да пият кръв. Членовете на така нареченото Общество на лесърите са подлагали вампирите на ужасяващи жестокости, като едва не са ги заличили от лицето на земята. Избрана група от воини вампири, най-могъщият сред които е Рот, имат за задача да опазят расата.

Тази група воини (или братя) предлага възможността за създаването на цяла поредица. Всеки от шестимата има някакво слабо място. Те са изгубили семействата си, били са предадени от приятели и любими, страдали са и са понесли много болка. Те се бият за своята раса, изправяйки се умело и безстрашно срещу врага, но в края на нощта до един се прибират сами у дома. Начинът, по който любовта укротява и най-страховития мъж, изваждайки на повърхността грижовността и топлотата, които се крият дълбоко в него, е един от универсалните гфинципи в любовната литература. Всеки от тези мъже се нуждае от спасение и заслужава любовта, която единствена може да го изцели.

Историята се разиграва в голям град в щата Ню Йорк, разположен на река Хъдсън. Началото на юли е и навън е горещо, гръмотевични бури често връхлитат града, раздирайки нощите с ослепителни светкавици и тътнещи гръмотевици. Сцените на закрито се разиграват на урбанистичен и до голяма степен суров фон - дене клубове, апартаменти, полицейския участък, ресторант за бързо хранене, академия за бойни изкуства. Контрастът идва от мястото, където живее Рот. Стаята, в която спи, се намира в пищно имение. Фонът, на който се разиграват сцените на открито, е също така неприветлив - тъмни задни улички, паркинги, мрачни терени под мостовете. Смятам, че безрадостните тонове на декора в книгата контрастират рязко с любовта и нейната топ-лота, утеха и светлина и ги карат да изпъкват още по-ярко.

Още веднъж - мисля, че любовните истории за вампири са съвършената смесица от фентъзи и романтика. Темата е достатъчно гъвкава, за да позволи представянето на магии и различни ритуали в съвременна обстановка, ала е също така универсална и вечна. За мен е истинско удоволствие да работя върху този проект и съм изключително въодушевена от героите и техния живот.

А, да - споменах ли, че вампирите са чисто и просто дяволски секси?

Благодаря ви за отделеното време.

ОСНОВНИ ПЕРСОНАЖИ

Бет Рандъл

Бет Рандъл скоро ще навърши двайсет и пет години и не е доволна от живота си. Израснала по приемни семейства, тя не знае нищичко за родителите си. Успяла е да научи единствено, че майка й е умряла при раждането й. Тази липса на каквато и да било информация й тежи, тя се чувства без всякаква опора в живота и се пита дали изобщо някога ще узнае коя е. И къде е нейното място.

Работата й като репортер е отдушник на разочарованието от безуспешните й издирвания и й дава удовлетворението да открива отговорите, търсени от други хора. Тя отговаря за полицейската хроника в „Колдуел Куриър Джърнъл" и прекарва доста време с ченгетата в участъка. Няколко от тях са я канили на среща, но тя никога не е проявявала особен интерес. Като цяло, мъжете я намират за невероятно привлекателна, ала тя не изпитва нищо към никого от тях. Понякога се пита дали не е лесбийка, защото сексът с мъже не я влече кой знае колко. От друга страна, жените също не я привличат.

Замисли ли се за живота си след десет години, изобщо не си представя как нещо може да се промени. Вижда се как продължава да ходи на все същата безперспективна работа, ден след ден, а вечер се прибира при котката си. Копнее за семейство, за обич, за човешка близост, ала не усеща нищо общо с хората, които я заобикалят.

По-късно, сънят й започва да става неспокоен, през цялото време е гладна, но изобщо не напълнява, макар че непрекъснато яде. Не може да се отърве от усещането, че ще й се случи нещо лошо, а това, че няма с кого да поговори, още повече засилва самотата й.

Рот

Рот е роден през седемнайсети век в семейство, което го обожава. Баща му е главата на тяхната раса и уважаван лидер. Майка му е мила и състрадателна. Раждането на Рот е отбелязано с тържества по целия свят, тъй като бременностите при вампирите са рядкост и често завършват с помятане. Расата изпитва облекчение, че традициите им ще бъдат продължени и след смъртта на баща му и свързва надеждите и мечтите си с бъдещето на Рот като техен глава.

Ала като дете Рот е хилав и често боледува, като тийнейджър си остава все така слабоват и това поражда тревоги, че може да не доживее до двайсет и петата си годишнина, когато преобразяването най-сетне ще укрепи тялото му. Очите му са повод за особено голяма тревога, тъй като зрението му е слабо от съвсем ранна възраст. Родителите му и техните слуги непрекъснато бдят над него и въпреки здравословните си проблеми, той израства, вярвайки, че светът е сигурно, почтено място.

В нощта на клането никой не е подготвен за нападението. В

Европа вампирите живеят с хората §ез почти никакви проблеми чак до Късното средновековие. Обществото на хората е раздирано от противоречия и войни, комуникацията между тях -възпрепятствана от географията и езиковите бариери, така че на вампирите не им е особено трудно да останат незабелязани. Религиозното и интелектуално развитие на човешката култура през седемнайсети век слага край на това мирно съществувание. По същото време се полагат основите на тайно общество, чиято цел е изтребването на вампирите.

Родителите на Рот са измъчвани и убити пред очите му, а той оцелява само защото баща му го принуждава да се скрие в един тайник и го заключва там, мигове преди нападателите да нахлуят. Рот с ужас наблюдава жестоката смърт на родителите си и когато прислужниците го освобождават на следващия ден, той ги погребва според обичая на своята раса и се заклева да отмъсти. Жалък обет. С недоразвитото си тяло, той прекрасно знае, че не е никакъв воин. По време на жалейния период отвсякъде се стичат вампири, за да му отдадат почест като последния чистокръвен вампир и нов водач на расата им, което го кара да презира себе си и своята слабост още по-силно.

Рот тръгва на път сам и в продължение на три години обикаля из Европа, опитвайки се да открие хората, убили семейството му. Няма никакви пари, тъй като захвърля всичките си материални притежания, а с жалкото си хилаво тяло не може да припечели нищо дори и с работа. Неведнъж е бит, ограбван, заплашван и захвърлян полумъртъв от хората, които среща по пътя си. Все някак успява да оцелее, като се храни с остатъци и разложени животински трупове, докато най-сетне се хваща на работа като прислужник.

Когато преобразяването му настъпва, той е напълно неподготвен - в желанието си да го закрилят, родителите му не са му казали какво да очаква. След като пие от кръвта на жената вампир, която се материализира пред него, той се издължава с петнайсет сантиметра, мускулите му се наливат и заякват и той най-сетне придобива физическата сила, от която се нуждае, за да осъществи отмъщението си.

Рот прекарва следващите четиристотин години, като преследва членове на тайното общество и сам е преследван от тях. Той презира хората както заради жестокостта им към него преди промяната му, така и заради факта, че именно от тяхната раса се създава обществото на ловците на вампири. Той води живот на воин - не притежава почти нищо, освен оръжията си, и не е близък с никого, освен с останалите братя.

Мариса, онази, която идва при него в нощта на преобразява-нето му, е избрана от родителите му за негова партньорка, ала в сърцето му няма любов, която да й отдаде. Двамата се срещат единствено когато някой от тях има нужда от кръв и Рот си дава сметка, че връзката им бавно я убива. Молил я е да си намери друг, но тя отказва и предаността й го кара да се чувства неловко, защото знае, че не я е заслужил.

Останалите братя в малката му групичка са вампири, които е срещнал през вековете. Те обикновено се бият сами, но когато се налага, споделят информация и координират стратегията си. Рот е наясно, че те гледат на него като на свой водач, заради потеклото и воинската му сила, ала изобщо не иска това положение, нито тяхното преклонение. Той предпочита жилото на омразата пред каквато и да било топлота и се вижда не като герой, бранещ расата си, а като някой, който просто убива време, докато смъртта не го дари с покой.

Мариса

Мариса е жената на Рот, или неговата шелан, ала деликатната й природа я прави напълно неподходяща за него. Тъй като между нея и Рот не съществува връзката, която повечето вампири имат със своите партньорки, тя живее с брат си. Всецяло отдадена на Рот, тя се надява, че един ден той ще престане да воюва и ще открие, че я обича. Тя е девствена, никога не е била целувана и е изолирана от обществото. Никой от останалите мъжки вампири не иска да се доближи до нея от уважение към Рот, а жените я съжаляват. Мариса има чувството, че живее в сенките и гледа как животът на другите си тече, докато за нея времето сякаш е спряло, вкаменено в сковаващата прегръдка на надеждата й.

Брайън „Бъч” 0'Нийл

Бъч е детектив от отдел „Убийства", чието силно развито чувство за справедливост и ревностното желание да брани правата на жертвите понякога го кара да избухва неконтролируемо. Той е безмилостен с престъпниците, защитава невинните и не позволява да го правят на глупак. Бъч е добър човек, ала води суров живот и е изгубил вярата си в хората. Работата е всичко, което има, никога не е бил женен, нито е имал значима връзка с жена. Ужасно е самотен и понякога си мисли, че не би имал нищо против, ако го убият при изпълнение на служебния дълг.

Хавърс

Братът на Мариса, Хавърс, е лекар, отдаден на това да лекува своята раса. Тъй като родителите им са мъртви, а останалите им братя и сестри са умрели преди много години, покосени от болест, срещаща се единствено сред тяхната раса, Хавърс открай време се грижи за Мариса. Преди една година неговата шелан умира при раждане (синът им се появява на света мъртъв) и сега Хавърс има чувството, че Мариса е единственото, останало му на този свят. Той е състрадателен по природа и болката, която Мариса понася във връзката си с Рот, го разстройва дълбоко. Ще му се тя да си намери мъж, който наистина да я обича.

Братята

Дариъс, Тормент, Рейдж, Вишъс, Зейдист и Фюри са група воини, които дълбоко почитат Рот. Те са смъртоносни бойци, посветили живота си на това да бранят своята раса; останалите вампири ги уважават и мъничко се боят от тях. Преди двайсет и пет години Дариъс има връзка с човешка жена, която умира при раждането на детето им. Той вече е изгубил двама сина, убити от враговете на тяхната раса, и се бои, че наполовина човешката му дъщеря, Бет, няма да преживее своето преобразяване. Тормент е единственият, който има ута-шелан, първа и единствена жена, и непрекъснато се безпокои за безопасността на семейството си. Лицето на Зейдист е прорязано от белег, наследство от мъченията, на които е подложен, след като е предаден от собствения си брат. Рейдж има невъздържан характер, способен е да избухне всеки момент и страшно обича жените. Вишъс е стратегът на групата; невероятно умен, той е преследван от мрачни видения, които често се сбъдват. Преди петдесет години Фюри губи децата си и своята ута-шелан от ръката на враговете си; след като е ранен в битка, единият му крак е заменен с протеза.

Забележка относно имената. Английските думи rage, fury, vicious, sadist, torment и wrath произхождат от традиционни за вампири воини имена.

Обществото на лесърите

Обществото на лесърите е напълно самостоятелна, самоиздържаща се група от ловци на вампири, която е извън закона. Членовете на това общество, така наречените лесъри, са хора, продали душите си в замяна на сто години безнаказано убиване. Те са свирепи социопати, бездушни убийци, чието минало е изпълнено с насилие или психиатрични заболявания. Те убиват за удоволствие и обичат да измъчват жертвите си. Тъй като смъртността в редиците им е висока, непрекъснато се търсят нови членове. Местата, където се набират, често са школи по бойни или други спортове, тъй като Обществото предпочита физически силните членове. В тази книга една академия за бойни изкуства им служи прекрасно както за тренировки, така и за намирането на нови членове.

Лесърите могат да се движат свободно и през деня. В някои случаи се бият помежду си за територия. След въвеждането си в Обществото те стават по-силни и достигат стогодишна възраст, без да остареят. Освен това са импотентни и миришат на бебешка пудра.

Джо Хавиер, наричан господин X.

Господин X. е многообещаващ лидер на лесърите. Започва да тренира бойни изкуства докато е тийнейджър, а след като е превърнат в лесър, преминава военна подготовка в специален отряд, преди да се върне в Обществото. Той въвежда най-съвременни технологии в Обществото и допринася, за да достигне нови висоти на жестокост.

ПРАВИЛА НА СВЕТА

- Вампирите са напълно различен биологичен вид от хората;

- Те живеят много по-дълго от хората, ала не са безсмъртни;

- На около двайсет и петгодишна възраст се „преобразяват", което означава, че трябва да пият кръв от вампир от противоположния пол, за да оцелеят;

- Могат да пият и човешка кръв, ала силата, която тя им дава, не трае дълго;

-След преобразяването са чувствителни към светлината, слънцето ги ослепява и изгаря;

- Вампирите могат да се дематериализират, когато си поискат, но само ако се намират в добра форма;

- Когато се дематериализират, не могат да вземат други със себе си;

- Вампирите могат да разчитат чуждите емоции;

- Вампирите могат да усещат къде се намират техните партньори;

- Вампирите оздравяват бързо, но могат да бъдат убити, ако са твърде тежко ранени;

- Създават поколение много рядко, понякога - и с хора;

- Всичко изброено по-горе, важи и за полувампирите, стига да преживеят преобразяването.

СЮЖЕТ

Дариъс, един от братята, моли Рот да се срещнат в „Скриймърс", бар в центъра на града. Той знае, че Рот надали ще помогне на получовешката му дъщеря да премине през своето преобразяване, но е отчаян. Обича дъщеря си, а с Рот тя би имала по-голям шанс да оцелее, защото кръвта му е чиста. До-като чака Рот да се появи, Дариъс мисли за дъщеря си и за това колко силно се надява да й бъде спестена агонията на преобра-зяването и вампирския живот.

В същото време недалеч от там дъщеря му, Бет Рандъл, се прибира от работата си в местния вестник, намиращ се на Трейд Стрийт. Тя минава покрай бара, в който се намира баща й. Потънала в мисли за самотната вечер, която я очаква, тя не забелязва, че след нея вървят двама колежани. Когато те я настигат и започват да й подхвърлят неприлични забележки, Бет не се разтревожва особено, ала тогава един от тях я сграбчва и я завлича в близката задна уличка. Тя се съпротивлява, ала в крайна сметка двамата успяват да я притиснат до стената зад един контейнер за боклук. Докато единият държи ръцете й, другият разкъсва блузата й и започва да я опипва. Макар и ужасена, Бет се насилва да се престори, че е готова да прави секс с нападателя си. Когато той сваля гарда за малко, тя го удря там, където най-много боли, а когато той се превива надве, забива коляно в носа му. Приятелят му е толкова слисан, че не й попречва да избяга. Тя се прибира вкъщи тичешком.

Обратно в „Скриймърс", Рот най-сетне се появява. Докато си проправя път към масата на Дариъс, хората се препъват в бързината да се отдръпнат от пътя му. Той сяда срещу Дариъс и зачаква другия вампир да заговори. След като изслушва молбата му, категорично отказва да я изпълни. Ненавижда се, задето е принуден да каже „не" на един от своите братя воини, но не иска да има нищо общо с преобразяването на жена, в чиито вени тече и човешка кръв. Това би изисквало състрадание, на каквото той просто не е способен.

Рот си тръгва от бара, тъй като има среща с Мариса, своята шелан или съпруга. За разлика от повечето вампири, той няма сексуална връзка с нея, те просто пият един от друг, когато се нуждаят от кръв. Тъй като е напълно отдаден на войната с враговете на расата им, в живота му няма място за друго. Хавърс, братът на Мариса, с когото тя живее, не одобрява връзката, създадена от родителите на Рот преди четири века. За да не му се налага да си има вземане-даване с брат й, Рот често се среща с Мариса в една стая в къщата на Дариъс.

Докато отива към една неосветена уличка, за да се демате-риализира, Рот усеща, че го следят. Оказва се член на Обществото на лесърите, група хора, продали душите си, за да се превърнат в убийци на вампири. Той го примамва в сенките и прерязва гърлото му с метателна звезда, каквато се използва в някои бойни изкуства. После взема портфейла и мобилния му телефон и го пронизва в сърцето, от което лесърът се разпада. След това се дематериализира в гостната на Дариъс. Мариса идва при него и пие от кръвта му. Динамиката на отношенията им е показана съвсем ясно в тази сцена. Мариса е много привързана към Рот и се надява един ден той да се обърне към нея и да осъзнае, че любовта й е онова, което липсва на студеното му воинско съществувание. Нейната преданост и всеотдайност го измъчват и той се ненавижда заради всичко, което не може да й даде. Преди да успее да я върне в къщата на брат й, на вратата се почуква - икономът на Дариъс. Дариъс е убит пред „Скрий-мърс" от заложена в колата му бомба. Рот обуздава гнева си, за да получи повече информация и нарежда на Фриц да събере останалите братя. Преди да излезе от стаята, икономът му дава писмо от Дариъс. Когато остава сам, Рот дава воля на жаждата си за мъст, така че около него се развихря черен водовъртеж от ярост.

Когато се прибира у дома, Бет взема четирийсет и пет минутен душ и си дава сметка, че макар нервите, й да са на ръба, тялото й вече се възстановява. И освен това умира от глад. Хапва и докато седи с котката в скута си, мислейки си, че трябва да съобщи в полицията за случилото се, телефонът иззвънява. Обажда се детектив Хосе де ла Крус, полицай, който я е взел под крилото си. Той й казва, че пред един бар в центъра е избухнала бомба и я предупреждава да бъде внимателна, когато дойде, за-щото случаят е поет от Железния, или с други думи - детектива от отдел „Убийства" Бъч 0'Нийл. Макар да се опитва, Бет не е в състояние да говори за случилото се, тъй като се бои, че няма да издържи и ще рухне. Казва на Хосе, че тази вечер не може да отиде на местопрестъплението и го уверява, че всичко е наред, когато той се разтревожва за нея. След като затваря, тя решава, че все пак ще е добре да съобщи за инцидента и излиза, вземайки спрей за самозащита.

Братята се събират в къщата на Дариъс. Рот е принуден да даде на някой от тях портфейла и телефона, които е взел от лесъ-ра, тъй като зрението му е твърде слабо, за да ги разгледа както трябва. В портфейла откриват шофьорска книжка, а в мобилния телефон има запаметени прозвънени номера, които един от братята обещава да провери. Братята очакват Рот да ги поведе и за първи път това не го подразва. Той заявява, че ще си отмъстят като предприемат редица атаки. Обикновено избягват мащабни акции срещу лесърите, защото подобно клане би привлякло вниманието на полицията. Ала смъртта на Дариъс не може да остане ненаказана. Ето защо първата им задача сега е да открият най-близкия център за набиране и подготовка на лесъри и да избият всички. Тези центрове често се местят и обикновено се крият зад фасадата на някаква законна дейност в света на хората.

След като братята си тръгват, Рот изважда плика от Дариъс и го отваря. Отвътре изпадат лист хартия и снимка, на която като че ли има тъмнокоса жена. Рот повиква Фриц, за да му прочете писмото. Дариъс оставя къщата, Фриц и човешката си дъщеря на грижите на Рот. Рот изругава.

В центъра на града, Бет пристига на мястото, където е избухнала бомбата, и се опитва да намери Хосе. Не е тук в качеството си на репортер, а за да съобщи за случилото се с нея, така че нападателите й да не могат да наранят някоя друга жена. Хосе го няма, но Бъч 0'Нийл се приближава, подразнен, че е дошла на местопрестъплението. Когато вижда разцепената й устна, той я придърпва в един тих ъгъл и настоява да узнае какво е станало с лицето й. Бет започва да увърта и моли да говори с Хосе. Не й се иска отново да преживее травмата от нападението с някого като Железния 0'Нийл. Бъч обаче я притиска и не отстъпва, до-като тя не заплашва, че ще напише статия за грубите му похвати за водене на разпит. Той я оставя и тя се прибира в апартамента си с такси.

Около час по-късно, Бет тъкмо се приготвя да си ляга, когато котката й започва да се държи странно - крачи напред-назад пред стъклената плъзгаща се врата, която води до жалкия заден двор. Почукване на входната врата отвлича вниманието й. Тя поглежда през шпионката и простенва. Отвън стои Бъч 0'Нийл. Бет отваря вратата и той нахлува в апартамента й, оглежда се и сяда. По-рано тази вечер му е попаднал доклад за някакъв тип, открит в една от пресечките на Трейд Стрийт, облян в кръв. Сглобявайки парченцата от мозайката, той се досеща, че Бет е била нападната на връщане от работа, и е дошъл, за да й помогне.

Отвън, в задния двор, Рот наблюдава, спотаен в сенките. Ко-гато Бет отваря плъзгащата се врата, за да проветри, той долавя уханието й и е запленен. Освен това надушва, че преобразява-нето й бързо наближава. От мястото си Рот чува разговора й с полицая.

След като Бет му разказва за нападението, Бъч си тръгва и отива в спешното отделение на местната болница. Открива нападателя й, облечен точно както Бет го е описала, и разказва играта на младия Били Ридъл. В края на срещата им Били лежи на пода в болничната стая, забил нос в линолеума. Бъч го арестува.

След като ченгето си тръгва от апартамента на Бет, Рот влиза в жилището. Уплахата й е толкова силна, че той е принуден да изтрие спомена за себе си от ума й, за да може да опита отново. Рано на следващата сутрин Бет се събужда от онова, което смята за ужасен кошмар, благодарна, че тази отвратителна нощ най-сетне е свършила.

Рот се връща в стаята за гости в къщата на Дариъс. Взема си душ, избръсва се и изважда черна мраморна плоча. След като посипва отгоре й необработени диаманти с размера на речни камъчета, той коленичи върху тях гол, за да изпълни ритуала на смъртта в чест на Дариъс. Трябва да остане така през целия ден, без да помръдва, мислейки за доблестния воин, напуснал този свят. Преди да изпадне в транс, Рот се зарича не само да защитава Бет, но и да й помогне по време на преобразяването.

След като оставя Били Ридъл в ареста, Бъч си тръгва от участъка и се отправя към мизерния си апартамент. По пътя среща проститутка на име Чери Пай, редовна „гостенка" в участъковия арест. Двамата разменят няколко думи и всеки продължава по пътя си. Подчинявайки се на внезапен импулс, Бъч се връща обратно в района, където се намира „Скриймърс" и спира пред друг бар. Една жена излиза оттам, качва се в колата му и двамата отиват до реката, където паркират под моста на Хъдсън. Докато жената прави секс с него, Бъч гледа към реката, мислейки си колко са красиви слънчевите лъчи, огряващи водата. Когато жената го пита дали я обича, той отвръща да, разбира се. Жената изобщо не я е грижа, че това е лъжа и Бъч го знае, което го кара още по-силно да почувства какво безнадеждно съществуване води.

В следващата сцена виждаме лесъра, заложил бомбата под колата на Дариъс. Господин X. е инструктор по бойни изкуства и работи в един тренировъчен център в града. Според него, ако искат да спечелят войната срещу вампирите, лесърите трябва да използват похвати на специалните части, затова публикува подробности за взривяването на Дариъс на тайния уебсайт на Обществото. Доброто настроение не го напуска през целия ден. Продължава да се усмихва и когато пристигат учениците му за урока по кунг-фу в четири часа. Тъкмо се кани да им каже да започнат да тренират по двойки, когато някой се появява със закъснение - Били Ридъл. Носът му е превързан и той не може да вземе участие в тренировката. Господин X. го оставя да ръководи загрявката на групата.

Към края на деня Бет отива в участъка. Бъч й казва, че нападателят й е пуснат под гаранция. Той е открил, има криминално минало като непълнолетен и е син на влиятелен бизнесмен. Бет му казва, че ако се стигне до дело, тя ще свидетелства срещу него. Бъч я пита как е, ала тя отклонява проявата му на загриженост, като задава въпроси за вчерашния взрив. В отговор Бъч я пита дали е вечеряла. Тя му казва, че няма да вечеря с него и той излиза от офиса, подхвърляйки нещо за подробности около взривената кола. В крайна сметка Бет го последва.

В другия край на града, в къщата на Дариъс, Рот тъкмо се кани да излезе, когато Мариса се материализира в стаята му. Усетила е болката му от загубата на Дариъс и идва, за да се опита да облекчи страданието му. Напълно погълнат от желанието да отмъсти за смъртта на Дариъс и от желанието да отиде при Бет, за да говори с нея за преобразяването й, Рот я отпраща. Отива до апартамента на Бет и докато я чака в сенките, мислите му се връщат към собственото му преобразяване. Тази ретроспекция е важна, защото разкрива един от основните му вътрешни конфликти. Преди преобразяването си той е болнав и немощен, неспособен да защити родителите си, които биват убити пред очите му от лесъри. След смъртта им той се отправя на път съвсем сам, неспособен да понесе почитта, която останалите вампири му отдават, единствено заради случайността, че се е родил в чистокръвно семейство. След преобразяването си той се превръща в същинска канара от физическа мощ и поема по пътя на войнството. Ала това ще бъде студен и тежък път.

Бет се прибира от вечерята с Бъч, която, за нейна изненада, се оказва доста приятна. Докато тя се преоблича за лягане, за нейно раздразнение котаракът й отново започва да се разхожда пред стъклената врата и да мърка. Бет тъкмо се кани да си легне, когато Рот влиза в къщата. Този път той пуши наркотик, който притежава успокоителни свойства, и когато издишва дима, Бет открива, че не може да избяга от него. Тялото й отказва да помръдне. И тогава тя си дава сметка, че всъщност не иска да бяга. Той се приближава до нея и Бет усеща, че я залива вълна от еротично желание. В крайна сметка двамата правят любов... възпламеняваща, разтърсваща любов. Важна забележка: това, което Рот пуши, не е афродизиак, а най-обикновено успокоително и читателят го знае. Смятам, че би било адски непривлекателно от негова страна да я съблазни с някакъв секс-наркотик и да се възползва от нея.

В другата част на града господин X. излиза в нощта. Среща се с Чери Пай и двамата отиват в една тъмна уличка, за да правят секс. Тя се приближава до него и той й прерязва гърлото. Планът му е да залови вампир, използвайки кръвта й като примамка. И наистина - много скоро се появява един вампир, макар и цивилен, а не воин. Господин X. изпраща упойваща стреличка в тялото му, но тя няма никакъв ефект и вампирът го напада. По време на битката господин X. използва метателна звезда. В крайна сметка успява да надвие вампира, ала е разочарован, че планът му се е провалил.

В същото време в подземната лаборатория на едно друго имение братът на Мариса, Хавърс, вдига глава от изследванията си на вампирска кръв. Големият часовник в ъгъла е започнал да бие. Време е за хранене и Хавърс отива в стаята на сестра си. Открива я зареяла празен поглед в нощта и мъката й кара сърцето му да се свие. Мариса му е невероятно скъпа, особено след смъртта на неговата шелан. Хавърс смята, че деликатна природа като нейната се нуждае от цивилен партньор, който да се грижи за нея, а не просто да я използва заради кръвта й. Моли я да слезе и да хапне с него, ала тя отказва. Хавърс се досеща, че е била при Рот, въпреки че е пила от него едва предишната вечер. Пита я защо си причинява това и тя го уверява, че всичко е наред. Хавърс възразява, че Рот изобщо не я уважава и навярно я кара да пие от него в някоя забутана уличка. Това не е вярно, отрича Мариса и му казва, че обикновено се срещат в къщата на Дариъс, тъй като Рот отсяда там. Няма причина да продължаваш да си причиняваш това, заявява той. Мариса не отговаря и Хавърс си тръгва, усещайки особено силно собствената си самота, докато за кой ли път се настанява съвсем сам на отрупаната с храна маса.

В апартамента си Бет се размърдва, усетила нещо меко върху лицето си. Това е Рот, който прокарва пръсти по чертите й, отчаяно копнеещ да може да я види. Казва й, че е красива и за първи път това не я отблъсква. Телефонът на Рот иззвънява и той става от леглото. Обажда се един от братята. В паметта на телефона, който Рот е намерил у убития предишната нощ лесър, има номе-рата на най-различни организации. Братята възнамеряват да ги проверят и искат Рот да дойде, в случай че открият място, където биха могли да се събират лесъри, и адът се отприщи.

Рот започва да се облича. Бет го наблюдава и остава изненадана, когато котаракът й Бу скача в ръцете му и започва да мърка. Нисък звук се откъсва от гърдите на този опасен на вид мъж, когато той измърква в отговор. Бет го пита как се казва. Той й дава името и телефонния си номер, карайки я да го повтори, докато го запомни. Казва й, че сега трябва да си върви, и че не е сигурен дали ще успее да дойде отново тази вечер и настоява тя да му се обади, ако усети, че я следят или ако се почувства уплашена по каквато и да било причина. Рот пуска Бу на пода и препасва през гърдите си две черни кании. На Бет внезапно й просветва - очевидно Рот е изпратен от момчетата в участъка, за да я пази. Тя го пита дали Бъч го е изпратил. Рот се приближава и сяда до нея. За миг се поколебава дали да не й каже, че е тук по молба на баща й, ала трябва да се срещне с братята и точно сега няма време да подхване този разговор. Дава й адреса на Дариъс и тя се съгласява да се отбие там на сутринта. Рот си казва, че ще могат да поговорят в стаята за гости и тогава ще има достатъчно време, за да отговори на всичките й въпроси.

След като той си тръгва, Бет заспива, сладостно задоволена. Когато се събужда на сутринта и излиза на слънце, очите я болят. Казва си, че трябва да е нещо като махмурлук от онова, което Рот е пушил предишната вечер в къщата й. Тя отива в офиса си, понеже е твърде рано за срещата й с Рот. Обажда й се Хосе. Някаква проститутка е убита в една задна уличка. Когато Бет пристига в участъка, Бъч вече е там и й казва, че в уличката, където е убита проститутката, са намерили метателна звезда, подобна на онази, открита край взривената кола. Навярно става дума за война за територия между сводници, предполага той. Двамата разговарят още малко и той отново я кани на вечеря. Бет отказва, но му благодари, че е изпратил приятеля си у тях. Бъч я пита какво, по дяволите, има предвид.

Бет си тръгва, силно разтревожена за последствията от случилото се предишната нощ. Правила е секс с напълно непознат. Непознат, който изглежда като наемен убиец. Друго би било, ако зад това стоеше Бъч или някой от ченгетата. Изведнъж мисълта да отиде на някакъв адрес, за да се срещне с този мъж, й се вижда направо безумна. Когато нощта започва да се спуска, тя се обажда на Бъч и го пита дали все още иска да вечерят заедно. Не й се ще да е сама - да отиде на ресторант с него е по-добре, отколкото да си стои вкъщи и да се стряска от всеки шум.

В къщата на Дариъс, Рот цял ден крачи напред-назад из стаята си в очакване на Бет. А нервите му са на предела още преди тя да му върже тенекия. Предишната нощ са проучили няколко места, в това число един манастир, гимназия, академия за бойни изкуства и месарски цех, ала не са забелязали нищо подозрително в никое от тях. Претършували са и апартамента на лесъ-ра, но без никакъв резултат.

В мига, в който слънцето залязва, Рот излиза от къщата и тръгва по следите на Бет. Докато я търси из града, усеща, че е изморен, ала не обръща никакво внимание на това, завладян от желанието да я открие. В крайна сметка отива да я чака, спотаен в сенките зад къщата й. Когато Бъч паркира пред сградата, Рот долавя присъствието й и се приближава до колата. Бъч се навежда да целуне Бет в същия миг, в който Рот надниква вътре. Дори и с лошото си зрение той разбира какво става. Първият му инстинкт е да изтръгне вратата, да извлече мъжа навън и да впие зъби в него. Все пак успява да се овладее и остава скрит в сенките. Ревността и желанието за притежание са нещо, което досега не е изпитвал, и дълбочината на чувствата му изненадва и него самия.

Бет не изпитва влечение към Бъч и му го казва. Тя слиза от колата, пресича улицата и отива до входната врата. Бъч изчаква, за да се увери, че тя е в безопасност, ала тъкмо когато се кани да си тръгне, забелязва един огромен мъж да се отправя към задния двор. Бъч слиза от колата и го последва.

Когато Бет влиза в апартамента си, Рот отива до задната врата, но преди да успее да влезе, Бъч се прицелва в него и му заповядва да не мърда. Рот се обръща към Бъч в мига, в който Бет отваря вратата и изтичва навън.

Бъч настоява Рот да се обърне с лице към стената, да сложи ръце на нея и да разтвори крака. За миг Рот се замисля дали просто да не го убие, но не иска да уплаши Бет. Освен това дори той не може да оцелее след куршум, изстрелян от упор в главата му. Под погледа на Бет, Бъч претърсва Рот и започва да вади оръжие след оръжие - ками, ножове и метателни звезди затрупват масата за пикник. Бъч се опитва да каже на Бет да се прибере, ала тя отказва да се махне. Той пита защо, по дяволите, Рот следи Бет. Рот отвръща, че просто е излязъл да се поразходи. Бъч го притиска до стената, извива ръцете му зад гърба и му слага белезници. Рот пита за какво го арестува. Незаконно притежание на оръжие, навлизане в чужда собственост, а може би и убийство, отговаря Бъч и му казва, че метателни звезди като неговите са открити на местопрестъплението на две убийства.

Докато Бъч води Рот към колата си, Бет се пита дали Рот е убил проститутката, след като си е тръгнал от апартамента й предишната нощ. Просто не е в състояние да проумее как е възможно някой да има две толкова различни страни. Та той е толкова нежен с нея, когато я взема в прегръдките си, след като са правили любов. Тя изтичва пред двамата мъже и настоява да говори с Рот. Бъч й казва да се прибере и да заключи вратите и продължава да дърпа Рот към колата си. Подтичвайки до тях, Бет пита Рот защо е дошъл при нея. Той я поглежда и казва, че е бил изпратен от баща й. Бет се заковава на място поразена.

Бъч напъхва Рот на задната седалка и потегля към участъка, без да откъсва очи от него в огледалото за обратно виждане -нещо му нашепва, че дори и с белезници, мъжът е смъртоносно опасен. Паркира зад участъка и помага на Рот да слезе от колата. Рот отстъпва назад в сенките. Бъч се опитва да го издърпа напред, но в този миг Рот разкъсва белезниците, сякаш са направени от канап, а след това сграбчва Бъч, повдига го от земята и го притиска към стената. За първи път, откакто е мъж, Бъч е обзет от абсолютната увереност, че е настъпил последният му час. И каква ирония - от мястото, където ще го убият, може да види прозореца на кабинета си.

Рот е изкушен да довърши ченгето, ала у него има нещо интригуващо - той не е така уплашен, както биха били повечето хора. Вместо това е примирен, сякаш иска да умре и Рот вижда частица от себе си у него. Казва му, че няма да нарани Бет. Тъкмо обратното - дошъл е, за да я спаси. В този момент Бет изскача от едно такси и се втурва към тях. Тя казва на Рот да пусне Бъч и ченгето се строполява на земята, замаяно.

Бет е твърдо решена да научи повече за баща си и кара Рот да се махне от участъка преди Бъч да се е съвзел. Тя спира едно такси и Рот казва на шофьора да ги откара в квартала, където се намира къщата на Дариъс. Таксито ги оставя на няколко пресечки от истинския адрес и двамата отиват пеша до къщата. Фриц, икономът, ги посреща на вратата.

Рот я въвежда в дневната и надолу към стаята за гости. Бет е уплашена, но твърдо решена да научи повече за баща си. Спалнята на Рот е странно място със зловещи черни стени и свещи, ала въпреки това Бет не смята, че Рот представлява заплаха за нея.

Преди да успее да го попита каквото и да било, той я залива с куп необичайни въпроси. Дали напоследък не изпитва по-силен глад от обикновено. Дали очите й не са станали по-чувствителни към светлината. Дали не изпитва необясними неразположения. И дали предните й зъби не са изтръпнали. Бет смята, че той е луд и иска да знае какво общо има всичко това с баща й.

Рот сваля якето си и го мята на леглото. Прави няколко крачки напред-назад, преди да я улови за ръката и да я сложи да седне на дивана. Казва й, че името на баща й е Дариъс и че наскоро е загинал. Бет отвръща, че доколкото тя е чувала, баща й е умрял преди тя да се роди. Рот поклаща глава и обяснява, че години наред се е бил рамо до рамо с Дариъс и че той много я е обичал. Защо тогава, пита Бет, след като любовта му към нея е била толкова силна, никога не е дошъл да я види. Вместо отговор, Рот приглажда косата й назад. Много скоро ще се разболееш, меко казва той. Ще се разболееш и ще имаш нужда от мен.

Бет изгубва нишката на думите му. Той продължава да й обяснява как щял да й помогне да преживее някаква болест, ала единственото, което я интересува, е баща й. Кой е бил той, настоява да узнае тя. Беше такъв, какъвто съм и аз, отвръща Рот. Той взема лицето й между дланите си. И бавно отваря уста.

При вида на дългите му кучешки зъби Бет ужасено го отблъсква от себе си и се втурва към вратата. Той я оставя да си тръгне, дематериализирайки се пред къщата в мига, в който тя изскача през входната врата. Смаяна от неочакваната му поява, тя побягва отчаяно. Рот я оставя да тича, тласкана от страха си, ала я следва неотлъчно. Когато тя най-сетне рухва от изтощение, той я вдига от земята и я държи в прегръдките си, докато тя ридае и непрекъснато повтаря, че не му вярва. Просто не може да му повярва.

Обратно в участъка, Бъч се довлича до вратата и начаса обявява Рот и Бет за издирване. След това се връща в апартамента на Бет, но тя не е там. Отива в центъра, ала никъде не я открива и отново се връща в апартамента й.

Рот отнася Бет в стаята си и я притиска в обятията си. Тя е като вцепенена, ала постепенно умът й се прояснява достатъчно, за да може да се обърне и да го погледне. Той я целува по устните - иска единствено да я успокои, но пламъкът между тях отново лумва. Тласкана от лудостта на онова, което той й е казал, Бет отприщва гнева си върху тялото му и двамата правят любов с всепоглъщаща страст. Докато прониква в нея, Рот оголва кучешките си зъби и едва не ги впива във врата й. Стига опасно близо до това да пие от нея - нещо, което не бива да прави, защото тя още не е преминала през преобразяването си. Усетил, че отчаяно жадува да вкуси кръвта й и че умората му се засилва, той си дава сметка, че скоро ще трябва да се срещне с Мариса.

На следващата сутрин Бъч отива в управлението и е повикан в кабинета на участъковия капитан, където му казват, че временно е отстранен от служба, заради онова, което е сторил на Били Ридъл. Бъч отвръща, че на хлапака дори му е било малко. След това оставя значката и пистолета си в участъка и си тръгва, твърдо решен да продължи да търси Бет. Обажда се на

Хосе, който си е у дома, и му разказва какво се е случило. Пита го дали е научил нещо за метателните звезди, намерени на двете местопрестъпления. Хосе отвръща, че според него поне едно от оръжията е закупено от местната академия по бойни изкуства. Бъч решава да се отбие в нея и да провери.

Обратно в имението Бет се събужда в прегръдките на Рот. Той е буден и я държи в обятията си от часове. Тя внимателно пита какъв е бил баща й. Рот отговаря, че Дариъс е бил храбър и силен, точно такъв, какъвто трябва да бъде един воин. Тя го пита срещу кого се борят и той й разказва за Обществото на лесъ-рите и гоненията им на вампири. Казва й за нейните полубратя, убити от лесъри. Бет пита кого е загубил той и Рот й разказва за ужасната смърт на родителите си. Тя го помилва по лицето и прошепва, че съжалява. Болката му е очевидна, също както и само-омразата му. Когато научава, че той вини себе си, Бет му помага да осъзнае, че е бил напълно безсилен - слабоват и на всичкото отгоре - заключен от баща си. Никой в неговото положение, настоява тя, не би могъл да предотврати смъртта им. Никой.

На вратата се почуква. Рот се намята с един халат, слага си тъмните очила и отваря. Бу, нейният котарак, се втурва в стаята и се хвърля в ръцете й. Бет се разсмива и го прегръща. Докато е спала, Рот е помолил иконома да вземе Бу от апартамента й.

Докато Рот благодари на иконома, погледът му се спира върху вратата на Дариъс. Когато двамата остават сами, той й казва, че иска да й покаже нещо и я издърпва от леглото. Те излизат в коридора и отиват в спалнята на баща й. Бет прекрачва прага и остава поразена при вида на десетките нейни снимки от най-различни периоди от живота й. Те са из цялата стая, всички до една - поставени в прекрасни рамки. (По-късно открива, че до една са направени от Фриц.) Намира и снимка на майка си. Докато тя разглежда стаята на баща си, Рот, който я чака до вратата, внезапно осъзнава, че иска да я направи своя ута-ше-лан - своя единствена жена. Своя съпруга. А после изведнъж го осенява мисълта, че тя може и да не преживее преобразяването. Изпълва го вледеняващ ужас.

Бет е изключително трогната както от очевидното обожание на баща си, така и от тихата подкрепа на Рот, докато тя разглежда стаята. Той отговаря на въпросите й и всяко късче информация е безценен дар за Бет. Открива един дневник, ала той е написан на непознат език, затова тя моли Рот да се приближи. Когато вдига дневника към лицето му обаче, осъзнава, че той изобщо не гледа към него. Бет оставя книгата, посяга към лицето му и бавно сваля очилата. Досега Рот е бил без очила само когато наоколо е било тъмно. На светлината от лампата Бет вижда, че зениците на светлите млечнозелени ириси са миниатюрни, нефокусирани точици. Ти си сляп, прошепва Бет. Рот изпитва инстинктивен срам от своя недъг и се опитва да отмести ръцете й. Бои се тя да не реши, че не е в състояние да я защити и я уверява, че и така може да се грижи за нея. По някаква причина изобщо не се съмнявам в това, прошепва тя, докато го целува.

В друга част на града Бъч пристига в академията за бойни изкуства тъкмо в мига, в който Били Ридъл си тръгва оттам. Бъч влиза вътре и разговаря с един от инструкторите, мъж на име Джо Хавиър. Бъч не може да го определи точно, ала нещо в този тип не е както трябва. Хавиър отговаря на въпросите му за метателните звезди, а после нехайно пита кого търси Бъч. Никой по-специално, отвръща ченгето и го пита има ли нещо против да купи една от звездите. Не са за продан, отвръща мъжът, но ще ти подаря една. Бъч я взема и я прибира в джоба си. След това си тръгва и отива до офиса на местния вестник, за да провери дали Бет се е появила. Никой не я е виждал.

По-късно същия ден Бет си тръгва от имението, защото трябва да отиде на работа. Отбива се в апартамента си, преоблича се и слиза в центъра. Когато пристига в офиса, редакторът й настоява да знае къде е била. Пропуснала е два крайни срока и той я заплашва с уволнение. Бет сяда на бюрото си и написва две статии, но не може да престане да мисли за Рот. Колкото и фантастично да звучи историята, която й е разказал, тя й се струва правдоподобна. Обяснява защо през целия си живот се е чувствала различна от хората около себе си. И защо винаги й се е струвало, че някой бди над нея.

Когато слънцето залязва, Рот се обажда на Мариса и й казва да дойде. Тя пристига, доволна, че я е потърсил, тъй като очевидно не се чувства добре. Рот обаче е напълно погълнат от мисълта за Бет. Безпокои се, че е сама нейде в града, не може да престане да мисли за нощта, когато са правили любов, а предстоящото й преобразяване го ужасява. Мариса му предлага китката си, но когато затваря очи, Рот вижда лицето на Бет. Залян от спомена за страстта им, той впива зъби във врата на Мариса.

Мариса е изумена, когато той започва да пие от сънната й артерия. Тялото му, когато я привлича към себе си, е напълно възбудено. Именно това Мариса очаква открай време. Тя се вкопчва в раменете му и прониква в ума му, ала там открива яркия образ на друга жена и това разбива сърцето й. Този път надеждата й умира завинаги. Сега вече е сигурна, че той никога няма да я обикне. Докато Рот пие, по бузата на Мариса се стича една сълза.

Далеч оттам господин X. излиза в нощта в търсене на друга проститутка, която да използва като примамка за вампири. Този път е взел със себе си мрежа, изработена от сребърни нишки. Убива жертвата си в една задна уличка и я оставя, обляна в кръв. Когато се появява един вампир, господин X. го впримчва в мрежата, след което се приближава и изстрелва няколко упойващи стрелички в него. Вампирът губи съзнание и господин X. го издърпва в колата си и се отправя към къщата си извън града.

Бет отива в апартамента си, за да си вземе малко дрехи и да провери съобщенията на телефонния си секретар. Бъч е звънял няколко пъти, а в службата са й казали, че я е търсил и там. Тя позвънява на мобилния му телефон и той й казва да не мърда от къщата и че пътува към нея. Докато го чака, Бет усеща, че започва да й се повдига. Взема няколко хапчета против киселини, ала те не помагат и неприятното усещане още повече се засилва.

Рот приключва с Мариса и когато се отдръпва, тя му казва, че го освобождава от техния обет. Рот взема ръцете й в своите и й казва, че съжалява. Мариса тихо отвръща, че са били неподходяща двойка от самото начало. Рот се заклева, че винаги ще я защитава, но тя му казва, че ще намери някой друг, който да го стори, и се дематериализира.

Рот се качва на горния етаж, където се събират останалите братя. Докато той е бил с Бет предишната нощ, те са наблюдавали академията за бойни изкуства. Забелязали са постоянен поток от лесъри и смятат, че това е центърът на операциите им.

В същото време Бъч пристига в апартамента на Бет и натиска копчето на домофона. Когато тя не му отговаря, той отива в задния двор и през плъзгащата се стъклена врата я вижда да лежи на пода, свита на кълбо. Той строшава един прозорец с дръжката на пистолета си и влиза. Бет се гърчи от божа. Бъч понечва да се обади за линейка, ала Бет го спира. Пръстите й се впиват в ръката му и тя притегля лицето му към своето. Казва му, че ако иска тя да оживее, трябва да я отведе при Рот. Изведнъж всичко му се изяснява. Рот я е пристрастил към хероина и сега тя е в абстиненция. Закара ли я в спешното отделение, тя може и да умре, ако не получи наркотика, от който се нуждае. Бъч я отнася до колата си на ръце и подкарва като луд към къщата на Дариъс.

Рот и братята са в гостната, когато чуват някой да блъска по вратата и с извадени оръжия отиват да проверят кой е. Рот отваря вратата и Бъч нахлува вътре с Бет на ръце. Пред изумените погледи на братята Рот я взема в прегръдките си така, сякаш е най-скъпото нещо на света, и се изгубва в гостната.

В друга част на града Мариса се е прибрала в стаята си и се е свила на кълбо в леглото си. Когато брат й се качва при нея малко по-късно, с намерението да я изведе на партито, на което отива, с ужас вижда пресните рани по врата и синините по бледата й кожа. Обзет от ярост към Рот, той отива в лабораторията си, убеден, че трябва да стори нещо.

Обратно в къщата на Дариъс Рот нежно полага Бет върху леглото в спалнята си. Тя страда и с трепереща ръка той изважда камата си. Поднася я към китката си, ала после спира - иска да я държи в прегръдките си, докато тя пие. Порязва се лекичко по врата и я взема в обятията си. Докато тя пие от него, той я люлее лекичко напред-назад, нашепвайки древни молитви, които дотогава смята, че отдавна е забравил.

На горния етаж братята бавно обикалят около Бъч. Той е страшно разтревожен за Бет, уморен от това да се занимава с наркопласьори и техните жертви, обезверен по отношение на работата си. Когато един от братята спира пред него, Бъч дава воля на гнева си и поваля по-едрия от него мъж. Само за секунди Бъч се озовава прикован по гръб към пода, а нечий лакът е на път да му строши трахеята. Типът, който е седнал върху гърдите му, се усмихва сухо и подхвърля на останалите, че Бъч май му харесва. Тъкмо когато Бъч е на път да изгуби съзнание, един от тях пристъпва напред и издърпва мъжа.

Борейки се за въздух, Бъч вдига поглед към своя спасител. Лицето, надвесило се над него, е прорязано от белег и има най-смъртоносните очи, които Бъч е виждал някога. Е, това е, казва си Бъч. Сега вече наистина ще се умира. Ала вместо да го убие, мъжът отсича, че ще изчакат Рот, преди да решат какво да правят. В този миг в стаята се появява иконом, облечен в черна ливрея и с поднос с ордьоври в ръце. Бъч не вярва на очите си. Мъжът обикаля малката групичка със сребърния поднос и им казва, че ако възнамеряват да убиват някого, биха ли били така добри да го сторят в задния двор.

В спалнята на долния етаж Бет е спряла да пие и Рот я държи в прегръдките си, докато тя е в плен на болката. В един момент той е убеден, че Бет издъхва, ала тя оживява. Два часа преди изгрев слънце агонията най-сетне отшумява и Бет потъва в сън.

На горния етаж братята са свалили якето на Бъч и претърсват джобовете му. Когато откриват метателната звезда, един от тях го пита дали владее бойни изкуства. Не, отвръща Бъч. За какво тогава ти е това, идва следващият въпрос. На един приятел е, отговаря Бъч. Те му задават няколко въпроса за местната академия за бойни изкуства. Колкото и да е налудничаво, Бъч едва не си помисля, че те търсят същото, което и той - мъжа, заложил бомбата под онази кола и убиващ проститутки. Икономът ги прекъсва, за да оповести, че вечерята е сервирана. Докато останалите мъже се отправят към вратата, онзи с белега изостава малко и казва на Бъч, че е свободен да се опита да избяга - входната врата не е заключена. Ала ако го стори, той ще го намери и ще го убие като куче насред улицата. Останал сам в гостната, Бъч обмисля възможностите пред себе си. Тревожи се за Бет и решава, че въпреки предизвикателството на Белязания, няма да си тръгне.

В спалнята си в друга част на града Мариса се върти неспокойно в леглото си. Чувства се ужасно странно. Отнема й известно време, докато разбере, че е ядосана. Не, повече от ядосана. Бясна. Тя отмята чаршафите и се дематериализира. Предполагайки, че Рот ще се прибере скоро, тя се появява в гостната на Дариъс. Уморена е вечно да се крие, когато е с Рот, и се надява, че когато той се върне, останалите братя ще са с него. Иска да каже пред всички онова, което си е наумила.

Бъч кръстосва гостната, като от време на време поспира пред една или друга антика, мислейки си, че наркодилърите определено имат твърде много пари, когато изведнъж пред него изниква някаква жена. Дъхът му секва. Тя е така неземно красива, че той едва не забравя да диша. Има деликатно лице, яркозелени очи и същински водопад от руси къдрици, разпилени по гърба й. Облечена е в ефирна бяла рокля. Инстинктивно, тласкан от импулса да я защити, той поглежда към коридора и си помисля, че трябва да я отведе оттук. Не е в състояние да си представи какво прави едно толкова изящно създание при група недодялани главорези като тези. Тя е толкова чиста, казва си той. Толкова съвършено чиста.

Мариса се изненадва при вида на Бъч. Та той е човек. В къщата на Рот. И я е зяпнал така, сякаш вижда призрак. Той се прокашля и й протяга ръка, после обаче я отдръпва и енергично изтрива длан в дънките си. След това отново я протяга и се представя като Бъч 0'Нийл. Мариса се поколебава дали да поеме ръката му, ала вместо това прави стъпка назад. Мъжът отпуска ръка, но продължава да се взира в нея. Какво гледаш, пита тя, и придърпва роклята си в опит да се прикрие. Навярно е усетил, че тя е вампир, и се отвращава от нея. Бузите му пламват и той се засмива неловко. Извинява й се и казва, че сигурно й е дошло до гуша да я зяпат. Тя поклаща глава. Никой мъж не ме поглежда, прошепва на глас, а наум добавя, че това е една от най-тежките последици от „връзката" й с Рот. Никой мъж и много малко жени са се осмелявали дори да срещнат погледа й от страх пред онова, което Рот би могъл да стори. Господи, само ако знаеха колко нежелана бе всъщност.

Човекът прави крачка към нея. Не мога да повярвам, че мъжете не те зяпат, казва той. Усмихва й се и Мариса си помисля колко топли са очите му. Чувала е толкова истории за хората. Как ненавиждат расата й и биха изгорили и последния вампир на клада, стига да можеха. Ала този човек не изглежда агресивен, поне не към нея. Как се казваш, пита той. Тя му отговаря и той иска да знае дали живее в тази къща. Тя поклаща глава.

Бъч не е в състояние да откъсне очи от нея. Дава си сметка, че се държи като истински задник, но толкова му се иска да протегне ръка и да я докосне, просто за да се убеди, че е истинска. Имаш ли нещо против... той не довършва. Какво, настоява тя. Може ли да докосна косата ти, прошепва той. Мариса изглежда шокирана, ала после по лицето й се изписва решимост и тя прави крачка към него. Харесва му как ухае тя. Като чист въздух. Мариса навежда лекичко глава и един дълъг кичур от косата й пада напред. Бъч улавя копринените нишки между пръстите си. Мека, помисля си той. Толкова мека.

Мариса затваря очи, когато ръката му става малко по-дръзка. Усеща допира на пръстите му върху бузата си и инстинктивно обръща лице, така че да се докосне до дланта му. Става й горещо, времето като че ли започва да тече по-бавно.

Мариса е объркана от промяната в себе си и мъничко уплашена от вниманието на този мъж. Ала това й харесва. Харесва й как той я гледа.

Далеч от там, в къщата си, Хавърс е прекарал цялата нощ, крачейки из градината. Знае как да премахне Рот от живота на сестра си, ала начинът е в разрез с принципите му и с отдаде-ността му на расата като лечител. Изпълнен с колебания, той се качва в спалнята й. Когато открива, че тя отново е излязла, най-сетне взема решение. Дематериализира се и се появява в една мизерна част на града. Със своите скъпи дрехи той изглежда съвсем не на място сред кожените дрехи и вериги наоколо, до-като кръстосва улиците.

След като Бет потъва в сън, Рот я оставя, за да говори с братята. Когато отмества картината и влиза в гостната, вижда Бъч и Мариса, застанали съвсем близо един до друг. Привличането, което долавя между тях, го изумява. Привличане, което се излъчва и от двамата. Преди да успее да каже нещо, откъм трапезарията се появява Рейдж с кинжал в ръка. Насочил се е към Бъч, тъй като очевидно е видял същото, което и Рот, но смята, че Мариса все още е негова шелан. Властният глас на Рот сепва и тримата. Рот забелязва с одобрение, че Бъч инстинктивно прикрива Мариса с тялото си. Рейдж се усмихва и подхвърля камата си на Рот - очевидно смята, че той иска собственоръчно да убие човека.

Спокойно, Рейдж, тихо казва Рот. И ни остави.

Бъч вдига поглед към по-едрия от него мъж - сега се тревожи не само за Бет, но и за русата жена зад гърба си. Долавя някакво движение и си дава сметка, че тя се опитва да застане между него и наркодилъра. Сякаш може да го защити. Бъч понечва да се възпротиви, ала в този миг тя заговаря с остър тон на някакъв непознат език. Двамата с наркодилъра си разменят няколко думи и най-неочаквано дилърът се усмихва. След това се приближава и целува Мариса по бузата. А после, с едно мълниеносно движение, посяга покрай нея и сграбчва Бъч за гърлото. Иззад тъмните очила погледът му се впива в Бъч и го пронизва сякаш е рентгенов лъч. Мариса се опитва да го отблъсне, но не успява дори да го помръдне. Тънка усмивка извива устните му. Тя е заинтригувана от теб, прошепва той в ухото на Бъч. Аз нямам нищо против, ала нараниш ли я, ще... Бъч го прекъсва - омръзнало му е да го заплашват, че ще го убият. Да, да, знам, също така тихо отговаря той. Ще ми откъснеш главата и ще ме оставиш да умра на улицата. Устните на дилъра се отварят в широка усмивка и Бъч се намръщва. Нещо не е наред със зъбите му, помисля си той.

Бет се размърдва. Цялата се е схванала. Протяга ръка към Рот и когато не го открива, отваря очи. Зрението й си е наред. Надига се и свежда поглед към тялото си. На външен вид си е същото. Прави няколко танцови стъпки. И функционира както преди. Намята си черен халат, който мирише на Рот, и отива на горния етаж. Докато изкачва стълбището, си дава сметка, че изобщо не се е задъхала от усилието. Което е плюс. Може би това да си вампир има и своите добри страни.

Когато стига на горния етаж, й отнема около минута, докато разбере как да отвори тайната врата. Прекрачва прага и се озовава в гостната, в която открива Бъч и една невероятно красива русокоса жена. Двамата са седнали на дивана и при появата й вдигат очи. Бъч отива при нея и я прегръща. Бет усеща, че русата жена я наблюдава изпитателно, сякаш се опитва да я прецени. Ала в погледа й няма враждебност. Само любопитство и нещо, което странно наподобява страхопочитание. Бъч ги представя една на друга и когато Бет го пита къде е Рот, той отвръща, че е в трапезарията.

Бет тръгва по коридора, но забавя крачка при вида на групичката страховито изглеждащи мъже, насядали около маса, отрупана с порцелан. Сцената е направо нелепа. Всички тези смъртоносни на вид типове, облечени в кожени дрехи, които похапват със сребърни прибори. И тогава забелязва Рот. Той седи начело на масата. В мига, в който я зърва на прага, се втурва към нея. Взема я в прегръдките си и нежно я целува. Бет смътно осъзнава, че всички разговори са секнали и че останалите мъже се взират в тях. Рот тихичко я пита как се чувства и на Бет й отнема известно време, докато го успокои, че всичко е наред. Пита я дали е гладна и тя отвръща, че колкото и да е странно, направо умира за шоколад и бекон. Рот се усмихва и казва, че ще й донесе и двете от кухнята. Освобождава я от прегръдките си и като че ли едва тогава се сеща, че трябва да я представи на останалите. Рот посочва един по един мъжете около масата и й казва имената им, а след това им я представя. След името й добавя дума, която Бет не разбира, и отива в кухнята.

Бет го проследява с поглед. Изведнъж в стаята се разнася силен шум - мъжете отместват столовете си назад и като един се изправят. В ръцете им се появяват кинжали и те решително се насочват към нея. Изпаднала в ужас, Бет отстъпва назад. Тъкмо когато се кани да извика Рот на помощ, мъжете я заобикалят и падат на едно коляно. Навели глави в знак на почит, те като един забиват камите си в пода с такава сила, че дръжките им потреперват, а остриетата им проблясват на светлината на свещите. Ъъъ, радвам се да се запознаем, смотолевя тя. При звука на гласа й мъжете повдигат глави. Върху суровите им лица се чете дълбока почит, в очите им грее обожание.

В опасната част на града Хавърс усеща, че скоро ще се съмне и се тревожи да не се разколебае, когато един лесър най-сетне тръгва по петите му. Тъкмо когато убиецът се кани да го нападне, Хавърс го спира, като му предлага информация за истински вампир воин. Лесърът се поколебава. Хавърс напълно основателно изтъква, че самият той е дребна риба, но ако лесъ-рът иска да залови истински вампир, нека повика подкрепление и да отиде на това място - и Хавърс му дава адреса на Дариъс, където Мариса се среща с Рот.

В същото време в гостната на Дариъс Бъч и Мариса все още разговарят. Трябва да си вървя, казва тя изведнъж. Защо, пита Бъч. И къде? Кога ще те видя отново? Мариса отговаря, че не знае. Може ли да обядват заедно? Или пък да вечерят? Какво ще правиш утре вечер, пита той. Мариса се усмихва лекичко. Малко е странно да я преследват по този начин. Но й харесва. Обмисля различните места, където биха могли да се срещнат, и установява, че колкото и да е чудно, й се струва най-добре да се види с човека в къщата на Дариъс. Тя казва на Бъч, че ще се срещне с него на следващата вечер и той предлага да я откара вкъщи. Тя отвръща, че не е необходимо. Изправя се и, забравила, че той е човек, се дематериализира пред очите му.

Бъч скача от дивана и се оглежда на всички страни. Втурва се напред, ала там, където тя е стояла допреди миг, сега има само въздух. Той стиска глава в ръцете си - явно полудява. В този миг Рот и Бет се появяват на прага. Бъч се обръща рязко, заеквайки. Бет му се усмихва и като пристъпва напред, взема ръката му в своята. Бъч, трябва да ти кажа нещо...

Слънцето изгрява и господин X. отваря академията за бойни изкуства. Все още не е напреднал със залавянето на вампири толкова, колкото му се иска. Онзи, когото е заловил предишната нощ, е умрял твърде бързо. Господин X. влиза в интернет и открива съобщение, адресирано до нето. То е от господин К. и той му позвънява. Когато поставя телефонната слушалка на мястото й, господин X. е широко ухилен. В този миг Били Ридъл влиза в кабинета му. Били казва, че е обмислил предложението му и приема. Господин X. се изправя и слага ръка на рамото му. Тъкмо навреме, казва той. Няма да откажа малко помощ с една нова задача. Били пита дали тази нощ ще отидат на лов, ала господин X. поклаща глава. Тази вечер ще трябва да те посветим, синко. Чак след това ще тръгнеш на лов.

Следобед на същия ден Бет се събужда в обятията на Рот и открива, че той я гледа с изключително сериозно изражение. Какво не е наред, пита тя. Той я целува нежно и й казва, че я обича. Иска да бъде неин защитник. Нейният воин. Иска да бъде с нея до края на живота им. Бет обвива ръце около него и отвръща, че тя иска съвсем същото. Той се усмихва широко и й съобщава, че церемонията ще се състои още тази нощ, веднага след залез слънце. Ще се оженим ли, пита Бет. Рот кимва и казва, че Уелси, жената на Тормент, ще се погрижи за роклята. Бет му казва, че го обича и двамата правят любов.

Същата нощ братята се събират в къщата. Бет се запознава с Уелси, невероятна червенокоса красавица, и начаса я харесва. Мариса се появява и на Бет й се струва забавно как Железният от пръв поглед е хлътнал по деликатната блондинка. Рот решава, че церемонията ще се състои в неговата стая и братята му помагат да махне всички мебели. Бет и Уелси помагат на Фриц да приготви храната и Бет е изненадана колко естествено й се струва всичко това. Сякаш мястото й е именно сред тях, макар обичаите им да са малко странни. Когато внася печеното в трапезарията, тя вижда Фриц да изсипва голям пакет сол в сребърна купа. Кани се да го попита за какво е тази сол, но в този миг Уелси казва, че е време да се преоблече. Мъжете вече са готови на долния етаж.

Бет си слага дълга бяла рокля и последва Уелси по стълбите, отвеждащи под земята. Когато влиза в стаята, вижда Рот, облечен в черна сатенена роба и панталон. Застанали в редица, братята носят дрехи подобни на неговите, а в украсените им със скъпоценни камъни колани са втъкнати страховити на вид кинжали. Бъч и Мариса също са тук, както и икономът Фриц. Рот й се усмихва иззад тъмните си очила. Тормент пристъпва към нея. Доколкото е възможно, ще го направим на английски, за да разбираш какво става. Бет кимва. Тор повиква Рот и той пристъпва напред. Този мъж те моли да го приемеш за свой хелрен, казва Тормент. Ще го приемеш ли, ако смяташ, че е достоен? Да, отвръща Бет и се усмихва на Рот. Тормент се обръща към Рот. Тази жена те приема. Ще докажеш ли, че си достоен за нея? Да, отговаря Рот. Би ли се пожертвал за нея? Да, повтаря Рот. Ще я браниш ли от онези, които биха се опитали да й сторят зло? Да, за трети път казва Рот. Усмихнат, Тормент отстъпва назад. Рот взема Бет в прегръдките си я целува. Бет обвива ръце около него - струва й се, че най-сетне се е завърнала у дома.

Ала тогава Рот отстъпва назад. Развързва колана на робата си и я сваля, разкривайки голите си гърди. Уелси се приближава до Бет и улавя ръката й в своята. Всичко ще бъде наред, прошепва тя. Просто дишай заедно с мен и не се тревожи. Бет уплашено се оглежда наоколо, докато Рот си маха тъмните очила и коленичи пред своите воини. Фриц побутва напред малка масичка, върху която има кана и сребърната купа, която Бет го е видяла да пълни на горния етаж.

Тормент застава пред Рот. Как е името на твоята шелан? Името й е Елизабет, отвръща Рот. Тормент изважда кинжала от ножницата и се навежда над голия му гръб. Бет ахва и се хвърля напред, ала Уелси я задържа. Омъжваш се за воин, прошепва Уелси. При тях е така. Но това е ужасно, възкликва Бет. Не искам той да... Уелси я прекъсва. Остави го да докаже честта си пред своите братя, напрегнато прошепва тя. Той ти отдава тялото си. Сега то ти принадлежи. Бет продължава да се съпротивлява, повтаряйки, че не е нужно да го прави, за да се докаже пред нея. Ала това е неговата същност, казва Уелси. Обичаш ли го? Да, отвръща Бет, затваряйки очи. Тогава трябва да приемеш неговите обичаи, казва Уелси.

Един по един мъжете на Рот пристъпват напред и му задават същия въпрос, преди да извадят кинжалите си и да се наведат над гърба му. Когато свършват, Тормент взема купата със сол и я изсипва в каната. След това облива гърба на Рот с тази течност и подсушава кожата му със снежнобяла кърпа. Тормент навива кърпата и я прибира в богато украсена кутия, преди да застане пред Рот. Изправи се, господарю мой, казва той. Рот се изправя и Бет вижда нещо изписано на плещите му. Тормент подава кутията на Рот и казва, предай това на своята шелан като символ на силата и храбростта ти, за да знае, че си достоен за нея и че сега тя владее тялото ти.

Рот се обръща и прекосява стаята. Бет разтревожено се взира в лицето му. Той изглежда съвсем добре. Всъщност, напра-во грее от любов, а бледозелените му незрящи очи искрят. Той коленичи пред нея, навежда глава и й подава кутията. Приемаш ли ме за свой съпруг, пита той. Бет поема кутията с треперещи ръце. Залива я огромно облекчение, когато той се изправя и я взема в обятията си. Тя го прегръща с все сила, докато останалите избухват във възторжени възгласи и ръкопляскания. Може ли да не го повтаряме, прошепва тя. Рот се засмива и й казва, че е най-добре да се подготви за времето, когато ще им се родят деца.

Празненството продължава през цялата нощ, така че Бъч и Мариса най-сетне могат да си поприказват. Малко преди зазоряване те са на горния етаж и се оглеждат. Мариса се обръща и казва, че трябва да си върви. Вече се чувства по-спокойна с човека и смята, че той е страшно привлекателен. Бъч бавно се приближава до нея. Изглежда ужасно сериозен. През цялата нощ Мариса усеща, че той полага големи усилия да я накара да се чувства удобно. Промяната в него я заинтригува. Какво не е наред, пита тя. Искам да те целуна, отвръща той дрезгаво. Мариса долавя както желанието, така и опитите му да го обуздае. Неспокойна, но не и уплашена, тя пристъпва към него и той нежно слага ръце на раменете й. Устните му са меки и гальовни, когато се докосват до нейните. Мариса затваря очи и се притиска в него. Нисък звук, подобен на доволно ръмжене, се откъсва от гърдите му. Целувката му става по-настойчива, езикът му се плъзва в устата й и погалва нейния. Топлите му ръце сега са около кръста й, сърцето му бие до нейното в силен, забързан ритъм; тялото му се вълнува, ала той се контролира. Бъч се отдръпва и очите му обхождат лицето й, сякаш се безпокои да не би да прекалява. Това добре ли беше, пита той меко. Мариса се усмихва. Беше прекрасно, отвръща тя. Никоя жена не би могла да си пожелае по-добра първа целувка. Очите на Бъч се разширяват от изненада. Мариса докосва лицето му. Да го направим отново, казва тя и го притегля към себе си.

Бет и Рот прекарват следващия ден в сън, след като мебелите са върнати обратно в стаята. Когато слънцето залязва, Рот и братята разговарят с Бъч и той им разказва малкото, което знае за академията за бойни изкуства. Взето е решение братята да отидат заедно, да проникнат вътре и да осъществят атака. По молба на Рот, Бъч се съгласява да остане в къщата с Бет и да я пази. Рот казва на Бет, че излиза по работа. Не иска да я тревожи, но тя не е вчерашна. Докато мъжете се въоръжават, Бет се опитва да го задържи вкъщи. Какво може да е толкова важно, иска да знае тя. Става въпрос за смъртта на баща ти, отвръща Рот. Трябва да открием кой стои зад нея. Баща ти заслужава да бъде отмъстен. Макар и притеснена, Бет най-сетне го пуска.

В предградията господин Хавърс и Били, наричан сега господин P., излизат от хижата на господин X. Господин К. не се появява, защото е бил убит от друг лесър в битка за територия. Планът им е да се скрият край къщата на Дариъс и да я държат под наблюдение, докато легендарният вампир воин, който живее там, се прибере по изгрев слънце. Господин X. си е донесъл мрежата и упойващите стрели. Каква ирония, мисли си той, че отива в къщата на вампира, който е вдигнал във въздуха. А той бе предполагал, че тъй като собственикът на къщата е убит, никой друг вампир няма да иска да живее там, понеже мястото не е безопасно. Когато пристигат, те оглеждат къщата. Усещат, че воините ги няма, но вътре има поне една жена.

Мариса се материализира в къщата и двамата с Бъч правят компания на Бет. Бет започва да се чувства излишна и ги моли да се качат на горния етаж - няма защо да се тревожат за нея. Бъч обмисля предложението й и след като проверява прозорците и вратите и активира алармената система, той приема, но единствено при условие, че двамата с Мариса ще бъдат в дневната насреща. Само толкова е готов да отстъпи. Бет се свива на дивана в гостната.

Господин Р. насочва бинокъла си към къщата и вижда Бет. Този път на кучката няма да й се размине, казва той на господин X. Искам да я пребия като псе. Господин X. спира изпитателен поглед върху него и предлага промяна в плановете. Какво ще кажеш да ти падне в ръцете още сега, пита той господин Р.

Бет чува нещо да се удря в прозореца. Приближава се и поглежда навън, но там няма никой. Миг по-късно силен взрив разтърсва къщата и тя е запратена към стената. Бъч се втурва в стаята в същия миг, в който двама мъже нахлуват през дупката, където допреди малко е бил прозорецът. Единият от тях най-спокойно го прострелва. Другият е Били Ридъл.

Рот и братята се бият с лесърите в академията за бойни изкуства, когато ужасяващо чувство стяга гърдите му. При първата открила се възможност, той напуска битката и се дематериализира в къщата. Там го очаква истински хаос. Бъч е на земята, алармената система пищи, Мариса е изпаднала в истерия, а Бет я няма.

Господин X. и господин Р. пристигат в хижата заедно с Бет, която е с вързани ръце и крака. Господин X. е доволен от неочаквания развой на събитията. Това, че пленницата им е жена, предлага нови възможности за мъчения. А и воинът ще дойде за нея. Тя очевидно му е жена или сестра. Така или иначе те ще спечелят. Двама на цената на един. Вкарват Бет в хижата.

Тъй като Бет е пила от кръвта му, Рот е в състояние да долови къде се намира тя и се материализира пред хижата. Изкъртва вратата и се вкопчва в яростна схватка с двамата лесъри. Бет успява да се освободи от въжетата и с физическа сила, каквато не е притежавала преди, се нахвърля върху Били Ридъл. Тръшва го на земята и когато Рот й подхвърля един кинжал, тя пронизва Били, който начаса се разпада. Макар че успява да надвие господин X., Рот е тежко ранен. Бет се втурва към него. Изважда телефона му и трескаво набира номера на Бъч, надявайки се някой да го чуе.

Отговаря й Мариса. Когато научава какво се е случило с Рот, Мариса, която вече е повикала брат си, за да се погрижи за раната на Бъч, настоява лечителят да отиде при Рот. Когато брат й отказва да срещне погледа й, я осенява грозното подозрение, че той има нещо общо с нападението. Обзета от ярост, тя му се опълчва и настоява той да помогне на Рот. Хавърс, който от самото начало е измъчван от угризения за това, което е сторил, признава вината си и се дематериализира в хижата. Ясно е, че Рот е на границата между живота и смъртта, единствената му надежда е да пие кръв. Хавърс започва да навива ръкава си, когато Бет го изтласква настрани. Използвай китката си, казва й Хавърс. Рот пие от Бет и положението му се стабилизира достатъчно, за да бъде пренесен до колата. Трябва да бъде откаран с кола, защото е твърде немощен, за да се дематериализира. Да останат в къщата на Дариъс е прекалено опасно, а скоро ще съмне. Решават да отидат у Хавърс. С помощта на Бет, Хавърс го отнася в лабораторията си.

След цял ден, изпълнен с тревожно чакане, Рот най-сетне се съвзема. Докато Бет плаче, обвила ръце около него, той за първи път изпитва омраза към воинския си живот. Сега, когато Бет е негова жена, не му се иска тя да е изложена на подобно насилие. Двамата все още са в прегръдките си, когато Хавърс се появява в болничната стая заедно с Мариса. С измъчен вид лекарят признава какво е сторил и казва, че Рот може да си отмъсти, като го убие ритуално. Ала Рот отказва - сега те са квит, заради онова, което Рот е причинявал на Мариса през всички тези години.

Когато братята се появяват в клиниката на Хавърс, Рот и Бет приемат поканата да отидат в дома на Тормент и Уелси, докато Рот се възстанови. Той все още е твърде слаб, за да се демате-риализира, така че Бет, Бъч и Мариса решават да го откарат на запад. Докато се носят по магистралата, Бет се усмихва на своя съпруг вампир - мечтала си е за приключения и ето че мечтата й се е сбъднала и то как само.

Епилог

Месец по-късно, в ранчото на Тормент и Уелси в Колорадо, братята са се събрали в тактическата стая и се готвят да излязат на лов за лесъри. Рот е поел ролята си на техен лидер, както и тази на водач на расата. Вампирите са започналила идват при него, молейки го да разреши споровете им и да благослови децата им - традиционни задължения, изоставени след смъртта на баща му. Бет привиква с ролята на ута-шелан на предводителя на расата. Бъч и Мариса са щастливи, ала се борят с последиците от това, че Бъч е смъртен.

Докато братята се приготвят да излязат, Рот се смръщва, виждайки Бет да препасва един кинжал. Какво правиш, пита той. Идвам с теб, отвръща тя. Защо, иска да знае той. За да се бия, отговаря тя. Как ли пък не, възразява Рот. Забранявам ти да воюваш. Бет вирва брадичка. Моля? Забраняваш ми, повтаря тя. Докато двамата се приготвят за сблъсък, братята бързо се изнизват от стаята.

От другата страна на вратата до ушите им достигат приглушени сърдити гласове. Е, кой ще спечели, пита Тормент. Братята се обзалагат. Вратата се отваря. Рот излиза със свирепо изражение и си навлича коженото яке. Миг по-късно се появява и Бет, въоръжена с кинжал и два пистолета. Усмихва се. Братята избухват в смях. Рот прегръща Бет и я целува. Не ми изглеждате изненадани, подхвърля той на братята. Аха, отвръща Тормент. Всички заложихме на нея.

Заедно, Рот и Бет изчезват в нощта.