Робинята

ЗАД МАСКАТА

СОФИ МУЕТ

Това беше моментът. Тази вечер. Най-великото изпълнение в кратката ни, но богата кариера.

„Звездата на Лукезе.“ Шестдесет карата сапфир с размера на юмрук. Кара те да мислиш за Карибско море, за летата от детските ти години, за очите на полузабравен любовник.

В тюркоазените ръкавици от еленова кожа дланите ме засърбяха. Не се потях, не бях нервна. Всичко бе в очакването. В любовната игра.

Джордж и аз бяхме страхотен екип. Не бих казала, че аз бях мозъкът, а той — мускулите, но все пак имаше нещо такова. Джордж имаше невероятни ръце — солидни и деликатни. Знаеше точно как, кога и къде да докосне, за да получи желаната реакция. Никой сейф, охранителна система и аларма не можеха да устоят на ласките му Бяха безпомощни под допира му.

Като жени.

О, да, ръцете на Джордж можеха да ме доведат до див оргазъм.

Проблемът бе, че когато се подготвяхме за дадена задача, Джордж се въздържаше от секс. Твърдеше, че той го разсейвал, а трябвало да се съсредоточи напълно.

Това обаче ме изнервяше леко, ако разбирате какво имам предвид.

Тоалетът ми тази вечер не ми помагаше. Изработеният по поръчка корсет ми прилягаше като ръцете на любовник, стягаше талията ми и караше гърдите ми да изпъкват съблазнително. Твърдите ми зърна се търкаха в деликатната копринена подплата. Дразнеха ме и ме предизвикваха.

Джордж можеше да е човекът, способен да измъкне тайните на алармена система, но аз бях гази, която ни уреди тук. Той винаги твърдеше, че с красноречието си мога да проникна или да се измъкна отвсякъде.

Погледнах надолу към съблазнителното си деколте. Да, можех да дрънкам, но и момичетата помагаха.

Не мога да ви кажа колко пъти съм била спирана заради превишена скорост и съм си тръгвала без глоба. Мога да убедя собственика на луксозен магазин, че наистина съм закупила предмета, но съм загубила разписката и заслужавам да ми върнат парите. Както казват хората, мога да очаровам планински лъв да си свали козината.

Уреждането с покани за частния прием във „Венецианеца“ беше детска работа.

А, „Венецианеца“. Типично американско сливане на декадентската красота на Ренесанса с лъскав луксозен небостъргач и двайсет и четири часовата лудост, с която Лае Вегас е прочут. Огромно казино, восъчен музей и разходка с гондола по фалшивите канали. Ама че кич!

Но тази вечер пищното зрелище би било одобрено от истински венециански дож в церемониална роба. Във „Венецианеца“ се помещаваше и вегаският клон на световноизвестния музей „Гугенхайм“. Днес музеят бе домакин на грандиозен благотворителен бал в чест на последната изложба „Бижутата на Венеция“. Поддръжниците на музея, любителите на изкуството и членовете на висшето общество бяха натъпкани в най-голямата бална зала на хотела, всички издокарани в изработени от върховните дизайнери тоалети от Ренесанса.

И маски.

А това щеше да направи задачата ни — да изчезнем със „Звездата на Лукезе“ — много по-лека.

Да си придадеш фалшива самоличност, когато не трябва да покажеш лицето си, е детска работа. Маските бяха задължителни на приема. Моята собствена бе изделие от паунови пера и перли, направена да подхожда на роклята ми. Трябваше да вляза в ролята си на неприлично богата покровителка на изкуствата.

За по-голяма достоверност на маскарада, посетителите бяха помолени да си изберат образ, в който да се вживеят. Ние бяхме представени като граф Джовани Бели и съпругата му Франческа. Влязохме вътре самоуверено, сякаш притежавахме мястото. С впечатляваща титла и съответния тоалет хората приемат, че си в списъка на гостите.

Балната зала изглеждаше като от друг век или от друг свят. Жени в корсети и украсени с мъниста рокли, мъже в кадифени сака и клинове. Хора, облечени като сатири, нимфи, божества и други приказни същества, обрисувани в ренесансовото изкуство. Хора в обикновени вечерни тоалети (е, добре, скъпата идея на „Вог“ за обикновени), но също с изящни маски.

Среброкоса жена, висока и елегантна, в черно кадифе със сребърни бродерии и със строга сребърна маска, закриваща лицето й, водеше забележително костюмиран антропоморфен леопард на каишка. Двойка, за която бях готова да се закълна, че са Брад и Анджелина, си бъбреше с ренесансова дама, от вида на чиято смарагдова огърлица ме засърбяха пръстите, макар почти да се бях добрала до „Звездата на Лукезе“.

Толкова близо. Толкова шибано близо.

Бяхме определили момента си за пристигане половин час преди огледа. Това щеше да ни осигури време да се смесим с тълпата и да се превърнем в анонимна част от нея. По-късно никой нямаше да си спомня за нас. Не се отличавахме, не изглеждахме или звучахме различно от всички останали тук.

Целта на бала бе да се отпразнува фактът, че музеят във „Венецианеца“ бе взел назаем „Звездата на Лукезе“ от „Гугенхайм“ във Венеция. Всички тук (освен нас, разбира се) бяха дарили огромни суми, за да подпомогнат това. Заради това те и ние получавахме възможността да я видим първи, преди да я изложат в музея.

Обявиха огледа и напълнихме чашите си с шампанско в очакване. Вратата (приличаше на дървена, но бе облицована със стомана) се отвори и се втурнахме напред. По любезен светски начин, разбира се.

Не ми се наложи да потискам реакцията си, тъй като всички ахнаха и замърмориха, когато видяха Звездата. Привличах достатъчно внимание върху себе си, правейки незабележителни коментари пред хората около мен, за да не позволя на никого да забележи, че Джордж оглеждаше витрината затвор и преценяваше дали отговаря на проучванията ни.

Скоро ни върнаха обратно в главната бална зала. Метнах поглед, изпълнен с копнеж, през рамо.

Скоро. Скоро, бебче.

Оставих настрани недокоснатото си шампанско (никакви вещества, които влияеха на мозъка, преди да изчезнем безопасно) и лапнах сухарче с хайвер „Белуга“ После огледах другия поднос, на който имаше хапки с омар и сурово телешко „Коби“. Този прием определено си беше тежкарски.

Джордж изглеждаше хладнокръвен и спокоен зад маската си на Арлекин, украсена с богати медни, златисти и смарагдовозелени тонове, които подчертаваха цвета на очите му. Типично. Той притежаваше невероятна сексуална енергия, която трансформираше в решителни действия.

Моята работа бе да излъчвам колкото се може повече сексапил. Точно преди да потеглим към приема, Джордж изпрати шифъра, който щеше да изпрати фалшивите образи (бях ги измъкнала от уредник на музея под претекст, че пиша статия за списание) до охранителните камери и да извади от строя няколко важни системи за достатъчно дълго време, за да откраднем Звездата.

Сега задачата ми беше да разсея охранителя. Възхитих се отново на пищното си деколте и погалих нежната плът с пръст. Нямаше да имам проблеми със стратегически флирт. Освен ако охранителят, когото очаквах, не се бе сменил с щастливо женения бивш морски пехотинец. В този случай щях да се престоря, че припадам, и да се надявам на най-добрия възможен изход.

Отворих джобния си часовник, хитро маскиран като колие. Беше време.

Докоснах ръката на Джордж и прошепнах в ухото му, сякаш се канех да отида до дамската тоалетна.

После подминах тоалетната и се отправих по служебното стълбище към казиното, после още един етаж надолу до безлюден, блокиран коридор.

Служебният вход към стаята, където бе изложена „Звездата на Лукезе“, се намираше в този коридор.

Пред входа стоеше охранител. Не направих опит да го избягна, а се приближих до него с протегната ръка. Другата ми ръка лежеше грациозно над сърцето, привличайки внимание към деколтето ми.

— Много съжалявам — казах с престорен южняшки акцент, тъй като мъжете си падат по него, — мисля, че обърках пътя.

— Така изглежда, госпожо. Този район е забранен за достъп.

Охранителят не бе човекът, когото очаквах да видя. Проучването на персонала на „Венецианеца“ ме бе подготвило за петдесетгодишен негър, а не за бял мускулест здравеняк в средата на трийсетте.

При това ужасно сладък. Големи кафяви очи, вълниста тъмна коса и мощни гърди, на които бих се сгушила с удоволствие след бурен секс.

Явно бяха наели допълнителни служители за това събитие. Щях да се позабавлявам добре с разсейването този път. Всъщност не по-малко, отколкото с онзи, когото очаквах.

Докоснах нежно задната част на ръката му.

— Видяхте ли един мъж да минава оттук? Придружен от червенокосо момиче с фигура на танцьорка?

Бинго. Избрах идеалната лъжа. Смесицата от загриженост, съчувствие и любопитство можеше да ми свърши чудесна работа.

Той поклати глава.

— Страхувам се, че не — отговори той с чаровен тексаски акцент. — Някой май е приел рекламата „Каквото става във Вегас, си остава във Вегас“ прекалено сериозно, а?

Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна рамена и да се стегна. Жестът ми намекваше за опит да прикрия мъката си.

— Вината не е в рекламата или града — въздъхнах тъжно. — Нали разбирате, когато е дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави там сама… да се измъкне от балната зала и да ми покаже ясно, че възнамерява да се позабавлява… това е прекалено много.

Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива лицето ми, но се надявах фалшивите ми чувства да се отразят в очите ми.

Очи, които проблеснаха от напиращи сълзи.

— Ужасно съжалявам! Не би трябвало да говоря за това с напълно непознат човек.

Едрият тип, на чиято униформа бе избродирано името Джо, сви рамене.

— Понякога е по-лесно да поговориш с непознат. А и вие сигурно сте вбесена като оса.

Докато говорехме, пристъпвах по-близо към Джо, отдалечавайки го от входа на

коридора. Пресметнах бързо колко време бе изминало. Джордж сигурно вече бе на върха на задното стълбище и се канеше да влезе в коридора, когато му дам знак.

Беше време да засиля разсейването.

— Вбесена означава ядосана и луда — казах, като пристъпих достатъчно близо до него, за да усетя смесицата от аромата на здрав мъж и евтин, но не неприятен одеколон. — Чувствам се и двете. Унизена съм. Но пък. той губи, нали? Щом той може да играе тази игра, защо и аз да не го направя?

Още една стъпка и усетих горещината, която се излъчваше от тялото на Джо. Докоснах закаченото на китката ми ветрило с пера и се свързах с Джордж.

— Госпожо? Сигурна ли сте. — учтиво възрази тексасецът, докато обвиваше ръце около мен.

— Тази вечер съм Франческа — прошепнах и го целунах.

Целунах го много по-страстно, отколкото възнамерявах.

Бях планирала лек флирт и малко целувки, а после да избухна в плач, предизвикан от чувство за вина и ревност. Повечето мъже нямаха идея какво да правят с разплакана жена. Охранителят щеше да ме успокоява и безпомощно да ме потупва по гърба, а аз щях да вдигна достатъчно шум, за да дам възможност на Джордж да извади „Звездата на Лукезе“ от витрината и да се върне на стълбите.

Промяна на плановете. Вместо да се разплача, удължих целувката.

Защото, въпреки протестите на Джо, той очевидно се забавляваше чудесно.

Ръцете му обгърнаха стегнатата ми в корсета талия, а аз разтворих устни и облизах ъгълчето на устата му Той ме придърпа към себе си, а гърдите ми изскочиха още по-впечатляващо над ръба на корсета. Полиестерът не е секси плат, но ми стана ужасно приятно, когато униформата на Джо се притисна в нежната плът, която обикновено не излагам на показ.

Потиснатата сексуална енергия, натрупала се откакто започнахме да планираме обира, се надигна към повърхността.

Протегнах ръка, за да погаля лицето му, принуждавайки го да задълбочи целувката. Когато езикът му проникна в, устата ми, не можах да сдържа стона от удоволствие.

— Франческа — прошепна той. — Екзотично име за екзотична дама.

Плъзна ръце по гърдите ми и зърната ми се втвърдиха.

— Но не си истинска дама, нали?

Застинах, тъй като се уплаших, че бе доловил измамата. Но той просто измъкна гърдите ми от корсета. Погали зърната ми, а аз се вкопчих в ръцете му.

— По-скоро приличаш на куртизанка — каза той. — Куртизанка, която дръзко изкушава мъжете.

Стисна зърната ми и плътта между краката ми запулсира.

Продължи да ги масажира, докато устните му лениво изучаваха врата ми, ушите, ключицата, гърдите ми. В мига, когато устата му се затвори около едното ми зърно, бедрата ми вече се движеха в ритъм. Той бе наведен над мен и смучеше страстно зърната ми, така че бедрата ми не се опираха в нищо.

След миг обаче Джо се изправи и слабините ми се притиснаха във впечатляващата издутина на панталона му.

— О, какво има тук? — измърках.

Неспособна да се удържа — надървен пенис е изключително привлекателно и забавно нещо — притиснах ръка към издутината.

Усетих как членът му запулсира и се въодушевих.

Дали въобще имаше по-добър начин да разсееш един мъж? Коприната и брокатът по роклята ми прошумоляха, когато се смъкнах на колене.

— Мили боже — изстена Джо, когато смъкнах панталона му.

Членът му изскочи навън. Дълъг, леко извит и с тъмна глава.

Започнах да си свалям ръкавиците, но той прошепна:

— Не. Остави ги.

Не виждах смисъл да споря. Поех го в устата си и стиснах основата му с ръка, докато смучех.

Срамните ми устни се овлажниха. Усещах как се търкат една в друга, а клиторът ми пулсираше между тях. Но колкото и да бе съблазнително да пъхна ръка под полата си и да се погаля, успях да се удържа. Първо, обичам да правя минети. Второ, трябваше да съм нащрек за звуци от Джордж и да съм сигурна, че Джо нямаше да забележи нищо друго освен онова, което му правех.

По реакцията му разбрах, че нямаше да забележи и стадо слонове, препускащи по коридора. Той сложи ръце на главата ми и набута пениса си по-дълбоко в гърлото ми.

— 0, да, точно така — каза с глас, дрезгав от желание. — Погълни го. Смучи го. Играй си с топките ми.

Изстенах в съгласие и се подчиних на заповедта.

— Харесва ти, когато ти нареждам какво да правиш, нали? — попита той. — Лошо момиче. Точно така, смучи. Използвай ръцете си. Кожата на ръкавиците е адски приятна. По-бързо.

Увеличих натиска и скоростта. Оргазмът му наближаваше и исках да му помогна. Обичах усещането за сила и контрол.

Той изстена нещо неразбираемо и се изпразни мощно. Залюлях се на пети, доволна от щастливото, леко глупаво изражение на лицето му Е, Джордж вероятно нямаше да се зарадва, ако разбере какво бях направила, но определено свърши работа. С подобен метод за разсейване никой охранител нямаше да чуе лекия шум, който Джордж издаваше.

Отделих доста време на охранителя по две причини. Трябваше да го разсея добре, а и Джо имаше адски вкусен член и уста, която говореше мръсотии.

Къде, по дяволите, беше Джордж? Деликатна операция като тази, може би изискваше повече време, отколкото бяхме планирали.

Внезапно коридорът заприлича на гробница. Беше ужасно тих, липсваха дори обичайните звуци, които чуваш дори в безлюдния коридор на оживен хотел. Уплаших се, че Джо може да чуе даже дишането на Джордж в другата стая, да не говорим за сложните действия, нужни за кражбата на Звездата.

Можех да мина към план номер две: сълзи, объркване, разкаяние.

Но влажните ми срамни устни и пулсиращият клитор бяха на друго мнение.

И тяхната идея ми се стори много по-забавна. Никога не съм обичала да разигравам сценария с разплаканата жена, макар да е ужасно ефикасен. Но пък скапваше грима и т. н.

Изправих се грациозно и се залюлях леко на високите токчета. (Да, упражнявам се в такива неща. Струва си да си гъвкав, а грациозността подсилва еротичния фактор на разсейването, когато се наложи).

Притиснах се към Джо. Вероятно рискувах няколко капки сперма по брокатената рокля, но бездруго не възнамерявах да я нося за в бъдеще. Е, Джордж бе намекнал, че след като приключим с работата, ще се позабавляваме с корсета и почти прозрачните копринени гащи без дъно — исторически акуратни и практични, когато полата ти е сто декара.

Целунах Джо и му позволих да усети собствения си вкус на устните ми.

Копринените гащи се навлажниха още повече.

Изстенах „моля те“ в устата му Не ми се наложи да се преструвам на изпълнена с желание. Треперех от възбуда.

— Молиш ме за какво? Кажи ми какво искаш, Франческа.

Едрите му ръце загалиха чувствителните ми гърди, докосвайки леко втвърдените ми зърна. Притиснах се към него, опитвайки се да ги набутам в ръцете му.

Не стана. Той бе наясно с желанията ми.

— Трябва да ми кажеш какво искаш, ако се надяваш да го получиш — отвърна Джо.

Докато говореше, стисна едното ми зърно, неочаквано и силно, изпращайки

електрически ток по тялото ми.

— Моля те — едва успях да прошепна.

— Молиш ме за какво? — повтори той, като продължи да си играе със зърната ми.

Това беше работа. Трябваше да съм съсредоточена, макар тя да предлагаше много

повече от вкусни ордьоври. Но, дявол да го вземе, цялото тяло ме болеше от възбуда, а аз не бях като Джордж — способна да превърна желанието си в нещо друго.

Поех си дълбоко дъх и казах:

— Моля те, накарай ме да се изпразня. Не ми пука как. Просто го направи.

Той се ухили като котка, намерила не само млякото, но и цяло печено пиле. Завъртя ме и ме залепи за стената. Нямах нищо против, тъй като коленете ми вече трепереха и надали щяха да ме задържат права още дълго.

— Вдигни си полата — заповяда ми Джо.

Гласът му бе плътен и богат като тъмен шоколад или старо бордо.

Подчиних се незабавно и смачках скъпата коприна, сякаш беше евтин памук. Почти удавена от плата, не виждах добре какво правеше, но се почувствах страхотно.

Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер докосна фината коприна и влажната ми плът. Той се гърка в мен няколко секунди, докато соковете ми направиха петно на униформата му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.

— Подгизнала си от влага — промърмори той. — Лошо развратно момиче. И толкова секси.

Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и светът ми се съсредоточи между краката ми. Джо задейства и другата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището ми.

Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, сякаш нямаше нито утре, нито

вчера, а само едно зашеметяващо днес.

Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе надървен отново. Или пък просто бе един от онези щастливци, които си оставаха твърди дори след празненето, ако положението бе достатъчно интересно.

Комплимент за мен и в двата случая.

Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последните няколко месеца бяха прекалено целомъдрени и дълги и един оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още пулсирах, готова за секс.

Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше да е спокоен след изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от натрупаната сексуална енергия, потискана толкова дълго.

Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с копнежа на бедно момиченце, застанало пред витрината на „Тифани“. Пенисът му бе твърд като скъпоценен камък, но много по-горещ…

Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня следващата част от представлението (нерви и чувство за вина). Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за ръка.

— Искам да съм в теб — прошепна той с дрезгав и хипнотичен глас. — В края на коридора има килер за електрическата инсталация. Ела — задърпа ме той.

Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-добро от разсеян охранител бе липсващ охранител.

Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът му прониква в мен изотзад, бавно, сантиметър по сантиметър, и макар да имаше по-хубави места, където да го направим — в една от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от неща, които бих откраднала, вече не ми пукаше.

Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си убиваше времето в служба, която не го вълнуваше, и бе готов да рискува безценно, но безразлично за него бижу, за да получи бурен секс.

От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а това ме изпълни с любопитство и изнерви. В нашата работа почти нищо не бе лесно и удобно.

Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила сериозни мангизи, за да докарат „Звездата на Лукезе“ във Вегас и трябваше да изглеждам поне леко загрижена за бижуто.

— Не трябва ли да охраняваш? — попитах, като посочих вратата.

Джо сви рамене.

— Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой дори си поеме дъх тук. Наеха някаква тузарска охранителна фирма и включиха безброй сложни аларми. Мястото си се охранява само. Ние сме само за подкрепа.

— Е, това ме успокоява.

И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч, който разчиташе, че алармената система щеше да свърши работата му.

И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината, а Джордж не довършваше работата, докато аз и Джо си играехме. Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди да го уволнят.

Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя за угризенията си и

страховете, че Джордж може да тръгне да ме търси и да чуе странни звуци от килера.

Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях луда по него. Но пък една жена може да издържи само на определено количество целомъдрие. Особено когато мъжът, с когото иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въздържа.

Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен и изпълнен с машинни звуци. Миришеше на прах и едва се събрахме вътре.

Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за атмосферата. Единствената любовна игра, която си позволихме, бяха няколко груби, но сладки целувки. Когато Джо ме завъртя, за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за бушоните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която само увеличи възбудата ми.

Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми пола, за миг се зачудих дали да не отвия няколко бушона, за да предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на Джордж. Но после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след дългото въздържание влагалището ми просто погълна великолепния член на Джо. Не си спомням прехода от лекото докосване до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-добрият вибратор не може да задоволи като истински член. Една от ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна под полата и замасажира клитора ми.

Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и финес. И точно това исках. Копнеех да усетя пламенния екстаз на оргазма и да взема Джо със себе си.

А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил, а Джо бе изоставил поста си. Не знаех за него, но опасността само ме възбуждаше още повече.

Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да създавам охранителни системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си по рисковете, а тази задача бе най-рискованата досега.

Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора ми. Членът му чукаше енергично, а бедрата ми се люлееха като на танцьорка.

Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно всичко притъмня, после експлодира около нас.

Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.

Обвиха ме силни ръце.

— Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?

— О, Г осподи, да.

Талантливият охранител се ухили весело.

— Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за себе си.

А, да, трябваше да си играя ролята.

Прошепнах с леко объркан глас:

— Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.

Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна тревога. Оправяне на полата и грима с треперещи ръце.

Излязохме от килера точно навреме.

— Ето те! — извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена коса и поизкривена маска. — Търсих те навсякъде. Горкото момиче се почувства лошо и му помогнах да намери

хотелския лекар. А когато се върнах, ти беше изчезнала.

Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви очи към Джордж.

— Кой е този?

— Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи — казах бързо. — Той ми обясняваше как да се върна в балната зала.

Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за да го накара да залитне, но Джо го хвана.

— Трябва да държиш прекрасната си дама под око — каза Джо приятелски. — Нали не искаш да се изплъзне от теб.

— Да — отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.

Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.

Но той каза само:

— Да, ще го направя.

Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрънна, за да ме уведоми, че имах съобщение.

„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих телефона. А това означава, че не е забелязал и липсата на още нещо.“

Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светлина по равната права отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе отворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди. Хладният въздух в пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.

— Какво има? — най-после попита Джордж.

— Дай да видя Звездата.

— Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…

— Довери ми се. Дай да видя Звездата.

Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да обясним, че имаме проблеми с колата.

След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и намери сакото си.

— Тук е — каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен джоб.

— Трябва да я видя — отвърнах.

— Добре — изсумтя той.

Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.

Беше много красив.

Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.

Пребледнях и се разтреперих.

— Мамка му! — изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.

Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.

Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.

Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе превърнало в потискан и образован мъж.

А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше, когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си за секс, за да забележа.

Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.

Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на „Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.

Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.

Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.

Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в определена вечер, ако съм искала да отида.

Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми. Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.

Винаги е важно да имаш план „Б“.