Робинята

ЛЕКО ОТКРЕХНАТА

ДЖЕРЕМИ ЕДУАРДС

Първо, тя започна да оставя вратата леко открехната. По-скоро затворена, но не съвсем. Достатъчно открехната, така че веселото ромолене на водопада долиташе през пролуката, създавайки тиха музика, придружаваща ивицата светлина, която виждах от другия край на тъмната спалня.

В първите няколко случая, отдадох това на небрежност. Предположих, че Бернадет бе искала да затвори вратата, но не я бе бутнала достатъчно силно. Но скоро забелязах определено поведение. Тънкият лъч светлина се превърна в надежден показател, че Бернадет е вътре и пишка. Това бе единственото време, когато вратата бе леко открехната. Статистиците биха го нарекли „съотношение едно към едно“. Ако Бернадет пишкаше, вратата бе открехната. Ако вратата бе открехната, Бернадет пишкаше.

Това ме възбуждаше. Не знаех защо ми се струваше, че пет сантиметра осветена цепнатина ме приближаваха до собствената ми съпруга, но бе така. Това бе жена, която чуках почти всяка нощ през последните три години, чиито интимни части бях изучавал, дразнил и целувал. Познавах всяка от ерогенните й зони по-добре от собствения си член. Но внезапно започнах да се възбуждам от звука на пишкането й зад открехнатата врата.

Свикнах с новия й навик и зачаках да видя дали нещо щеше да излезе от него. Дали Бернадет очакваше нещо от мен?

Няколко седмици по-късно тя започна да ми говори през пролуката. Имахме си правило да не се опитваме да говорим, когато не виждаме лицата си. И двамата бяхме израснали в домове, където членовете на семейството си крещяха един на друг от далечния край на къщата, от подножието на стълбището и дори от двора, и бяхме твърдо решени да се държим по-цивилизовано. Знаехме от ранна възраст колко лесно е да чуеш и изтълкуваш нещо погрешно, когато не виждаш събеседника си. Затова правилото ни беше, че ако трябва да кажа нещо, Бернадет не е до мен, отивах и я намирах. Тя правеше същото.

Следователно Бернадет трябваше да знае, че ако ми заговореше през леко открехнатата врата, аз инстинктивно щях да вляза в банята, за да улесня разговора ни. Все пак тя очевидно не можеше да отиде никъде в момента, така че аз трябваше да го направя.

Първият път, когато се случи, инстинктът ме подкара към банята, преди да осъзная последиците. Но когато видях жена си, елегантно кацнала на тоалетната чиния, със смъкнати надолу бикини, усетих, че навлизам в непознато пространство. Почувствах се, сякаш бях проникнал в светилище. Макар да познавах банята ни отлично, в този момент тя се превърна в свещено място на женската загадка. Мястото, където пишкаше жена.

Тя ме питаше дали бяха останали гъби. Предишната вечер сготвих гювеч и тя се чудеше дали бях употребил всички гъби. Беше логичен въпрос за шест часа вечерта, когато и двамата мислехме за вечеря. Но дали наистина ли се нуждаеше от отговор, преди да се върне от краткото си посещение в банята?

Вторачих се в краката й, изскочили изпод полата с похотлива небрежност, и внезапно усетих, че се надървям. За нищо на света не можех да си спомня дали бяха останали гъби, или не.

Макар Бернадет да бе свършила да пишка, преди да вляза в банята, тя очевидно не бързаше да отмести голия си задник от клекалото. Останахме по местата си и докато

мърморех нещо за хладилника, забелязах, че усмивката й грее по особен начин.

Най-после тя се протегна назад, за да се избърше, показвайки ми рутинна женска дейност, която никога преди не бях виждал. Направи го изключително изящно, което ме впечатли. Освен това, го направи изотзад, което ми се стори още по-секси. Усетих как пенисът ми запулсира. По някаква причина това хигиенично действие подчерта мекотата на жена ми и направи желанието ми по-нежно. Облегнах се на тоалетката, за да запазя равновесие.

През нощта, когато се любихме, мислех за видяното преди вечеря.

Постепенно цепнатината във вратата започна да се разширява. Ненужните разговори, които Бернадет започваше, се превърнаха в ритуал. При това тя ги започваше, след като привършеше с пишкането, но преди да се избърше. Не разбирах мотивите й, но знаех, че ритуалът ме възбуждаше, а Бернадет грееше. Най-после загрях, че точно това бе мотивацията.

Една вечер нещата се промениха напълно.

— Ще можеш ли да ме закараш до работата утре? — попита Бернадет.

Заговори ми, секунди след като бе влязла в банята. Прибрах се у дома преди няколко минути и я намерих да ме чака в спалнята. Забелязах, че разкопчаваше джинсовата си пола, докато влизаше в банята.

След като чух гласа й, погледнах широката ивица светлина с радостно очакване. Влязох вътре.

Бернадет беше съблякла полата и бикините си и седеше на тоалетната чиния с широко разтворени крака. Виждах всичко от пъпа й надолу.

Седеше гола и съблазнителна и ме чакаше. От нея не бе излязла и капка.

Заеквах нещо за утрешното шофиране, когато се зачудих защо никога преди не бях влизал да гледам. Как можех да пропусна този прекрасен еротичен феномен? Гладки бедра, чувствен венерин хълм, великолепни срамни устни… фон за едно от най-зашеметяващите чудеса на природата — пишкаща жена. Жена, разтворила краката си, предала се на блаженството на уринирането, позволяваща, дори настояваща, да наблюдавам всяка капка, потекла от нея.

Бях омагьосан от факта, че поради силната струя не можех да видя източника. Останах с илюзията, че урина идваше отвсякъде. Беше невероятно зрелище.

Бернадет излъчваше повече сексуалност, отколкото когато и да било преди. Простият биологически процес очертаваше женствеността й ясно и в анатомично, и в сексуално отношение. Реших, че това бе точният контекст, в който да й се възхищавам. Разкрачената Бернадет, отдала се на биологичната си нужда, вероятно бе най-красивата Бернадет, която някога бях виждал.

Като пълен идиот все още се чувствах задължен да отговоря дали щях да я закарам до работата на следващия ден. Помъчих се да се съсредоточа, въпреки факта, че ръката ми бе в боксерките, където ожесточено галеше члена ми.

— Ъъъ. трябва да съм в службата малко по-рано.

Тя незабавно ме прекъсна.

— Шшт! Моля те, Дерек, млъкни. Млъкни, скъпи. Млъкни и ме, гледай — нареди ми тя. — Просто ме гледай как пишкам, за бога.

Лицето й беше като омагьосано, докато ме гледаше как я наблюдавам. Опита се да се разкрачи още повече. Беше физически невъзможно. Бузите й бяха зачервени, а очите — полупритворени, макар и все още съсредоточени върху мен. Гърчеше се и очевидно изпитваше удоволствие. После се засмя, странна смесица от наслада и облекчение.

— Гледаш ме. О, господи, гледаш ме!

Беше невероятно възбудена. Притисна ръце към слабините си. Затвори очи и извика името ми.

Все още уринираше мощно върху пръстите си, докато оргазмът я разтърсваше. Представих си усещането от топлата течност върху ръцете й. И тогава се изпразних върху бедрата й.

Изпробване на водата

Той не го знаеше, но манията ми започна една вечер, когато приятелите ни Тами и Крейг дойдоха у дома на бира. Тръгнаха си към полунощ и за стотен път тази вечер трябваше да се изпикая. Затичах се нагоре и на път към банята започнах да смъквам бикините си. Тъкмо бях затворила вратата зад себе си, когато чух стъпките на Дерек по стълбите. Когато седнах на тоалетната чиния, знаех, че вече е в спалнята.

Течността изскочи бързо от мен, после бавно и приятно. Осъзнах, че докато мускулите ми се отпускаха, а нервите ми се наслаждаваха на уринирането, ме обзе страхотна възбуда. След три години брак мисълта, че Дерек е от другата страна на вратата, докато аз седя гола и възбудена, ме подлуди.

Много пъти в миналото почти бях стигала до оргазъм, докато пишках, но винаги в тези случаи бях сама. Никога не се бях сещала да ги свържа със сексуалния си живот с Дерек. Но сега осъзнах, че копнеех за нещо повече. Исках Дерек да е при мен, да ме гледа, да сподели преживяването, да види вълната от удоволствие, която ме залива, да потопи ръка във водата ми, да докосне голотата ми и да усети влагата ми.

Помислих си, че с неприлично разтворените ми крака и урината, която се изливаше от мен, бях лишена от задръжки, открита и чувствена на ниво, съперничещо или дори надминаващо отдаването ми по време на секс. Цялото ми тяло бе обзето от дивото удоволствие на това, което се случваше между краката ми. Пикаех, както само жена би могла да го направи. Насладата се разпростираше по места, които само жена притежаваше. Чувствах се първобитно свързана с женствеността си. Искаше ми се да уринирам завинаги. Внезапно загрях, че като сексуално същество, това вероятно бях истинската аз — похотлива, естествена жена, чиито интимни мускули и нерви танцуваха в екстаз около потока й. Отчаяно ми се искаше Дерек да се запознае с тази жена.

Удължих момента максимално, но накрая просто не можех да пишкам повече. Докато топлите капки все още се стичаха по най-чувствителната ми зона, мастурбирах, кацнала на тоалетната чиния със смъкнати бикини. Чувах Дерек да се движи из стаята, докато се празнех. После нежно облизах пръстите си.

По-късно се нахвърлих върху Дерек по-ентусиазирано от обикновено. Докато влагалището ми пулсираше около него, фантазирах, че пикая в негово присъствие.

Знаех, че трябва да изпробвам водата. Затова започнах да „забравям“ да затварям вратата напълно. Започнах да му говоря от банята, за да влезе при мен тъкмо когато бях

свършила, но все още бях по гол задник.

След това настъпи моментът да предприема следващата стъпка.

Спомням си, че тази вечер носех къса джинсова пола. Усетих бавното лениво наближаване на нужда, около трийсет минути преди той да се прибере у дома. След като взех решение да го изчакам, предизвикателството стана приятно. Превърнах го в автоеротична игра, подхранвайки извратената си склонност към „задържане“, нещо, за което бе време да разкажа на Дерек. Дали това щеше да го възбуди? Нуждата ми се засили и на моменти ми се струваше, че ще загубя и ще се напишкам в спалнята. Мисълта, че Дерек щеше да ме види в подобно положение, ме възбуди още повече. Кръстосах крака и притиснах ръка към чатала си, за да овладея прииждащото наводнение. Като опитна жена, която удължава мастурбацията си, за да се наслади по-дълго на удоволствието, нямах желание да се облекча, защото знаех, че когато най-после мигът настъпи, щях да бъда разтърсена от преживяването. Отчасти се надявах Дерек да се прибере по-бързо и да ме придружи в банята, но от друга страна ми се искаше да се забави, за да продължа да стискам крака и да се забавлявам с гъделичкането отвътре.

Най-после той се върна и го повиках в банята с някакъв тъп въпрос. Изпиках се толкова мощно, че и най-великият оргазъм бледнееше пред това. И Дерек видя всяка капка и струя. Бях в шибания рай, разкрачена на тоалетната пред него. Той беше ужасно сладък и се опитваше да отговори на незначителния ми въпрос за колата, докато аз му показвах какво е нежна дама да пикае като кон, след като нарочно се е забавила с половин час.

Не вали, а се излива

След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в едно от развлеченията в живота ни. Вечерите ни често бяха съсредоточени около Бернадет, която пикаеше весело, докато аз я наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо, като понякога дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също онанирах и обикновено се празнех, докато тя се изливаше с пълна сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за интимност бе неописуемо.

Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива. Напоследък същата мисъл бе придружена от въпроса: „Ще й се наложи ли да пишка скоро?“ Вероятно щях да се притесня от манията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окуражава. Скоро вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя започна да ме уведомява, когато усетеше течната тръпка в себе си.

Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изучавах лицето и позата й. Чудех се дали вече започва да изпитва нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка глътка от виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си отваряше бира, едва се сдържах, докато си представях течните последици.

Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара, а водопадът е бил спрян с някакво вълшебство. Представете си, че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А пък ако знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах същото относно интимните части на жена ми. Бяха си красиви както винаги, но в определени моменти

копнеех да ги видя, когато от тях се изливаше урина.

Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и Крейг, осъзнах колко съм се пристрастил към уринирането на Бернадет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с огромно количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога Бернадет щеше да се извини и да стане от масата. Вниманието ми непрестанно се насочваше към езика на тялото й. Дали долавях напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях да потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене, което усещах зад ципа на панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях, че и тя изпитва същото.

Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони, когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.

Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще да не посетим тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си. Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта. Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице, защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.

Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше. После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?

Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид. Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал. Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.

Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.

Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.

Влязохме в спалнята и светнах лампата.

— Хайде — извика тя и ме задърпа към банята.

Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.

— Чакай — казах задъхано.

Тя се засмя весело.

— Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.

— Да — отвърнах обнадеждено.

Бернадет ококори очи.

— Е, освен ако не искаш… — примирих се.

Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и блесналите й очи осветиха стаята.

— О, Дерек — изстена тя и се предаде на удоволствието.

Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си, празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.

Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.

Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана от чувствената си забрава. Мокреше панталона си заради мен и се забавляваше безумно.

Най-после, докато урината й още струеше обилно, тя смъкна панталона и мокрите си бикини, за да видя всичко. Възхитих се на великолепната естествена каскада. Боготворях течността, която се изливаше от красивите розови срамни устни на дама, стигнала до оргазъм.

Беше водопад Ниагара, където всичко действаше с пълна сила.