Робинята

КЪСНО ЗА ПОШЛЯПВАНЕ

РЕИЧЪЛ КРЕИМЬР БЪСЕЛ

Лора закъснява. Не мога да пренебрегна факта, че часовниковата кула пред апартамента ми тъкмо шумно отброи шест, а момичето, което ще нашляпам, още не е тук. Разхождам се из спалнята и прокарвам пръсти по уредите, които съм подготвил. Миниатюрна кожена хилка, дребна играчка, чийто лай винаги ще е по-страшен от ухапването. Дълга линия, облицована за максимално въздействие. Лъскава черна плоска бухалка, здрава и силна като мен. От едната и страна има пухкава кожа за моментите, когато искам да я успокоя или просто да я прилъжа, че е в безопасност. Следват коланът ми и дървена хилка. Вероятно няма да използвам всичките, но обичам да съм винаги готов.

Разхождам се наоколо и се опитвам да не се ядосвам прекалено много. Срещите ни са с цел забавление и взаимно удоволствие, като тя се навежда над коляното ми или се просва в скута ми. Понякога сядам на стол, напълно облечен, а тя се съблича и ляга върху мен и дългата й черна коса докосва пода. Трябва да я изчакам да застине неподвижно, тъй като идеалната смес от нерви и възбуда кара тялото й нежно да потръпва.

Взимам колана и се шляпвам по ръката. Шумът и ужилването ме връщат обратно на земята. Поглеждам часовника и виждам, че са минали още десет минути. Говорили сме за това безброй пъти. Опитвал съм да й набия в главата колко важна е точността не само когато се среща с мен, но по принцип. Грубо е да закъсняваш. Обиждаш човека, с когото се виждаш. Тя винаги кима послушно и аз се предавам, макар че веднъж почти я изпратих у дома без любимото й пошляпване. Но членът ми ме накара да се предам, въпреки че урокът щеше да й подейства повече, ако бях по-силен.

Срещите ми с Лора са ограничени само до пошляпването. Нали разбирате, макар да съм доминантен до мозъка на костите, съм влюбен в дръзка, умна послушничка на име Еванджелин. Тя знае, че ме върти на тънките си деликатни пръсти, а на мен това ми харесва. На пръв поглед аз държа контрола и й казвам кога може или не може да носи бикини, надзиравам пробиването на дупки за обици по зърната й и се налагам, когато мога. Знам, че тя се овлажнява, когато й заповядвам. В претъпкания влак в метрото й нареждам да си разтвори краката широко. Тя се обръща и ме поглежда вбесено, но и възбудено, и изпълнява заповедта. Само се прави на ядосана, защото бикините й вече са мокри и тя се чуди какво още ще й наредя да прави по-късно.

Имаме свободна връзка, но вратата не е напълно отворена. Държим я леко открехната, така че други жени, като Лора, да влязат и да си получат наказанията, за които и те, и аз копнеем. Но колкото и да се възбуждам, Еванджелин ми забранява да чукам останалите. Засега успявам да хвърля цялата си енергия и желание в малките си пиеси, макар понякога да е прекалено трудно да устоя на влажните срамни устни, които мога да докосвам, но не и да усетя около члена си. Лора е най-сериозното ми изпитание и понякога я удрям прекалено силно, защото не знам какво да правя с дивата си възбуда. Еванджелин печели от това, защото идва при мен, след като съм си играл с Лора, и я чукам така свирепо, че е натъртена дни след това.

Най-после сядам на леглото и слагам ръка на чатала си. Няма начин да симулираш шляпането на задника на красиво, похотливо момиче, когато си сам. Гледането на порно просто не ми върши работа. Нуждая се от плът и кръв. Искам да чуя молбите й, да се вгледам

в лицето й и да видя изписаните по чертите й отговори.

В шест и четирийсет и пет най-после на вратата се позвъни. Трябва да призная, че почти не очаквах да дойде тази вечер. Може и никога вече да не се видим и ще бъда разочарован, но какво мога да направя? Така че съм отчасти изненадан, отчасти възбуден и отчасти раздразнен, когато отварям вратата и я виждам как се мъчи да издуха изпотените кичури от лицето си. Изглежда разкаяна и неспретната, но дяволски секси. Наближава трийсетте, но се облича като ученичка. Сега е с карирана шотландска пола, стратегически съдрани мрежести чорапи, черни обувки с висока платформа, малко бяло потниче без сутиен, което позволява на всеки да види двойните обици, украсяващи зърната й. Косата й е сплетена на плитки, около очите е размазан черен грим, а устата й пламти с яркочервено червило. Устните й са адски съблазнителни, дори повече от задника й. Доста пъти съм фантазирал, че набутвам члена си между тях и я оставям да направи онова, в което съм сигурен, че е страшно добра.

Начинът, по който прави засрамена гримаса, с отворена уста и повдигнати вежди, ме изпълва с желание да я изчукам. Но след като не мога да го направя, показвам раздразнението си.

— Защо закъсня толкова? — питам и блокирам пътя й с тялото си, макар да копнея да я сграбча и целуна силно.

— Влакът закъсня, а и забравих нещо у дома… — извинява се тя с хленчещ глас.

В очите й блестят извинение и предизвикателство. Знам, че не е закъсняла нарочно, за да я нашляпам по-силно — не е нужно да си играем подобни игрички. Просто е закъсняла, както се случва често, и приема, че този, който я чака, ще прояви търпение и ще й прости. Всичките й приятели са свикнали и примирили с това. Дори аз почти го приемам, но срещите ни са специални. Обясних й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е истински отдадена на играта.

Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме подразни, за да проявя снизхождение към нея. Пристъпя напред и ме побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре. Ръката й автоматично се насочва към члена ми.

— Липсвах ли ти? — ухилва се тя, докато масажира пениса ми.

Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и можем да сме голи, но Еванджелин не иска да докосвам интимните й части, нито тя моите. Намерили сме начини да стигнем до края на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да ми е адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все повече, докато шамаросвам задника й, а не мога да усетя точно какво й причинявам.

Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано момиче и веднага се опитва да се бори с мен, започвайки борба, която със сигурност ще спечеля.

— Няма ли да кажеш, че съжаляваш? — питам, като приковавам ръцете й към стената над главата.

Бузите й са зачервени, а дишането — учестено, когато се предава на мъжката ми сила. Знам, че кратката обездвиженост я кара да копнее да бъде напляскана и изчукана.

— Може би — отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога съм чувал.

Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й склонности, гласът й можеше да ме възбуди с лекота.

— Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да кажеш, че съжаляваш, момиче. Закъсня четирийсет и пет минути! Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е да се прибереш у дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш, не се тревожи.

Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми се изплези, но се просна на пода послушно, когато пускам ръцете й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук. Издърпвам обувките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват шумно.

— Ще получиш четирийсет и пет удара — по един за всяка минута закъснение. Може и да си мислиш, че това е нищо, но няма да ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп — казвам и повдигам полата й.

Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно в ушите ми. Обикновено тя се съблича напълно, но полата й е толкова къса, че буквално виждам задника й и малката дрешка, повдигната над извивките й, и белите памучни бикини около коленете й.

Членът ми се притиска към корема й и тя прави всичко възможно да ме накара да се изпразня в панталона, като се гърчи и се бута в мен. Забивам пръсти в гъстата й черна грива и дърпам. Вратът й се накланя назад. Дърпам още по-силно и тялото й се загърчва от удоволствие.

— Стой кротко, Лора. Така ще ти хареса повече. Ще броиш вместо мен, а ако сгрешиш, почваме отначало. Но знам, че няма да сгрешиш — казвам строго.

Тя ме поглежда с леко отворени влажни устни, широко отворени искрящи очи и тръпнещи ноздри. Нуждата й да бъде напляскана личи ясно като татуировка по кожата й. Наясно съм какво й действа и знам как да я отведа във вълшебното място само със звука на гласа си и просто оскубване или щракване на пръстите ми.

Пускам косата й и от устните й изскача лека въздишка. Задникът й е точно пред мен, закръглен, блед и идеален. Лора има достатъчно месо по костите си, което прави дупето й великолепно за напляскване. Прекалено слабите момичета ме карат да се страхувам, че може наистина да ги нараня. Обичам задници, които са достатъчно широки да понесат сериозно наказание и трябва да ги плясна няколко пъти, за да покрия цялата буза. Слагам лявата си ръка на кръста й и палецът ми докосва леко горния ръб на ануса й. Иска ми се да го вкарам в сладката набръчкана дупка, но запазвам това за Еванджелин. С Лора само танцуваме по ръба на желанието си и се стремим да се задоволим с ограниченията.

Притискам тялото й надолу, за да не може да се загърчи след първия удар. После вдигам ръка и я стоварвам върху дясната й буза. Чувам плясъка и виждам кожата й да порозовява.

— Един, господине — казва тя високо и ясно.

Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна, макар и просната в скута ми. Но ако си върша работата добре, накрая вече скимти измъчено.

Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после наказвам по същия начин и лявата й буза.

— Две, господине — казва тя послушно.

Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтривам ръка в плътта й, готов да мина към следващото ниво.

— Стани — нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.

Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го извадя и да се погаля поне за минута, но знам, че това ще ме отведе до опасна територия. Ако устата й се доближи до него, колкото и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам в панталона и решавам да удовлетворя възбудата си по друг начин. Лора отново ме поглежда умолително и ми показва колко е възбудена.

— Наведи се над леглото — казвам и тя отива до него.

Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще я видя наведена, но и обиците й ще се притиснат към чувствителните зърна и ще я подлудят още повече. Полата й пада надолу и погалва задника й, но аз я избутвам нагоре. Забелязвам, че червенината по бузите й е избледняла леко. Взимам колана, стисвам го здраво в ръка и го прокарвам леко по дупето й.

— Ммммм — изстенва тя, потънала в мечтите си.

Налага се да я извадя от мястото, където се намира в момента, и да я върна при мен. Бутам колана към устата й и тя отваря очи стреснато.

— Целуни го, после ми кажи кой номер следва — нареждам.

Нещо се раздвижва в мен и подува не само пениса ми, но и вътрешностите ми, когато устните й се разтварят. Тя целува колана шумно, после казва спокойно:

— Единайсет, господине.

Очите й ме следят внимателно, не толкова умолително, колкото търсещо, очите на равностоен партньор в играта. Знае колко обичам да я пляскам, а аз знам колко отчаяно тя се нуждае от това, но и двамата продължаваме играта, засилвайки тръпката.

— Приготви се — казвам и заставам над задника й.

Нещо в женското дупе го прави да изглежда още по-съблазнително, когато е щръкнало във въздуха като нейното. Кръгло и твърдо, сякаш е създадено точно с тази възбуждаща цел. Коланът изплющява във въздуха, музика за ушите ми. Удрям въздуха отново, точно до задника й, и тя изпищява, звук по-красив от песен. После я удрям и коланът ужилва кожата й по начин, по който ръката ми просто не може.

— Единайсет — произнася тя с глас на робот, сякаш не съобщава номер, а това е нормалната реакция, когато човек е бил ударен зверски.

Болката разцъфтява по кожата й с красив белег, който имам желание да целуна. Отнемането на болката от нея е почти толкова възбуждащо, колкото причиняването й, но все още ми остават трийсет и четири удара.

Замахвам с колана към мястото, където бузите на дупето се срещат с горната част на бедрата й, към вълшебната чувствителна и нежна плът. Също както когато чукам и се опитвам да не се изпразня, сега трябва да мисля за нещо различно от красотата на зачервените й извивки, позата, която подканва към секс, съблазнителния език на тялото й. Понякога се чудя дали ограниченията на срещите ни не са прекалени. Еванджелин има сърцето ми, но пък бих могъл да споделя члена, ръцете, устата и силата си с Лора. Но вместо това трябва да изразя всичко в ударите, в които се излива емоционалната ми енергия.

Лора извиква номерата, когато коланът изплющява по дупето й, и разтваря крака достатъчно, за да ми покаже какво има между тях. Не съм й нареждал да го прави, но и не съм я спирал. За момент я оставям, прекалено въодушевен от розовия блясък, за да споря. На двайсет и петия удар пускам колана и взимам дървената хилка. Мога да настоявам за превръзка на очите, но обичам погледа й, когато види какво държа — наполовина ужасен, наполовина изпълнен с копнеж. Еванджелин има същия поглед точно преди да се изпразни, сякаш е изкушена да ме бутне настрани и да се задържи на ръба, вместо да се спусне във водопада. Работата ми е да я побутна напред, защото наградата винаги е по-велика от риска.

Болката продължава само няколко мига, но Лора ще се наслаждава на удоволствието дни наред. Вдигам играчката, която напомня за хилка за пинг-понг, но е по-дебела и има дупки по нея, после извивам ръка и шибвам зачервената й буза.

— Двайсет и шест — прошепва тя приглушено.

Спирам и прокарвам пръсти по кожата й, после я ущипвам. Коленича до нея и разтварям бузите й, вторачен в забранения плод на влагалището й.

Искам Лора да се изпразни, но не мога да прекъсна играта. Нанасям последните удари с дебелата кожена бухалка, чиято лъскава повърхност е прекалено жизнерадостна за ужилването, което причинява. Гласът на Лора се издига и спада, докато ръката ми прави същото. Задникът й вече съперничи по червенина на устните й.

Ако вместо нея беше Еванджелин, просто щях да смъкна ципа на джинсите, да застана зад нея и да набутам члена си в чакащата дупка. А тя щеше да се стегне около мен и очите й да се изпълнят със сълзи, докато аз установявам възхитено как жегата от тялото й се влива в моето. После щях да излея горещата си лава в тесния й тунел, в наистина вулканично изригване. Но това е Лора, партньорката ми в игрите, играчката ми.

И тъй като е тя, а не приятелката ми, ще трябва да изчакам и да онанирам, когато си тръгне. Но тя не може да чака и двамата го знаем.

— Легни по гръб — заповядвам.

Нужни са й няколко секунди, за да се настани. Опитва се да свали бикините си, но хващам ръката й.

— Задръж ги — казвам, като ги смъквам до глезените й.

Заставам между краката й, а надървеният ми член се опитва да смъкне ципа ми. Преди Лора беше колеблива и само докосваше клитора си от време на време, като се отдаваше на истинска мастурбация след около половин час.

Сега обаче се захваща веднага с нея. Набутва три пръсти дълбоко във влагалището си, а с другата си ръка стиска силно зърната си.

— Точно така! Чукай се, Лора. Това е наградата ти за понасяне на наказанието като добро момиче, макар да закъсня много и да си лоша до мозъка на костите си.

Обичам да я наказвам и награждавам, да посея семената на съмнението в нея, за да ми даде причина да продължа да я пляскам.

— Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм върху теб, ръцете ти са вързани над главата ти, а устните ти са разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука с вибратор, а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се наслаждаваш на факта, че две от дупките ти са запълнени.

Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се свиват, лицето й потръпва, а очите й се отварят и ме поглеждат. После, когато удоволствието се засилва, се затварят отново. Чакам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се гърчи. Пускам я и оставям бикините й да се изплъзнат настрани. Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска да я докосна и да й помогна да стигне до края.

Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до следващия път, малка тайна, компромис между верността ми към Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и сладкия й задник.

— Следващата седмица в шест, нали? — питам, когато тя обува гигантските си обувки.

Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.

— Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото — предупреждавам я строго.

Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява, изпитвам непреодолимо желание да я напляскам и копнея по задника й дори когато пред очите ми са извивките на

любимата ми.

И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена, нито колко жестоко я шамаросвам, тя знае кой всъщност държи бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно там, където иска — над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е мястото, където искам да бъда.