Пътеводител за посветени

В ДУПКАТА

20 септември, 2006 г

Вишъс (в Дупката) (отваря вратата на подземния тунел) (подушва въздуха...)

Какво, по дяволите...

Мирише ми на...

Вишъс (смръщва се)

(поема по коридора към спалнята си)

Вишъс (посяга към ключа за осветлението до вратата)

ГОСПОДИ!

Вишъс (челюстта му увисва)

(цялата стая е боядисана в прасковено)

(чаршафите са с прасковен цвят)

(килимът е с прасковен цвят)

(завесите са с прасковен цвят)

(абажурът е с прасковен цвят)

Вишъс (отива до дрешника)

(отваря го)

Дево Мария, майко Божия!

(от закачалките висят ризи в прасковен цвят)

(на вратата е закачено яке в прасковен цвят)

(на пода има шибани ботуши в прасковен цвят)

(по лицето му се изписва ужас, докато посяга към вратичката на шкафа, където държи пистолетите си)

Вишъс (отваря шкафа с пистолетите)

НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Не и ГЛООООООООКОВЕТЕ!

Рейдж (в Дупката)

(подава глава през вратата на спалнята му)

Хей, изглежда страхотно!

А, Ви... още нещо - това с „обичам жена си"? Получи се доста добре... обаче нали ти казах, че с него ще из-

Вишъс

Рейдж

Вишъс

Рейдж

Рейдж

купиш вината си само донякъде?

(ухилва се)

(вперва диамантените си очи в Рейдж)

И пистолетите ми...?

Боята е на водна основа, приятел. Да не вземеш сега да се тръшнеш на прасковения си килим!

(ухилва се още по-широко)

Нали ти е ясно, че това няма да ти се размине току-така? И че само вдига летвата още по-високо?

Не просто го знам... ами и на това разчитам, (разсмива се) Топката е у теб, братко.

Или пък не, както се случи,

(тръгва да излиза, като се смее)

(спира на прага и надниква обратно в стаята)

Нали знаеш, че се радвам за теб? Стрдшно се радвам... да, крайно време беше.

(поклаща глава)

Интересно... аз не съм като теб, не виждам в бъдещето или нещо такова.

Ала някак си знам, че наистина си случил на жена.

До по-късно, братко.