Робинята

ПАЯК

ДОНА ДЖОРДЖ СТОРИ

Бягство. Напуснах Токио, за да избягам от неприятностите — вълнуващ, пристрастяващ секс с женен мъж. Уредих си няколко работи за преподаване на английски в Киото, наех си студио в луксозна кооперация в западняшкия район и планирах да прекарвам свободното си време в размисли над тленността на живота сред красивите храмове. Нямаше да има повече чукане в обществени тоалетни, нито анален секс в горещи минерални бани след полунощ, нито минети в купето в „Шинкансен¹⁷“. За съжаление, забравих да добавя „няма да позволявам на красиви съседи да ме завързват и чукат до умопомрачение“ към списъка, но дори не се сетих за това, докато отново не се озовах в затруднение.

Провалът на добродетелността ми започна, когато излязох да пера. Маркучът за студената вода на пералнята се намираше до предната ми врата и винаги първо измивах праха от капака на машината. И точно това правех, когато видях Ито за първи път.

Всъщност това, което правех, бе да пищя като луда, защото след като отмих паяжините зад пералнята, внезапно се запознах с нов съсед, когото никак не се зарадвах да видя — огромен паяк. Проклет гигантски паяк, голям колкото ръката ми, с космати крака с размера на пръстите ми.

Пищях и подскачах високо, после насочих маркуча (единственото ми оръжие) към едрото кафяво тяло на паяка. Това обаче се оказа грешка, тъй като шибаното същество подскочи два метра и изчезна в бурените, встрани от пътеката. Несъмнено вече планираше контраудара си срещу мен. И знаеше къде точно да ме намери.

Все още скимтях, когато чух дълбок глас откъм балкона горе.

— До шитан десу ка? Какво става?

Вдигнах глава и видях слаба мъжка фигура, облегната на парапета с цигара в ръка. Името му беше Ито, макар да не го разбрах тогава, нито през следващите няколко дена. Започнах да го наричам с малкото му име, Тошима, едва след като бяхме правили бурен секс. Но в онзи момент, с разтуптяно от страх сърце, безмълвно го кръстих „най-готиният бонбон, който бях виждала от дълго време“.

— Паяк — отговорих на лош японски. — Наистина голям. Толкова голям — добавих и протегнах ръка със свити пръсти в позата на паяк.

Ито повдигна вежди.

— Паяк?

— Много страшен паяк.

Може и да беше тарантула, но нямах речник подръка, за да потърся думата на японски.

Признавам, че отчасти се надявах Ито да слезе и да ми помогне. Нямаше да е първият път, рогато умоляващите ми сини очи привличаха хубав японец. Но Ито само ми се ухили хладно. Не само не предложи да помогне на дама, изпаднала в затруднение, но дори изглежда се кефеше да ме наблюдава как се гърча.

През следващите няколко дни си създадох навика да надничам зад пералнята, преди да си вляза в апартамента. Претърсвах и стаята си с напрегнато тяло, оглеждайки всеки ъгъл и цепнатина за следи от зловещото осемкрако чудовище. Неведнъж се събуждах с усещането, че нещо се движи по гърдите ми, но тъй като никога не намерих паяци в леглото, най-после се убедих, че неприятностите ми бяха изчезнали.

Видях Ито отново до пощенските кутии. Беше в сряда вечер след класа ми по английски в „Хитачи“ Костюмът на продавач, с който бе издокаран, и вратовръзката му ме накараха да предположа, че се прибира от работа. Изглеждаше по-изморен и възрастен отколкото в неделя сутрин, когато ми бе направил впечатление на арогантен студент. Тъмните му очи проблеснаха дяволито, когато ме забеляза.

— Да си виждала нещо страшно напоследък? — попита той.

— Не и до този момент.

Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не съм уплашена до смърт.

Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до станцията на метрото.

Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в момент на нужда. Но по някаква необяснима причина, не можах да го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато ме покани да отида на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да вечеряме в „Кауарамачи Санджо“, луксозен японски ресторант. Да, привличането бе чисто физическо. Трудно бе да устоиш на тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално оформеният му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги проуча по-отблизо, а след две-три бири забелязах дори чара на подигравателната му усмивка.

Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече, отколкото всеки друг от мъжете тук. Говореше ми само на японски. Бях свикнала да съм уважаваната английска „сенсей—“, дори в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна-та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше грешките ми, при това не прекалено любезно понякога. Открих, че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се кефеше. След една вечеря, по време на която се мъчех да се справя с разговора с Ито, бикините ми бяха толкова мокри, че се бях уплашила да не усети миризмата ми.

Определено бях готова да заменя медитацията с малко сумо на футона ми, но и след третата ни среща Ито само ми се поклони учтиво и се качи горе в апартамента си. Прибрах се у дома, смених си мокрото бельо и се проснах пред телевизора, където се опитах да реша дали да мастурбирам, или да заспя.

После на вратата се почука. Доставчиците и досадните мормони обикновено идваха през деня, а и не очаквах никакви посетители. Отидох до домофона и попитах любезно на японски кой е.

— Боку да йо. Ито.

Край на сухите ми бикини. Само звукът на ниския, леко дрезгав глас накара соковете ми да потекат. Бързо придърпах памучния си халат върху нощницата и отворих вратата.

— Забравих нещо — каза той. — Мога ли да вляза?

Никога не беше влизал в апартамента ми — какво можеше да е забравил?

Не ми се наложи да се чудя дълго. Ито ме бутна грубо към стената в коридора. Изненадах се от силата на слабото му тяло. Ръцете и краката му се увиха около мен, сякаш имаше повече от един чифт от тях. Кръстосахме погледи. Очите му блестяха в сянката и щях да се разтреперя, ако не бях прекалено зашеметена, за да помръдна.

Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Първо докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докоснеше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли увиваше плътта ми в гореща влажна

коприна. Другата му ръка се пъхна под халата и погали задника ми.

Изстенах.

Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми, за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна клитора ми. Ито бе оставил вратата полуотворена — точно рискованите сексуални игри, от които се бях зарекла да се откажа. Но колкото повече масажираше клитора ми, толкова повече харесвах идеята да го направим тук, така че цялото Киото да ни види.

— Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? — попита той, като вдигна лъскавия си от влага пръст.

Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, започна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски подправки, бира и дивото ми желание.

Той се отдръпна първи.

— Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път — каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори вратата зад себе си.

Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдигнах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като пакет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и ме подготвяха за предстоящото пиршество.

Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно“. Само да произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава степен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свикнала да чакам „Йошида“ — връзката, в която чукаш женен мъж, но Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.

Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще се върне за повече.

Оказах се права.

Тъкмо се бях прибрала от вечерния си клас в Оцу и още преди да вкарам ключа в ключалката, усетих нечие присъствие в дома си. С разтуптяно сърце открехнах вратата и надникнах в тъмната стая. Тъмна, с изключение на огънчето от цигара и мъжки силует, очертан на фона на градските светлини отвъд прозореца.

Запалих лампата. Ито ме погледна спокойно откъм футона, който бях оставила на пода, тъй като съм небрежна домакиня.

— Уплаши ме.

Пулсът ми все още бе ускорен, но вече по различна причина.

— Красива си, когато си уплашена — отвърна той и ми махна да се приближа към него.

Подходящият отговор щяха да са няколко груби думи от рода на „Ужасно нагло е да ме

пренебрегваш цяла седмица, а после да нахлували в дома ми като шибан извратеняк“. Но не знаех как точно да кажа „шибан извратеняк“ на японски, а речникът ми бе на дъното на чантата. Освен това изпитвах любопитство относно следващия му ход.

Покорно, като добре възпитана японска госпожица, седнах до него. Футонът беше топъл и се зачудих от колко време Ито седеше и чакаше.

Той прокара ръка по гърба ми с делови жест.

— Тази риза важна ли е за теб? Скъпа ли е?

— Не особено. Просто нещо, което обличам за работа.

Той кимна и се протегна към ниската масичка до футона. Забелязах бутилка саке до една от японските ми чаши за чай. Ито натопи пръсти в чашата и пръсна по няколко капки от прозрачната течност върху гърдите ми. Зърната ми незабавно се втвърдиха. Мускулите на корема ми се стегнаха, сякаш студените пръсти на Ито се бяха пъхнали и под полата ми.

— Хей, престани, ще ми съсипеш ризата — запротестирах.

Той се усмихна леко, хвана яката от двете страни и дръпна здраво.

Изпищях при звука от съдран плат. Наоколо се разхвърчаха копчета.

— Мисля, че вече я съсипах. Съжалявам.

— Да ти го начукам — извиках на английски.

Въпреки твърденията му, че английският му слаб, Ито ме разбра идеално.

— Разбира се, ако това искаш.

Разбира се, че го исках.

След малко, когато бях легнала под него и бях прикована между краката и твърдия му член, съдбата на някаква си смотана бяла риза въобще не ми изглеждаше важна.

Но трябваше да изтърпя още чакане. Ито гали и целува гърдите ми дълго, сякаш в продължение на часове, докато накрая заскимтях и се надигнах към него. Чаршафът под мен бе подгизнал от потта и соковете ми. Най-после той се смъкна надолу, обвил ръка около бедрата ми, за да задържи краката ми един до друг, докато дразнеше клитора ми с върха на езика си. Инстинктивно се опитах да разтворя крака, но Ито не ми разреши.

— Не мърдай. Не издавай звук — прошепна той.

Потиснах стона си. Не беше лесно да лежа неподвижно и безмълвно, докато вълшебният му език изпращаше електрически шокове от удоволствие по гърба ми. Всъщност подозирах, че скоро щях да се затърча и застена.

— Мога ли да свърша? — промълвих.

Ито ме погледна.

— Това беше грешка.

— Думата ли сгреших?

— Проблемът е, че въобще не трябваше да питаш — отвърна той, като се отдръпна от мен и запали цигара.

Знаех, че това нямаше нищо общо с японската култура, тъй като жененият ми любовник винаги обичаше да го предупреждавам, за да може да проникне в мен навреме за върховния финал. Ито си създаваше свои собствени правила, но бях прекалено възбудена, за да се предам толкова лесно този път. Освен това той ми дължеше нещо в замяна на съдраната риза.

Изпълзях до него и поставих ръка на издутината в джинсите му.

— Ако обещая да се държа добре, ще ме изчукаш ли?

Той се вторачи в мен с присвити очи.

— Ще направя всичко, което поискаш — добавих.

Ито дръпна дълбоко от цигарата.

— Добре. Дай ми колана на халата си. Също и чорапите, които носеше. А и още нещо — шал или друг чифт чорапи.

Със завързани над главата китки и с бедра и глезени, омотани със здраво стегнати чорапи, бях изложена напълно на милостта му, но в същото време получих и място на първия ред за стриптийза, който определено не ме разочарова. Ито изглеждаше чудесно гол. Мускулести рамене, гладки златисти гърди и необрязан пенис, надървен и щръкнал нагоре. Ако не бях завързана, нямаше да мога да устоя да обвия ръце около него, да оближа подутата глава и да засмуча члена му. Докато лежах и точех лиги, си помислих, че оралният секс май бездруго бе единствената ни възможност. Как би могъл да ме изчука, след като краката ми бяха завързани толкова стегнато?

Ито обаче не изпитваше съмнения. Извади презерватив от джоба си, яхна ме и набута пениса си между бедрата ми. Нагласи се удобно и се плъзна в мен.

Ограничените ми движения определено бяха плюс. Коравото му стъбло притисна клитора ми, а влагалището ми бе толкова стегнато и подуто, че усетих как членът му ме разпъваше, докато влизаше и излизаше от влажната ми дупка. Ито беше истински октопод — навеждаше се да засмуче едната ми гърда, докато стискаше зърното на другата с ръка. След нула време оргазмът, който бе отложил, се завърна обратно и в стомаха ми загоря огън. Този път нямаше да поискам позволението му да свърша. Затворих очи и потиснах виковете, когато удоволствието избухна и ме накара да се затърча под връзките.

После лежахме прегърнати, а съдраните ми чорапи и риза бяха струпани около нас.

— Мислех, че си ме забравил — признах.

Лесно ми бе да го направя сега, когато той лежеше плътно до мен и се усмихваше нежно и с благодарност.

— Още една грешка — отвърна лениво и погали косата ми. — Мисля за теб непрестанно. Трудно ми бе да изчакам, но знам, че изненадите те възбуждат. А това възбужда мен.

Усмихнах се потайно, сгушена в рамото му.

Ито си падаше по мен не по-малко отколкото аз по него.

Два дни по-късно Ито се появи пред вратата ми. Носеше подарък, опакован в традиционния плат.

Усмихнах се, когато видях какво имаше вътре: навито златно въже, ухаещо на прясно окосена трева.

— Благодаря, но какво ще правя с него?

— Познаваш ли шибари? — попита той с искрящи очи.

— Онези порно снимки, на които жените са завързани по такъв начин, че изглеждат хванати в паяжина? — отвърнах с надеждата, че дръзкият ми тон щеше да прикрие възбудата ми.

— Забравих, че се страхуваш от паяци. А не трябва. Те носят хубав късмет.

— Онова нещо не беше обикновен паяк, а тарантула.

След първата ни среща бях проверила японската дума — хоро-гумо — паяк-проститутка, дума, която внезапно ми се стори пророческа.

— Г олемите паяци носят още по-голям късмет.

Засмях се с неудобство.

— Не съм напълно убедена в това.

Той повдигна вежди.

— Позволи ми да те науча.

Поколебах се. Ако наистина възнамерявах да се откажа от перверзния секс, сега бе времето да очертая границата. Но не можех да отрека, че Ито бе добър учител. Японският ми вече се бе подобрил, а и бях любопитна какво можеше да ме научи за въжетата и за света с различни правила, може би дори и за големите страшни паяци.

А и бях толкова възбудена от идеята, че Ито щеше да ме завърже, че вече се подмокрях.

И така, изпълних заповедта му, съблякох се и седнах на футона с изпънат гръб и подгънати под мен крака, в традиционния японски стил. Ито кимна одобрително, уви двойното въже около кръста ми и мушна краищата в примката, за да направи колан.

— Легни и вдигна крака към гърдите си.

Загледах го как няколко пъти усука въжето около сгънатия ми крак, свързвайки бедрото с пищяла ми. После го завърза под коляното ми. Въжетата бяха по-меки, отколкото очаквах, и изглеждаха учудващо красиво.

— Дай ми ръката си.

Протегнах леко треперещата си ръка към него. Той уви въжето около китката ми, после я привърза към коляното. Десните ми крак и ръка получиха същото внимание. Накрая лежах по гръб с широко разтворени крака, а Ито очевидно се наслаждаваше на гледката. Под пламенния му поглед усетих как срамните ми устни се подуха и зачервиха, после, за мой срам, от мен потекоха горещи сокове.

Ито прокара пръст по мократа цепнатина на задника ми.

— По-добре ще е, ако затвориш очи. Паяците може да са грозни, но е приятно да те докосват.

Преглътнах затруднено. В какво се бях забъркала? Но на този етап вече не можех да откажа. Затворих очи.

За миг нямаше нищо освен хладния въздух по голата ми плът, после усетих нежно докосване от ръба на въжето надолу по бедрото. Разбира се, бяха само пръстите на Ито, но зад спуснатите ми клепачи проблясна образът на дебелите кафяви крака на паяка. Стомахът ми се сви. Осъзнах, че съм затаила дъх.

Пръстите слязоха по-надолу, дразнейки дупето ми. И преди бях позволявала на любовниците си да ме пипат там, но те винаги бързаха да вкарат нещо вътре — пръст или член. Ръката на Ито загали нежно чувствителната ми кожа. Загърчих се като малко кученце, което иска да зарадва господаря си.

— Промени ли си мнението за паяците вече?

Изстенах. Това бе единственият отговор, който успях да дам.

Както и преди наказанието последва светкавично. В следващия миг паякът и приятното усещане изчезнаха.

— Харесва ми. Моля те, направи го отново.

Ако Ито искаше да му се моля, щях да го направя. Бях готова на всичко, за да върне пръстите си върху мен.

— Не, мисля, че сега паякът е гладен.

Напрегнах се, очаквайки ухапване, но вместо това почувствах копринена мекота, притисната към ануса ми. Този път не бяха пръсти, а устните на Ито, които ме целуваха на забраненото място. Едва не се изкикотих — паяците целуваха ли задници? Но после усетих горещия език, проникващ в тясната дупчица. Смехът ми се превърна в стон. Почувствах познатото изтръпване в пръстите на краката си, зъбите и клитора. Цялото ми тяло се разтапяше. В малкото ъгълче на мозъка, все още способно да разсъждава, си припомних, че паяците правеха точно това — превръщаха тялото на жертвата си в супа, после изсмукваха сладкия сок.

Е, не беше най-ужасната смърт, която можех да си представя.

Стана още по-хубаво. Пръстите се завърнаха, пълзейки леко по корема ми надолу към клитора.

— Това е великолепно. Паяците са хубаво нещо — промърморих.

Крайниците ми потръпнаха безпомощно в златната паяжина на Ито. Заклещена между гъделичкащите пръсти и енергичния език, можех само да се надигна нагоре. Извих гръб и се загърчих в див оргазъм. Стоновете ми бяха толкова силни, че сигурно събудиха някои от съседите.

Когато отворих очи, Ито ми се усмихваше, също като при първата ни среща. Наведе се и залепи устни в моите. Сега беше мой ред да му се насладя.

Да, преместих се в Киото, за да избягам от откачен секс. Според мен това означаваше целомъдрен живот или кротка връзка, затъмнено помещение и мисионерска поза. За щастие, Ито ме очакваше в Киото, за да ми напомни, че ако си открит за нови преживявания, животът в чужда страна може да е пълен с изненади. А някои от тези изненади са изключително приятни.

Освен това, благодарение на него, след онази нощ започнах да гледам на паяците по различен начин. Все още ме плашат, особено големите, но вече не се опитвам да ги убия. Усмихвам се и гледам как бързат да се скрият, като си припомням, че късметът има различни образи.