ЧАД ТЕИЛЪР
Кари Фактор беше келнерка. Поемаше късната смяна и прекарваше ранните часове на сутринта сама в ресторанта, където отчиташе приходите. Веднъж телефонът звънна и тя вдигна бързо. Беше някакъв старец, който я попита с какво е облечена. Тя затисна слушалката между ухото и рамото си и му отговори, докато броеше банкнотите. Черни обувки и чорапогащник, черна пола и черен сутиен, бяла риза и вратовръзка на сини и зелени райета. Старецът се развълнува, когато тя спомена връзката и поиска да узнае защо е облечена по този начин. Тя му обясни, че работи като келнерка в ресторант и това е униформата й. Мъжът й благодари и се извини, защото се бе опитал да набере номера на секс телефон.
След като приключеше касата, Кари заключваше ресторанта и хващаше такси до дома на Луис Клауд, когото наричаше „Лу“ и чукаше редовно. Запознаха се в ресторанта. Той си резервира маса за един и вечеря бавно и сам. Когато в заведението останаха само двамата с нея, той плати в брой и й предложи да я изпрати до стоянката за таксита.
Вървяха на прилично разстояние един от друг, когато, приближавайки магазин за телевизори, той се протегна и я хвана за ръка.
— Любимата ми витрина — каза и й посочи купчината проблясващи екрани. После Луис щракна с пръсти и телевизорите започнаха да се включват и изключват. Сменяха каналите си, усилваха звука си или спираха да работят. Кари се изкикоти. Луис се ухили и й показа дланта си.
— Универсално дистанционно — обясни й той, после прибра устройството в джоба си.
Двамата продължиха напред с бавна крачка. Апартаментът му се намираше съвсем
наблизо. Докато се качваха нагоре, тя го хвана подръка. Той отвори вратата на жилището си. Вътре ги нямаше обичайните вещи. Нямаше снимки на семейството или гаджетата му, нито колело в коридора. Имаше само огромен европейски телевизор и бутилка скоч, която Кари прие с удоволствие.
Тя седеше на червеното кожено канапе, стиснала чашата в ръка, и изглеждаше впечатлена от всичко, което Луис й разказваше. Той бе леко изнервен, докато споделяше сексуалната си страст към предмети и неспособността си да се възбуди от обичайното. Постепенно, успокоен от изражението й и мълчанието й, той започна да обсъжда основните части на новото си проучване: нови лекарства, безнадеждни случаи, ненаучни техники. Когато Кари си разкопча обувките и вдигна колена към брадичката си, той замълча за минута и се загледа някъде над рамото й.
— Какво не е наред? — попита тя.
— Питието ти — отвърна той, като взе чашата й. — А и обувките ти — добави тихо. — Бих искал да ги обуеш. Ако нямаш нищо против.
Тя нямаше нищо против. Оттогава, след като затвореше ресторанта, Кари отиваше в квартирата му по-често, отколкото в своя тристаен апартамент, пожълтял от скука, украсен само с вехто грозно канапе и със забравено кисело мляко в хладилника. Жилището на Луис бе чисто и вечно ново и интересно за нея. Леглото му бе с размера на огромна маса и когато влезеше в спалнята в един сутринта, той винаги лежеше в него.
Част от споразумението им бе тя никога да не си взема душ. Кари се изкатерваше върху него с работните си дрехи, а обувките й се закачаха в чаршафите. Ближеше зърната му, докато членът му се надървеше, после той се събуждаше и я обръщаше по корем. Луис обичаше да съдира чорапогащника й и да я обладава през дупката. Също така обичаше да се празни върху полата и бялата й риза. Измъкваше се от нея навреме, за да остави следите си.
Беше дребнаво да причиняваш това на жена, която не искаше друго, освен да бъде замалко далеч от тегавите си мисли, но Луис го правеше точно поради дребнавост, а Кари го търпеше от уважение към недостатъка му.
Главите им бяха пълни с въпроси. В началото си бяха казали общоприетите неща: не знам дали това ще свърши работа; правя го за първи път от адски дълго време; не търся обвързване; аз съм това, аз съм онова, наистина чувствам нещо — обичайните дрънканици. Тогава разговорите бяха нещо, което пречеше на мозъка ти да признае очевидното — само тялото ти вършеше някаква работа. Луис обичаше да наблюдава устата и очите й. Някои хора те разсъбличат с очи, а други просто стоят голи. Кари беше от втория тип.
След секса тя се събличаше и вземаше душ. Когато се връщаше в леглото, Луис спеше дълбоко и носеше съдрания й изцапан чорапогащник. Обичаше да го нахлузва по краката си, докато слушаше как тя се къпе.
В представите на Луис Кари бе висока колкото него, понякога дори по-висока. Той можеше да влезе не само в бельото, но и в джинсите й и повечето й рокли. В изпробването им нямаше церемонии — просто вземаше дрехите от пода, обличаше ги, оглеждаше се и ги събличаше. Кари опипваше члена му, докато го правеше, но нищо не се получаваше. Тя обичаше да бръсне лицето му гладко и да му слага фондьотен. Украсяваше го с червило, което после облизваше. Луис слагаше руж на зърната и срамните й устни, докато тя лежеше със завързани за леглото ръце и лакираше ноктите на краката й. Тя му сподели за провалената си кариера на танцьорка и той й купи балетни обувки.
Луис обичаше да изброява с пръсти клишетата, които вдъхновяваха ерекцията му Балетните обувки бяха третият пръст. Съседните бяха превръзки за уста, потъмнели от слюнка, бръсненето на интимните й части, бели къси чорапки и прясно подстриганата й коса.
Подстригването на косата започна през първия зимен месец. Кари бе оставила косата си да расте на свобода дълго време. Луис й запуши устата с носна кърпичка и скъси дясната страна на косата й с два сантиметра. Тракането на ножицата й се стори оглушително. Същата вечер няколко от мъжете в ресторанта забелязаха скъсената й коса. Всички жени, разбира се, се вторачиха в нея. Кари се изчерви от притеснение и изпусна една чиния. Застана пред огледалото в тоалетната за персонала и разроши косата си с ръце, хапейки до кръв долната си устна.
Проблемът с подстригването бе, че не можеше да се направи постепенно. Ако не беше шокиращо, значи не й бе наложено никакво наказание. Седмица по-късно тя се появи на работа в ужасяващ вид, подхождащ на откачена пънкарка или селянка по време на война, обвинена в сътрудничество с врага.
Луис я подстрига, като я завърза за леглото и обездвижи врата й с шнура от завесите. Коленичи разкрачен над гърдите й и измъкна ножицата изпод матрака. Всичко изглеждаше нереално за Кари, докато не усети как той отряза бретона й до корен. Внезапно стомахът й се сви. Когато приключи с подстригването, Луис облиза сълзите от лицето й и я освободи. Тя се отпусна назад, опипа чаршафите и се вторачи безмълвно в тавана, неспособна да помръдне.
Това й харесваше. Обичаше да занемее, а мозъкът й да се опразни от мисли. Луис бе забелязал, че след чукане й трябваха поне две-три минути, преди да може да свърже смислено изречение. А когато успяваше да каже нещо, то никога нямаше нищо общо с току-що случилото се — потенето, мръсотиите или дрехите, с които бе останала. Смяната на темата бе индиректна възхвала, която доказваше, че нямаше какво да се каже по въпроса за секса.
Остатъците от стодоларовата й прическа лежаха пръснати по пода. Луис стана от леглото и отрязаните й кичури полепнаха по петите му. Той се завлече до кухнята и извади ледена бутилка водка от фризера. Върна се в леглото и й наля пълна чаша — имаше нужда от алкохола.
Той се усмихна, докато тя бършеше сълзите си с ръка и прокарваше другата през окълцаната си коса, чудейки се какво ли би било да живееш в дворците на руските царе. Двамата си размениха детски спомени за попивателните „Милефиори“7, за коралите, замръзнали в стъклената топка. Кари завъртя глава към тоалетката, а обувките й оставиха черни следи по чаршафите. Започна да го разпитва за подробности от сериите на „Стар Трек“. Луис поднесе чашата към устните си и вкара палеца си във влагалището й. Тя затвори очи.
Не я пусна дълго време и тя закъсня за работа.
Кари се надигна бавно и се огледа. Отегчен от отражението й, Луис се просна по гръб и я загледа отдолу-нагоре. Преброи грапавините по гръбнака й и се възхити на красивите й рамене и окълцаната й коса. Тя не изглеждаше така шокирана, както бе очаквал. Видът й бе по-лош, отколкото преди няколко дни, когато бе оправяла косата си в тоалетната в ресторанта, но тя се чувстваше по-добре.
Кари започна да събира дрехите си от пода. Ризата беше смачкана и й се наложи да я изпъне по гърдите си. Оправи вратовръзката и го помоли да й даде на заем чифт джинси. Той й каза, че ще са й прекалено големи, но на нея не й пукаше. Нахлузи джинсите му, закопча колана на последната дупка и се приближи към огледалото. Завъртя се, за да огледа задника си, плоския си корем и малките си гърди. Луис наблюдаваше изражението й от леглото.
Накрая Кари нави ръкавите си и се гримира. Наведе се, целуна го и излезе. Той се заслуша в стъпките й по коридора.
Обувките й бяха важно нещо: първото, което забеляза, и последното, което чуваше всеки път. Веднъж той разкопча катарамата на лявата й „Мери Джейн 8“ и я притисна към слабините й. Кари я опипа, после го подкани да я чука с нея. Облеченият с мека кожа ток подпираше топките му, а пенисът му се търкаше във върха на обувката.
Кари прекарваше следобедите си по евтините магазини, за да купува големи количества от любимите си обувки. Купувачките винаги я питаха за кого взема толкова много, а тя обясняваше, че са за приятеля й. Добавяше, че той ги носи, докато се чукат. В това време Луис чакаше навън в колата и броеше секундите, докато тя се появеше с кутия обувки и жаден поглед.
Той често се чудеше дали това бе някаква терапия: дали след като приключеха определен брой перверзни сценарии, най-накрая истинските им личности щяха да се появят на бял свят. Месеци по-късно осъзна, че истинските им личности бяха будни и действаха неуморно. Това не можеше да е тайна или мания. Не бяха възбудени, не се кикотеха и долните им устни не трепереха. Луис и Кари просто говореха един и същи език и не се
уморяваха да си бъбрят.
Той се надигна и започна да чисти апартамента.
Когато оберкелнерът видя косата на Кари, я изпрати у дома до края на седмицата. Тя се върна в апартамента на Луис, откъдето бе излязла само преди половин час. Той беше гол и чистеше пода с прахосмукачка. Погледна я учудено, но тя му посочи косата си и той кимна. Кари реши да отиде да измие чиниите.
Луис чистеше банята, когато тя влезе при него, все още с гумените ръкавици, и хвана члена му. Започна да го гали и стиска. Г орещата вода от жълтите ръкавици се стече по него.
Луис разкопча колана на джинсите й и ги смъкна. Тя пусна пениса му, завъртя се и бутна задника си към него. Гумените ръкавици заскърцаха по ваната. Единственият път, когато се бяха любили в нейния апартамент, също бе на пода на банята, който приличаше на тротоар. Луис си спомни как бе притиснал лицето й към него и я бе накарал да оближе плочките.
След като косата й порасна достатъчно, за да я заниже назад, тя се върна на работа. Една вечер Луис я чакаше у дома, издокаран в чорапогащника й и обувките, които му бе купила. Около един през нощта тя се метна в леглото и се оплака, че е отегчена. Утеши го, че не от него, но той се замисли. Решиха да напуснат града за известно време. Щяха да оставят тук дрехите си и всичко друго. Луис реши да не жали кредитната си карта. Можеха да пътуват с кола, но си купиха билети за самолет. Също така можеха да гостуват на няколко общи приятели, но запазиха пътуването си в тайна. Не възнамеряваха да се виждат с хора или да разглеждат нови места. Щяха да се радват само един на друг.
Но след като се качиха в самолета, настаниха се и си поръчаха два джина, постепенно осъзнаха, че не се чувстваха като самите тях. Луис се зачуди кои ли щяха да бъдат, когато пристигнат в хотела. Кари просна рекламното списание на авиолинията в скута си, загледа се през прозореца и зачака пръстите му да се плъзнат под страниците. Не й се наложи да чака дълго. Малко момиченце, което седеше от другата страна на пътеката и пиеше шоколадово мляко, се вторачи любопитно в тях.
Градът изглеждаше по-голям, отколкото бяха очаквали, а хотелската стая — по-малка. Кари метна сака си на леглото.
— Нямам никакви дрехи — каза тя. — Ти също.
Луис я изчука в дрехите, които носеше. Тя заспа, нахлузила боксерките му. Според него изглеждаше много по-добре в тях, отколкото самият той. Луис включи телевизора и се загледа в гигантските мравки, нападнали Ел Ей. Светлината от екрана подчертаваше формите на тялото й под чаршафа. Той прокара пръст по ластичния колан на боксерките. Кари не се размърда. Започна да я гали по задника и тя подсмръкна, прехапа долната си устна и зачака.
Денят беше студен. Луис излезе навън, навлякъл съдрания й чорапогащник под джинсите си. Кари беше боса под полата си.
Започнаха с мъжките магазини, където й купиха чифт джинси в неговия стил и три чифта боксерки с допълнителни шевове около чатала. Тя купи тясна риза, която не оставяше много място за бюста й, машинка за подстригване на бакенбарди, червила и фондьотен, парфюм и тениски. Гримираха я в два различни магазина. Кари слушаше внимателно обясненията на продавачките за различни кремове и депилатоари. Внезапно реши отново да си пробие ушите.
Луис не харесваше обиколките по магазините. Задължителните разговори само забавяха нещата. Вместо това той обсъждаше желанията си с Кари, докато вървяха по тротоара, а след като влезеха вътре, само кимваше и се оттегляше в друга част на магазина. Тя му купи балетни обувки с връзки до средата на прасеца, бели чорапки и колоездачни шорти, нашийници и ръкавици до лакътя. Купиха си еднакви мушамени качулки. Кари избра най-големите чорапогащници и бански и купи рола панделки за мебели. Луис седя търпеливо в балетен магазин и чете списание, докато тя изпробваше черни пантофки и изчакваше продавачката, която завързваше панделките им. Малко момиченце зае елегантна балетна поза пред майка си. Луис бе готов да се закълне, че това бе детето от самолета. Кари се върна при него, стиснала новите си пантофки в ръка. Изглеждаше готова да заплаче.
В хотелската стая си поръчаха румсървис — сандвичи с пържола и салата и две бутилки хубаво червено вино — после започнаха да отварят пакетите. Разполагаха всяка нова вещ на леглото и я разглеждаха внимателно. Голи и затоплени от душа, изпробваха дрехите, като се опитваха да си бъбрят и дишат спокойно, сравняваха лъскавината на кожата и уханието на новите обувки. Луис я обу в новите боксерки, опипа чатала им и я накара да се изпикае, за да наблюдава тъмното петно, разпростиращо се отпред, и жълтата течност, която се стече по краката й. Кари му нахлузи балетните пантофки и прокара пръст по прасеца му На екрана на телевизора се разхождаше гигантски гущер, който рушеше Токио. Кари отряза две дълги парчета от панделката за мебели и го завърза за леглото. После го освободи, за да бъде завързана на свой ред. Носеше балетните си пантофки и новата тясна риза. Луис извади кожен колан от сака си и го размаха във въздуха. Кари захапа възглавницата.
Ядоха и пиха. Когато филмите по телевизията свършиха, те загасиха лампата и дръпнаха завесите. Преброиха звездите между навеса на хотела и съседната кооперация. Кари лежеше в мокрите си боксерки, а влагата се просмукваше в матрака. Луис бе облегнал брадичка на ръцете си, облечени във вечерните ръкавици, омазани със сперма. Членът му бе протрит, а зърната на Кари я боляха.
— Обичам звездите — отбеляза тя, като изви врат, за да отпие от виното. — Чувствам се дребна, когато ги гледам.
— Започнах да уча физика в университета — сподели той. — Исках да се занимавам с нея, а не с медицина.
— Защо не го направи?
— Не е разумно — поклати глава. — Трябва да правиш нещо практично.
— Не го вярваш.
— Истина е.
— Обзалагам се, че това са думите на майка ти.
— Шшшшшт.
Тя се помъчи да сглоби ново изречение.
— Защо харесваше физиката?
— Заради драмата — отговори той, като постави чашата с вино на гърдите си и разпери ръце. — Велики неща се случват в моментите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и бам!
Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван глас той й разказа историята на „Хинденбург“ в базата за приземяване в Лейкхърст през 1937 година. Как огромният дирижабъл се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по въжетата и го изгорило за трийсет секунди.
— И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!
Кари разтърка чатала си.
— Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала — призна тя.
Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло като хартия. Никога преди не бе заговаряла по въпроса. Той се зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.
— Щеше да срещнеш някой друг.
Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза на прозореца.
— Харесвам тези обувки.
Той усети как членът му се втвърдява.
— Знам.
— Искам да спя с тях — каза тя и се протегна към члена му — Този чорапогащник е много мек. Приятно ли ти е да го носиш?
— Страшно.
— Трябва ли да направиш дупката с ръце?
Той се усмихна.
— Мога да използвам ножица.
— Бих се радвала да използваш ножицата.
Той прокара пръсти през косата й.
— Мога да използвам и машинката за подстригване.
— Да.
Той огледа веждите й.
— Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?
— Да, за добрите момичета.
— Ами другите?
Дишането й бе затруднено.
— Кари?
— Не мисля, че трябва да имат — прошепна тя, като поднесе чашата към устата си. — Мисля, че лошите не трябва да имат.
Той я изчака да го помоли.
— Ще донесеш ли машинката за подстригване? — каза тя накрая.
Луис се усмихна, целуна я и се надигна. Членът му бе надървен. Кари се търколи и го целуна. Чашите паднаха на пода. Когато Луис се върна при нея, тя тъкмо закопчаваше балетните пантофки. Спермата опръска дясната страна на лицето й. Кари прокара ръка по нея и я облиза. Луис я целуна, проникна в нея и остана вътре достатъчно дълго.
Лек ветрец повя през прозореца и разлюля завесите. Кари проверяваше твърдостта на члена му през няколко секунди. Той целуна зърната й и се зачуди дали да донесе машинката за подстригване. Беше жаден.
— Остана ли вино? — попита Кари.
— Изпихме бутилката — отговори той. — Но можем да поръчаме още.
Зачуди се къде ли бяха захвърлили телефона.
— Бяло или червено?
— Не мога да реша.
— Добре, ще поръчам и двете.
— Не още — спря го тя. — Остани при мен. После ще поръчаш.
— След минута.
— Обичам звездите — повтори тя. — Всичко изглежда толкова далече.
Двамата безмълвно изброиха нещата, които желаеха.
— Твърд ли е членът ти?
— Протрит е.
— Какво е нужно, за да се втвърди отново?
Двамата лежаха един до друг, загледани в небето.