Робинята

ИЗБУХЛИВОСТ

НИКИ МАДЖЕНИС

Франки се появи неочаквано.

В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си. Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на кръчмата се изпълни със синя мъгла.

— Много си красива, знаеш ли?

Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея остана само малко студено парченце.

— Но ще съм още по-красива гола, нали?

— Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.

Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.

— Защо не я пуснеш, сладурче?

Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се спусна като дълга черна завеса до кръста.

— Много по-добре — кимна той. — А сега да поговорим за голотата.

Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал върху масата.

Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво ще стане. Но все пак й харесваше очакването и възбудата на силното желание.

— Какво ще правиш в петък вечер? — попита той.

В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и половина и тя подскочи като ударена от електрически ток. Насили се да не се втурне да му отвори и се опита да говори спокойно.

— Ало? — каза в домофона.

— Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата — засмя се той.

След един час бяха в леглото.

Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка седмица Сал вдигаше косата си на кок, парфюмирана и блестяща от балсама. Обличаше натруфени тоалети: копринени чорапи, корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен грим, панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше издокарана и готова да бъде разопакована.

Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, никога по-късно.

Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги отхвърляше идеите й.

— Нека да си останем тук — казваше той. — Предпочитам те гола.

След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.

Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с ухание на кокос.

Застанала пред огледалото, тя зачака.

— Съблечи се — нареди й той.

Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.

— Отпусни ръце настрани.

Сал знаеше, че Франки харесва контраста — тъмна коса и бледа кожа. Любимите му части бяха тези, които никога не виждаха дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с ръце, език и зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната страна на ръцете й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.

Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само миниатюрно снопче покриваше клитора й, достатъчно съблазнително за Франки, за да го подръпва с дългите си като на пианист пръсти. След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха от червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които виждаше как очите на Франки потъмняват, усещаше как меките му устни изучават слабините й.

Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея като нож и се движеше толкова бавно, че тя се чувстваше пропаднала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс като нощното небе — безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе стегната и идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръщаха в две влажни листа, залепени заедно.

В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ вселената: нажежен до бяло, студен и ослепителен. Сал политаше в космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че преставаше да съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено от мисъл, но изпълнено с екстаз.

После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.

Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.

Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от обожанието на Франки в една-единствена прекрасна нощ.

След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше хванат в капан като нея.

Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.

В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.

Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.

Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше телефон.

— Какво се е случило? — попита той, като погледна стълбището зад нея.

— Нищо — усмихна се тя. — Просто исках да те видя.

Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и топла.

— Не се ли сети да ми звъннеш? — попита той, като задържа вратата с ръка.

Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си. Въздъхна и разлюля коса.

— Имах лош ден — обясни Сал. — Ще ме поканиш ли да вляза?

Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.

— Разбира се — отвърна накрая той и отстъпи назад.

Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й затракаха по излъскания под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша вода от чешмата и я остави.

— Трябва да си взема душ — каза той.

Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на вратата на банята, после шума от душа. Кухнята беше гола. Подът бе застлан с линолеум на черно-бели квадрати, а осветлението бе осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха прибрани лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе закачен календар с излизащата от морето Венера. Под нея бяха обозначени дати с различни цветове фулмастер — червени и черни кръстове. Сал се вторачи в шифрираните дати и се размърда на стола. Обувките й стискаха.

Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, излезе боса в коридора и провери затворените врати. Като крадец обмисли възможностите си и накрая отвори вратата в дъното на коридора.

Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на стаята. Завивките бяха усукани. Сал винаги бе смятала, че той е маниакално спретнат и видът на неоправеното му легло предизвика нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в смачкания бял лен.

С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчина върху стола. В курвенското си бельо се просна върху завивките в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди и тя се овлажни.

Пое си дълбоко дъх и усети лек аромат, останал по чаршафите. Сладникаво-горчив и мускусен, едновременно познат и чужд. Когато дръпна завивките, ароматът се надигна към носа й и тя вдъхна мириса на друга жена. После видя дълъг червен косъм на възглавницата. Франки отвори вратата, още мокър от душа, увил хавлия около кръста си.

— Мамка му — изсумтя той под носа си. — Красива си.

Приближи се до нея, зарови пръсти в косата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно. Сал усети меките му устни, влажната уста и нагорещената му кожа.

Тя се отдръпна и се надигна.

— Легни, Франки — нареди му тя.

— Заповядваш ли ми вече, сладурче?

Сал се усмихна широко.

Франки легна, а тя зае поза на стриптийзьорка. Наведе се бавно и разкопча жартиерите си. Свали чорапите и ги поднесе към Франки като дар.

— Стриптийз, а? Тази изненада ми харесва — ухили се той, приковал черните си очи в

нея.

Сал заобиколи леглото и той вдигна ръце към нея, но тя ги сграбчи здраво. Помъчи се да я целуне, но тя се отдръпна, събра китките му и ги притисна към дървената рамка на леглото. Едва тогава се наведе и залепи устни в неговите. Разсейваше го, докато усукваше чорап между решетките на леглото и го увиваше около китките му.

— Сал, бебче, не знаех, че си падаш по това.

Тя застана в края на леглото. Франки се засмя, а тя се усмихна мило и завърза глезените му. Смехът му беше напрегнат, едновременно изпълнен с очакване и тревога.

Сал го изпъна върху леглото.

— Не мога да помръдна — каза той.

— Знам.

Сал разкопча сутиена си и го метна на пода. Когато започна да развързва сатенените панделки на бикините си, Франки облиза устни.

Тя се приближи към него, размахвайки бикините си.

— Какво правиш сега? — попита Франки, когато ги прокара по глезена и нагоре по бедрото му, по надървения му член и към лицето му.

Остави го да вдъхне аромата й, после ги завърза стегнато над очите му.

— Сега ме чуваш, но не можеш да ме видиш — прошепна му тя.

Този път Франки не се засмя, а тежко преглътна.

Сал разпиля косата си по него, уви пениса му в нея, погъделичка топките му Франки изстена. С бавни, хипнотични движения, тя се люлееше напред-назад и го галеше с косата си. Членът му лежеше на корема му, дълъг и корав.

Франки се загърчи настрани, като повдигаше таза си и се молеше за още. Но Сал продължаваше нежното си изтезание. Спря едва когато членът му заподскача.

Боса и безмълвна, тя се отдалечи от него.

В празната стая Франки опъна чорапите, с които бе вързан, в опит да усети топлото й тяло.

Сал се върна след секунди и се наведе към ухото му Поднесе кухненската ножица към лицето му Щрак-щрак. Металните остриета се удариха едно в друго. Внезапно тялото на Франки се скова.

— Сал? — попита той, като завъртя глава към звука, после неволно се отдръпна

настрани. — Какво ста…

— ТТТттттттт.

Тя постави пръст на устните му и го накара да замълчи.

Сал се настани върху него с ножицата в ръка и разтърка клитора си в бедрото му. После се задвижи бавно, за да го накара да усети горещата й влага на сантиметри от пениса си.

Докато се люлееше, тя вдигна ножицата.

— Какво правиш, Сал? — попита Франки, но тя не отговори.

Дишането й се учести, когато започна да реже косата си на два сантиметра от скалпа си. Отрязаните кичури падаха върху Франки като листата на дърветата в късна есен. Тя знаеше, че той усеща по тялото си косата, която го гъделичкаше и галеше, усещаше и милувката на влагалището й по бедрото си. Клиторът й беше набъбнал болезнено и се търкаше диво в кожата му.

Оргазмът й започваше, но този път тя не потъваше в студеното блаженство. Намираше се някъде много по-близо до себе си. Коремът на Франки и усуканите чаршафи бяха покрити с отрязаните й кичури. Тя пусна ножицата на леглото, докато яздеше бедрото му към оргазма, който не искаше да сподели. Франки дори нямаше да може да види екстаза й. Само я чу как свърши шумно.

Когато се надигна от него, той започна да й се моли. Докато Сал се обличаше, той се тръшкаше и дърпаше лентите найлон, които го държаха здраво към леглото. Косата й го покриваше като черна вълна цунами, гъделичкаше го и го измъчваше, но не даваше облекчение на недокоснатия му корав член.

Сал го остави в леглото, обсипано с кичурите й и дългия издайнически червен косъм.

Франки може да си се кефи на косите, помисли си тя, докато вървеше към къщи с високо вдигната глава, а пролетният ветрец галеше голия й врат. Краката й бяха боси, не носеше бельо, а косата й вече я нямаше. Той можеше да задържи всичко. За първи път от месеци Сал се почувства свободна.