Робинята

ПАРАНОИЧНАТА ПОЛИ

ТАРА АЛТЪН

Тази сутрин, когато се събудих, открих, че приятелят ми искаше да му направя минет. Не бях в настроение и му казах, че носът ми е запушен и ако изпълня подобен номер, несъмнено ще се задуша и умра. Вероятно прозвучах мелодраматично, но мисля, че това промени решението му Честно казано, напоследък изпитвам странни чувства по отношение на нас като двойка. Нещо липсва в секса и се тревожа, че аз съм виновна за това. Имам си и други проблеми. Може би съм просто параноичка, но се страхувам, че имам лош късмет.

Когато излязох от спалнята, открих още доказателства за изчезващия ми късмет. Котката ми беше повърнала на мокета пред вратата и едва не стъпих в гнусната купчинка. След като почистих драйфаното, си промених решението да ям бъркани яйца на закуска.

В службата бях почти смачкана до смърт от идиот, който натискаше копчетата на асансьора като луд. Ако не носех огромна чанта и торба с обеда си, щях да бъда размазана. Слава богу, не съм от мъжки пол, защото топките ми щяха да бъдат премазани със сигурност. Вторачих се мрачно в говедото, отговорно за инцидента, и се зачудих дали, ако бях мъж с размазани топки, щях да получа обезщетение за трудова злополука.

Влязох в офиса и забелязах, че в една от кутиите за дарения за бездомници лежеше нещо странно. Хората носеха какви ли не идиотщини — малки шишенца шампоан, взети от хотели, прашни консерви със зеленчуци от домовете си и безброй други дивотии. Днес имаше нещо кафяво и космато. Мили боже, стори ми се, че в кутията бе пропълзял гигантски плъх и бе умрял там. Но пък изглеждаше прекалено голямо за плъх. Дали някой бе донесъл мъртво животно, за да нахрани гладните? Това беше ужасно нехигиенично.

После осъзнах, че приличаше на наметка от норки, което бе още по-лошо. Не можех да си представя бездомник с измита с шампоан коса, поглъщащ грах с изтекла годност, издокаран в наметка от норки.

Отчасти ми се искаше да бръкна в кутията и да проверя какво бе проклетото нещо, но кой бърка в кутия за дарения? Все едно да си пъхнеш ръката в буркан за келнерски бакшиши, за да видиш дали това наистина е новата монета от двайсет и пет цента. Забързах към бюрото си, за да не закъснея.

През следващите два часа оставих загадката с кожата да ме тормози, но накрая някой прибра още няколко прашни консерви в кутията и сложи странното нещо отгоре. За мое облекчение то се оказа мече, при това много сладко. През останалата част от сутринта обмислях как да го гепя и отнеса у дома. Отново ми се прииска да имах топки.

През почивката си слязох долу до сладкарницата. Възнамерявах да си купя пакет кашу, все още придържайки се към проклетата си диета, когато погледът ми падна на пакет „Зингърс“, малки кексчета, пълни с крем и покрити с глазура. Можех да се закълна, че касиерката пресмяташе калориите наум, докато ми вземаше парите. Прекалено много се срамувах да изям кексчетата на обществено място, затова се пъхнах в тоалетната и се настаних в кабинка. Пишкането и яденето на кексчета едновременно се оказа изключително приятно. Ако имах топки, нямаше да ми е лесно, защото щеше да ми се наложи да държа члена си с едната ръка, а кексчето с другата, но понеже съм момиче, ръцете ми бяха свободни.

Преди да се кача обратно горе, се зазяпах в таблото за обяви до стаята за пушачи.

Рекламата за клуб за кючек още висеше там. Представих си как играя кючек. Щеше да е забавно да се тресеш пред публика. Все още имах подходящата фигура, въпреки кексчетата от време на време.

Чух музика за кючек в главата си и тъкмо се канех да разлюлея бедра, когато забелязах мъж, който излизаше от стаята за пушачи. Мили боже. Беше дребосъкът с мустаци и перука, който навремето работеше в нашата компания. Мисля, че се казваше Питър. Бях чула, че когато го уволнили, охраната го придружила навън от сградата.

Минаха месеци, докато науча защо бе уволнен, но накрая една от секретарките ми каза клюката. Бил воайор. Дори нямал търпение да се прибере у дома. Първият път, когато го хванали, му отправили писмено предупреждение. Вторият път бил извикан в залата за събрания от шефа ни и започнал да се кара с него и да го ругае, затова охраната го изритала навън.

Не познавах човек, който да е бил уволнен, задето е разглеждал порно в службата. Искаше ми се да се втурна след него и да го питам кои сайтове бе зяпал, но щях да закъснея.

Качих се горе с асансьора и се зачудих защо Питър въобще се бе върнал в сградата. Дали искаше отмъщение? Не исках да си представям как влиза в службата с пистолет в ръка и започва да търси началниците, докато безпомощните секретарки се крият под бюрата си и се молят никога да не са го поглеждали мръсно.

След като се настаних зад бюрото, не можех да спра да поглеждам през рамо всеки път, когато вратата се отвореше. Адам, сладкият ми колега, който седеше до мен, забеляза странното ми поведение и повдигна вежди. Не искам да звуча банално, но той имаше невероятни сини очи и трапчинки, достойни за филмова звезда. Дрехите му винаги бяха безукорни, а той знаеше отлично имената на известни дизайнери. На всичкото отгоре, беше висок и с умопомрачителна фигура. Все още не можех да реша дали бе гей, или метросексуален, но вечно си повтарях, че това няма значение, тъй като си имах приятел. Но въпреки това го разглеждах внимателно, когато смятах, че не ме вижда.

Не можех да споделя с него подозренията си, че дребен мъж с перука се кани да убие всички в офиса, затова издрънках първото, което ми дойде в главата.

— Влюбена съм — изтърсих.

Той ме изгледа изненадано. Дали мислеше, че признавам чувствата си към него?

— В онова мече — посочих кутията за дарения.

— Ами вземи го — отвърна той. — Никой дори няма да забележи.

— Да бе, сякаш ще отнема играчката от дете в нужда — казах притеснено.

Той ми се усмихна весело и се върна към работата си.

Дойде време за обед. Слава богу, всички бяха живи. Реших да зарежа пакетираната си храна и да се отправя към кафенето, за да видя дали Питър още се мотае наоколо. Нямаше го. Купих си малка кутийка с арабски пастет и пита и се отправих към любимото си място, където отворих кутията и осъзнах, че пастетът има същия цвят като издрайфаното от котката тази сутрин.

Метнах кутията в боклука и отидох да разгледам отново таблото за обяви до пушалнята. Забелязах обява за продажба на папагал. Кой би платил хиляда и петстотин кинта за птица? Не и аз. После видях, че една от колежките предлагаше козметика „Мери Кей“. Визитните й картички бяха от онези, които печаташ на домашния си принтер. Тя бе последният човек, от когото бих приела съвет за гримиране, защото линията на фондьотена над брадичката й вечно си личеше. Не я ли бяха научили на нищо в „Мери Кей“?

Стомахът ми къркореше. Бях още гладна. Завъртях се към автомата за закуски зад мен, когато чух странен звук в коридора.

Звучеше така, сякаш някой смучеше енергично замръзнала кола през сламка. Дали някой се тъпчеше тайно? Трябваше да узная.

Тръгнах на пръсти и надникнах зад ъгъла, където, за моя изненада, видях Питър, застанал на колене и засмукал члена на Адам.

Мили боже! Вече знаех точно какво порно бе разглеждал.

Знаех, че трябва да се завъртя и да побегна обратно, но не го направих. Исках да позяпам. Отначало реших, че е защото Питър правеше разни неща, които дори не се бях сещала да правя по време на минет. Смятах, че просто трябваше да си мърдам главата нагоре-надолу, докато мъжът се изпразнеше, но Питър бе адски изобретателен. Използваше и ръцете си и се държеше, сякаш му бе приятно. Може би трябваше да си водя бележки за следващия път, когато ми се наложеше да правя минет.

После реших, че причината да не искам да си тръгна, е шокът от размера на члена на Адам. Пенисът на приятеля ми е скромен и тънък, освен това не е обрязан. Членът на Адам обаче даваше ново значение на думата „огромен“. Беше обрязана, мощна любовна ракета.

Но въпреки изучаването на нови минетчийски умения и огромния член, осъзнах, че стоях там и по друга причина. Бях страхотно възбудена, което ме изненада безкрайно. Но пък кога бях виждала истински хора да правят секс? Гаджето ми дори не обичаше да го прави на запалени лампи.

Момичешките ми долни части бяха мокри и пулсиращи. Бях задъхана, а ръцете ми — потни. Искаше ми се да разкопчея горното копче на ризата си, за да мога да дишам.

Внезапно Адам отвори очи и ме погледна. Потънах в дълбоките му сини очи и по изражението му разбрах, че той бе наясно с присъствието ми там.

Засрамена до сълзи се завъртях и се втурнах към тоалетната, където се заключих в кабинка.

Стоях дълго време, поемах си дълбоко дъх и се опитвах да се успокоя, но образите на Адам и Питър не напускаха главата ми. Не можех да съм воайорка. Воайорите бяха мъже на име Том, които се мотаеха из хорските кооперации нощем и надничаха през прозорците, а не момичета на име Поли. Разбира се, понякога обичах да гледам по няколко пъти сексуалните сцени от любовните филми, когато наоколо нямаше никого, но това беше невинна работа. Всеки го прави, нали?

Двайсет минути по-късно, когато най-после излязох от тоалетната, не се чувствах по-добре. Мислех да се оправдая с прилошаване и да се прибера у дома. Как можех да прекарам останалата част от деня, седнала до Адам, след като бях видяла всяка подробност от мъжествеността му? Как можех да седя с това пулсиране между краката си, което упорито отказваше да ме напусне?

Докато се приближавах към бюрото, забелязах, че Адам бе погълнат от работата си. Но бузите му още бяха леко зачервени. Дали бе приключил с Питър? Слава богу, той дори не погледна към мен.

С мисълта, че това вероятно бе най-ужасният ден в живота ми, се стоварих на стола, готова да звънна на шефа и да му кажа, че съм болна и се прибирам у дома. Но внезапно осъзнах, че имаше нещо неудобно под задника ми.

Дръпнах стола си бавно назад, наведох се и си повдигнах полата. Видях някаква буца. Дали се бе изпълнило желанието ми да имам топки? Ръцете ми затрепериха, когато повдигнах полата още малко, за да видя какво се бе случило. Между краката ми имаше нещо кафяво и космато-. Мили боже! Интимните ми части избухнаха от стреса! После забелязах две черни очи, вторачени в моите, и муцуна, почти докосваща клитора ми.

Адам бе откраднал мечето и го бе оставил на стола ми, а аз седях върху него, сякаш ми правеше орален секс!

Знаех, че трябва да извадя мечето изпод мен, но тялото ми бе толкова възбудено, че не ми пукаше кой или какво бе там долу Бедрата ми се стегнаха около твърдата муцуна на играчката.

Затворих очи и се върнах обратно в дните, когато ритмично стисках възглавница между краката си, за да получа оргазъм. Това бе в тийнейджърските ми години. Бях унищожила доста възглавници по този начин, но вече бях по-стара и знаех, че контролирам различни мускули там долу.

Беше нещо като да яхнеш пенис, докато си върху мъж, но това бе от външната част на бикините ми. Задържах тялото си неподвижно и се съсредоточих върху стискането на мускулите от вътрешната част на бедрата ми около муцуната на мечето. Бавно залюлях бедра и клиторът ми се отърка в черното носле.

По тялото ми се разля гореща вълна и стиснах бюрото за опора. Косата ми пареше по врата, а горното копче на блузата ми ме подлудяваше.

Стиснах с пълна сила, поех си дъх и размърдах задник. Муцуната на мечето помръдна леко. Още малко вляво. Наместих се и уцелих точното място. Понесе ме див, зашеметяващ оргазъм. Представих си лицето на Адам, докато се празнеше. Стори ми се, че сърцето ми спря.

В мига, когато отпуснах изтормозеното мече и слязох обратно на земята, отворих очи. Действителността ми подейства като леден душ Мили боже! Бях правила секс с детска играчка насред офиса! Никога нямаше да преживея срама, ако някой ме беше видял.

Забързано огледах стаята, като се молех никой да не ме е забелязал. Видях, че Адам гледаше към мен.

— Опа — казах колкото се може по-невинно и извадих мечето изпод себе си.

Искаше ми се да го целуна за помощта му, но натъпках новия си любовник в торбата

под бюрото.

— Наистина ли направи това, което си мисля, с мечето? — попита Адам.

Вторачих се в него ужасено. Не е бил погълнат от работата си! Видял е абсолютно всичко!

За моя изненада, той протегна ръка между краката си и се нагласи. Защо ли го правеше, особено след като преди малко му бяха духали? Възможно ли бе да се е надървил от това, че ме е гледал да правя секс с мечето?

Внезапно ме осени мисъл.

— Бисексуален ли си? — прошепнах.

Той кимна.

— А това изпълнение с мечето е едно от най-възбуждащите неща, които някога съм виждал — каза.

— Приятно ли ти беше да ме гледаш? — попитах.

Той кимна ентусиазирано.

Усетих ново пулсиране там долу Никога не ми се бе случвало такова нещо след оргазъм. Обикновено изстивах веднага. Дали се възбуждах отново от мисълта, че Адам ме бе

наблюдавал?

Клиторът ми потръпна. Искаше ми се още. Стори ми се, че пред мен се е отворил нов свят от възможности. Може би не бях виновна за сексуалните проблеми с гаджето ми. Може би нямах лош късмет. Беше чудесно, че котката ми повърна и аз се отказах от обеда, за да видя как правеха минет на колегата ми.

Приближих се до бюрото, опитвайки се да осмисля идеята, че бях не само „Параноичката Поли“, но и „Воайорката Поли“.

Кракът ми срита торбата и мечето изпадна навън. Наведох се да го прибера, когато чух прокашлянето на Адам.

— Мисля, че още е прекалено рано да отнесеш у дома новия ни малък приятел — каза

той.