Робинята

НАРЦИС

Н.ДЖ. СТРАИТБЪРГЪР

Той не можеше да си спомни точния момент, когато се бе влюбил в сестра си. И макар „влюбен“ да звучеше доста пресилено, той вярваше, че това е подходящото описание на чувствата му. Ставаше дума за страст, която го бе нападнала неочаквано като уличен бандит.

Джозефин не знаеше, разбира се. Любовта му бе незаявена и несподелена. Но му ставаше все по-трудно да пази тайна.

Джоузеф не само зяпаше сестра си продължително и получаваше ерекция всеки път, когато тя се доближеше до него, но и на няколко пъти едва не бе споделил чувствата си. Поради тази причина бе започнал да я избягва, доколкото това бе възможно, когато си бяха у дома с родителите. Дори не можеше да си представи последиците, ако внезапно заявеше любовта си и майка му разбереше за нея.

Баща му беше сериозен играч в града и доходите му осигуряваха предостатъчно пари за поддръжката на огромната къща, двете скъпи коли в гаража и великолепните семейни ваканции, на някои от които дори и той присъстваше.

Но майка му бе тази, която ги бе отгледала. Тя беше родителят, който Джоузеф познаваше добре. Знаеше неврозите й, тревогите, пристрастяването й към лекарства и пластична хирургия. И затова пазеше в тайна увлечението си.

Но все пак трябваше да направи нещо.

Започна да наблюдава сестра си тайно, да се вмъква в стаята й нощем, когато бе сигурен, че е заспала, и да стои вторачен в нея. Докато гледаше спокойното й лице, му се струваше, че вижда себе си в огледалото.

Джозефин бе с три минути по-голяма от него. С изключение на факта, че бяха от различен пол, двамата бяха абсолютно еднакви. Имаха еднакви тъмни и гъсти коси, извити вежди и безукорна бяла кожа. След това идваха силните брадички, орловите носове и плътните устни. Бяха един и същи ръст и с почти еднакви фигури.

Като деца двамата се кефеха на факта, че хората не можеха да ги отличат и се забавляваха да си играят на „Познай близнака“.

Играта приключи, когато гърдите на Джозефин пораснаха. Двамата все още си приличаха, но се отказаха да се опитват да заблуждават и объркват гостите.

Може би желанието на Джоузеф към сестра му се зароди тогава. Не беше съвсем сигурен. Един ден нямаше нищо, а на другия — желание.

Джоузеф затърси книги, които можеха да хвърлят светлина върху състоянието му. Подчерта си пасаж в биографията на актьора Монтгомери Клифт, който също имал близначка. Притесненият Клифт бе споделил с приятел, че често се будел сутрин, без да знае кой точно близнак е. Това отразяваше чувствата ма Джоузеф с впечатляваща точност.

Един ден Джоузеф заключи вратата си, съблече се и застана пред огледалото. Вдигна ръце към мястото, където би трябвало да се намират гърдите му, прибра члена си между краката и се възхити на гледката. Беше невероятно удоволствие да се види като сестра си. Не бе нужно голямо въображение. Ето я, точно пред него. Трябваше само да погледне в огледалото.

Нужно му бе да изготви стратегия, за да открие дали Джозефин изпитва подобни чувства към него. Седеше и я зяпаше с надеждата, че сестра му ще каже нещо, което да

окуражи изпълнението на желанието му.

Сред книгите, струпани в библиотечката му, бе „Таксито“ от Вайълет Ледук, възбуждащ роман за трагичната сексуална връзка между брат и сестра, проведена в закрит файтон, който ги разхождал из Париж. Романът му се стори най-лесният начин да изпрати завоалирано съобщение на Джозефин.

Една нощ той се прокрадна в стаята на сестра си като призрак, вдишвайки дълбоко ароматите й, толкова различни от неговите. Застана до леглото й, както обикновено, с книгата в ръка. Загледа Джозефин и отново си помисли, че се вижда в огледало.

Джозефин отвори очи и се вторачи в него.

— Какво правиш?

— Аз… ъъъ… — заекна той. — Исках да ти оставя тази книга… тъкмо я прочетох и…

— Късно е.

— Да, знам. Не можех да заспя и тъкмо свърших книгата и. исках да ти я дам веднага.

— Благодаря. Остави я на нощното шкафче.

— Лека нощ, Джо. Приятни сънища.

— Аха. Лека нощ.

Той се върна в стаята си и се просна разтреперан на леглото, уплашен от безумието си. Най-после заспа и засънува сивите очи на сестра си.

Рожденият им ден бе само след един ден. Трябваше да реши какво да й подари. В зависимост от реакцията й на романа, щеше да намери нещо лично и кодирано или нещо сестринско и просто.

Вечерта Джоузеф седеше в стаята си, когато сестра му влезе, без да почука. Държеше тънката книжка в ръка. Размаха я под носа му и попита:

— Защо ми я даде?

— Не ти ли хареса?

Тя го изгледа любопитно и остави книгата на масата.

— Не.

— О — той не успя да скрие разочарованието в гласа си. — Защо?

— Те умряха. Това беше ненужно.

Тя го изгледа, но той не успя да разгадае изражението й. Джозефин се завъртя и излезе тихо от стаята.

Дълго време той лежа неподвижно под чаршафите, изпотен въпреки голотата си. Джозефин бе прочела книгата. Не я беше харесала. Но какво не беше харесала? Идеята за екзекуцията? Развръзката?

— Те умряха. Това беше ненужно.

Той се опита да заспи.

Три часа по-късно Джоузеф бе все още буден. Лежеше, вторачен в тавана, когато вратата се отвори тихо и сестра му влезе. Тя затвори внимателно и се приближи до леглото му. Той едва дишаше.

Джозефин застана над него и се вторачи в сивите му очи.

— Искам да те видя.

Издърпа чаршафа. Той инстинктивно се опита да се покрие, но нещо го спря и отпусна ръце настрани. Сестра му заразглежда любопитно силните му крака и надървения му член, гладките му гърди, овлажнени от потта. Накрая се спря на лицето му.

— Твой ред е — каза тя.

Джозефин разкопча горнището на копринената си пижама, което се плъзна по раменете й. Свали долнището и се разкри пред него.

Той ококори очи и ченето му увисна. Все едно виждаше себе си, но с друг пол. Сестра му беше невероятно красива.

Тя се наведе, побутна го леко и се покатери в леглото:

— Имам само един въпрос — каза тя.

— Какво? — дрезгаво прошепна той.

— Защо чака толкова дълго?

Джозефин го целуна по устните. Тялото й се залепи към неговото и двамата потрепериха заедно. Тя повтори целувката и се плъзна под него, загледана в очите му.

Той се надигна и я загледа с възхищение. Погали тъмната й коса, а тя въздъхна от удоволствие и затвори очи. Джоузеф започна да изучава тялото й, запаметявайки всеки вкус и аромат.

Устата й беше сладка като теменужки, вратът и ушите ухаеха на кокос, мишниците й — на талк и мускус, гърдите й, бледи като порцелан с розови кукленски зърна, имаха аромата на ванилия и мляко. Пъпчето й, в което той пъхна върха на езика си, имаше вкус на восък. И накрая, влагалището й, великолепното й влагалище, го изненада с безброй различни вкусове — солено, сладко и кисело едновременно, с аромат на море, трева и джинджифил.

Той я разтвори нежно с език, а тя повдигна бедра и му се предложи щедро. Изстена и погали косата му.

— Целуни ме. Искам да усетя вкуса си — каза тя.

Целунаха се, а Джозефин протегна ръка и хвана пениса му, насочвайки го към себе си.

— Сега, Джо, сега.

Той проникна леко в нея, докато усети очакваното препятствие.

— Да, Джо, продължавай, моля те.

Той тласна по-силно и се плъзна в нея. Тя затвори очи, потръпна и се притисна към него. Той остана неподвижен за миг, докато болката утихне.

Когато я усети да се размърдва под него, жадно вдигайки таза си нагоре, за да го поеме по-дълбоко, той се задвижи. Облегна се на лакти, за да наблюдава лицето й, после захапа леко зърната й. Тя погали гърба му и плъзна ръце надолу към задника му, вкарвайки пръст в него. И през цялото време се движеха като един.

— Джо, Джо, Джо, прекрасно е.

— Джо, Джо, Джо, скъпа, толкова си красива. Виж члена ми в теб и… 0, Джо!

Екстазът ги понесе вихрено и свършиха едновременно с дива страст.

Лежаха неподвижно дълго време. Когато през прозореца проникна първата дневна светлина, Джоузеф неохотно се отлепи от сестра си и се надигна. Тя прошепна в ухото му:

— Знаех си. Знаех си, че ще бъде така.

— Скъпа — отвърна той и я целуна нежно.

— Страхотна късметлийка съм. Беше великолепно. Все едно, че се любех със самата себе си.

Той изпитваше абсолютно същото.

Майка му го чакаше в кухнята. Усмихна му се весело, но в очите й се забелязваше едва прикрита тъга. Джоузеф седна до масата. Баща му бе излязъл рано, както обикновено. Не присъстваше често на семейните сбирки.

Майка му донесе табла до масата. Постави голяма торта с шестнайсет свещи пред него и

миниатюрна тортичка с една свещ вляво от него.

— Честит рожден ден, скъпи — каза тя, като го целуна и избърса сълзите си.

Джоузеф се озадачи. Погледна майка си и тортичката с една свещ.

— Какво е това? За кого? — попита той. — Къде е Джозе…

— О, скъпи — прекъсна го майка му, изгаряща от нетърпение да приключи с ежегодната възпоменателна церемония. — За Джозефин е. Знаеш.

— Да, но. — той вдигна очи към горния етаж, очаквайки сестра му да се втурне надолу по стълбите.

— Шестнайсет свещи за годините, които си прекарал на този свят — обясни майка му, като сведе очи. — И една свещ за скъпоценния час, в който Джозефин живя.

Тя се задави от сълзи и избяга от кухнята.

Джоузеф я чу да плаче навън и се вторачи в тортата. По гърба му пробяга ледена тръпка.

Джозефин, близначката му, по-голяма от него с три минути. Идентичната му близначка, която живяла само час след раждането. Как бе възможно това?

Не бе възможно. Това бе грешка. Майка му винаги бе имала психически проблеми. Само лекарствата я предпазваха от истериите.

Той духна свещите и се върна в стаята си. Застана пред вратата. Ами ако той беше луд? Може би.

Всички съмнения се изпариха, когато отвори вратата.

Джозефин лежеше гола на леглото. Тя го погледна с диво желание, разтвори крака, прокара ръце по нежното място между тях и му изпрати въздушна целувка.

— Честит рожден ден, Джо, Честит рожден ден и на двама ни.