Робинята

ПЕТНА

РОБЪРТБЪКЛИ

Той бе на ръба на съня и мозъкът му се унасяше в объркани образи. Гласът й, писъкът й, отекна в помътеното му съзнание веднъж, после и втори път. Той се помъчи да се събуди, като се чудеше дали наистина я бе чул. И тогава до ушите му долетя ясно хлипане, което се превърна в отчаяно скимтене.

— Линда! — извика той, като се надигна.

Тишина.

— О, неее!

— Линда!

Скочи от леглото и се втурна бос надолу по стълбите, като едва не падна, но успя да се задържи.

Линда седеше пред компютъра, без да усеща присъствието му Бе скована, ръцете й покриваха лицето, а раменете й потръпваха. Всичко в поведението й издаваше… какво точно? Вина? Срам? Страх? И със сигурност — изненада.

— Линда, какво става? Какво.

Тя се завъртя стресната. После кликна мишката отчаяно.

Той тръгна към нея, но тя извика:

— Не!

Вече стоеше зад нея, положил ръка на рамото й.

— Какво, по дяволите, става?

Тя вдигна към него насълзените си очи.

— О, Господи, Тим! О, Господи!

— Линда, какво става, скъпа? — попита той, като погледна екрана. — Какво видя?

— Аз. аз просто.

— Да, какво?

— Потърсих колеж „Росин“ в „Гугъл“.

— Да. И какво?

„Росин“ бе колежът на Линда, малко училище във Вирджиния. Наскоро й бяха изпратили покана за среща на бившите студенти. Беше я видял върху купчината писма. Линда не си падаше по подобни мероприятия, а той самият никога не бе виждал колежа. Запознаха се две години, след като се бяха дипломирали в различни колежи от двата противоположни края на страната.

Брадичката й потрепери.

— Г осподи, какво става?

Той взе мишката от ръката й, кликна на „История“ и затърси посетените през деня сайтове.

— Не, Тим! Моля те!

— Шшшт.

Кликна и страницата се отвори. Очите му се ококориха при образа на жена му Една доста по-млада Линда.

Тъмната й коса падаше по рамената в гъста, лъскава конска опашка. Линда се смееше весело, а тъмните й кафяви очи, очите, в които се бе влюбил в деня, когато се запознаха,

проблясваха на светлината.

До нея имаше русо момиче, цяла глава по-ниско от Линда — спомняше си, че беше дошло на сватбата им, стоеше до нея и се опитваше да оближе бузата й.

Лицата на Линда и другото момиче — беше забравил името му — бяха намазани с някакъв бял прозрачен гел.

Имаше и други снимки, а над тях — червен надпис: „СТУДЕНТКИ, КОИТО ОБИЧАТ СПЕРМА“.

— Това… това е порно страница — дрезгаво прошепна той.

— О, Тим, не е. искам да кажа. не съм.

Малкото заглавие отдолу гласеше: „Похотливи студентки лесбийки от «Росин» ближат сперма от прясно напръсканите си лица“.

Тим отстъпи назад. Линда? Лесбийка? Любителка на сперма? Сънуваше ли?

— Тим. не можеш. не можеш да вярваш.

Нужен му бе миг, за да се съвземе.

— Линда, как, по дяволите. какво е това? Откъде дойдоха тези снимки? Как.

— О, Господи, не знам, Тим. Помня кога бяха направени, но не са това, което пише. О, Господи! Ами ако хората ги видят?

— Добре, опитай се да се успокоиш и ми разкажи каквото можеш. Каза, че помниш снимките?

— Бяхме. не знам. дори не мога да си спомня дали бяхме трети или четвърти курс тогава.

— Няма проблем. Просто ми обясни как се появиха на бял свят.

— Бяхме. нали разбираш. група момичета в общежитието. Беше скучна нощ, а ние вечно правехме глупости, както всички останали в общежитието.

— Какво правехте?

— Едно от момичетата обичаше глазурата на онези кифли с канела. нали знаеш, онези, които са в малък хартиен цилиндър. Купуваш ги от супермаркета. Удряш цилиндъра в плота, тестото изскача и ги слагаш във фурната и.

— Да, да, знам за какво говориш.

— Ами тя крадеше чашките с глазура, която трябва да размажеш по кифличките, след като ги извадиш от фурната.

— Аха.

— И това подлудяваше всички нас. И една вечер решихме да й дадем урок. Отидохме в града и купихме цял кашон тесто. Върнахме се в общежитието, натиснахме я на леглото и размазахме тон глазура по лицето и косата й. Беше само шега. Не бяхме жестоки, а и тя се смееше.

— Добре. Ами снимките?

— Бренда, нали помниш Бренда? Тя имаше полароид и направи снимка на Али — момичето, което намазахме. Но после всички започнахме да се държим глупаво и да размазваме глазура по себе си. А Бренда продължи да прави снимки.

Тим заразглежда страницата, а Линда изскимтя отчаяно. Поредната снимка показваше красив задник, намазан с глазура, която две момичета ближеха.

— Г осподи! — въздъхна Тим.

— О, Господи, Тим! Моля те, повярвай ми. просто бяхме глупави момичета.

Той присви очи и се съсредоточи в няколкото лунички и бенки по задника.

— За бога, Линда, това е… това е твоят задник!

Сълзите й преляха, а от гърлото й изскочи горестен хлип.

Той стисна главата си за миг, после я прегърна.

— Стига, стига, скъпа. Знам, че просто сте били глупави момичета. Това не означава нищо. А и е било преди двайсет години.

— Но. но. но. — едва успя да промълви Линда, — ако някой ги види, ще си помисли.

Той я притисна по-силно към себе си.

— Да не се тревожим за това. Шансовете някой да ги види са почти нулеви.

— Но аз просто написах „Росин“ в „Гугъл“. Всеки, който направи това, ще ги види.

— Ами. е.

Тя отново заплака.

— Ако някой попита, просто ще им кажем истината. Приятелите ни ще разберат.

— Но ако някой в службата. ако шефът ги.

— Не ти си ги сложила в сайта, така че какво би могъл да направи шефът ти? Ти си жертвата в случая.

— Не можем ли да измислим нещо? Не можем ли да ги накараме да свалят снимките?

Тим се замисли. Това щеше да е идеалното разрешение на проблема.

— Не мисля така, скъпа. Тези сайтове имат толкова много нива, че ще отнеме безкрайно дълго време да разбереш кой въобще ги притежава. А и ще привлечеш повече внимание към тях.

— Но, Тим, трябва да направим нещо.

— Слушай, Линда, съдържанието на тези сайтове се променя непрестанно. След седмица-две ще сложат други снимки. Мисля, че просто трябва да си продължим живота, сякаш не знаем нищо за тях. Ако някой заговори за снимките. ами, просто ще се държим като че ли не знаем за какво говорят.

— О, Господи, Тим. погледни коментарите.

— Какво? Къде?

Линда му посочи с разтреперан пръст редовете под снимките. Тим ги прочете безмълвно. Знаеше, че и жена му също ги чете, тъй като дишането й се ускори, а тя затрепери.

„Конската опашка има страхотна уста за минети. “

„Изглежда сякаш би могла да изсмуче сперма и от бейзболна бухалка. “

„Искам да набутам двайсет и пет сантиметровия си член в задника й, докато тя лиже котето на приятелката си. “

— Пишат всички тези гадости за мен. Тим, погледни какво казват тези мръсници за

мен.

Той не отговори. Беше омагьосан. Обзе го чувство за нереалност, предизвикано от гнусните коментари на мъже, които искаха да чукат Линда и да се празнят върху лицето й. Върху жена му? Върху майката на децата му?

— О, Тим, не можем да останем бездейни.

Той се насили да отмести поглед от написаното.

— Скъпа, не мисля, че можем да направим нещо. Ще проверя тук и там и ще звънна на адвоката ни, но предполагам, че и той ще ни посъветва да не обръщаме внимание на сайта и да оставим историята да отшуми.

— Да отшуми?

— Какво ще стане, ако решим да ги съдим? Просто ще привлечем вниманието на всички към тях. Да, сложили са снимките в сайта без твоето позволение, но истината е, Линда, че си позволила да снимат как приятелката ти ближе задника ти. И няма да има никакво значение, че сте били само група глупави момичета и всичко е било съвсем невинно.

Рамената й се отпуснаха отчаяно.

— О, Тим, чувствам се толкова омърсена… толкова осквернена.

— Знам, скъпа, знам.

— Кой би направил подобно нещо? И как са се добрали до снимките?

— Линда — поклати глава Тим. — Никой нямаше представа в какво точно ще се превърне интернет. Нямаше начин да предположим, че някой ден целият свят ще може да види снимките ти.

— О, Тим, целият свят!

— Каза, че Бренда ги е направила. Тя би ли ги сложила там? Беше ли ти ядосана или нещо подобно?

— Не. За бога, дори не съм се чувала с нея от пет години.

— Ами. кой знае тогава, по дяволите. Може би бившо гадже ги е откраднало от Бренда. Или ги е хвърлила на боклука и някой ги е взел. Факт е, че всеки би могъл да се добере до тях и да ги пусне в сайта. Бездруго сайтовете непрекъснато крадат един от друг.

— Тим! Искаш да кажеш, че снимките ми могат да се появят и в друг сайт?

— Съжалявам, скъпа. Просто няма начин да знам. След като веднъж се появят там.

— Господи! — изстена тя и зарови ръце в косата си. — Отсега нататък, ако не ме повишават, винаги ще се чудя дали е защото някой е видял снимките на Линда, лесбийката, която обича сперма.

Раменете й се разтърсиха и тя захлипа.

— Ами ако момичетата ги видят?

Той се опита да я успокои.

— Няма да ги видят. Хайде де, нашите деца не разглеждат подобни гадости.

— Как можем да сме сигурни, Тим?

Тим я държа в прегръдките си, докато хлипанията й затихнаха. Слава богу, че момичетата бяха на пътешествие с училището. Той щеше да изтрие всички следи от сайта в компютъра, преди те да се приберат у дома.

— Хайде да си лягаме, Линда. Ще се справим по-добре, след като се наспим.

— Как въобще ще заспя?

Той й помогна да се качи горе.

Тим лежеше неподвижно със затворени очи, докато Линда се въртеше неспокойно до него. Тя не можеше да заспи и кой би могъл да я обвинява? Снимките й се въртяха пред очите му, придружени от зловещите коментари. Ама че гадория, помисли си той.

Е, поне Линда не беше гола на снимките, с изключение на онази със задника й, но пък никой, който не бе интимно запознат с луничките и бенките й, нямаше да го познае. Внезапно го осени кошмарна мисъл. Линда бе събула панталона си и бе позволила на две момичета да оближат задника й!

Е, децата в общежитията вършат дивотии. И той го бе правил. Имаше съквартирант, които се напиваше като свиня и пикаеше през прозореца на четвъртия етаж. А и самият той бе участвал в състезание по мерене на пишки. Слава богу, всички бяха ужасно пияни и никой дори не се сети да прави снимки.

Наясно бе, че Линда не беше разпусната курва, не и жената, за която се бе оженил. Не и закопчаната догоре Линда, която бе прекалено свенлива да носи бански от две части. Но пък снимките и контекстът, създаден от собствениците на сайта, сякаш бяха сътворили друга личност. Тим се зачуди дали другата Линда, онази от порносайта, се криеше някъде в сянката, готова да изскочи на бял свят.

Мисълта накара члена му да подскочи.

Линда отново се завъртя. Тим се протегна и сложи ръка на хълбока й, после се наведе и я целуна по рамото. Тялото й бе сковано. Плъзна ръка под долнището на пижамата й и погали задника й. Снимката на красивото й дупе се появи пред очите му.

Тя се завъртя по гръб и той погали корема й, после пръстите му се плъзнаха към тъмното окосмяване на венериния й хълм.

— Не, Тим, моля те. Прекалено съм разстроена.

Линда бързо се обърна отново по корем.

— Просто разтрий гърба ми — помоли тя.

Пенисът му изскочи от дюкяна на пижамата, но той само въздъхна и се подчини.

— Добре, скъпа. Разбира се.

Плъзна ръка по гърба й бавно и започна да я гали, като от време на време се спираше на закръгления й задник. След малко дишането й се успокои и тя заспа. Тим се зачуди дали да си направи един бързак, но постепенно умората го завладя и той също заспа.

Линда стана и набързо излезе от спалнята, когато будилникът звънна. Тим се изкъпа и облече и тъкмо се канеше да излезе, когато се закова на място. Като провинил се ученик, той отиде на пръсти до компютъра и го включи. Отвори страницата и се вторачи в нея. Отново си помисли, че нито една от снимките не показваше Линда гола. Но това бе само първата страница. Ако искаше да види останалите, трябваше да плати. Проклет да е, ако даде номера на кредитната си карта на тези мръсници само за да задоволи любопитството си. Той стисна мишката, за да затвори сайта, но погледът му бе привлечен от коментарите. Имаше и нови. Господи, явно доста хора посещаваха проклетия сайт. Последната забележка гласеше: „Тя се нуждае от каубой с голям хуй, който да сграбчи конската й опашка и да поязди задника и здраво.“

— Гадно копеле — промърмори Тим.

В главата му проблясна образът на Линда, застанала на четири крака, чукана от непознат. Реши да изключи проклетия компютър, когато внезапно се сети нещо. Натисна бутон „История“ и преброи колко пъти бе отваряна страницата и кога.

— Линда!

Очевидно и тя бе надникнала в интернет, преди да отиде на работа.

Вечерта я намери сгушена по халат и пантофи в леглото. Реши да я остави да поспи и отиде да приготви вечерята. По-късно я събуди нежно.

— Здрасти, гладна ли си?

Тя се размърда.

— Да, добре.

Линда седна и се протегна и той видя зърното й, когато халатът се разтвори. Мина му през ум, че в сайта може би имаше снимки и на напълно голата му жена. Насили се да отпъди мисълта и слезе долу.

Линда се настани до масата, а той й поднесе чиния с печено пиле и зеленчуци. Тя седеше мълчаливо и гледаше отнесено.

— Говорих с няколко човека днес. Просто хипотетично — каза той. — Казаха ми точно това, което подозирах. Ще си създадем повече неприятности, ако се опитаме да ги накараме да свалят снимките.

Тя кимна.

— Толкова е нереално… да видя себе си и онези коментари…

— Скъпа, онези типове нямат представа коя си. За тях си просто фантазия. Не биха те познали, ако минат покрай теб на улицата.

Линда го погледна с повдигнати вежди.

— Толкова различна ли изглеждам сега?

Звучеше като обвинение и той не отговори веднага.

— Не, разбира се, че не, скъпа. Но просто тогава си била на двайсет, а сега си на четирийсет. Да, променила си се, но все още си красивото момиче, за което се ожених. И мъжете се обръщат след теб, виждал съм ги.

Тя сви рамене, лапна парче пилешко и го задъвка разсеяно.

— Косата ти — каза Тим. — Нямах представа, че е била толкова дълга. Сигурно е стигала до кръста.

Линда кимна, но очите й не бяха фокусирани.

— Носеше я дълга до раменете, когато се запознахме — продължи той. — Харесвах я дълга.

Тим я погледна, а тя само кимна безмълвно. Момчешката й подстрижка бе хубава, но той обичаше да си представя косата й дълга, спусната като шал върху раменете й.

Линда преглътна и каза:

— Г оворих с Джийни за това.

Той се скова, когато чу името на най-добрата приятелка на Линда, разведената и бездетна Джийни.

— Мислиш ли, че това е добра идея? Колкото по-малко хора знаят за съществуването на сайта, толкова по-добре.

— Джийни няма да разкаже на никого. Тя реши, че цялата история е смешна.

— Смешна?

— Да. Закарах я до вкъщи след работа и тя ме покани да й погостувам. Отворихме сайта на нейния компютър.

— И тя реши, че е смешно?

Линда сви рамене.

— Джийни е живяла в общежитие. Каза, че е вършила много по-откачени неща. Но не ми повярва, когато й казах, че няма мои голи снимки. И използва кредитната си карта, за да влезе в сайта.

— Аз не бих рискувал по този начин. Кой знае какви са тези хора?

— Е, ако беше рискувал, щеше да видиш циците на Бренда.

— Бренда?

— Бях забравила. Някой грабна фотоапарата от ръцете й, а ние свалихме блузата й и размазахме глазура по целите й гърди.

Линда го спомена съвсем небрежно, но после замръзна.

— О, Господи, не мога да повярвам, че ти казах това.

— Скъпа, можеш ли да бъдеш разпозната? Имам предвид, когато докосваш гърдите й?

— А? А, не, виждат се само ръце. Бренда има огромни гърди и те запълват снимката.

— Линда, има ли още нещо за снимките, което би трябвало да знам?

Тя го изгледа сякаш въпросът му бе абсурден. Той сви рамене.

— Джийни се смя на глас, когато прочете коментарите — каза тя.

— Да, тя има странно чувство за хумор.

— След известно време и аз се разсмях, но тя каза нещо…

— Какво нещо?

— Ами как може да има типове по целия свят.

— Да? Какво?

Линда се изчерви.

— Типове, които мастурбират, докато гледат снимките.

Тим внезапно усети хладното влажно място, където членът му почиваше в боксерките.

— Ами. — прокашля се той. — Не бих мислил по този въпрос.

— Не мога да не мисля. Тим, струва ми се, че има мое второ аз, което съществува някъде другаде, някаква мръсна малка курва.

Линда не довърши мисълта си. Замълча, а лицето й доби отнесен вид.

Беше мълчалива през останалата част от вечерта. Надигна се, докато гледаха телевизия и без да каже лека нощ, отиде да си легне. По-късно Тим се настани до нея в леглото и погали бедрата й. Тя се завъртя по гръб, а ръката му се плъзна надолу и се заигра с клитора й.

Тя покри ръката му със своята.

— Престани, Тим — каза Линда, но пръстите й насочваха неговите.

Внезапно тя се завъртя настрани и стисна бедра.

— Не сега. Наистина съм изморена.

Той отново остана с надървен член. Почувства се объркан, а пръстите му бяха влажни.

Дишането й стана равномерно и тя заспа. Образите от снимките отново се появиха пред очите на Тим. Този път включваха и този на Бренда. Припомни си огромните й гърди, изпънали роклята, с която бе облечена на сватбата им.

Линда беше докосвала тези гърди. Бе размазвала глазура по тях. Дали му бе разказала всичко? Останалите момичета бяха облизали глазурата от задника на Линда. Дали тя бе направила същото с гигантските цици на Бренда?

Пенисът му опъна палатка под чаршафа. Той стана и слезе долу.

Отвори интернета и незабавно влезе в сайта. Имаше нови коментари. Всички искаха да натъпчат членовете си в устата на Линда, да я чукат в задника и да я карат да лиже приятелката си. След малко Тим се измори.

— Няма и една оригинална идея — промърмори той, после се засмя мрачно. — Тъпаци. Той погледна снимката, на която русото момиче ближеше задника на Линда. Осени го

неочаквана мисъл: какво ти би искал да й направиш?

Ръката му се плъзна под колана на пижамата и стисна члена му. Той го извади от дюкяна и се отпусна назад. Представи си Линда гола, държана от съквартирантките си. Срамните й устни са розови и блестящи, когато допира главата на пениса си към тях.

— Моля те, недей — моли го тя, но той знае, че всъщност го моли да я чука.

Ръката му се задвижи енергично. Той чукаше жена си свирепо наум.

— Тим!

Не я беше чул да слиза по стълбите. Дори не бе сигурен, че чу гласа й. Седна изправено и се опита да прибере члена си в пижамата, но бе прекалено надървен. Завъртя се към нея със зачервено лице.

— Линда, господи, съжалявам. Аз… просто… — той замълча притеснено, тъй като знаеше, че обясненията звучат тъпо.

Жена му го изгледа разгневено.

— Така ли си мислиш за мен вече?

— Линда, не, моля те.

— Може би ти се иска да вярваш, а? Да си представяш как разни мъже се празнят върху лицето ми.

— Г осподи, не! Разбира се, че не.

Вече говореше на гърба й. Линда се качваше нагоре по стълбите.

— Можеш да си останеш там! — извика тя. — По-разумно е.

— О, за бога!

Но нямаше смисъл да се моли. Чу как вратата на спалнята се затръшна.

Срамуваше се, но след малко срамът се превърна в самосъжаление, а накрая — в гняв. Нали Линда и приятелката й се бяха смели на сайта? Да, бяха се позабавлявали, присмивайки се на стотиците или хилядите анонимни типове, които онанираха, гледайки снимките й. Добре, той беше надървен. Но пък нямаше нищо чудно, след като тя го бе отхвърлила две нощи поред. А и бе мастурбирал пред нейните снимки, за бога, а не пред образа на някоя курва с гигантски цици.

На сутринта Линда се облече, слезе долу и мина покрай него, без да отрони и дума.

Той се надигна, когато чу затварянето на външната врата, и се опита да раздвижи схванатите си мускули.

— Майната й — промърмори той.

Когато пристигна на работа, колегите му се държаха на разстояние от него. Искаше му се да намери повод да се скара с някого. По дяволите, би тръшнал и шефа си на пода, ако му бе казал нещо нередно. В края на деня се зарадва, че си тръгва, но не можеше да реши дали да се прибере у дома. Зачуди се дали да се отбие в някой бар, но гневът му се събуди отново и той се отправи към вкъщи.

Влезе и видя чантата на Линда на масата в кухнята. Съблече палтото и сакото си и ги метна небрежно на стола.

Компютърът работеше.

Той кликна на „История“ и преброи колко пъти бе влизано в сайта. По дяволите! Линда също го бе разглеждала. Дали се кефеше на мръснишките коментари? Или пък преживяваше отново удоволствието от облизването?

Тим изфуча нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Вратата на спалнята беше отворена. Линда събличаше работните си дрехи. Тя се вторачи в него за миг, после се втурна да затвори вратата под носа му. Той я бутна енергично.

— Остави ме на мира — нареди му Линда.

— Трябва да поговорим.

— Не искам да говоря.

— Така ли?

Блузата й бе разкопчана почти до талията. Сутиенът й повдигаше гърдите й нагоре съблазнително.

Очите й проследиха погледа му.

— Говоря сериозно, Тим.

Той я бутна на леглото.

— Разкарай се! — извика тя.

Тим сграбчи блузата й и я свали енергично.

— Тим, престани!

Повдигна я на леглото и се опита да свали ципа на полата й.

— Престани, ще я скъсаш!

И сигурно щеше да я скъса, ако не бе успял да се справи с ципа. Дръпна полата и бикините й надолу. Линда размаха крака, но не го срита. Той задърпа сутиена й и го метна на пода.

— Искаше да знаеш какво си мисля за теб, нали? А? Ето какво мисля за теб!

Той смъкна панталона и боксерките си и се настани между краката й.

— Не! Не искам! Неееее!

Тим се просна върху нея и притисна устни към врата й, после засмука грубо зърната й.

— Недей… недей… — изохка тя, но зарови ръце в косата му и го придърпа към себе си.

— Не искаш, а? — присмя й се той, като вкара пръсти във влажното й влагалище.

Линда изскимтя, когато чу подигравката му.

Той проникна в нея грубо, а тя изстена и сключи крака зад гърба му.

— Копеле, копеле.

Гласът й затихна постепенно. Тласък след тласък той се напъваше да се изпразни в нея. Тялото й трепереше под него, влагалището й се свиваше и отпускаше, сякаш искаше да изсмуче и последните остатъци от течността му.

И двамата бяха задъхани и изтощени, но той се насили да се надигне на крака. Застана до леглото и се загледа в нея за момент. Краката й висяха от ръба, а от влагалището й капеше сперма.

Тим избърса челото си.

— Няма да спя на шибаното канапе довечера — заяви той решително, после влезе в банята и затвори вратата.

Пъхна се под душа, остави горещата вода да облее гърба му и се опита да изпразни и мозъка си. Нямаше да мисли повече.

Когато свърши, уви хавлията около кръста си и излезе в коридора, точно навреме да чуе как входната врата се затръшна.

Ох, мамка му! Сега пък какво?

Той забърза надолу и обиколи стаите и кухнята. Накрая застана насред хола, а хавлията падна на пода.

— Тъпанар — промърмори той, но остана на мястото си, гол и разтреперан.

Чувстваше се адски глупаво. Къде ли беше отишла Линда? Може би при Джийни, за да

изплаче мъката си. Или пък да се посмеят. На него.

Дали да й се обади? А не, майната й.

Той вдигна ръка и разтърка слепоочието си.

— Задник! Не можеш да изнасилваш жена си! Ама че кретен! — скара се Тим на себе си.

Но вътрешният му глас го опроверга веднага.

— Изнасилване, друг път! И тя го искаше. Чукаше се диво, а после се изпразни с такава сила, че костите й шяха да се строшат.

Освен това Тим знаеше, че Линда продължава да влиза в сайта. Бе обзета от нещо странно също като него.

— Но… — прошепна той в празната стая, — не можеш да се отнасяш с жена си по този начин. Не и с жена си.

Отново се зачуди дали да звънне на Джийни, за да се увери, че Линда е добре, но реши да не го прави. По-разумно бе да я остави да се наприказва с приятелката си и да не се меси. Но минаха няколко часа и стомахът му се сви притеснено.

Тим нахлузи халата си и се заразхожда нервно. Беше десет часа вечерта. Къде, по дяволите, беше Линда?

Към единайсет вече започваше да откача от тревога. Щеше да се обади на Джийни.

Но никой не вдигна телефона. Беше петък вечер. Неомъжените момичета скитореха в петък вечер. Дали Линда бе с нея? Дали въобще бе отишла при приятелката си? Тим се запита дали да звънне в полицията и си представи разговора с някое отегчено ченге.

— Значи си се скарал с жена си? Остави й малко време да се успокои, приятел.

Е, поне можеше да провери дали не бе станала катастрофа. В единайсет и двайсет Тим взе телефона. Бе набрал само първата цифра, когато чу колата на жена си. Слава богу! Изпита невероятно облекчение, но после се ядоса.

Ключовете й изтракаха, а след миг се чуха стъпките й. Токчетата й потропваха по плочките бавно и небрежно. Тя се появи и Тим се ококори.

Линда носеше кожено яке, което не бе обличала от години. Задникът й бе стегнат в черна минипола, за която още преди време бе казала, че никога вече няма да успее да облече. Но все пак се бе натъпкала в нея и платът бе изпънат почти до скъсване. Чифт ботуши над коляното с високи токчета завършваха тоалета. Яркочервено червило, леко размазано в ъгъла на устата и, допълваше курвенския й вид.

Очите й го огледаха внимателно отгоре-додолу Тим се отърси от вцепенението си и осъзна, че халатът, му е разтворен.

— Пак ли се забавляваше сам, Тим? — подигравателно се ухили тя.

— Къде, по дяволите, беше?

Тя сви рамене небрежно и пристъпи към него. Какво беше това по лицето й? Нещо бяло и прозрачно. Изглеждаше лепкаво. Бе размазано над лявата й вежда и по дясната буза. Линда разкопча якето си. Под него нямаше нищо друго. Виждаха се още лепкави петна — по ключицата и гърдите й.

— Линда, какво. какво, по дяволите.

— Интересуваш се къде бях? Е, просто си помислих, че трябва да се превърна в момичето, което искаш.

— А? За какво говориш?

— Момичето, което твърдят, че съм била навремето — омазана със сперма курва. Нали така?

— Линда, за бога…

— Намерих бар, Тим. И не отидох там да пия. Но открих онова, което търсех. Най-големият… е, поне изглеждаше такъв, облегнат на бара. Господи, има вид на човек, който не се е къпал цяла седмица, но си знаех, че има онова, от което се нуждая.

— Линда! Какво говориш, за бога?

Якето й се плъзна надолу, разкривайки още петна по корема и ребрата й.

— Потупах го по рамото и казах: „Искам да смуча кура ти“.

Сърцето на Тим се сви, после заби лудо. В ушите му задумкаха барабани.

— Обичам мъже, които не си губят времето с мислене. Преди да се усетя, бях на колене и. господи, едва не се задуших с него. А когато се изпразни. е, едва не се удавих.

Тим потръпна като ударен от електрически ток.

— Там имаше скапана маса за билярд, мили ми съпруже. Нали разбираш, той не бе приключил с мен. Нито той, нито приятелите му. Бяха поне шестима. Метнаха ме на масата като парче месо, разтвориха ми краката и ме чукаха. О, как ме чукаха! И през цялото време ме наричаха „курва“ и „минетчийка“. А това още повече ме подлудяваше и ги молех да не спират.

Способността на Тим да разсъждава и да осмисли чутото бе почти унищожена от шока. Чуваше всяка дума, но не можеше да помръдне или проговори. Беше се парализирал, попаднал в плен на зашеметяващата история, която жена му разказваше.

— След като приключиха с влагалището ми, ме обърнаха по корем. Никога преди не бях изпитвала желание да ме чукат в задника — страхувах се, че ще боли. Но барманът ме намаза с маргарин. е, поне казаха, че е маргарин.

Линда разкопча полата си и я захвърли на пода. Сега бе напълно гола с изключение на ботушите. Отстъпи леко назад.

— Запазиха бикините и блузата ми за сувенир. Сега висят над бара. Можеш да се отбиеш да ги видиш някой път.

Усмивката й се разшири и тя облиза устни провокативно.

— Господи, уплаших се, че очите ми ще изскочат, когато първият член проникна в задника ми. Но после мъжът започна ме чука здраво и се изкефих. След него дойде втори, после трети и така нататък. Не помня дори колко пъти се изпразних.

Тя кръстоса ръце над гърдите си и размаза петното на рамото си.

— Канеха се да ме оставят там, но ги помолих за още една услуга. Казах им: „Момчета, съпругът ми ще се разочарова, ако не се изпразните върху мен.“ Е, както виждаш, те изпълниха молбата ми.

Тим се вторачи в жена си, застанала в предизвикателна поза. По бедрата й се виждаха следи от сперма, също и по окосмяването и пъпа й.

— Е, съпруже? Нали точно това те възбужда? Жена ти, която е, омазана със сперма курва?

В гърдите му се надигна горещ гняв.

— Какво се опитваш да докажеш, Линда?

Изражението й се промени за момент. Той се опита да го разгадае. Съжаление? Страх? Разкаяние?

Той отстъпи назад, но тя се приближи към него и възобнови курвенското си поведение.

— Е, Тим, може да имам място и за още един. Имаш ли нещо против да не си първи?

Той я сграбчи за лактите и я бутна на канапето. Преди да успее да пристъпи към нея, тя

коленичи и изпъна гърди напред. Тим се наведе, плъзна ръце под свитите й колена, повдигна я, докато самият той коленичи и я настани в скута си.

— Давай — презрително се ухили тя.

Членът му бе корав и май си бе такъв, откак тя започна да разказва историята си. Нямаше търпение да я обладае. Проникна в нея без колебание. Тунелът й бе горещ и влажен. Дали наистина бе изчукала всички онези мъже? Дали той усещаше спермата им по себе си? Зачука я свирепо, все по-бързо и силно, обзет от див гняв, но тя отвръщаше на всеки тласък. Линда изпъна крака и ги обви около кръста му.

Погледите им се срещнаха. И двамата бяха изпълнени с ярост. После очите на Тим се насочиха към петното на бузата й. Линда се ухили.

— Давай, знам, че искаш Оближи спермата на любовника ми. Направи го!

Той изръмжа и се поколеба. Трябваше да опита, за да докаже… какво? Че съпругата му още му принадлежеше? Можеше ли да понесе отговора? Беше ли готов да плати цената?

Той притисна устни към петното и го облиза. Беше сладко. Глазура за торта.

— Кучка! — извика той.

Линда го беше изиграла. Но какво значение имаше? Беше го подлъгала да опита и той го направи. Зачука я още по-яростно. Искаше да експлодира в нея.

Писъкът й едва не проби тъпанчетата му. След миг течността му се изля в нея. Тим потрепери и обви ръце около жена си.

По някакъв начин успяха да се доберат до горния етаж, паднаха в леглото и се чукаха. чукаха. чукаха, докато изтощението надделя и двамата заспаха непробудно.

На сутринта Тим се протегна към нея, но бе сам в леглото. Надигна се, като се намръщи от болка. Сигурно бе претоварил мускулите си.

Намъкна чифт джинси и тениска и предпазливо слезе долу.

Намери я в кухнята, увита в дебелия й халат. Линда седеше до масата и разсеяно разбъркваше кафето си.

Тим застана зад нея и протегна ръка към рамото й. Тя не обърна внимание на присъствието му. Той колебливо сложи ръка върху нея, затвори очи и каза бърза молитва. След миг Линда покри ръката му със своята.

Той я завъртя към себе си и коленичи.

— Линда, аз.

Енергичното поклащане на главата й му показа, че нямаше нужда да говори, да анализира или да се извинява. За нищо.

Тим положи глава на гърдите й и обви ръце около нея. Линда отвърна на прегръдката му.

Нещо се бе променило. Нещо, което едновременно ги плашеше и възбуждаше. Бяха минали през някаква врата и нямаше връщане назад. Щеше да им се наложи да се приспособят и да приемат онова, което ги очакваше.

— Обичам те, бебчо — прошепна той.

Не можеше да си представи, че Линда би могла да го прегърне още по-здраво, но тя успя. И това му каза, че накъдето и да ги отведеше пътуването им, щяха да са винаги заедно.