Робинята

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ

ЛАНДЪН ДИКСЪН

Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим работник“.

Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния вятър. Вратата се затвори плътно зад мен, а аз огледах мястото: пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с напукана червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели пластмасови маси, черни и бели плочки на пода. Беше прекалено осветено и вонеше на мазнина и препарат за чистене на кенефи. И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в бяло, кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека подвързия.

Страхотно местенце.

Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около сто и трийсет километра, преди да стигна до Сиукс Фолс и конгреса на областните управители от трите съседни щата.

— Ужасен дъжд — казах дружелюбно, като свалих шлифера си, метнах го на облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних срещу него.

Дребосъкът пред касата вдигна кафявите си очи и ме погледна. Тъмната му, лъскава коса бе сресана на път. Кафява незапалена цигара висеше в ъгъла на устата му Името на табелката му гласеше: „Синджин“. Той примигна няколко пъти с дългите си мигли, после отново сведе глава към книгата си „Залагаш на черно и се появява червено“.

Извадих вехто меню от поставката на масата и го отворих с надеждата, че храната бе по-добра от обслужването. После обаче обслужването се подобри. Всъщност стана чудесно.

Червено шише кетчуп се търколи по пода и се удари в крака ми. Вдигнах очи и я видях пред летящата врата към кухнята. Загоряла блондинка в блестящо бели пола и блуза. Краката и ръцете и бяха дълги и голи, меденорусата коса бе подстригана до раменете, вълниста и лъскава. Очите й бяха сини и искряха, високите й гърди се поклащаха, докато вървеше към мен. Гледката се отрази чудесно на измъчените ми очи.

— Виждаш ли нещо, което да ти хареса? — многозначително попита тя, като застана до масата.

На табелката й пишеше: „Криси“.

— Ами… — включих се в играта, — апетитът ми наистина се усили.

Влажните й устни се изкривиха в усмивка.

— Хубаво е да видиш гладен мъж — изгука тя, хвърляйки презрителен поглед над рамото си към Синджин.

Той вече бе запалил чуждестранния си пирон в ковчега и димеше с пълна сила.

— Храната също е евтина тук, нали? — попитах, като погледнах менюто. — Надявам се, че на вкус.

— Тук няма да намериш нищо евтино! — прекъсна ме Криси с искрящи очи.

Не можах да измъдря духовит отговор, затова си поръчах сандвич с пържола и черешова кола. Погълнах всичко и храната натежа в стомаха ми. Блондинката се приближи към мен, изпъчи гърди и попита:

— Десерт?

— Нещо сладко и лепкаво? — попитах.

— Пай⁹? — ухили се тя, размахвайки загорелия си крак.

— Разбира се! Какъв вид пай предлагаш, Криси?

— Кора.

Вдигнах очи от крака към гърдите й.

— Кора?

— Точно така, Франк — изкикоти се тя сладко.

Не бях наясно с новата игра. Името ми не е Франк, а и нейното не бе Кора.

— Е, какъв вид пай? — напомних й.

Тя докосна с пръсти карминеночервената си долна устна, а сините й очи проблеснаха.

— Хммм… не мога да си спомня точно. Всичките са в кухнята. Ела да ги видиш.

Ресторантът вече бе празен. Синджин се бе изнесъл пет минути по-рано и единствените

звуци бяха от дъжда, който ромолеше по изпотените прозорци, и плющящия по мокрия асфалт вятър. А да, и от биенето на сърцето ми.

Надигнах се от масата.

„Кора“ ме поведе напред. Закръгленият й задник се полюляваше, дългите й крака прошепваха нежно. Минахме през летящата врата и влязохме в претъпкана, разхвърляна кухня. Тя спря пред обсипан с брашно плот и се завъртя към мен. Тънките й пръсти погалиха изящния й врат и се заиграха с горното копче на блузата й.

— Къде са пайовете? — попитах, като се огледах наоколо.

Наистина обичам пай.

— Ти си скитник, нали? — попита Кора и започна да разкопчава копчетата на блузата си. — Непознат в града.

— Всъщност, аз съм на път към.

— Не говори, Франк — прекъсна ме тя, като залепи пръст на устните ми. — Звънна два пъти и аз дойдох. Това е единственото, което има значение.

Приковах очи в нея, защото вече бе разтворила блузата си, разкривайки бял сатенен сутиен, който подчертаваше гърдите й прекрасно. Облизах устни, а сладникавият парфюм на мацето замъгли разума ми. Не разбирах играта й, но не ми пукаше.

Тя ме прегърна и целуна, а гърдите й се притиснаха към моите. Сграбчих я и жадно отвърнах на целувката, разтърквайки надървения си член в топлото й тяло. Тя изстена и зарови пръсти в тъмната ми коса.

— Пожелах те още в мига, когато те видях, Франк — промърмори тя.

Беше потънала в някакъв свой си свят, но реалността на пищните й гърди бе близка и скъпа за мен. Погалих ги и стиснах нежните зърна, предизвиквайки стон на удоволствие. Тя разкопча сутиена си и аз се притиснах към голата й кожа, масажирайки гладката сгорещена плът и стискайки розовите зърна.

— Смучи зърната ми, Франк! — помоли ме тя.

Наведох се, облизах зърното й и го загледах как веднага се втвърди. Тялото на Кора потръпна в ръцете ми. После тя се измъкна от прегръдката ми и коленичи на пода. Разкопча панталона ми и извади подутия ми член от боксерките. И двамата го загледахме как се надървяше все повече в ръцете й.

Затреперих от възбуда. Тя ми се усмихна, а копринената й ръка загали пулсиращия пенис. Заля ме вълна от удоволствие. Кора го стисна за последен път и облиза главата му с връхчето на езика си.

Внезапно усетих мирис на дим. Завъртях глава. Облаци бял отровен дим проникваха през цепнатината в черната завеса, която водеше към нещо като склад. Уплаших се, че става пожар.

— Какво, по…

— Това е само мъжът ми — успокои ме Кора, прокарвайки език по члена ми. — Синджин обича да наблюдава.

Тъкмо се приготвих да отговоря и да прибера надървения си пенис обратно в панталона, за да напусна тая мазна лудница, но Кора налапа члена ми почти до края и забравих за всичко.

— Г осподи! — изстенах, потънал в нажежения кратер на устата й.

Зарових пръсти в русата й коса и затреперих.

Тя енергично задвижи глава нагоре-надолу, засмуквайки члена ми с кадифените си червени устни. Загали топките ми и ме накара да се залюлея от възбуда.

Тъкмо когато щях да експлодирам, тя внезапно се отдръпна от мен. Скочи и се метна на плота. Бутнах я назад, без да мисля, съдрах полата и бикините й и се вторачих в овлажнения рус храст.

— Чукай ме, Франк! — извика тя и стисна гърдите си с ръце.

Вдигнах краката й на рамената си и набутах надървения си член във влажното горещо влагалище. Тя се загърчи из брашното, стенейки, а аз започнах да я чукам.

Плотът скърцаше и из въздуха се носеше брашно, докато аз чуках възбудената жена. Димът от воайора ни замъгляваше кухнята, но не успяваше да маскира силната отчаяна миризма на пот и секс. Стиснах зъби и тласнах гранитния си член в нея. Бях като подпален, вън от контрол, а тялото и топките ми тръпнеха от удоволствие.

— Да, Кора, да! — извиках и зачуках още по-свирепо.

Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки влагалището й с бял екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затрепериха и също свърши.

Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Сиукс Сити.

Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като Кора. Повечето хора, които разсъждават и действат като нея, са заключени някъде далеч от обикновените типове като мен. Жената живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите. Но не момичешки увлечения по идоли като Брад Пит или Том Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита Джоунс или Скарлет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш по черно-белите криминалета от миналия век.

Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано. Знаеше всичко за осветлението, за потайните им герои и съмнителните им свърталища, за сексапилните зловещи сюжети, за артистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на светлосенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени любовници и отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в който бягаше от мизерното си съществуване в Сиукс Сити.

Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите воайорски мераци. А сега аз се превърнах в третия смахнат в този откачен любовен триъгълник. Бях заклещен между краката на лудата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.

Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на брега на мрачната Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана шапка и играех ролята на Баниън, злото ченге. Криси/Кора беше „Деби“, гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освободи от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ цигарата си в сянката.

От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки крачета тичаха наоколо, а кули от щайги скърцаха предупредително, когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се измъкна от малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въжета. Просна се на колене и размърда загорелия си задник към мен. Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета на дупето й и набутах члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стонове отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Синджин димяха зад ръждясал метален стълб.

На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад долнопробен бар. Аз бях частното ченге „Сам“, което залепи красивата, манипулираща мъжете „Бриджит“ към мърлявата тухлена стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата кофа за боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в тъмнината.

Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше. Минахме през целия каталог от мошеници, загубеняци, уязвими добри момичета и мадами с железни топки. Всичко това ми идваше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунгфу, а и не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът ми наистина започна да се чуди защо толкова дълго поправях една кола в Сиукс Фолс.

— Беше много забавно…

— Филис.

— Филис — обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен хотел в центъра на града. — Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да загубя.

— Никой не може да се измъкне! — презрително отвърна тя, като стисна волана здраво. — Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.

Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.

— Луда съм по теб, Уолтър — въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.

Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена. Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.

Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.

Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.

Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си желание да й доставя удоволствие.

След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без колебание набутах език в русата й козина.

— Да! — изстена тя и зарови пръсти в косата ми. — Лижи ме, Уолтър!

Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна. Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.

— Достатъчно! — спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.

Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших, че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху мен.

Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна върху него.

— Мммм, страхотно е, Уолтър — измърка и заби алените си нокти в космите по гърдите ми.

Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й движения с тласък нагоре. Но нямах нито сила, нито енергия. Филис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше свирепо.

Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ритъма. Таблата се удряше в олющените тапети. Лежах в локва от пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от сексуално електричество.

— Да, Уолтър! Да! — изпищя Филис.

Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая изпотеното й тяло се загърчи в див оргазъм заедно с моето. Щастливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене, когато се изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.

Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с размерите на мечка.

— Знаех си, че ми изневеряваш! — изкрещя той на Филис. — А ти ще умреш, задник! — обърна се той към мен.

Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към леглото. Раздвижи се бавно върху члена ми и погледна презрително здравеняка до вратата.

— Най-после се усети, а, Ник?

Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.

— Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник — каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.

После ме целуна смъртоносно.

Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се съмнявах в това.

Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.

— Не забравяй сърцето си, скъпи — ухили се жена му зловещо. — Тръшни се от инфаркт или пък пречукай любовника ми — няма значение. И в двата случая Синджин и аз ще получим ресторанта и ще бъдем заедно.

Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.

Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.

Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?