Робинята

РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ

ЛИЗЕТ АШТЪН

Лондон, Англия, 1890 година

Всекидневната бе толкова тиха, че Виктория чуваше тиктакането на големия часовник в коридора. Слънчева светлина нахлуваше през дантелените завеси и осветяваше елегантните мебели. Най-финият семеен порцеланов сервиз бе подреден на бялата покривка. Следобедният чай бе придружен с прясно изпечени френски сладкиши. Седнала удобно в едно от креслата с висока облегалка, Виктория постави облечената си в дантелена ръкавица ръка върху другата, нагласи широката си пола и се вторачи в Алджернън, който коленичи пред нея.

Знаеше какво предстоеше.

Очакваше този ден от месеци.

Преди той да заговори, тя знаеше какво щеше да чуе.

За първи път бяха заедно без надзор. Ако Алджернън не бе дошъл в къщата точно с тази цел, родителите й нямаше да й позволят да остане насаме с посетителя. Идеята да е насаме с мъж бе толкова скандална, че цивилизованото общество въобще не можеше и да помисли за подобно нещо.

— Скъпа Виктория — започна той.

В треперещия му глас се долавяше леко съмнение. Виктория хареса това. Означаваше, че той не бе напълно убеден в положителния й отговор. Рунтавите му мустаци настръхнаха от притеснение. Адамовата му ябълка потръпваше нервно над вратовръзката. Големите му тъмни очи я гледаха с неприкрито обожание. Видът му бе на човек, чието бъдещо щастие зависеше от отговора й на въпроса му.

Виктория се зашемети от усещането за мощ, което се надигна в нея.

— Говорих с баща ти — продължи Алджернън. — Обсъдих въпроса с моите родители и с работодателя. Дори получих одобрение от епископа. Но сега е време за най-важния отговор, скъпа моя. Виктория, дойдох да поискам ръката ти.

Тя се усмихна самодоволно, но прикри усмивката си. Лицето й си остана неподвижна маска.

— Алджернън — промърмори. — Не знам какво да кажа.

— Кажи да — бързо й подсказа той.

Тя си позволи да се усмихне скромно.

Алджернън бръкна в джоба на сакото си и извади малка позлатена кутийка. Едва не я изпусна в бързината да отвори капачето и да й покаже старинен пръстен, украсен с миниатюрни скъпоценни и полускъпоценни камъни. Виктория разпозна модерните напоследък пръстени „ЛЮБИМА“. Хаотичният избор на цветове я накара да си помисли, че пръстенът прилича повече на детско украшение, отколкото на истинска демонстрация на любов.

— Това е просто символ на обричането ни един на друг — обясни той.

— Да — съгласи се Виктория, без да направи опит да вземе бижуто. — Прост символ. При това ми се струва, че наблягаме на думата „прост“.

Алджернън примигна изненадано.

Тя усети, че бе време да изпробва темперамента му. Изпъна гръб, решила, че й харесва той да стои на колене пред нея, и каза:

— Искаш ли да те смятам за потенциален съпруг?

— За мен ще бъде чест.

— Тогава си извади члена. Искам да видя какво ще получа.

Думите увиснаха във въздуха. Часовникът в коридора продължи да тиктака шумно. Алджернън се вторачи в лицето й с почти комично изражение.

— Виктория? — прошепна той объркано. — Мисля, че не те чух правилно. Би ли ми простила и повторила?

— Извади си члена — повтори Виктория спокойно. — Ако ще обмислям брак с теб, трябва да съм сигурна, че носиш нещо по-впечатляващо от смотания малък пръстен, който току-що ми предложи.

Бузите на Алджернън порозовяха.

Виктория усети как мускулите на влагалището й се стягат, докато го наблюдаваше как се гърчи от притеснение. Срамът и неудобството му бяха невероятно възбуждащи. Мисълта, че тя бе предизвикала подобни чувства, овлажни срамните й устни.

— Ако ме искаш за съпруга, имам право да знам какво мъжът ми ще донесе в семейната спалня. Извади си члена и ми го покажи или ще помоля един от слугите да те изпрати.

Алджернън отново се поколеба. Виктория едва се сдържа да не стисне бедра, наслаждавайки се на дилемата му Под стегнатия корсет зърната й бяха твърди като камък. Възбудата едва не я накара да се залюлее на стола.

— Разкопчай си панталона. Покажи ми члена си. Или си тръгни и кажи на родителите, работодателя и епископа, че съм отхвърлила предложението ти. Изборът си е твой, Алджернън. Но го направи бързо. Чаят изстива.

Той започна да разкопчава нервно копчетата на панталона си.

Кутийката с пръстена падна на пода и просташкото бижу се търколи на ориенталския килим. Лицето на Алджернън бе в тъмночервения цвят, който Виктория бе виждала по бузите на ядосани пияници и побойници. На неговата интелигентна физиономия цветът бе изненадващо привлекателен. Тя сведе очи в мига, когато той извади члена си. Отпуснатата розова плът висеше тъжно от дюкяна му.

— Не е много голям, а? — презрително каза тя.

— Става по-голям — защити се той.

— Тогава го направи по-голям — заповяда му тя. — Защото в момента жалкият годежен пръстен изглежда по-добре.

За миг й се стори, че той ще откаже. Ако имаше момент, в който бе вероятно да се възпротиви на авторитета й, то бе точно този, когато бе обидила подаръка и мъжествеността му. За да се увери, че нямаше да се възползва от възможността да избяга при семейството и приятелите си, тя повдигна полата си и му показа обутия си в копринен чорап глезен.

— Направи го достатъчно голям — подтикна го, — и може да ти кажа „да“.

Алджернън започна да онанира.

Погледът му бе прикован в глезените й, а ръката му се движеше бързо нагоре-надолу по члена му, който постепенно нарастваше и надебеляваше. Юмрукът му бе стегнат около основата и закръглената глава потъмняваше все повече.

— Престани да онанираш — заповяда Виктория.

Той се подчини незабавно.

Тя се ухили, въодушевена от лекотата, с която се бе предал на заповедта й.

— Прилична дължина.

Надяваше усмивката й да не е прекалено широка, за да не му покаже, че го желае. Предложението му за брак бе важен момент във връзката им. Трябваше да накара Алджернън да разбере, че тя ще държи контрола оттук нататък, а той ще се превърне в неин роб до края на живота им.

— Знаеш ли как да използваш този член? — попита тя.

— Аз… мисля, че знам какво… какво да правя с него — заекна той.

— Можеш да продължиш да онанираш, докато обсъдим условията ми — заяви тя високомерно.

Автоматично ръката на Алджернън се върна върху члена му Галеше го бавно и след малко успя да откъсне поглед от глезените й и да я погледне в лицето. Убедена, че ще го контролира по-лесно, ако не я гледа в очите, Виктория повдигна полата си по-високо. Показа му прасците си, доволна, че днес бе обула най-тънките си чорапи. Когато повдигна полата си още малко, Алджернън започна да движи ръката си по-бързо.

— Привързан ли си към мустаците си?

Той се обърка.

— Растат на лицето ми — тъпо отвърна. — Това ли имаше предвид?

— Не, Алджернън — разочаровано отговори тя. — Знаеш много добре, че нямах това предвид. Питах дали би си обръснал мустаците, ако се съглася да се омъжа за теб.

Тя повдигна полата отново и разкри коленете си. Още няколко сантиметра и той щеше да види ръба на чорапите й и бялата плът на бедрата й.

— Не харесваш ли мустаците ми?

— Видът им не ме притеснява — измърка Виктория. — Повече се тревожа за начина, по който ще се чувствам, когато ме лижеш.

Той се скова.

Виктория усети, че Алджернън бе на ръба на оргазма и се възхити на задръжките му. Очите му се замъглиха, а устата му увисна отворена, сякаш напълно бе изгубил самоконтрол. Тя повдигна полата си.

Погледът му се насочи към ръба на чорапите й. Очите му се разшириха, когато видя бледата плът на бедрата й. Облиза устни, когато забеляза къдриците, които покриваха най-интимните й тайни.

Виктория не само бе избрала най-фините си чорапи за срещата, но и не бе сложила бельо. Това бе прекалено дръзко поведение за млада дама, но смелостта й пожъна страхотен успех.

— Да изпробваме ли какво е усещането от мустаците ти върху мен? — предложи тя. — Една дама има право да узнае подобни неща, преди да се обвърже за цял живот. Искам да ме излижеш, за да реша дали да запазиш мустаците си.

Алджернън кимна.

Възбудата му бе толкова силна, че не му позволяваше да говори. Все още онаниращ, той коленичи пред нея и снижи лице към слабините й.

Виктория стаи дъх, когато езикът му се допря в нея. Копнееше да се съсредоточи върху удоволствието, което щеше да й предостави. Но и искаше да прецени как ще се чувства, когато рунтавите му мустаци докоснат нежната кожа на интимните й части. Бореше се усърдно да се сдобие с контрола в бъдещите им отношения, а и държеше да запази

маниерите си на млада дама.

Но възбудата постоянно разсейваше мислите й.

Мек език облиза срамните й устни.

Тя изви гръб.

Горещият дъх на Алджернън се оказа подлудяващо възбуждащ. Той подразни устните й ловко и тя се замая от нуждата да свърши. Усети, че той се наглася внимателно и се опитва да не допре грубите си мустаци до нежната й плът. Виктория вече бе напълно убедена, че мустаците трябва да си отидат.

— Клитора ми — обади се тя. — Оближи ми клитора.

Това беше проверка. Ако Алджернън разбере нареждането й и намери клитора й, щеше да го вземе за съпруг. Но ако се отдръпне назад и я изгледа озадачено, щеше да го отхвърли.

Езикът му загали пулсиращия клитор. Удоволствието я накара да изстене. Виктория притисна ръка към устата си, за да потисне писъка си. Притисна рамене към облегалката и бутна таза си към Алджернън. Нуждата от облекчение бе силна и преди, но сега, докато езикът му правеше лениви кръгове около набъбналия й клитор, тя осъзна, че само секунди я деляха от екстаза. Знаейки, че трябва прояви сдържаност, и твърдо решена да не покаже на Алджернън собствената му сила, тя се стегна и каза:

— А сега вкарай език в дупката ми.

Той беше по-послушен, отколкото се бе надявала.

Езикът му се плъзна бавно от клитора й и се настани между срамните й устни. Топлината беше божествена. Интимната ласка я замая и тя стисна облегалката, за да запази самообладание. Езикът му проникна по-дълбоко и я издигна в облаците. Вътрешните й мускули потръпнаха, а шокът от удоволствието бе толкова силен, че й се искаше да закрещи.

С впечатляващо хладнокръвие Виктория запази строгия си вид по време на оргазма. Тялото й затрепери, но тя не позволи на Алджернън да види какво удоволствие й бе доставил. Отблъсна лицето му настрани, оправи полата си и отново се настани с благоприличен вид на креслото.

— Това беше приятно — заяви тя, като погледна надолу и видя, че ръката му още галеше члена му.

Идеята да го усети между краката си внезапно й се стори главозамайваща. Алджернън бе запалил огън в слабините й и тя си представяше как пламъците му щяха да нараснат, когато вкараше члена си в нея. С невероятна самодисциплина тя прогони мисълта от мозъка си и го погледна хладно.

— Продължавай да правиш това, докато ми се възхищаваш — каза тя. — А аз ще ти изложа условията, на които трябва да отговориш, преди да се съглася да стана твоя съпруга.

Той кимна радостно и плъзна ръка по пулсиращия си член.

— Първо — каза Виктория, — ако искаш да съм твоя жена, ще ми подариш хубав годежен пръстен, а не тоя боклук, който ми даде преди малко.

Той започна да се извинява, но беше прекъснат.

— Диаманти — обясни му тя. — Големи. И са по-красиви в обков от бяло злато. Второ, и това е много важно: ако искаш да опиташ вкуса на интимните ми части отново, обръсни проклетите мустаци.

— Разбира се.

— Трето, и то е най-важното. Искам да знаеш, че аз ще контролирам отношенията ни. Можеш да ходиш на конни състезания и мъжки клубове. Можеш да напредваш в кариерата, както е редно за джентълмен в наше време. Но когато си у дома, ще падаш на колене, когато ти наредя, и ще се подчиняваш на всяко нареждане. Приемаш ли това условие, Алджернън?

Виктория видя колебанието по лицето му. След миг съпротивата му се стопи. Тя оправи богатата си пола, като му позволи да види за миг влажните срамни устни, които тъкмо бе вкусил. Знаеше си, че тази гледка го спечели напълно.

— Разбирам и приемам — изстена той. — Ти ще контролираш отношенията ни.

Усмивката й бе доволна и весела. Тя му махна да се приближи към нея и каза:

— Много добре. Скоро можеш да си тръгнеш и да кажеш на родителите си, работодателя и епископа, че съм се съгласила да се омъжа за теб.

Погледът й проблясна дяволито, когато протегна ръка към члена му. Обви облечените си в дантелена ръкавица пръсти около него и добави:

— Но преди да си тръгнеш и да направиш всичко това, не каза ли, че искаш ръката ми?