Робинята

НОЩ В КАМЕРУН

КЕЛИ ДЖЕЙМИСЪН

ПРОСТО ХАРМОНИЧНО ДВИЖЕНИЕ = Движение, което се повтаря в постоянен модел отново и отново.

Не ми е нужно да търся много, за да открия нещо, свързано с физиката. Нито ми се налага да търся много, за да намеря готин задник.

Не завърших гимназия, но знам всичко за енергията и инерцията. Изкарвам повече мангизи със стриптийз, отколкото съученичките ми, които постъпиха в колеж, за да учат за учителки, медицински сестри или психолози, и определено мога да си позволя лъскава кола с всички глезотии по нея, но съм лоялна на вехтия ми тъмносин форд ескорт. Живея сред пасмина изнервени наематели в откачено малко местенце в града: разкарах се колкото се може по-далеч от тъпите предградия.

На тринайсет години въстанах срещу авторитетите, когато ме нарекоха „лоша“. Лоша заради това, че ми пораснаха гърди, пропуших и пропих бира. Освен това седях полугола с момчетата на върха на хълма, зяпах падащите звезди и се опитвах да забравя геометрията, „Великият Гетсби“ и възрастните, които не разбирах. Влажната бирена бутилка, първият ми чифт рокерски ботуши и треперещите ръце на момчетата ме накараха да забравя музиката, мечтите си да стана пианистка, тегавата шейсетчасова работна седмица на родителите ми, хладилника, обсипан с магнити, които придържаха купони, пазарски списъци и рецепти. Научиха ме, че възрастните се страхуват, а лицата им приличат на празни места около маса, където преди бе седял някой.

Никога не погледнах назад. Танцувах и усещах хладния нощен въздух по лицето си. В ръката си държах бутилка бира. Научих се да търся падащи звезди и се чудех дали и други го правят. Не съм виждала такава от дълго време, но продължавам да търся. Когато на девет години видех падаща звезда, винаги си пожелавах нещо. Пожелавах си да отлетя от това място, където някога е имало нещо.

Нищо чудно, че съм практична като ежедневната мъгла, притискаща гърдите на този мърляв град, делова като банков чиновник, осребряващ чекове и приемащ депозити в задната стаичка на клуб. Всъщност въобще не става дума за транзакции. Когато всичко е наред, като спонтанен идеално хореографиран танц, става дума за връзка и падане, надолу и встрани, но винаги заедно във всички части от живота. Не говоря за бедра, задници, гърди и пениси, а за чувството, че си жив в дадения момент.

Лично аз никога не съм изпитвала подобно нещо към никого, но продължавам да гледам към небето. И искам да го погълна цялото.

Вторник вечер. Упорит дъжд. Не спря, а продължи до ранна утрин, след като дори и последните клиенти си тръгнаха към вкъщи с прогизналите си, бездушни мечти, надяващи се да подремнат малко, преди да се отправят към стерилните си служби за кафе и идиотски бизнес разговори.

Аз съм малко зъбно колело в клубната машина, затихнало във внезапната тишина на празнотата. Все още с лъскав сутиен, прашки и бели обувки с високи тънки токчета, спирам и заставам до рояла. Броя зелените банкноти, притиснати към плътта ми от нетърпеливи ръце. Мисля си, че роялът вероятно е най-сложният ръчно изработен механизъм в света. Веднъж четох, че имал дванайсет хиляди части, най-вече дървени, и били нужни четири години, за да стигне от гората до концертната зала или стриптийз клуба. Погалих красивото дърво и се зачудих какво ли би било да изчукам един от мъжете, изработили частите, да засмуча пръстите на човек, вдъхнал живот на машина, способна да произведе най-нежните звуци, сръчни пръсти, които разпъват и запълват влагалището ми. Да ме обладае мъж, чийто свят се състои от клавиши, струни и звуци.

Уха, я виж кой е тук… Устата. Слухът е, че тя и шефът движели с банда рокери и тя била обслужващата крава. Използвали я за какво ли не, най-вече за минети. Веднъж духала на двайсет души в мъжкия кенеф срещу три бири. Сега членовете на бандата са мъртви или в затвора. с изключение на шефа, който намерил пари да купи клуба. и Устата. Предполагам, че това я прави предаваната от ръка на ръка играчка за чукане. все още я подмятат наоколо.

Застанах сред синята мъгла от цигарен дим във влажния бар и натиснах няколко клавиша. Звукът се разпръсна постепенно, вплете се в педалите и секса, похотта и танците, които се вихреха в клуба само преди час. Роялът има хидравлично подемно устройство. Издига се бавно към тавана и се спуска надолу, а младата жена върху него люлее голите си гърди предизвикателно към вторачените мъже. Скъп реквизит, популярен сред танцьорките и мъжете в делови костюми, вратовръзки и тъмни потни чорапи, които се смятат потиснати от часовници, ипотеки, деца и дебели съпруги.

Дъртата обслужваща крава не спира да дрънка. шефът твърди, че това не го притеснява. просто трябвало да й държат устата пълна и тогава само щяла да сумти.

Танцувала съм върху рояла. Когато бях на десет години можех да свиря. „Импровизирана фантазия“, „Либещраум“, „Недовършената симфония“. Разбира се, вече съм забравила онова, което знаех като дете.

Мисли се за хитра. но е дърта за този бизнес, поне тук в града. тя е единствената, която се чука с шефа, приятелите му и тузарите. Прекарва по-голямата част от живота си на колене в задната стаичка, мъжката тоалетна и кабинета на шефа. очевидно й харесва.

Представям си как лягам върху рояла и се чукам над струните и клавишите на великия символ на цивилизацията. Разтворени крака, плът, настроена към звуци и движение, влага и мъжественост. Защо не съм го направила върху това модерно превъплъщение на изобретението на майстора на клавесини, решил да зарадва флорентинския херцог? Мъж от началото на осемнайсети век, който знаел, че в света съществува нещо повече от изпъването на струни.

Тя би могла да отиде да работи в Дъбюк, Айова, или в някоя друга подобна дупка в тъпата част на страната, но не мисля, че ще го направи. не я виждам да духа в мъжката тоалетна в Дъбюк. но пък мога да си я представя как прави минети на шофьорите на тирове в крайпътните ресторантчета… това е най-подходящото за пенсионирането на дъртата кучка.

— Чудя се дали си мислиш същото като мен?

Вдигам ръце от клавишите (вече ги правят от смърч, а не от слонова кост, тъй като слоновете са застрашен вид) и вдигам очи към Джоунс, мускулестия, татуиран охранител на клуба, застанал до мен, метър и деветдесет и сто килограма. Джоунс и аз сравнихме белезите и татуировките си една вечер след затваряне на клуба. Той има повече от мен. Започнал да се татуира и да си пробива дупки за обици, когато бил едва на четиринайсет години. Попитах го как се е чувствал, когато са му направили татуировката на пениса. Той каза, че било експлозия от болка, сякаш времето и членът му били разтегнати безкрайно.

Е, тя определено се предлага безсрамно на всички. всеки идиот е прониквал в гадната кофа за сперма.

Говорихме, пихме водка и решихме, че всички обичат да ги използват. Ако се отдам на въображението си, Джоунс ми заприличва на флорентински херцог. Човек, който не е успял да се сдобие с богатство и слава, но на когото не му пука от това и продължава да води безгрижен живот. Опитах се да му обясня как се съчетават електроните в медните окиси, които са проводници на супервисоки температури. Той пък се опита да ми обясни най-дългия период на загуби в Националната хокейна лига, рекорд, поставен от „Акулите“ от Сан Хосе. Разказах му за изглаждането на гърди, промяна на тялото, упражнявана в Камерун. Майките пристягат и сплескват гърдите на навлезлите в пубертета момичета, за да ги направят непривлекателни за мъжете, като вярват, че така ще предотвратят изнасилване и прекалено ранни бракове. Налагат ги с нагорещени камъни, колани, чукала, превръзки и притискат или удрят оформящите се гърди. Местните организации се опитват да сложат край на тази практика. Казах му, че четири милиона момичета вероятно са преживели това мъчение, плакали са от болка, покривали са се с мехури и възпаления и дори са се разболявали от рак. И накрая все пак забременявали и се омъжвали.

Господи, тая дрънка най-големите тъпотии. дрън-дрън-дрън. не трябва да обръщам внимание на нищо, което излиза от устата й. нека си дрънка. това, което влиза в устата й е интересно. Особено членът ми. тя обича тоя дебел татуиран член. украсите ми осигуряват доста путки.

Джоунс не знае какво да каже, затова замълчава. Аз също не проговарям. Пием още водка. Той пита:

— Къде е Камерун?

— Република в централна Африка. Хората го знаят най-вече заради футболния им отбор. Използват дървени чукала, за да смачкат гърдите. Или пък нагорещени банани и черупки от кокосови орехи.

— Аха — изсумтява той.

Никога не ми казва „не“. не иска да се чука, а го засмуква здраво. без колебание. обича спермата в устата си, също като онези момченца, които се мотаят из обществените бани.

Иронията в това е, че той е охранителят, чиято работа е да ме предпази да не бъда изнасилена от пияниците вечер. Чукала съм го преди и не мога да се оплача. Но никога не сме го правили на пианото.

— Винаги има време за малко физика — казвам.

Физика? Какво, по дяволите, дрънка за физика? Не знае нищо за физиката… квантово това, относително онова. ако е толкова добра по физика, защо духа на тузарите в кабинета на шефа и размята дъртия си задник и увисналите си цици. тренировките вече не й помагат. тоя увиснал задник. но тя е похотлива дърта кучка.

Изморена съм, но мисълта за твърд пенис ме съживява. Иска ми се да накарам Джоунс да влезе в ролята на Готфрид Силберман — производител на органи и пиана от Дрезден — и да проникне в мен, да потърси музиката в мен и да настоява, както Бах направил веднъж, за да чуе по-хубав звук. И може би този път ще намерим по-хубав звук.

членът ми прокапва, когато си помисля за мъжете, които е прекарала днес. колко ли бяха? Пет, шест, петдесет? Добре, че сме сами в клуба. студено влажно петно на чатала ми.

Смъквам панталона му до коленете. Мускулестите му крака са като заплашителни дънери на дървета в лицето ми. Господи, курвата ме сграбчва преди да кажа и дума. кучката наистина си пада по минетите. Първото усещане за члена му в устата ми, твърдите му косми в лицето ми, мускусното ухание на мъж. стоновете ме възбуждат страхотно. искам да изрисувам нещо с устните си. татуировка на черна пантера, която се бори с кобра върху част от мускулестия му задник, надолу по пениса му. коравият член изпълва устата ми. кобрата се надига. очите на черната пантера блестят. Кучко, набутай го в гърлото си.

Изпитвам дива нужда от татуирания член. цялата съм език и уста, и горещина, и квадратна челюст. стисни циците ми, оскуби ме, заповядай ми да смуча и да гълтам като курва и. твърд, прекалено твърд. чукане в неоновия свят, където всичко е хазарт и ослепително откачено шоу Това е, това е, което искам. Разгонена кучка, засмукала член, пулсиращ, надървен, лилав.

— Изкарваш достатъчно, не е нужно да проституираш Колко човека обработи днес?

Тя изстенва и заравя глава в чатала ми.

— Отговори, курво!

Дебелият му член тръпне под устните ми. Прокарвам език по корема му, нагоре по гърдите, врата, целувам адамовата му ябълка, усещам пулса му и твърдостта на челюстта му, накрая облизвам ухото му и прошепвам:

— Аз съм лошо момиче. Путката ми те иска сега.

Не го поглеждам в очите. Когато се моля, няма лица.

още не искам да чукам дъртия парцал. да използва устата си.

— Не още, кучко, смучи. Заслужи си чукането. Колко дъртаци изсмука днес, курво?

Навеждам се и засмуквам с такава сила, че устата ме заболява. Той ме вдига за косата.

Стоманените му пръсти пробождат влагалището ми. Той ги вади и ме принуждава да изсмуча собствените си сокове. Ухилвам се. Момиченцето в мен, онова, което мастурбира под душа, фантазирайки си за дъртаци с големи кореми и твърди членове, ме наблюдава как си играя със себе си. Треперя от желание, краката ми се подгъват, а той стиска слабините ми с другата си огромна ръка.

— Не се шегувам, кучко… захващай се за смукане…

— Чукай ме, Джоунс, моля те — изохквам.

— Млъкни, кучко. Ще те чукам, когато съм готов. още не съм те чул да молиш. молиш ли се, кучко?

Коленича, облизвам вътрешността на мускулестите му бедра и той изстенва.

— Не мога да те чуя, кучко. моли се.

Облизвам члена му и го засмуквам. Той ме дръпва нагоре и смъква сутиена и прашките ми. Коленичи в краката ми и ги разтваря.

— Господи, мокра си — възкликва и облизва собствените си пръсти.

— Моля те, моля те, чукай ме. — Чукай ме веднага, преди да се изпразня на пода.

Той мята дрехите си настрани и ме отнася до пианото.

Представям си, че е мъж, прогонен в изгнание заради неприлични действия с безброй жени, след разграбването на Рим през 1527 година. Изкривяване на историята, но това е моето въображение. Той произхожда от знатен род италиански покровители на музиката и се кани да възстанови репутацията на семейството си.

Бута ме на пианото и се изкатерва върху мен. Забелязвам красивите му крака и се чудя дали си е правил педикюр.

Мисля си как мисионерската поза е най-малко любимата ми. Предпочитам да съм на колене с вирнат във въздуха задник. Поза, която показва всичко, дори леката миризма, идваща от мястото над влагалището ми — между изпълненията кензах. Използвах влажни кърпички, но нямах време да се изкъпя. Искам да ме чука силно, да ме накара да забравя, че съм прекалено стара за това, че бирата има гаден застоял вкус и не съм виждала падаща звезда от години.

Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй незаконни деца и склонността на някои от членовете на семейството да се освобождават един от друг чрез убийство. Опасен мъж с опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак клавишите, които издават дисонансни звуци. Прониква в мен. В главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм металната рамка на пианото и опънатите му струни.

Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и някак си извърта краката си навън. Струва ми се, че чувам струните на рояла да вибрират, макар никой да не е натиснал клавишите. Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век докато графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да го чукам до пълно скапване.

Тишина. кучката най-после притихна. мястото е тихо. по дяволите, тя е адски мокра.

Той тласка по-силно.

— Ти си мръсна курва. моли ме да те чукам, кучко.

Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се издигам нагоре. Устата му е

върху моята, вените на врата му измъкват.

— Искам да те чукам в задника, кучко!

Той вечно иска да ме чука в задника.

— Забрави за задника ми.

Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис и той изстенва.

— Г осподи. Ще се изпразня… трябва да спра…

Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се към тавана. Джоунс сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира какво се случва, но продължава да ме чука свирепо.

Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до струните. В тази позиция, с чукчето, облегнато на лоста, пианистът може да свири стакато ноти с повече бързина и контрол отколкото на вертикално пиано.

Ритам го, хапя го, но това само го подлудява. Чука ме, сякаш иска да ме съдере. Изпищявам и захапвам ухото му с такава сила, че потича кръв.

— Какво, по дяволите, кучко.

Той поглежда настрани. После вдига очи нагоре и осъзнава, че остава само половин метър, преди пианото да размаже телата ни в тавана.

… Мамка му, шибаното нещо се вдига нагоре. проклетият под е на майната си. господи, таванът е на сантиметри от нас. ще бъдем заклещени. но проклетото нещо не може да ни размаже. ще се оправим.

— Мамка му! — само изсумтява той.

Поглежда ме в очите. Зениците му приличат на тъмни мраморни топчета.

— Мамка му!

Все още е в мен, когато се залепя в тавана. Едно от токчетата ми се прекършва. Звукът е като от счупена кост.

ДОПЛЕРОВ ЕФЕКТ = Когато към теб се носи линейка с виеща сирена, звукът, който чуваш е пронизителен, защото звуковите вълни пред линейката са смазани в едно от движещото се возило. Това кара повече вибрации да достигат до ухото ти за секунда и води до пронизителен звук. Когато линейката те подмине, звукът се снишава. Зад нея има по-малко вибрации в секунда, следователно се чува по-нисък звук. Тази промяна във височината е известна като Доплеровия ефект.

Проклет натиск. ще ме набута през тавана. не мога да дишам.

Сто килограма мъжка плът размазват гърдите ми, когато се притискаме в тавана. Не мога да помръдна. Той е в мен и нещо мокро потича в цепнатината на задника ми, мирише на сперма, говна, пикня, гнилоч, смърт, кръв. Господи, виждам ни като двама прокълнати в картините на оня откачен холандец Йеронимус Бош. Добре дошли в религиозното братство на нашата дева. О, Господи, Джоунс се опитва да говори, но само сумти. После му потичат лиги. Охва и се опитва да говори. Лицето му е изкривено, ококорените му очи се пулят, устата му е отворена, но не излиза звук, а само слюнка повърната кафява супа върху пианото.

Посредствен стриптийз клуб, оживен с повдигащо се пиано и танцуващо върху него момиче, реална картина на Бош.

Вцепененост, октави над основния тон, горещина, влага, течност, не искам да мисля за притиснатите вътрешности на Джоунс, вонящ въздух, мокрота, гадост от ануса и устата. Средновековни уреди за мъчения, хора, смазани от други хора заради религия, размазани на каша, плът, слята с кости. Размазани заради чукане. Куче се зъби на беден старец. Нещо поддава, костите му пробиват плътта бавно, мозъкът му избликва. Изпищявам. Крака, заклещени в италиански туристически капан, стотици хора ме притискат, усти с черни прогнили зъби зеят отворени, горещи и миризливи се смеят на изложбата в музея, показваща древни уреди за мъчения, задвижвани от демонични птици с човка и жабешки крака. Мисля, че чувам някакъв далечен звук. Вой? Кънки върху леда? Платна над кораби с глупци. Кокосови орехи размазват малки гърди, кокосово мляко капе върху плът. Все по-затруднено дишане. Мисля си как Джоунс е бил звезда във футболния отбор в училище и започвам да виждам ярки петна, малки падащи звезди и училище.

Имах учител по биология, който веднъж ни разказа за експеримент със задушаване на кучета. Поставяли гумени маски на главите им и били нужни само осем минути, за да получат инфаркт. Това ме натъжи. Кучетата се гърчели преди смъртта. Джоунс се гърчи.

Искам да го придърпам по-близо и да покрия писъците му с целувки, но се чувствам като мокър педал под гигантски крак и осъзнавам, че се опитвам да пищя, но нищо не излиза от устата ми. Дебела грозна курва поглъщаща небето… Мъж току-що умря в мен, членът му е още в мен, въздух изскача от дробовете ми, малки спирали от дишане като смукане на млечен шейк през сламка. Падащите звезди са бонус към наблюдаването на небето. Ако го гледам в тъмна нощ, ще забележа няколко ярки проблясъка. Метеори. Кучета лаят в тъмнината. Имам нужда само от одеяло, гледка към небето в тъмна безлунна нощ, студена бира, но ако гледам настойчиво, никога не ги виждам. Не съм сигурна от колко време сме там горе. Повече от осем минути със сигурност. Струват ми се като осем часа. Вече виждам падащи звезди.

Някой натиска лоста и роялът се снижава към пода. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. А какви са тези?

— Не ставай — нарежда ми санитар.

Започват внимателно да отделят тялото на Джоунс от моето. Единият казва:

— Чакай.

Осъзнават, че Джоунс е в мен от часове и си шепнат нещо.

— Ще усетиш внезапна промяна в кръвното налягане, когато го преместим — обяснява ми единият.

Г оворят си тихо и чувствам още една малка смърт, когато отделят Джоунс от мен.

— Трябва да разберем какви са заболяванията ти. Ще те отведем с хеликоптер до спешното отделение.

— Жива ли съм?

Изпитвам нелогично желание да изкрещя: „Сексът е страхотно нещо“! Това щеше да разсмее Джоунс.

— Просто се отпусни и ни се довери.

— Добре. Той е…

— Страхувам се, че да. Ти си страхотна късметлийка. Той е бил размазан в тавана, но тялото му е защитило твоето.

Аз съм богатство, придобито в битка. Чудя се дали Джоунс е запазил футболните си награди от гимназията. Дали са прибрани някъде в мазето му и само събират прах. Прах. Падащите звезди изчезнаха.

Аз съм късметлийка? Гърдите ми са размазани като палачинки. Мисля си за момичетата в Камерун и вече ги познавам. По кожата ми има отпечатъци от костите на Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на санитаря.

— Спокойно — казва той. — Спокойно.

Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено. Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа. Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче, ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.

Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла. Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.

— Значи това е прочутото пиано — казва той.

С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.

— Не е настроено. Ама че срам.

Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.

Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.

Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала. Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам.

Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам одеяло и бира и се изкатервам високо.

Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.

Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук. Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.

— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.

Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени, обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест. Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за богове.

Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони, пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж. Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой не може да види.

— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало седем сестри в небето.

Седемте сестри:

Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.

Астеропа — изнасилена от бога на войната.

Калеано — съблазнена.

Електра — съблазнена.

Майа — съблазнена.

Меропа — омъжена за простосмъртен.

Тайгета — съблазнена.

Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от мъж като Орион.

Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.

Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъчен спомен, звезда, съблазнена от морски бог. Представям си как Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си в океана. Солената вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.

Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето. Сестрите. Вслушвам се в дрезгавото им шепнене.

Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото. Все още усещам вкуса на Джоунс! Виждам го в течното време, което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски. Никога не съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна светлина, столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като звезди към центъра ми. Охранители като Джоунс обикалят мястото. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се забелязват нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира, обличам се, хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам нищо и се връщам при колата. Грабвам ризата на Джоунс от седалката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз я взех… ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше да мине, преди тази остра мъжка миризма да изчезне от света? Подкарвам бавно.

Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой друг е виждал. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. И си луд, ако вярваш в нещо друго.

През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И отново в Джоунс.

Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя. Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.

В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре. Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина. Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.

Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са големи, пепелниците — мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.

Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.