Пътеводител за посветени

ПРОСТО ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Едно от най-страхотните неща на писането за Братята е как ме разсмиват. Най-редовно се случва да работя на компютъра на горния етаж и да се заливам от смях. На Бъч винаги може да се разчита да изръси нещо убийствено, Рейдж и Вишъс никога не му остават длъжни, а стане ли дума за това да се държиш като задник, Куин достойно отсрамва следващото поколение.

По-долу следват някои от най-най-любимите ми моменти от книгите, онези, от които съм избухвала в толкова гръмогласен смях, че кучето започваше да ме гледа странно.

„ТЪМНА ЛЮБОВ"

Рот го изгледа гневно.

- Много мило, че все пак се появи, Зи. Жените ли те задържаха тази вечер?

- Я се разкарай. - Зейдист се отправи към ъгъла и застана отделно от другите.

(стр. 39)

Рот беше слисан.

При това не беше от вампирите, които можеш да смаеш лесно.

Мамка му.

Тази жена получовек беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.

(стр. 71)

Ако сексът беше храна, Рейдж щеше да страда от затлъстяване.

Рот го потупа по рамото. В общи линии кучият му син беше свестен.

- Простено и забравено.

- Чувствай се свободен да ме цапардосаш, когато поискаш.

- Ще го направя, повярвай ми.

(стр. 90)

Бог му е свидетел, че Омега винаги беше отворен за нови инициативи и предложения. Но когато ставаше въпрос за лоялност, малко риталин щеше да му е от полза.

(стр. 91)

Мъжът бръкна под якето на Рот и започна да вади оръжията му. Три метателни звезди, автоматичен нож, пистолет, верига.

- Господи Исусе - промърмори ченгето, като пусна стоманената верига на земята при другите неща. - Имаш ли документ за самоличност? Или с тези тринайсет килограма оръжия, които си скрил, не ти остана място за портфейла?

(стр. 114)

Подчинявайки се на един внезапен инстинкт, тя заобиколи тичешком сградата.

Бъч вървеше към колата си, все едно носеше взривоопасен товар. Тя се втурна след тях.

- Почакай. Искам да му задам един въпрос.

- Да не искаш да го питаш кой номер обувки носи, а? - сопна се Бъч.

- Четирийсет и пети - отвърна Рот провлечено.

- Ще го запомня, за да ти купя подарък за Коледа, задник такъв.

(стр. 116)

- Не, благодаря - Рейдж се изсмя. - Както знаеш от личен опит, много съм добър в шиенето. Кажи сега коя е приятелката ти?

- Бет Рандъл, това е Рейдж. Мой партньор. Рейдж, това е Бет и не си пада по кинозвезди, ясно?

- Пределно ясно - Рейдж се наведе настрани, опитвайки се да погледне зад Рот. - Приятно ми е да се запознаем, Бет.

- Сигурен ли сте, че не се налага да отидете в болница? - попита тя със слаб глас.

- He-е. Просто има много кръв. Е, когато можеш да използваш дебелото си черво вместо колан, тогава вече наистина се налага да потърсиш помощ от професионалист.

(стр. 132)

- Имаш ли кабелна? - Тор посочи с глава към телевизора.

Тя му подхвърли дистанционното.

- Имам, разбира се. Доколкото си спомням, тази вечер има маратон на „Годзила" по Ти Би Ес.

- Страхотно - каза вампирът и изпъна краката си напред. -Аз съм на страната на чудовището.

Тя му се усмихна.

- Аз също.

(стр. 163)

- Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета, изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще дойда да те взема.

- Обичам те, сладурче.

- Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.

- Имаш ги.

(стр. 164)

Една ръка, тежка като наковалня, се стовари върху рамото му.

- Какво ще кажеш да останеш за вечеря?

Бъч вдигна поглед. Видя мъж с бейзболна шапка и някакви белези - може би татуировка? - по лицето.

- А какво ще кажеш ти да бъдеш вечерята? - попита друг с вид на манекен.

(стр. 248)

Повдигна рамене и пристъпи, освобождавайки се от тежката ръка върху рамото си.

- Кажете ми нещо, момчета - каза той провлечено. - Тази кожа за да се надървяте ли я носите? Имам предвид, всички ли сте меки китки?

Бъч се залепи за вратата с такава сила, че зъбите му изтракаха.

Манекенът завря перфектното си лице в това на Бъч.

- На твое място щях да внимавам какво говоря.

- Защо да си правя труда, като ти внимаваш вместо мен. Е, какво, няма ли да ме целунеш?

Типът нададе ужасен рев. Бъч не беше чувал подобно нещо никога през живота си.

- Добре, добре - каза този, който изглеждаше най-нормален, и пристъпи напред. - Остави го, Рейдж. Хайде. Успокой се.

Мина минута, преди манекенът да го пусне.

- Точно така. Сега всичко е наред - каза господин Нормален и потупа своя побратим по гърба. После се обърна към Бъч. -Направи си услуга и млъкни, по дяволите.

Бъч повдигна рамене.

- Блондина не може да си свали ръцете от мен. Не съм виновен аз.

Манекенът се нахвърли отново върху Бъч. Господин Нормален завъртя очи, но този път не го спря.

Първото кроше се стовари върху челюстта на Бъч и главата му отскочи на една страна. Усетил болката, Бъч даде воля на гнева си. Страхът за Бет, накитилата омраза към тези отрепки и притесненията покрай работата му изригнаха навън. Той се нахвърли на по-едрия мъж и го повали на пода.

Мъжът се изненада, защото не очакваше, че противникът му е толкова бърз и силен. Бъч се възползва от колебанието му, улучи Блондина в устата и след това го сграбчи за гърлото.

Секунда по-късно Бъч лежеше проснат на земята, а мъжът седеше върху гърдите му като паркирана кола.

Сграбчи с ръка лицето на Бъч и го стисна така, че той остана без дъх. Бореше се за всяка глътка въздух.

- Може би ще намеря жена ти и ще я изчукам няколко пъти -каза противникът на Бъч. - Какво ще кажеш?

- Нямам жена.

- Тогава ще се позабавлявам с приятелката ти.

Бъч успя да си поеме дъх.

- Нямам и приятелка.

- Щом жените не си падат по теб, защо реши, че аз си падам?

- Исках да те ядосам.

Необикновените електриковосини очи се присвиха.

Сигурно е с контактни лещи, помисли си Бъч. Невъзможно е човек да има такива очи.

- И защо искаше да ме ядосаш? - попита Блондина.

- Ако те бях нападнал пръв - Бъч вкара още малко въздух в белите си дробове, - твоите момчета нямаше да ни оставят да се бием. Щяха да ме убият, преди да мога да ти фрасна един.

Блондина поотпусна хватката си и се разсмя. Взе му портфейла, ключовете и мобилния телефон.

- Ей, да знаете, че май харесвам този глупак - провлечено каза той.

Някой се прокашля, опитвайки се да привлече вниманието.

Блондина скочи на крака и Бъч се обърна задъхан.

Когато вдигна поглед нагоре, беше убеден, че халюцинира.

В хола стоеше дребен възрастен човек, облечен с ливрея. Държеше сребърен поднос.

- Извинете ме, господа. Вечерята ще бъде сервирана след около петнайсет минути.

- Ей, това да не са спаначените палачинки, които толкова много обичам? - попита Блондина и посегна към подноса.

- Да, сър.

- При това съвсем топли.

Другите мъже наобиколиха иконома и изпразниха подноса, използвайки коктейлни салфетки. Като че ли не искаха нищо да падне на пода.

Какво е това, за бога?

- Мога ли да ви помоля за една услуга? - запита икономът.

Господин Нормален кимна енергично.

- Донеси ни още един поднос от тези и ще убием когото поискаш.

Да, всъщност този тип все пак не беше съвсем нормален. Изглежда такъв само в сравнение с другите.

Икономът се усмихна, сякаш развълнуван от тези думи.

- Ако ще убивате този човек, ще бъдете ли така любезни да го направите в задния двор?

- Няма проблем - каза господин Нормален и налапа още една палачинка. - По дяволите, Рейдж, прав си. Страхотни са.

(стр. 249-250)

- И какво направи с лесъра? - попита мъжки глас.

- Запалих цигарата му с рязаната пушка - отговори му друг мъж. - Не слезе за закуска, загряваш ли?

(стр. 270)

- Тор, успокой се. Аз съм жена, плача на сватби. Влиза в работната ми характеристика.

(стр. 312)

- За щастие няма да ти се наложи. А сега ми отговори на един въпрос. Каква е вашата дума за съпруг?

- Хелрен. Краткият вариант е хел*.

Тя се засмя тихо.

- Голям майтап. (стр. 329)

Рейдж кимна.

- Мястото е достатъчно голямо. Можем да живеем всички заедно, без да се избием.

- Това зависи повече от устата ти, отколкото от етажното разпределение - отбеляза Фюри с усмивка.

(стр. 367)

- Да - каза Рейдж. - Единственото, което искам, е една свястна жена. Но предполагам, че докато я намеря, ще трябва да се задоволя с количеството вместо с качеството. Животът е адски гаден, нали?

* Hell (англ.) - Ад. - Бел. прев.

„ВЕЧНА ЛЮБОВ"

- Добре, голямо момче, вече можеш да си легнеш.

О, да. Легло. Леглото е нещо хубаво.

- Виж кой е тук. Сестра Вишъс.

(стр. 51)

- Кажи го тогава.

- Какво?

- Нищо. Кажи „нищо". Отново и отново. Хайде.

Тя настръхна и мирисът на страха се смени с миризмата на остра подправка, подобна на свежия джоджен в градината. Вече беше много ядосана.

- Кажи го! - заповяда й той, защото искаше отново да усети въздействието, което тя имаше над него.

- Добре. Нищо. Нищо. - Засмя се рязко и неочаквано. Звукът се вряза чак до костите му и се разля изгарящ-по гръбнака му. - Нищо, нищо. Ни-що. Нииииииииищо. Ето, достатъчно ли е това? Ще ме пуснеш ли сега?

-Не.

Тя отново започна да се съпротивлява и телата им се потъркаха възбуждащо едно в друго. И той усети промяната в мига, в който тревогата и раздразнението й се превърнаха в гореща страст. Подушваше възбудата й - прекрасен аромат, изпълващ въздуха - и тялото му незабавно отговори на повика й.

Стана твърд като диамант.

- Говори ми, Мери. - Бедрата му, притиснати в нейните, започнаха бавно да описват кръгове. Ерекцията му се галеше в корема й, с което увеличаваше болката, предизвикана от нуждата му. И нейната горещина.

След миг напрежението й се стопи, възбудата му я накара да омекне, да стане податлива. Дланите й го обхванаха през кръста. А после бавно се плъзнаха надолу - като че ли не беше сигурна защо откликва по този начин.

Той изви тяло в дъга и се притисна в нея - за да й покаже, че одобрява ласките й и да я окуражи да го докосва. Дланите й го погалиха по гърба и в гърлото му заклокочи ниско ръмжене. Наведе глава, доближи ухото си до устните й. Канеше се да я помоли да каже нещо като например „чувствен", „шепот" или „ягода".

По дяволите, всяка дума би свършила добра работа.

(стр. 64-65)

- Господи! Можеш да създаваш големи проблеми, знаеш ли? Не контролираш импулсите си и действаш единствено според собствените си желания. Страхотна комбинация.

(стр. 74)

- Добре, да видим какво има тук - каза той и разтвори своето. - Ще взема „Пилешки гърди Алфредо". Нарязани и леко сурови. И чийзбургер, също леко суров. Двойна порция пържени картофи. И начос. Да, начос, с всякакъв вид сос. Двойна порция.

Мери можеше единствено да го гледа втренчено как затваря менюто.

Сервитьорката изглеждаше леко смутена.

- Всичко това за вас и сестра ви ли е?

Като че ли семейните задължения бяха единствената причина мъж като него да излезе с жена като нея. О, господи...

- Не, това е за мен. И тя не ми е сестра, аз съм на среща с нея. Мери?

- Аз... ще взема само салата „Цезар". Може да я донесете след неговата поръчка.

(стр. 85)

- Влизаш във форма, ченге.

- О, хайде сега! - усмихна се Бъч. - Не позволявай на ОНЗИ душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.

Рейдж му подхвърли хавлия.

- Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.

- То беше от скоча. И не ми липсва.

(стр.110)

- Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.

- Какво оръжие използва?

- Не ласкаво сравнение между мен и бездомно куче.

- О! - Бъч започна да усуква тениската в другата посока. - И ти естествено умираш от желание да я видиш отново.

-Да.

- Достоен си за съжаление.

- Знам.

- Но при мен е дори по-зле. - Ченгето поклати глава. - Снощи... отидох с колата до къщата на брата на Мариса. Дори не знам как стигнах дотам с кадилака. Искам да кажа, последното, от което имах нужда, беше да се натъкна на нея, усещаш ли накъде отиват нещата?

- Нека позная. Висял си там с надеждата да я зърнеш...

- В храстите, Рейдж. Седях в храстите. Под прозореца на спалнята й.

- О! Това е...

- Да. В стария си живот можех да се арестувам за тормоз. Виж, хайде да сменим темата.

(стр. 111)

Един поглед към колекцията й от филми беше достатъчен да разбере, че е в беда. Имаше множество чужди заглавия и само няколко американски, сред които две романтични класики -„Незабравима любов" с Кари Грант и „Казабланка".

Абсолютно нищо от Сам Рейми или Роджър Корман. Нима не беше чувала за „Злите мъртви"?

(стр. 138)

Пълна колекция от комедийните серии на „Остин Пауърс". „Пришълецът". „Челюсти". И трите филма „Голо оръжие".„Го-дзила", „Годзила", „Годзила"... до края на рафта бяха само филми с Годзила. Погледна на долния ред. „Петък, тринайсети", „Хело-уин", „Кошмари на Елм Стрийт". Е, поне не беше се снабдил и с продълженията им. И пълната колекция на „Злите мъртви".

Беше истинско чудо, че Рейдж още не е ослепял от цялата тази попкултура.

(стр. 182)

Тя се усмихна леко.

- Ти си манипулатор.

- Предпочитам да мисля за себе си като за умел стратег, който внимателно планира крайния резултат.

(стр. 218)

Смехът на Фюри долетя откъм робата вдясно.

- Само ти можеш да се опиташ да превърнеш това събитие в парти.

- По дяволите, нали всички отдавна искахте да ми го върнете за някои мои издънки. Това е щастливият ви ден. - Потупа Фюри по бедрото. - Хайде, братко, на теб от години ти правя подмятания, че страниш от жените. А теб, Рот, така те вбесих преди два месеца, че заби кинжала си в стената. Ви, та ти онзи ден ме заплаши, че ще ме пребиеш. Не помниш ли? Когато ти казах какво мисля за идиотската ти козя брадичка.

Ви се засмя.

- Трябваше да направя нещо, за да ти затворя устата. След като си пуснах брада, при всяка наша среща ме питаше дали не съм си разменял френски целувки с някой ауспух.

- Да, и все още съм убеден, че правиш френска любов на моя понтиак, копеле.

(стр. 222)

Той повдигна едната си вежда, после продължи да гледа втренчено брат си.

- Аз съм злият, в случай че не си се досетила сама.

- Исках да чуя името ти.

- Всъщност злото ми идва отвътре. А името ми е Зейдист.

(стр. 240)

Той въздъхна дълбоко.

- Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.

После се усмихна.

Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да се обърнат.

Дръжката на черешата беше завързана спретнато около единия от кучешките му зъби.

(стр. 309-310)

Нямаше как да не се говори за мъжки вампир, който изглежда толкова опасен. Така беше и с брат й. От години слушаше да си шепне какво ли не за Ривендж, но всичко бе лъжа.

(стр. 310)

- Господи, спаси ме от герои - промърмори тя. - Махайте се, по дяволите!

Най-после привлече вниманието им. Двамата братя спряха да се движат.

(стр. 353)

Тя поклати глава и се наведе да вдигне една риза от пода.

- Ти си най-сладкият главорез, когото някога съм познавала.

(стр. 362)

Тя отметна косата си назад и се засмя.

- Значи зрението ти се е оправило.

- Както и други неща. Ела тук, Мери. Искам да те целуна.

- О, разбира се. Искаш да се извиниш, че си такъв грубиян, като ме подмамваш с тялото си.

- Ще използвам всички средства.

Той отхвърли чаршафите и одеялото от себе си и плъзна ръка по гърдите си, а после по корема. И по-надолу. Очите й се разшириха, когато той хвана ерекцията си в ръка. Докато той се галеше, ароматът на възбудата й разцъфна в стаята като букет.

- Ела тук, Мери. - Той изви бедра. - Не съм сигурен дали го правя както трябва. Толкова по-хубаво е, когато ти ме докосваш.

- Ти си непоправим.

- Само искам малко напътствие.

- Като че ли ти трябва - промърмори тя, като събличаше пуловера си.

- Казах ти, нямам нищо против него. - Засмя се тя. - Той е толкова сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като добра сделка - давам едно, получавам две.

(стр. 380)

„ПРОБУДЕНА ЛЮБОВ”

Другият беше зад бюрото и бе необикновено неудобен и грозен - кожено чудовище в зеления цвят на авокадото и с оръфани краища, хлътнала седалка и крака, които придаваха ново значение на думата „ здрави ”.

Тор постави длан на високата му облегалка.

- Можеш ли да повярваш, че Уелси ме кара да се отърва от това?

Джон кимна и изписа: „Да, мога. ”

(стр. 76)

- Е, а аз не мога да чета. Значи, ние с теб сме идеалната двойка.

Джон започна да пише бързо в бележника си. Показа написаното на Фюри, а мъжът с празния черен поглед смръщи вежди.

- Какво написа малкият?

- Казва, че всичко е наред. Той е добър слушател. А ти можеш да говориш.

(стр. 95)

Той сграбчи ръката й, изтръгна химикалката от пръстите й и изпъна дланта й.

„Искам да говоря с теб”, написа.

И тогава погледна право в очите й и направи най-удивител-ната и смела постъпка в живота си.

Усмихна й се.

(стр. 120)

Джон кимна и хвърли поглед на дванайсетте момчета, които седяха по двойки и бяха втренчили очи в него.

„ Не бих нарекъл това приятелско посрещане, момчета ”, помисли си той.

(стр. 135)

След миг Блейлок реши да покаже учтивите си обноски и представи останалите. Всички имаха странни имена. Русият бе Леш. А що за име пък бе това?

(стр. 137)

- Това местенце е просто „превъзходно" - каза ченгето, до-като оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран в подходящи тонове. - Предпочитам да си имам работа с наркомани и бели боклуци и да пия бира, пред тази псевдокултура на двайсети век.

(стр. 151)

- Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени. Дяволски важно е клиентът да е доволен. - Приближи се дори още повече и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. - Държиш пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?

- Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.

- О, така ли?

- Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане „Глок" в уста.

(стр. 152)

Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобния, очевидно имаше голяма уста и... Господи. Бъч вероятно бе споделил новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка - между тях нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А щом веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.

Погледите им се срещнаха.

- Искаш ли да ме целунеш? - прошепна тя.

Джон ококори очи. Беше изненадан."

- Защото аз бих искала. - Облиза леко устни. - Наистина.

„О... Шансът на живота ти, сега и тук”, помисли си той.

„Не припадай. ”Един припадък сега щеше да е крайно неуместен.

Джон бързо започна да си спомня всички филми, които бе гледал... Но това не му помогна. Бе почитател на филмите на ужасите и си представи Годзила, чудовището, което стъпква Токио под краката си, и акулата убиец от филма „Челюсти". Голяма помощ.

(стр. 204)

Той бе зает с определянето на смените и организирането на борбата с лесърите, опитваше се да превърне четирима свободолюбиви воини като Ви, Фюри, Рейдж и Зи във войници. Нищо чудно, че винаги изглеждаше така, сякаш го мъчи силно главоболие.

(стр. 208)

Фюри запали ръчно свита цигара и изгледа шестнайсетте флакона лак за коса, строени в редица върху холната масичка на Бъч и Ви.

- Какво ще правите с всичкия този лак? Да не искате да ни обгазите?

Бъч вдигна пластмасовата тръба, в която пробиваше дупка.

- Приспособление за изстрелване на картофи. Голямо забавление.

- Моля?

- Никога ли не си ходил на летен лагер?

- Плетенето на кошници и дърворезбата са за хората. Не се обиждай, но ние учим младежите си на доста по-полезни неща.

- Ха! Не може да се каже, че си живял, ако не си участвал в среднощни лудории. Ето как става - слагаш картофа в този край, пълниш тръбата с лака...

- И го изстрелваш - намеси се Ви от спалнята си. След малко влезе при тях, загърнат в халат, подсушавайки косата си с хавлиена кърпа. - Вдига страхотен шум.

- Страхотен шум - повтори като ехо Бъч.

Фюри погледна към брата.

- Ви, правил ли си го и преди?

- Да, снощи. Обаче приспособлението заяде.

Бъч изруга.

- Картофът беше прекалено голям, сорт „Айдахо". Днес ще използваме онези с червената кора. Ще бъде наистина страхотно. Разбира се, невинаги успяваме да им дадем желаната траектория...

- Много прилича на голфа - каза Ви и метна кърпата си на един стол. Сложи ръкавица на дясната си ръка, за да скрие свещените татуировки, които се простираха по дланта и цялата му китка до върха на пръстите. - Искам да кажа, трябва да мислиш за замаха, движението и траекторията...

Бъч закима енергично.

- Да, точно като голфа е. Вятърът играе голяма роля...

- Огромна.

Фюри продължи да пуши, докато те двамата довършваха изреченията, започнати от другия, което продължи още около две минути. След известно време се почувства длъжен да спомене:

- Вие двамата прекарвате прекалено много време заедно, ако ме разбирате правилно...

Ви поклати глава и каза на ченгето:

- Фюри никога не е ценял подобен род неща.

- Тогава наша цел ще бъде неговата стая.

- Вярно. Тя има изглед към градината...

- Така няма да ни се наложи да се промъкваме край автомобилите, паркирани във вътрешния двор. Отлично.

(стр. 242-243)

Тор се засмя тихо.

- Да, аз също не умея да изразявам чувствата си... О! По дяволите, Уелси, какво има?

(стр. 254)

Остави бутилката на масата до себе си и вдигна облечената си в ръкавица ръка.

- Все пак това нещо все още свети като лампа. И макар вече да нямам видения, предполагам, че все още съм наред. Е... до-колкото изобщо съм наред.

(стр. 280)

Фюри облече набързо някакъв анцуг.

- Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.

Очите на Бъч изразиха блаженство.

- Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да ми се наложи да помръдна?

- Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.

- Ти си бог.

Фюри облече набързо тениска.

- Какво искаш?

- Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи целия хладилник тук. Умирам от глад.

(стр. 286)

- За какво ти е тази превръзка тогава?

- Кара задника ми да изглежда по-малък.

(стр. 313)

Фюри лежеше в огромно легло, свързан с толкова много апарати, че самият той приличаше на машина.

Обърна глава към него.

- Защо си станал, Зи?

- За да създам главоболия на персонала. - Затвори вратата и се приближи до леглото. - Всъщност реагират наистина бързо.

(стр. 364)

Не последва отговор. И Зи отново хвърли поглед на близнака си. Точно навреме, за да види сълзата, която се бе търкулнала по бузата му.

- О... по дяволите - измърмори той.

- Да. Точно казано. - Втора сълза се откъсна от окото на Фюри. - По дяволите. Плача.

- Добре, стегни се.

Фюри избърса лицето си с длани.

- Защо?

- Защото... мисля, че ще се опитам да те прегърна.

Фюри отпусна ръце до тялото си и го погледна с глупаво изражение на лицето.

Макар да се чувстваше неловко, Зи с мъка премести тялото си по-близо до това на брат си.

- Повдигни си главата, по дяволите. - Фюри изпъна врат. Зи плъзна ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата замръзнаха в това неестествено за тях положение. - Знаеш ли, беше ми много по-лесно да сторя това, когато мръзнеше в каросерията на онзи пикал.

- Ти ли беше?

- А ти да не мислеше, че е бил Дядо Коледа?

(стр. 365-366)

- Чуй, приятелю, направи ми услуга. Предупреди ме, преди отново да ми погодиш някой номер като този. Бих предпочел да имам право на избор. - Усмихна се леко. - Освен това ние все още не сме гаджета.

(стр. 373)

„СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ ”

Щом приключи, люспестият дракон се огледа наоколо и когато видя Ви, нададе ръмжене, което стигна чак до върха на скамейките и завърши със звучно пръхтене.

- Свърши ли, здравеняко? - провикна се Ви. - Ако искаш, можеш да използваш страничната греда като клечка за зъби.

(стр. 33)

- И още как. Обмислям дали да не навляза в строителния бизнес, та реших да поразгледам банята. Превъзходна работа са свършили с плочките. Трябва и ти да ги погледнеш.

- Какво ще кажеш да те заведа в леглото?

- Първо искам да хвърля едно око на тръбите.

Зад усмивката на Ви ясно се четяха респект и възхищение.

- Нека поне ти помогна да се изправиш.

- И сам мога.

Бъч отново безуспешно се опита да се изправи и се отпусна на пода със стон. Не можеше дори да повдигне глава, без да му се завие свят. Но ако му дадяха достатъчно време... седмица или десетина дни...

- Хайде, ченге. Предай се и ме остави да ти помогна.

Изведнъж Бъч почувства, че е прекалено уморен, за да спори. Докато и последната капчица сила се отцеждаше от тялото му, той усети, че Мариса го гледа. Дали изобщо беше възможно да изглежда по-немощен! По дяволите, пак добре, че задникът му не замръзваше.

Което означаваше, че нощницата му не се беше разтворила. Слава на бога!

(стр. 93)

- Нали знаеш, че лесърите те отвлякоха?

Бъч повдигна изранената си ръка.

- А пък аз си мислех, че съм бил в някой спа център.

(стр. 94)

- 0'кей - съгласи се Бъч, ала когато видя вампира да вдига ръката с ръкавицата, неволно се отдръпна. - Какво смяташ да правиш с това нещо?

- Нали ми имаш доверие?

Бъч се изсмя дрезгаво.

- Последния път, когато ме попита същото, се озовах с вам-пирски коктейл в ръка, забрави ли?

- И това ти спаси задника. Как мислиш, че те намерих?

Аха, ето защо го бе направил.

- Е, действай тогава.

Въпреки това, когато Ви свали ръкавицата си, Бъч потръпна.

- Отпусни се, ченге. Няма да боли.

- Виждал съм те да изпепеляваш цяла къща с това чудо.

- Не отричам. Но днес няма да минаваме на режим „подпалване".

Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше...

- Станал е толкова... огромен.

Бъч се изсмя дрезгаво.

- Всеки мъж би искал да чуе точно това.

(стр. 124)

- Когато жените те връзват за масата, лакират ли ти ноктите на краката? Или само те гримират?

Ви се разсмя гръмогласно, а Бъч добави:

- Чакай, сетих се... гъделичкат те под мишниците с перце, нали?

(стр. 157)

Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му, наведе се и близна раната, която начаса се затвори.

Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.

- Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?

- Нищо й няма. Абсо...

Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше се само бялото на очите му.

- О, господи! - Бъч ужасено посегна към него.

При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно отпи от чашата с водка.

- Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите ми питиета, ако ме разбираш.

Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и той го удари още веднъж.

Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.

- Стига, ченге!

- Сам си го изпроси!

(стр. 198)

- Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали?

-Аха.

- Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на парчета.

- Само това искам да чувам.

Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.

- Имам една малка новина за вас.

- Да не се жениш? - Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин". - Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?

- По-скоро „Хеклер и Кох".

Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четирийсеткалибров пистолет.

- Симпатично пищовче имаш, вампире.

- Може да ти продупчи...

- Тоя разговор прилича на игра на тенис - намеси се Ви. - А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?

Рив погледна Бъч.

- Страхотно го бива в общуването, нали?

- Опитай да поживееш с него.

(стр. 223-224)

Само че когато Ви положи длан на гърдите му, единственото, което Бъч усети, беше топла тежест. Бъч се намръщи. Това ли беше? Само това? Да изкарат акъла на Мариса за едното... Сърдит, той погледна надолу.

О, това било грешната ръка.

(стр. 313-314)

- Мариса - измърмори той и улови ръката й. - Не исках да те видя да пиеш толкова.

Не точно това се беше опитал да каже.

- Ъъъ... не ме виждаш аз да пия толкова много... искам.

О, зарежи! Господи... в главата му беше истинска каша.

(стр. 317)

Рот се ухили широко и ослепително белите му вампирски зъби проблеснаха.

- Как си... братовчеде?

Бъч се намръщи.

- Какво...

- Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си бил имал царска кръв.

(стр. 318)

Той отново погледна към Скрайб Върджин.

- Знаете ли какво облекчение изпитах...

Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с облечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:

- Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Никакви въпроси...

- Дръпни се, боецо - изплющя гласът на Скрайб Върджин. -Искам да чуя какво има да каже.

- Внимавай - каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.

- Съжалявам за въпросите - обърна се Бъч към черната фигура. - Просто... наистина се зарадвах, когато узнах какво тече във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благодарен съм, че най-сетне знам кой съм.

Той улови ръката на Мариса и добави:

- И кого обичам. Ако всички години, през които бродех изгубен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми на този свят не са били пропилени.

Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:

- Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?

- Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този дом. От какво друго се нуждая?

Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че отново е задал въпрос.

- Ъъъ... съжалявам - добави той.

Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.

- Безстрашен си, човеко.

- Или просто глупав - отвърна Бъч и потърка лицето си, а челюстта на Рот направо увисна. - Знаете ли, наистина се опитвам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.

- Дай ми ръката си, човеко.

Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.

- Нагоре с дланта - излая Рот и Бъч побърза да я обърне.

- Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?

- Да. Просто ще я хвана с другата.

Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:

- Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.

От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си.

Последва ново мълчание.

Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:

- Май и това не ми е позволено да казвам.

Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.

Исусе Христе... при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.

- Вие сте истински ангел - прошепна той.

Съвършените устни се извиха в усмивка.

- Не. Аз съм Аз.

- Красива сте.

- Знам - каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. - Дай ми дясната си ръка, Бъч 0'Нийл, потомък на Рот, син на Рот.

Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.

Тя се обърна към Мариса.

- Подай ми ръката си, дете мое.

В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.

- Да. Вие сте прекрасна двойка - оповести Скрайб Върджин. - Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.

Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:

- Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.

Кралят сведе почтително глава.

- Така да бъде.

Скрайб Върджин се обърна към Бъч.

- Сега ще видим колко си силен.

- Почакайте - каза Бъч, мислейки си за глимера. - Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?

- Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си с шибания огън.

Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.

- Би трябвало да те убия още сега.

- Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.

- Човеко, ти си потресаващо арогантен - изплющя гласът на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?

(стр. 342-344)

Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се обърна и се втурна обратно в банята.

-Какво? Какво...

-Оплешивявам!

Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.

- Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото...

- Не по главата! По тялото, идиот такъв!

Вишъс погледна надолу. Космите по краката и тялото на Бъч бяха започнали да падат и около канала на пода вече се бе натрупала купчинка тъмнокафяв мъх.

Ви избухна в смях.

- Погледни го от хубавата му страна - сега поне няма да ти се налага да си бръснеш гърба, когато започнеш да остаряваш. Край на обезкосмяването за теб.

Вишъс изобщо не се учуди, когато Бъч го замери с един сапун.

(стр. 370)

Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко потропа по масата. Всички погледи се" насочиха към нея.

- Името е сгрешено.

Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха от орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че просто гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека усмивка:

- Можеш да си седнеш, лечителю.

- Моля?!

Мариса се изправи.

- Много време мина от последното гласуване след смъртта на бащата на Рот, цели векове. - Тя се облегна на масата и се наведе напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Председателя. - Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на нашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.

Председателят уплашено погледна към Хавърс.

- Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава...

Мариса го прекъсна:

- Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да мисля - и смятам, всички ще се съгласите с мен, - че кръвните връзки са неотменими. Както и правата на първородството. - При тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. - А по стечение на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Ха-върс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя. А в този случай определено възнамерявам да не го дам.

Думите й бяха последвани от невиждана суматоха. Истински хаос.

Насред настъпилата неразбория Ривендж се разсмя и изръкопляска.

- По дяволите, момиче. Бива си те!

(стр. 414-415)

Лумна бяла светлина и Омега изчезна. Също както и Скрайб Върджин.

След тях остана само бръснещ вятър, който разпръсна облаците по небето така, както яростна ръка дърпа завеса.

Рейдж се прокашля.

- Хмм... бас държа, че поне седмица няма да мога да мигна. Ами вие?

(стр. 420)

- Да, това е твоето име - каза Рот. - От днес ти си воинът от Братството на черния кинжал Дистройър, потомък на Рот, син на Рот.

- Но за нас винаги ще си останеш Бъч - обади се Рейдж. -Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле. Според случая.

(стр. 435)

„ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ ”

- Изобщо не се чувствам добре в това.

Вишъс вдигна поглед от отрупаното си с компютри бюро. Бъч 0'Нийл стоеше изправен насред дневната, облечен в прилепнали кожени панталони и с изражение „Това шега ли е" на лицето.

- Не са ти по мярка ли?

- Не в това е въпросът. Никого не искам да обидя, но приличам на някой от „Вилидж пийпъл" - Бъч разпери мускулестите си ръце. Светлината се отразяваше в голите му гърди. - Хайде, моля ти се!

- Предвидени са за бой, не за модно ревю.

- Също и шотландските поли, но да си ме виждал да развявам карета?

- Слава богу, не. Твърде кривокрак си за тях.

Бъч придоби отегчено изражение.

- Що не ме целунеш отзад?

(стр. 21)

Когато следващото мартини дойде, Фюри опита да си спомни дали беше петото. Или шестото? Не беше сигурен.

- Човече, добре, че няма да се бием тази вечер - подхвърли Бъч. - Пиеш тази гадост като вода.

- Жаден съм.

- Очевидно. - Бъч се протегна в сепарето. - Колко още смяташ да седиш тук и да се наливаш, Лорънс Арабски?

(стр. 56)

В следващия момент се появи огромен мъж с бръсната отстрани глава и перчем като на мохикан на темето. Ривендж беше облечен в идеално скроен черен костюм и държеше черен бастун в дясната си ръка. Докато вървеше бавно към масата на Братството, клиентите на заведението се отдръпваха и му правеха път отчасти от респект към едрия му ръст, отчасти от страх заради репутацията му. Всички знаеха кой е и на какво е способен: Рив беше от тези наркобарони, които проявяваха личен интерес към средството си за прехрана. Изпречиш ли му се на пътя, можеше да свършиш накълцан като от мелачка за боклук.

(стр. 57)

- Хайде, издай тайната - подкани Блей. - Как беше преобра-зяването?

- Зарежи го преобразяването, правих секс. - Блей и Джон се ококориха и Куин се засмя. - Да, вярно. Направих дебюта, така да се каже.

- Не се занасяй - задъхано промълви Блей.

(стр. 59)

- Крайно време е да спреш да се цупиш заради онова пневматично оръдие за изстрелване на картофи - заяви Бъч.

Фюри направи гримаса и се облегна назад.

- Счупихте ми стъклото.

- Естествено. С Ви се целехме в него.

- Два пъти.

- Доказателство, че и двамата сме отлични стрелци.

(стр. 85-86)

- Как изглеждаше мъжът?

- Жер ли? - Хлапакът се наклони към него. - „Жер" значи жертва, така му викат ченгетата. Чух ги.

- Благодаря, че ме осветли - измърмори Фюри. - Е, как изглеждаше той?

(стр. 97)

-Не.

- Искам да я махнеш.

- Тогава ти предлагам да затаиш дъх. За мен е без значение, но поне липсата на кислород ще накара времето да тече по-бързо за теб.

(стр. 153)

- Тази сценка не я ли разиграхме съвсем наскоро? - промърмори Ред Сокс на пациента. - Само дето аз бях в леглото. Да приемем, че сме квит, и да сложим край на тези глупости.

Ледените, ясни очи се отместиха от нея и се насочиха към приятеля му. Все още беше намръщен.

- Изглеждаш ужасно.

- А ти си като Мис Америка.

(стр. 129)

Проклинайки себе си и тях, тя извади ръка от джоба си, наведе се и взе шишенце с демерол от по-голямата торба.

- Няма спринцовки.

- Има. - Ред Сокс се приближи със стерилна опаковка в ръка.

Когато тя посегна да я вземе, той стисна опаковката.

- Знам, че ще я използваш разумно.

- Разумно? - Тя дръпна спринцовката от ръцете му. - Не, ще пробода окото му с нея. Защото на това са ме учили в медицинския институт.

(стр. 137)

- Ти шегуваш ли се? Сякаш мога да забравя отвличането и смъртната заплаха и да си дам поръчката?

(стр. 140)

Ви се облегна на възглавницата и заоглежда решителната линия на брадичката й.

- Свали си престилката.

- Моля?

- Свали я.

- Каква точно е крайната ти задача? - Дано не е да купи чували, в които да сложи частите от тялото й.

- Не те ли интересува какво съм аз?

- Знаеш ли, освободи ме и ще ти задам цял куп въпроси за вида ти. Дотогава съм малко заета с мисълта как ще завърши хубавата ми кратка ваканция.

(стр. 158)

Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достигне другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.

- Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с ръкавица.

-Защо е...

- Не ми се говори за това, така че въобще не питай.

Яснооо.

- Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?

- Не съм изненадан. - Той се загледа в ръкавицата. - Бих я отрязал, ако можех.

- Не те съветвам.

- Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този кошмар...

- Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.

Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.

- Умница.

Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше гъбата отново и отново.

- Само споделям медицинското си мнение.

- Май си търсиш гадже, Леш - изръмжа Куин. - Продължавай в този дух и ще си го получиш, приятелче.

(стр. 190)

Ред Сокс погледна към Джейн и пациента.

- Способностите ти да четеш мисли са се върнали?

- С нея ли? От време на време.

- Долавяш ли нещо от останалите?

-Не.

Ред Сокс намести шапката си.

- Кажи ми, ако доловиш нещо от мен, става ли? Има мисли, които искам да си останат лични, ако ме разбираш.

- Ясно. Въпреки че понякога не мога да се спра.

- Именно заради това, когато съм около теб, ще мисля само за бейзбол.

- Слава Богу, че не си фен на „Янкис".

- Не произнасяй тази дума. В смесена компания сме.

. (стр. 192)

Пациентът се наведе към ухото й.

- Не си те представям като главна мажоретка, но си права, че ще унищожим всичко, което само би те стреснало дори. -Изправи се като една гигантска маса от тестостерон в пантофи.

Джейн го потупа по ръката и направи знак с показалец да се наведе отново към нея. Когато го направи, тя прошепна:

- Страх ме е от мишки и паяци, но не е нужно да вадиш оръжието си и да отваряш дупка в стената, ако срещнем такива, разбрахме ли се? Капан или навит на руло вестник също вършат работа. А и после няма да има нужда от ремонт. Само казвам.

Побутна го, за.да му покаже, че това е всичко, и се съсредоточи върху тунела пред себе си.

(стр. 193)

Бъч кимна с разбиране.

- Както вече казах, приятелю, между нас всичко си остава постарому. Без значение кого оправяш. Въпреки че... ако хукнеш след овца, знам ли? Ще ми е трудно да го понеса.

Ви не можа да сдържи усмивката си.

- Не се занимавам със селскостопански животни.

- Не търпиш слама по кожените си дрехи ли?

- Нито пък вълна между зъбите.

(стр. 203-204)

- Да. - Бъч тръгна към вратата, но се спря и погледна през рамо. - Ви?

Ви вдигна очи.

-Да?

- След този задълбочен разговор мисля, че трябва да си наясно... - Бъч поклати сериозно глава. - Продължаваме да не сме гаджета.

(стр. 205)

Изправен пред шкафчето си три часа по-късно, на Джон му се искаше Куин да затвори проклетата си уста. Въпреки че в помещението беше шумно заради блъскащите се метални врати, плющенето на дрехи и звуците от паднали обувки, той имаше чувството, че на устата на приятеля му е прикрепен мегафон.

- Огромен си. Направо грамадалище.

- Това дори не е дума. - Джон напъха раницата в шкафчето, както правеше обикновено, и осъзна, че никоя от дрехите му за тренировки нямаше да му стане.

- Кажи нещо, Блей.

Блей кимна и извади кимоното си.

- Да, а ако натрупаш и маса, ще станеш с размерите на братята.

- Грамадант.

- Това също не е дума, загубеняко.

- Добре де. Наистина, наистина, наистина голям. Така по-добре ли е?

(стр. 286)

- Дойдох да проверя да не си умряла.

Джейн нямаше как да не се усмихне.

- Боже, Манело, не е нужно да си такъв романтик.

- На нищо не приличаш.

- А сега и комплименти. Стига. Караш ме да се изчервявам.

(стр. 337-338)

Ви примигна няколко пъти, ужасен от това, което се канеше да каже.

- Боже, ще те провъзгласят за светец, знаеш ли? Винаги си ме подкрепял. Винаги. Дори когато аз...

- Дори когато ти какво?

- Знаеш.

- Какво?

- По дяволите. Дори когато бях влюбен в теб. Или някаква тъпотия от тоя род.

Бъч се хвана за гърдите.

- Беше? Беше? Не мога да повярвам, че вече не проявяваш интерес. - Той закри театрално очите си със свивката на ръката си. - Мечтите ми за бъдещето ни са разбити...

- Млъквай, ченге.

Бъч надникна изпод лакътя си.

- Шегуваш ли се? Бях замислил фантастично риалити шоу. Щяха да го излъчат по VH1. „Две ухапвания са по-добри от едно ". Щяхме да спечелим милиони.

(стр. 345-346)

- Знаеш, че съм прав.

- Майната ти, доктор Фил.

- Добре, радвам се, че сме на едно мнение. - Бъч се намръщи. - Хей, може пък да направя токшоу. След като няма да бъдеш моята първа дама. Мога да го нарека „Часът на 0'Нийл". Звучи добре, нали?

- Първо, ти щеше да бъдеш дамата.

- Забрави. Няма начин аз да съм ти отдолу.

- И второ, не мисля, че на пазара се търси много твоят стил на психотерапия.

- В голяма грешка си.

- Бъч, току-що се пребихме един друт.

- Ти започна. А и би било идеално заяанал „Спайк". Нещо средно между турнир по кеч и шоуто на Опра. Направо съм гений.

- Продължавай да си го повтаряш.

(стр. 346)

- Десет минути - прошепна Бъч в ухото на Мариса. - Може ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те, мила...

Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изобилие.

- Мила... моля те.

Ви отпи от чашата си.

- Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми лази по нервите.

- Няма да допуснем такова нещо. - Мариса събра документите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. - Десет минути. И по-добре ги засечи.

Бъч скочи от стола, все едно гореше.

- Не го ли правя винаги?

-Да.

Те се целунаха, а Ви изръмжа.

- Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.

(стр. 411)

„ СВЕЩЕНА ЛЮБОВ ”

Трябвало. Могло. Щяло.

Симпатична рима. Истината беше, че един от Черните ездачи от „Властелинът на пръстените" го тласкаше към червения дим така неумолимо, сякаш мръсникът го бе овързал и хвърлил в багажника на кола.

Всъщност, приятел, ти ще бъдеш предната броня.

(стр. 16)

* Спайк - американски телевизионен канал, предназначен основно за мъжка публика. - Бел. прев.

Изръмжа, плъзна ръка между краката си и обгърна с длан изключително твърдия си член. Както обикновено той беше причината за събуждането му. Будилник, толкова надежден, колкото и Биг Бен.

(стр. 29)

Гласът на Рейдж прогърмя:

- Тази сбирщина от егоистични, предубедени безделници с мокасини...

- Я по-кротко с мокасините - намеси се Бъч. - И аз нося такива.

- ...паразитиращи късогледи копелета...

- Кажи си мнението направо, без заобикалки - обади се друг.

- Да си наврат тъпия бал в грозните задници.

Кралят се засмя тихо.

- Добре, че не си дипломат, Холивуд.

- Трябва да ми позволиш да им изпратя съобщение. Или още по-добре звярът у мен да ги посети. Ще го накарам да* изравни мястото със земята. Пада им се на тия негодници, след като се отнесоха така с Мариса.

- Знаеш ли - отбеляза Бъч, - винаги съм смятал, че имаш мозък в главата. Въпреки всичко, което другите говорят.

(стр. 43)

На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в „Зироу Сам", Ривендж, известен още като Преподобния, изруга. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.

Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше подмокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо кръгло петно.

Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.

(стр. 55)

- Косата ти е като на момиче - обяви господин Д.

- А ти миришеш на пяна за вана. Аз поне мога да се подстрижа.

-Държа се идиотски, но не мога да ги приема.

- В обор ли си отгледан? Не бъди грубиян, момчето ми. Това е подарък.

Блей поклати глава.

- Вземи ги, Джон. Така или иначе ще загубиш този спор, а това ще ни спести театралниченето му.

- Театралничене? - Куин скочи и зае позата на римски оратор. - Какво разбирате вий, младежо? На две магарета сламата не можете да разделите.

Блей се изчерви.

- Хайде стига...

Куин се хвърли към Блей, вкопчи се в раменете му и се овеси с цялата си тежест.

- Задръж ме. Обидата ти ме остави бездиханен. Аз съм като изтъкан.

Блей изпъшка и се опита да задържи Куин да не се стовари на пода.

- Казва се истукан.

- Изтъкан звучи по-добре.

Блей се мъчеше да не се усмихне, правеше опит да не покаже, че е във възторг, но очите му блестяха като сапфири, а страните му поруменяха. Като се смееше, без да издава звук, Джон седна на една от пейките, измъкна чифт бели чорапи и ги нахлузи под новите си стари джинси.

- Сигурен ли си, Куин? Защото имам чувството, че ще ми бъдат по мярка и може да си промениш решението.

Куин внезапно пусна Блей и изпъна дрехите си с рязко дръпване.

- А сега ме обиждаш и на чест. - С лице към Джон той взе позиция за фехтовка.

- Туше.

Блей се засмя.

- Това е ан гард, глупако.

Куин хвърли поглед през рамо.

- И ти ли, Баруте?

- Бруте.

-Я бягай на батута, тъкмо е за перверзници като теб. - Куин се ухили широко, безкрайно горд, че е такъв гадняр. - Обуй проклетите маратонки и да приключваме с това, преди да се е наложило да включим Блей към апарат за командно дишане.

- Ти си за санаториум.

- Не, благодаря, обядвах обилно.

(стр. 118-119)

Хекс му поднесе ръката си, без го погледне, защото знаеше колко е горд и иначе не би се облегнал на нея. А се налагаше. Беше отслабнал до крайност.

- Мразя, когато си права - измърмори той.

- Това обяснява защо толкова често избухваш.

(стр. 153)

Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати глава.

- Кажи ми.

-Не трябва...

- Кажи ми... или ще стана и ще започна да правя упражнения по пилатес.

- Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.

- Добре. Джиу джицу. Говори, преди да съм припаднал.

(стр. 211)

- Разбрано. Чуй, искам да помогна на Хавърс. За него е пре-калено тежко да организира сам новата клиника и да се грижи за пациентите. Това означава, че ще отсъствам в някои дни.

- Вишъс съгласен ли е да поемеш такъв риск?

- Решението не е негово и ти го казвам единствено от учтивост. - Жената се изсмя сухо. - Не ме гледай така. Вече съм мъртва. Лесърите не могат да ме убият отново.

- Никак не е смешно.

- Черният хумор е част от цената на това, да имаш лекар вкъщи. Приеми го.

Рот се изсмя.

- Толкова си вироглава. Нищо чудно, че Ви се влюби в теб.

Тайният вход към тунела за бягство се намираше в противоположния ъгъл и беше прикрит с лавици за книги, които се плъзгаха настрани. Само се протягаш, дръпваш копието на „Сър Гавин и Зеленият рицар" и щракваш ключалка, при което преградата се отваря и откриваш...

- Такъв кретен си!

Куин подскочи като олимпийски състезател. Там, в тунела, седнал на шезлонг, сякаш събираше тен, беше Блей. В скута си държеше книга, на малка масичка до него бе поставен фенер с батерия, а краката му бяха завити с одеяло.

Той спокойно вдигна тост с чаша портокалов сок и отпи.

- Здравей.

- Какво правиш, по дяволите? Да не би да чакаш мен?

-Да.

- Какво беше онова в леглото?

- Възглавници и одеялото ми за глава. Хубавичко се пораз-хладих тук. А и книгата си я бива. - Той размаха корицата на „Сезон в чистилището". - Харесвам Доминик Дън. Добър писател. Страхотни очила носи.

(стр. 247-248)

Очакваше всеки момент иззад ъгъла да се появят озъбени добермани.

Но вероятно кучетата още глозгаха костите на последния гост.

(стр. 257)

- Здравей - изписа Джон.

- Здравей.

Джон отстъпи назад, за да му направи път.

-Как си?

- Ще ми се да бях пушач. - Защото така би отложил предстоящото с една цигара време.

- Не искаш такова нещо. Ти мразиш цигарите.

- Може и да преосмисля екстремното си отношение.

(стр. 257-258)

Куин направи бърз преглед наум на възможните отговори: Не, разбира се, че не възнамерявах. Ножът действаше по своя воля. Аз всъщност се опитах да го спра... Не, само исках да го обръсна... Не, не допусках, че прерязването на югуларна вена може да доведе до смърт.

(стр. 259)

- Джон иска да останеш тук.

Куин мигом вдигна очи към краля.

- Какво?

- Чу ме.

- По дяволите. Не можеш да допуснеш такова нещо. Няма начин да остана тук.

Черните вежди на краля се смръщиха.

-Моля?

- Съжалявам. - Куин замълча, напомняйки си, че братът е крал, а това значеше, че може да прави каквото пожелае, например да преименува луната и слънцето, да обяви, че, трябва да бъде поздравяван с палци, заврени в задника... или да прибере под покрива си мърша като Куин.

В света на вампирите думата крал беше еквивалент на неограничени правомощия.

(стр.260-261)

Куин погледна към приятеля си, без намерение да споделя, че ще отиде в затвора и след освобождаването си ще бъде предаден на семейството на Леш, за да бъде наказван до края на дните си.

- Не беше зле.

- Лъжеш.

- Не лъжа.

- Лицето ти е пепеляво.

- Ало, вчера претърпях операция.

- О, моля те. Какво става?

- Да ти кажа честно, нямам представа.

- Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато мислиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си поеме.

(стр. 266)

Но имение в стил „Тюдор", разположено в идеално поддържан двор, не изглеждаше добре с широко отворена входна врата. Все едно дебютантка да изложи на показ сутиена си поради проблеми с гардероба.

(стр. 274)

- Благодаря - каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мехлем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху златистата кожа. - Много благодаря.

- Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал „мало-умник".

- Не. Никога не бих се усъмнил в теб. - Куин се ухили.

Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице излъчваше одобрение.

- Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Стабилните получават заслуженото.

(стр. 285)

Куин измъкна тънко яке от сака си и беше видно, че се опитваше да се овладее, докато го обличаше. Когато се обърна, характерната тарикатска усмивка се беше върнала на лицето му.

- Вашите желания са заповед за мен, принце мой.

- Не ме наричай така.

На излизане Джон написа съобщение на Блей с надеждата, че той в крайна сметка ще се появи. Може би, ако бъдеше достатъчно тормозен, щеше да се предаде.

- Как да те наричам? - попита Куин и се втурна да отвори вратата с театрален жест. - Би ли предпочел „мон сеньор"?

- Ще престанеш ли?

- Какво ще кажеш за доброто старо „господарю"? - Джон хвърли убийствен поглед през рамо и Куин повдигна рамене. -

Добре, тогава ще използвам „глупако". Сърди се на себе си, дадох ти право на избор.

(стр. 286-287)

- Искаш ли да ти отворя вратата? - попита сухо Куин, дока-то изключваше двигателя.

Джон го погледна.

-Ако кажа „да ”, ще го направиш ли?

-Не.

- Тогава при всички случаи искам да ми отвориш вратата.

- Майната ти. - Куин излезе от колата. - Съсипваш ми удоволствието.

Джон затвори вратата от своята страна и поклати глава.

- Радвам се, че си толкова манипулируемски.

- Няма такава дума.

- Не знаех, че делиш леглото си с Даниъл Уебстьр²¹. Ало? Гигантът?

Куин хвърли поглед към къщата. Можеше да чуе коментара на Блей: Искаш да кажеш речника Мериам- Уебстър.

- Няма значение.

(стр. 318-319)

- Дълго време не сме се виждали - подхвърли ангелът.

- Недостатъчно дълго.

- Гостоприемен както винаги.

- Виж какво - рече Ривендж примижал, - не е зле да намалиш диско-осветлението.

Искрящото сияние помръкна и Ласитър придоби нормален вид. Доколкото нормален може да е някой прекомерно пристрастен към пиърсинг и с амбициите да бъде златният стандарт на нечия национална валута.

Трез затвори вратата и застана пред нея, като целият му вид говореше „Само да пипнеш моето момче и ще ти дам да се разбереш, пък ако ще и ангел да си".

- Какво те води на мой терен? - попита Рив, като държеше чашата си с две ръце и се опитваше да абсорбира топлината й.

- Имам проблем.

- Не мога да те превъзпитам, съжалявам.

Ласитър се засмя и звукът отекна в къщата като църковни камбани.

- Не, благодаря, харесвам си се какъвто съм.

- Нито мога да променя склонността ти към халюцинации.

- Трябва да открия един адрес.

- Приличам ли ти на телефонен указател?

- Приличаш на сдъвкан и изплют.

- Стига с твоите комплименти. - Рив допи кафето си. - Защо мислиш, че ще ти помогна?

(стр. 383)

- Да му се не види - промълви Рот, когато онзи спря на двайсетина метра от тях.

Светещият се разсмя.

- Я виж ти, добричкият крал Рот и бандата му веселяци. Кълна се, момчета, трябва да изнасяте представления по детски партита, толкова сте лъчезарни.

- Чудесно - измърмори Рейдж, - никак не си е изгубил чувството за хумор.

- Защо да не му го избия с юмруци? - изръмжа Вишъс.

- Ако може с неговите собствени...

Рот стрелна строго двамата, а те му отвърнаха с невинни учудени погледи.

Кралят поклати глава и се обърна към светещата фигура.

- Отдавна не се бяхме виждали. И слава богу. Как си, дяволите да те вземат?

Преди мъжът да успее да отговори, Ви простена:

- Ако пак трябва да изслушам онази глупост в стил Киану Рийвс от „Матрицата", че бил Нео, главата ми ще гръмне.

- По-скоро е Неон, че ми прилича на светеща реклама.

(стр. 434-435)

- Това е Ласитър, падналият ангел. При едно от последните му посещения на Земята в Централна Европа избухна епидемия от чума...

- Вярно, но въобще не по моя вина...

- ...която изтреби две трети от човешкото население.

- Нека ти припомня, че вие не харесвате хората.

- Миришат лошо, като са мъртви.

- С всички вас, смъртните, е така.

(стр. 437)

- Как ни го начука тоя! - промълви Вишъс.

- Това ще го пропусна, благодаря - измърмори Ласитър.

(стр. 437)

Противопожарната аларма на стълбището се включи с про-низителен вой, който те караше да искаш да си глух.

Фюри се разсмя и се обърна настрани, като я притисна към гърдите си.

- Пет... четири... три... две...

- Прощааавайте! - извика Лейла от долната площадка.

- Какво беше този път, Избранице? - провикна се той в отговор.

- Бъркани яйца.

Фюри поклати глава и каза тихичко на Кормия.

- Аз пък си помислих, че са били препечените филии.

- Няма как. Тя счупи тостера вчера.

- Така ли?

Кормия кимна.

- Опита се да пъхне парче пица в него. И сиренето направи белята.

- Навсякъде ли потече?

- Навсякъде.

- Няма страшно, Лейла - извика той. - Може да почистиш тигана и да опиташ отново.

- От този тиган май вече нищо не става.

Фюри понижи глас.

- Въобще нямам желание да питам.

- Тия неща не са ли метални?

- Би трябвало.