Робинята

ПРОШКА

КРЕЙГ ДЖ. СОРЕНСЪН

Вон погледна отблизо етикета, сякаш искаше да изяде красивия образ на кутията с очите си. Едното разнебитено колело на пазарската количка тракаше ужасно, въпреки че я буташе бавно по пътеката между рафтовете. Дребна жена вдигна очи от кутия спагети и му се усмихна сладко.

Тя беше клекнала, но се надигна и сложи кутията в почти празната си количка до буркан сос маринара и голям резен сирене пармезан. Вон й се усмихна в отговор и я огледа. Със своите метър и шестдесет и седем той изглеждаше доста висок в сравнение с нейните метър и четирийсет и шест. Макар и не забележително красива, тя имаше приятно лице и бледосини очи. Жената тръгна към пакетите ориз в края на рафта. Очите на Вон проследиха закръгления й задник, стегнат в избелели джинси. Той въздъхна. Тя завъртя глава и улови погледа му. Усмихна му се широко.

Жената фучеше от пътека на пътека. Вон се опита да прецени времето си правилно, за да може отново да мине покрай нея, но тя бе прекалено бърза. За негов късмет, тя избра най-бавната касиерка в магазина и й се наложи да почака доста време, облегната на количката си. Вон застана до следващата каса.

Жената му се усмихна мило и искрено. Леките бръчици около очите и устата й сочеха, че вероятно е поне пет години по-възрастна от него, ако не и десет. Не му пукаше. Тя беше идеална.

Великолепна.

Но Вон знаеше местата, където да търси подходящата жена, а бакалницата не беше сред тях. Опита се да разчете лицето й, докато разтоварваше количката си.

Вон натъпка покупките си в багажника на вехтата си хонда сивик. Потръпна, когато чу звук от отваряне на багажник зад себе си. Дребната жена постави двете си торби в огромния кадилак ескалейд. Тя му кимна леко.

Той се усмихна и се опита да не се вторачва в нея.

— Здрасти, аз съм Мадлин — каза тя с приятно дрезгав глас.

Мадлин. Вон се усмихна сдържано, а в главата му се чу смехът на Бийвъс и Бътхед —. Той сведе очи към лявата й ръка и безименния пръст, украсен с гигантски диамант, който можеше да огъне дъбов клон. После погледна отново задника й. Идеален. Въздъхна примирено. По дяволите. Никога не се замесваше с омъжени жени.

Но тя беше толкова идеална.

Нослето й се намръщи леко, когато забеляза вперените в пръстена й очи. Вдигна ръка и наклони глава.

— Аз го платих. Реших, че мога да му се кефя още известно време — каза и завъртя пръстена. — Г аден развод. Вероятно би трябвало да сложа диаманта в нов обков.

Вон се почувства като футболист, внезапно открил пробив в стената на противника. Подготви се да се втурне напред, но знаеше, че между него и крайната точка има осемдесет метра. Широко отворени очи и солиден напредък — не трябваше да изгори прекалено бързо.

Краката в джинсите й изглеждаха чудесно оформени. Малките й гърди бяха високи и

закръглени. Всичко щеше да пасне идеално. Той се намести в панталона си.

— Аз съм Вон — представи се, като небрежно показа липсата на венчална халка на безименния си пръст.

— Вон? Интересно име — отвърна тя, като се облегна на джипа си.

Той затвори багажника си.

— Всъщност това не е малкото ми име. Малкото ми име е Хелмут, но е толкова тъпо, че просто се представям като Вон — обясни и скръсти ръце. — Значи искаш да му го върнеш?

— Не, направих това отдавна, веднага след като го хванах да ми изневерява. Вече тичам към другия край на корта — отговори тя.

Вон се засмя на спортния термин, подхвърлен небрежно от такава дребна женичка. Тя му се ухили и му намигна. Сигурно щеше да се радва на компанията му и без другото нещо. Случвало се беше и преди.

Вон оправи широкото си сако и вратовръзката си от изкуствена коприна. Никога преди не беше идвал в този ресторант, но знаеше, че е тузарски. Не се обличаше елегантно и въпреки официалния му костюм, днешният ден не бе изключение. Но пък Мадлин бе пожелала да се срещнат тук.

Сервитьорката го отведе до масата. Мадлин вече бе поръчала бутилка великолепно бяло вино и с ловко движение му наля чаша. Той се настани и огледа елегантната й вечерна рокля от тъмносиня коприна. Златистият шал на раменете й имаше същата шарка на листа като левия край на роклята й. Вон се почувства не на място, като улична котка, попаднала в кухнята на тежкарски ресторант, където се чуват носови френски фрази. Той не се впечатляваше от финес и елегантност, но това място го зашемети. Отвори менюто. Нямаше цени. Сърцето му спря и едва не разля виното си. Щом трябва да питаш за цените, значи не можеш да си ги позволиш. Той предпазливо извади портфейла си под масата и погледна самотните банкноти вътре.

— Аз черпя, Вон. Надявам се, че няма да се обидиш.

Вон небрежно затвори портфейла си.

— Ами… ако настояваш…

Той облегна лакти на масата и се загледа в забързаните келнери, които ухажваха уважаваните гости на ресторанта.

Сервитьорката им беше грациозна газела с яркочервена коса, хваната на конска опашка, и снежнобяла кожа. Вон се удържа по време на ордьоврите и основната част от вечерята, но очите му го предадоха, когато момичето дойде да вземе поръчката за десерта. Задничето му танцуваше съблазнително под лъскавата черна пола. Вон бързо насочи поглед обратно към Мадлин, която му се ухили широко.

— Твоят задник е по-хубав, Мадлин — призна той.

Тя повдигна вежди и се изсмя толкова силно, че всички наоколо се завъртяха към тях.

Вон никога не бе излизал с жена като нея. Наложи му се да импровизира. Разбираха се чудесно, но бе най-разумно да кара бавно с жена, с чиито предпочитания не бе наясно. Особено жена като нея. Не им поднесоха сметката, а Мадлин небрежно връчи платинената си кредитна карта на оберкелнера.

Тръгнаха към паркинга. Мадлин вървеше грациозно на златните си десетсантиметрови токчета. Вон се вторачи в танцуващия й задник. Накрая я последва към черно спортно БМВ.

Тя му се усмихна сладко.

Прекарах чудесно, Вон.

Той взе малката й ръка в своята.

— Аз също, Мадлин.

— Би ли искал да ме придружиш за едно последно питие?

Вон си пое дълбоко дъх.

— Утре трябва да ставам рано.

— Разбирам.

Той се наведе и я целуна нежно. Дъхът й ухаеше на шоколад и мента. Тя деликатно постави ръка на рамото му С другата държеше малката си вечерна чантичка, украсена с бижута.

— Надявам се да се видим отново — каза тя, като събу обувките си и седна в БМВ-то.

Вон кимна.

— Следващият път аз черпя.

— Разбира се.

Той се облегна на хондата си я загледа как изфучава от паркинга.

В „Пържола и бира“ Мадлин се чувстваше не по-малко удобно, отколкото в любимия си тузарски ресторант. Носеше избелели джинси и потник, покрит с фланелена риза, завързана на кръста. Пиеше от неговата бира и ядеше като дървар след тежък ден. И разговаряше интелигентно на всяка тема, която Вон подхващаше. Той въздъхна тежко, когато закръгленото й задниче изчезна към тоалетната.

Вон остави щедър бакшиш на пъпчивия келнер и двамата с Мадлин излязоха на паркинга. Миризма на бензин и шум от коли ги придружаваха, докато вървяха към БМВ-то.

— Утре ще ставаш ли рано? — попита тя, като го хвана за ръка.

— Не.

— Искаш ли да пийнем по едно?

— Разбира се.

Сърцето му заби, когато тя свали гюрука. Хладният есенен въздух нахлу в колата заедно със звездите. Вените по ръката на Мадлин изпъкнаха, когато тя хвана лоста за скоростите. Вон стисна облегалката за ръце като човек, страдащ от аерофобия, когато самолетът зафучи по пистата. Мадлин потегли бързо по планинския път, който се стесняваше над пропаст, в чието дъно шумеше река.

Тя зави по дискретен частен път, после се протегна и го потупа по ръката.

— Надявам се, че не те уплаших много. Но какъв смисъл има да караш спортно БМВ, ако не попрекалиш малко?

— Така си е — отговори той, като се насили да се държи небрежно.

Къщата се издигаше внушително на хълма над града. Мадлин го хвана за ръка и го въведе вътре. Посочи му бяло кожено канапе и той се отпусна в единия му край. Тя му донесе фин коктейл и той отпи.

Мадлин се настани в другия край на канапето.

— Не излизам много, откакто бракът ми се провали. Честно казано, още съм доста ядосана — призна тя, като отпи и облиза устни. — След като изчука друга жена, той имаше наглостта да ме съди за издръжка! Копеле. Съжалявам само, че единственото, което направих, бе да не му дам абсолютно нищо. Бил ли си някога женен, Вон?

— Не. Вероятно никога няма да се оженя.

— Не казвай такова нещо. Просто не си намерил подходящата жена — заяви тя.

Вон се зачуди дали да обясни, но само сви рамене.

Всеки път, когато Мадлин се надигаше, Вон я проследяваше с очи. Кръстоса крака, когато тя се върна и му подаде ново питие. Този път седна до него. Той беше корав като стоманена греда. Събра смелост и я целуна. Тя отвори широко малката си уста. Започнаха да се целуват и натискат като ученици. След малко тя се изправи и му протегна ръка. Усмихна се сладко и го поведе към спалнята. Розовите лъчи на изгряващото слънце нахлуха през широкия прозорец. Вон завъртя глава и остави очите си да се приспособят, после се завъртя към леко хъркащата Мадлин. Най-после може да оцени красотата на сребристите чаршафи, които бяха прошепвали нежно в нощта. Сега сатенената покривка бе паднала на персийския килим. Мадлин спеше по корем, извърнала усмихнатото си лице към Вон. Гърбът й бе извит към долина, която се издигаше към двете идеални полукълба на дупето й, покрито със сребристия чаршаф. Вон стисна чаршафа с пръстите на краката си и бавно го дръпна надолу. Сега само левият й прасец бе покрит. Беше по-идеална, отколкото си бе представял.

Беше имал големи, малки, плоски и закръглени задници. Беше се наслаждавал на тъмни и светли, ориенталски (бяха представени няколко нации) и един латински, свързан с игрива женичка на име Дестина. Гърчещи се или скромни, борещи се или молещи се. Всякакъв размер и форма. И бе намирал по нещо, на което да се кефи. Беше усъвършенствал уменията си като опитен дърводелец, който се учи как всеки вид дърво реагира на различните инструменти.

Крайчецът на чаршафа, покрил члена му, се изду като палатка.

— Мммм — измърка Мадлин, приковала очи в пениса му.

Тя протегна ръка и го погали, после дръпна чаршафа и го възседна. Влагалището й ухаеше свежо, когато се разтвори и го пое в себе си. Ужасно му се искаше да я плесне. Деликатен медальон с оникс се люлееше над зърната й. Той повдигна таза си към нея и стисна задника й здраво. Мадлин ахна и отметна глава назад. Вон огледа красивите й бели зъби. Свали едната си ръка от дупето й и разтвори пръсти. Въздъхна и прехапа устни. После отново загали нежно гладката й кожа.

Замисли се за кретена, който се бе оженил за нея, а после й бе изневерил. Вон познаваше много жени, но Мадлин бе уникална. Любеше се като ангел. Зърната й галеха члена му като коприна.

Той се залюля с нежните й тласъци и видя как бузите й порозовяха от безмълвния разтърсващ оргазъм.

При следващите им срещи Мадлин плащаше за тузарските заведения, а Вон — за евтините. Една вечер, когато той трябваше да е на работа рано на следващия ден, я последва към дома й като тежък вагон, закачен с въже за бънджи скокове към препускащ локомотив. Намери я облегната на кадилака и широко усмихната.

— Съжалявам — извини се тя.

Той сви рамене.

Мадлин остана до джипа. Погледна го, после насочи очи към Вон.

— Знаеш ли, мразя това проклето нещо — каза тя, като удари кадилака с лакът.

— Така ли? Защо тогава го караш?

— Принадлежеше на съпруга ми. Предполагам, че се чувствам виновна, че седи тук неизползван, затова го изкарвам от време на време. Знаеш ли какво? Ще ми направиш услуга, ако го вземеш

— Не мога да си го позволя — отвърна Вон притеснено.

— Не искам нищо за него. Платен е. И са навъртени само около седем хиляди километра. Можеш да го продадеш, ако искаш.

Вон сви рамене.

— Не, благодаря.

В мозъка му загоря пилотното пламъче, което искаше да подпали жадната пещ. Ужасно му се искаше нещо. Не бяха се разбирали да не се виждат и с други хора, но той искаше да е верен. Но пък фантазиите можеха да го отведат само до определено място.

— Наистина ще ми е приятно, ако го вземеш

— Не, не го искам. Просто го продай!

— Аха.

Тя замълча намръщено, разтърка ръце и погледна Вон, после колата.

— Бих искала да ти дам нещо — каза тя меко, а лицето й се успокои.

Очите на Вон се спряха върху тънката й талия. Смея ли да поискам? Срещна строгия й поглед. Не, тя нямаше това предвид.

— Даваш ми много, Мадлин. Не се нуждая от нищо.

Изражението й го озадачи. Не бе наясно дали бе ядосана, или щастлива. Стори му се, че би трябвало да каже още нещо, но не знаеше какво.

— Вон, разказах ли ти за нощта, когато го хванах?

Вон не искаше да слуша за това, но тя копнееше да му разкаже. Раната в душата й още гноеше. Мадлин бе самотна жена. Беше му признала, че трудно се доверява. Животът й бе пълен с пари, но лишен от честност и откровеност.

— Не, Мадлин.

Тя оправи бежовата си ленена пола.

— В моята собствена къща. Правеше го в собствения ми дом. Не знам дали беше проститутка, но приличаше на такава. Слава богу, мразя оръжията, защото, ако имах пистолет, той вече щеше да е мъртъв. А и проститутката.

Зениците й се свиха като малки черни дупчици в долината на смъртта. По гърба на Вон полазиха тръпки. Мадлин се насили да се усмихне.

— Изгорих чаршафите и изхвърлих матрака, но стомахът още ме боли. Нещо като развалено ядене, което не мога да повърна — обясни тя, като избърса сълзите от бузите си и се прокашля. — Дори се зачудих дали да не… как го наричат? Дали да не сключа договор с наемен убиец.

Вон се ококори.

— Но никога не бих направила подобно нещо. И не знам как да се освободя от гнева.

Вон изпита странно чувство. Все едно се намираше в центъра на ураган. Тежкият му

зеленикав въздух бе успокояващ, но и заплашителен.

— Просто го насочи — каза той с разтуптяно сърце.

— Към какво?

Вон се ухили широко. Щеше да си получи желаното. Вълнуваше се от предстоящото, но и се страхуваше, че предложението щеше да я отврати.

— Играла ли си някога?

— Да, в училище. Защо? — учуди се тя.

— Не можеш да му направиш нищо, затова трябва да намериш заместник.

— Какъв заместник? — попита сковано.

Сърцето на Вон заби лудо.

— Някого, когото да накажеш. Да излееш гнева си върху някого.

— Мислиш ли, че ще помогне?

— Защо не?

Тя завъртя глава леко, но погледът й остана прикован в него.

— Какво имаш наум?

Имаше безброй начини и Вон знаеше всичките. Беше използвал пръчка, бухалка, дори камшик. Наведени над бюро или маса, облегнати на плот, обгърнали краката си с ръце. Облечени в кожа, дантела и лен. Но най-хубавото винаги беше нагорещена червена ръка върху свежо бяло дупе, проснато в скута на мъчителя. Класиката никога не излиза от мода.

Вон убедително изигра ролята на заловен в изневяра съпруг. Свали джинсите си и се просна в скута на Мадлин. Малката й ръчичка плясна силно задника му Тя потръпна и чувствата й избликнаха като контролирана експлозия. Вон се намръщи. Мадлин ахна, когато усети коравия му член в скута си. Удари го по-силно, а от очите й се изля порой.

Задникът на Вон тръпнеше от ударите, когато той се надигна и грабна панталона си.

— Чакай.

Членът му омекна, когато Мадлин излезе от стаята и се върна с бурканче в ръка. Въздъхна и каза:

— Още не сме свършили.

Седна в средата на канапето, а Вон полегна отново в скута й. Сърцето му заби лудо. Усети аромат на рози, после почувства студения крем. Мадлин го разтри в кожата му и въздъхна, когато членът му отново се надърви. Махна му да седне до нея.

За първи път тя се наведе и пое пениса му в устата си. Ръката й загали топките му Облеченото й в коприна дупе бе достатъчно близо до него. Той го помилва нежно. Мадлин не носеше бельо.

Членът му запулсира, когато тя го пое дълбоко в гърлото си. Вон стисна дупето й здраво, а тя повдигна полата си и го възседна.

— О, господи — заповтаря той, когато Мадлин увеличи скоростта.

Ръцете му се свиха в юмруци и той експлодира дълбоко в нея.

— Простено е — прошепна тя в ухото му.

Никой от двамата не искаше да се отдръпне от пропастта, която се създаде между тях. Видяха се няколко пъти, но се разделяха в края на всяка вечер. Една нощ Мадлин настоя Вон да отиде в дома й. Стоповете й останаха пред очите му по целия път. Когато той излезе от хондата си, тя стоеше до кадилака.

— Наистина бих искала да го вземеш

— Не.

— Настоявам.

Той поклати глава.

Тя продължи да упорства. Отказите му зазвучаха по-енергично. Накрая Вон избъбри ядосано:

— Не искам шибаното нещо, Мадлин!

Тя се ухили.

— Бях лошо момиче, нали?

Вон повдигна вежди изумено. Тя се завъртя и разлюля дупето си съблазнително. Очите му се впериха в ориенталската рокля от яркочервена коприна, прилепнала на идеалното задниче. Мадлин спря до вратата и погледна назад. Размаха пръсти към изчервеното му лице.

Вон прехапа долната си устна и пристъпи към къщата.