Робинята

РАНЕН ЗИМЕН ВЛАК

С. САНЧЕЗ-ГАРСИЯ

— Къде е жена ти?

Тя лежеше върху синия юрган до прозореца, облечена в памучна пижама. Красивата и гъста коса, черна със сребристи кичури, бе разпиляна по възглавницата.

Чудя се дали жасминът бе виновен за неспокойствието й, помисли си той. Седеше на ръба на леглото до нея и я наблюдаваше тъжно. Малкият вентилатор, поставен на прозореца, раздвижваше хладния нощен въздух, наситен с уханието на жасминовите храсти, които бяха посадили заедно преди години, когато децата бяха още тийнейджъри. Храстите изпълваха стаята със сладникав еротичен аромат, съчетан със свежата миризма на земя след дъжд. Някъде далеч в кухнята радиото свиреше песен на Франк Синатра.

— Къде е жена ти? — повтори тя.

Щеше да продължи да му задава същия въпрос, докато й отговори.

— Тя е точно тук, Ейми — отвърна той, като се протегна и погали ръката й. — Не се тревожи толкова много.

— Ужасно е — промълви тя.

— Знам.

Тя се опита да седне, а в очите й набъбнаха сълзи. Той стисна нежно ръката й.

— Всичко е наред. Не се тревожи.

Тя го погледна паникьосано.

— Къде е жена ти?

— Тя е тук, Ейми. Ти си жена ми. Знаеш го.

Каза й го спокойно и уверено, избирайки грижливо тона на гласа си. Зарадва се, когато видя, че страхът изчезна от очите й и тя се отпусна обратно назад.

— Хей, как си, скъпа? Добре ли си тази вечер?

— Ужасно е.

— Какво е толкова ужасно?

— Всичко — промърмори тя.

Той стисна ръката й отново, за да й напомни, че не е сама.

— Не се тревожи толкова. Тук съм. Тревожиш се прекалено много.

Тя го изгледа учудено, сякаш току-що бе открила, че седи до нея.

— А…

Той усети как тя също стискаше ръката му.

— Съжалявам — извини се тя.

— Няма защо.

— Съжалявам.

— Всичко е наред.

Той задържа ръката й и я изчака да се успокои. Когато ръката й се отпусна, той се надигна. Почувства се изтощен и самотен. Уханието на жасмин действаше и на него.

Протегна се и погледна Ейми. В момента изглеждаше добре. Тя се търколи настрани и памперсът за възрастни изскърца под пижамата й.

— Стой тук — каза той. — Ясно ли е? Остани тук.

Тя послушно се настани по гръб и сключи ръце на гърдите си.

— Браво на моето момиче. Остани си така, а аз ще се върна след миг.

— Стигнахме ли вече до Мобил?

Въпросът го закова на място. Мобил? Алабама? Това бе нещо ново. Никога преди не го бе чувал. И не беше сигурен какво Ейми искаше да чуе от него.

— Скоро — отговори той.

Тя се усмихна и затвори очи. Очевидно това бе правилният отговор. Той се извърна настрани. Видът й раздираше сърцето му от болка.

— Начинът, по който носиш шапката си… начинът, по който отпиваш от чая си… Спомените за всичко това. не, не могат да ми ги отнемат.

Но всъщност могат, помисли си той. Прозя се и се зачуди дали да спре радиото, което единствено му осигуряваше малко компания. Отвори шкафчето в банята и извади пастата и четката си за зъби. На долния рафт бяха подредени златисти шишенца, предимно лекарствата на Ейми. Струваха цяло състояние, но уви, не й помагаха. Нейната розова четка стоеше до неговата и той се зачуди дали вече бе измил зъбите й тази вечер. Подобни мисли винаги го плашеха. Скоро и аз ще нося памперси, помисли си той. После изрецитира безмълвно номера на социалната си осигуровка и номера на мобилния си. Преди няколко години, когато всичко това бе ново за него, лекарят му бе обяснил, че хората с Алцхаймер първо забравят номерата. И рецитирането на определени номера се бе превърнало в малкия му талисман срещу съдбата на Ейми.

Той затвори шкафчето и изстиска пастата върху четката. Погледна зъбите си в огледалото. Бяха леко пожълтели от кафето и чая, от които не възнамеряваше да се откаже. Но все още си бяха неговите зъби, дадени му от Бога. Нямаше чене, нито мостове. Той започна да ги мие грижливо.

— Стигнахме ли вече в Атланта?

Устата му бе пълна с пяна и не й обърна внимание. Скоро щяха да я отведат в старческия дом и тогава какво? Да започна отначало? Имаше ли въобще интернет страници за запознанства на хора на неговата възраст? Мисълта го изпълни с вина и той изми лицето си със студена вода. Вторачи се в мивката и се заслуша в радиото. Гадно копеле! Това е жена ти. Не е умряла още, ти, похотливо дърто копеле. Не можеш ли да почакаш?

Той се замисли за Ейми, изгубена в пътуването си с влак. Не съм аз виновен. И аз имам нужди. Все още съм здрав. И не изглеждам лошо. А в известен смисъл, тя вече е мъртва. Умря, когато никой не я гледаше, просто тялото й още не е научило новината. Жената, която обичах, изчезна. И ме остави с едно старо бебе. Не съм виновен.

Той сипа малко ароматизирана вода за уста в капачката на шишето и я изля в устата си. Лошият дъх винаги му бе проблем, тъй като устата му бе прекалено суха. Но пък вече никой не се интересуваше от това.

Лекарят бе казал, че заболяването е най-вече наследствено. Гени. Ничия вина. Баща ти си губи акъла, ти също. Не можеш да се бориш с гените. Те са просто картите, които са ти раздадени. Лоша кръв. Малка гад на бомба, която избухва в главата ти, а ти не можеш да направиш абсолютно нищо. Само седиш и чакаш шибаните гени да се скапят напълно. Каша вместо мозък. Някакъв прочут лекар бе заявил в списание „Таим“, че болестта била свързана със стреса. Искаше му се да закрещи на проклетия всезнайко.

Добре, доктор Задник, аз ли съм виновен за стреса й? Не изкарвах ли достатъчно пари? Не прекарвах ли достатъчно време с нея и децата? Или пък аз бях прекалено стресиращ с дребните си недоволства и изисквания? Може би ако й бях купил пухкаво кученце, което да гали… Или пък ако децата не ни бяха подлудявали от време на време… оставяха ни внуците, когато положението загрубееше, прибираха се у дома, когато не можеха да си намерят работа, а после отново се изнасяха. Може би, без да знам, съм й го пожелал, нещо като безмълвно вуду проклятие. Или пък, и това е най-страшната възможност от всички, доктор Задник, може би вселената е огромен неудържим влак, носещ се по заледени релси, неуправляван от Господ или Исус, или някой друг. И няма справедливост, нито милост или поне съчувствие. Най-ужасните неща се случват на най-добрите хора и. кой знае дали можех да направя нещо различно. Не исках това да се случи. По дяволите, аз можех да съм в онази стая.

И все още можеш да си ти, приятелче, каза някакъв глас в главата му Би ли ти харесало? Симпатична женичка в сестринска униформа да ти вади члена от панталона, защото ти вече не помниш къде да го намериш, да го държи в топлата си ръчичка и да го насочва, за да се изпикаеш? Какво ще кажеш за това, приятелче? Или пък да ти смета пелените, когато се накензаш и завониш? Да не би да искаш да видиш този поглед на лицето й? Може би точно това те чака занапред.

Той изплю синята пяна. Искаше му се да забие юмрук в огледалото.

— Стигнахме ли до Мобил?

Какво й ставаше с този Мобил днес?

— Не, Ейми, не още — извика той.

От радиото в кухнята долиташе гласът на Бъди Холи, който пееше за Пеги Сю. Бяха гледали изпълнението му в училищната си зала в Дълут преди милион години. Ейми участваше в театралния състав и играеше в „Стъклената менажерия“ на същата сцена, където по-късно се появи Бъди Холи. След представлението Холи и хората му потеглиха на запад към Мурхед и след няколко дни бяха мъртви. Той и Ейми още не бяха гаджета. Това се случи много по-късно, когато се видяха на среща на випуска. По онова време и двамата вече имаха по един развод зад гърба си.

Той прибра четката и пастата и се опита да си спомни дали бе измил проклетите й зъби.

Знаеше, че Ейми вече бе по-добре, защото бяха минали през етапа с ужаса. В началото бе най-зле. Тогава започнаха първите пристъпи на забрава и страх. Лекари с мрачен вид им показваха рентгенови снимки, които обявяваха смъртната й присъда. Бавна и мъчителна смърт. Ужасът й, че безпомощно ще изгуби себе си, бе кошмарен. Веднъж изпита див гняв към Бога в ресторант, където видя старица, хранена внимателно от медицинска сестра. Ейми знаеше, че скоро това щеше да стане и с нея.

— Просто ме застреляй, Рон — прошепна му тя същата нощ в тъмното. — Ако някога стана такава, обещай, че просто ще ме застреляш.

Той не й отговори.

— Жена ти у дома ли си е?

— Не! — изкрещя той. — Просто млъкни!

Гърлото му се сви при звука на собствения му глас и в очите му бликнаха сълзи.

Тук не убиваме хора, Ейми.

Той загаси лампата в банята, но не можа да се принуди да изключи радиото. Остави го да си работи и се върна в спалнята. Въздухът още ухаеше силно на жасмин, а Ейми стоеше до леглото, подпряла ръка на стената.

— Добре ли си, скъпа?

При звука на гласа му, тя се завъртя към него. В очите й отново се виждаше поглед на

хванато в капан, ужасено животно.

— Къде е жена ти?

— Тя е тук, Ейми — отговори той, като я хвана за ръка. — Не се тревожи толкова много.

Усмихна му се и като че ли го позна за миг. Той нежно обви ръце около нея и я притисна към себе си, усещайки пищните й гърди, залепени към неговите. Ейми все още беше много хубава жена. Трябваше да провери памперса й, преди да загаси лампата.

Притесняваше го фактът, че тя стоеше права. Можеше да е знак, че отново ще се замотае някъде, а когато го правеше в тъмното, винаги се нараняваше. Гадно бе да се събуди и да открие, че я няма в леглото, а после да претърсва къщата, за да види къде е паднала, какво си е счупила или каква гадост е свършила на килима.

Той я пусна и дръпна ластика на пижамата й, за да надникне вътре. Носеше се остра миризма на урина. Е, да, беше ужасно изморен, но щеше да е гнусно да я остави непреоблечена за санитарката, която идваше сутрин. А и урината щеше да раздразни обрива й, който тъкмо бе започнал да преминава.

— Ужасно е — каза тя.

— Кое е ужасно?

— Всичко — размаха ръце Ейми.

— Не се тревожи — каза той. — Няма да те оставя сама. Всичко е наред.

Тя кимна.

— Добре. Така е по-добре.

— Слушай, трябва да те преоблека и после ще си легнем. Става ли?

— Добре. Съжалявам. Ужасно е.

— Няма проблеми, Ейми. Просто трябва да свършим работата. Хайде.

Той обви ръце около кръста й, завъртя я нежно и я поведе към банята. Тя му се подчини хрисимо, гордата жена с магистърска степен по класическа италианска литература. Когато минаха покрай шкафа с хавлиите, той извади нов памперс от кутията.

Студените плочки докоснаха краката й и тя се поколеба за миг. Той я задържа през кръста и я побутна към тоалетната и коша за пране до него. Позволяваше му да я ръководи и пасивната й зависимост от него му се стори странно възбуждаща. Ейми би направила всичко, което поискаше от нея тази нощ, наситена с уханието на жасмин.

И за двамата бе най-трудно в началото, когато тя започна да забравя и внезапно да се озовава на непознати места. После пък се бунтуваше срещу всичко, което той правеше за нея. Няколко пъти дори прояви склонност към насилие, като го удряше и избухваше в диви пристъпи. Децата се канеха да я изпратят в старчески дом, защото смятаха, че всичко това е прекалено тежко за него. Не можеше да го отрече, но пък те не знаеха абсолютно нищо за трудностите. Веднъж се бе прибрал у дома и я бе намерил в кабинката с душа, където се опитваше да си отреже косата с огромна ножица, като мърмореше нещо за Данте и ада. Той се опита да й помогне, а тя замахна към него с ножицата. Е, това вече бе трудно. А каква точно бе Ейми сега? Послушна? Дали по това си падаха онези извратеняци с белезниците и черните кожени одежди? Държаха да притежават човек, който отива, където му наредят, и изпълнява всичките им прищевки? Да, отчасти разбирам това, помисли си той. В подобни нощи като тази. Определено имаше нещо в благодарността на Ейми и пълното й доверие към нежния непознат, повел я през мъглата, което му причиняваше неочаквани емоции.

Той я настани на клекалото.

— Съжалявам — каза тя.

— Няма защо, скъпа, всичко е наред. Просто трябва да те преоблечем. Ще свършим работата и после ще си легнем.

— Благодаря ти.

Той я изгледа изненадано. Никога преди не му беше благодарила. За миг в очите й се появи нещо от старата му любима жена, но изчезна прекалено бързо.

— Моля — отвърна той с надеждата, че Ейми щеше да го разбере, преди отново да потъне в забравата си.

Взе памперса, отлепи лепенката и го постави до мивката.

— Ето, започваме.

Вдигна ръцете й настрани, за да може да свали долнището на пижамата й и си спомни как сестрата му бе казала, че Ейми трябва да се опитва да върши тези неща сама, за да запази поне част от нормалността си за известно време. Тя стоеше до мивката, протегнала ръце като послушно дете, а пищните й гърди изпъваха горнището на пижамата.

Той се завъртя към нея, но думите, които изскочиха от устата му, бяха:

— Трябва да свалим горнището ти, скъпа.

Тя го погледна тъпо и той се засрами. Ейми отпусна ръце и задърпа подгъва на горнището си, но се обърка и спря.

— Моля те, скъпа — каза той. — Трябва да го свалиш. Направи го заради мен, моля те.

— Стигнахме ли до Мобил?

— Мобил? Не още. Но скоро ще сме там.

Тя повдигна горнището над гърдите си и то се закачи за миг в зърната й. После го издърпа над главата си и се освободи от него. Тялото й все още бе слабо и стегнато. Едрите й гърди бяха леко увиснали, но розови и съблазнителни. Дори в кошмарното си състояние, мъглата и объркването си, тя все още бе най-привлекателната жена в света за него. А фактът, че се нуждаеше от него и му се доверяваше напълно, я правеше още по-красива. Беше свалила горнището си само защото гой я помоли да го направи. А сега го държеше в ръка и чакаше нарежданията му. Той го взе, остави го на закачалката за хавлии и се вгледа в нея напрегнато. Прокара нежно ръка по голия й корем и докосна белега от цезаровото сечение от раждането на дъщеря им. Впечатли се, когато зърната й се втвърдиха в отговор на докосването му. Преглътна затруднено и установи, че ръцете му треперят, докато я гали.

— Докторе?

— Не, Ейми, аз съм.

— Къде е жена ти?

— Ти си жена ми, Ейми. Ти си моята съпруга и много те обичам.

— Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

Тя стоеше изправена и му напомни за мраморните статуи, които бе разглеждала с интерес, когато ходиха на почивка в Италия. Великолепните й зърна бяха кърмили децата ни, помисли си той. А тя ми позволяваше да опитам млякото й. Времената, когато кърмеше, бяха великолепни. Можехме да се чукаме без презерватив, гърдите й бяха едри и пищни, а разгорещена от хормоните, тя свършваше бързо и бурно. Драскаше ме, пищеше и хлипаше, а твърдите й зърна пръскаха мляко наоколо и се смеехме като луди. Това беше моята Ейми. В онези дни се празнеше много, а в Италия преживяхме нощи, в които направо ме скапваше от изтощение.

Той застана пред нея и се възхити на голотата й.

— Помниш ли онзи остров? Бизентина или нещо подобно? Бяхме в един малък хотел. Внезапно токът спря и излязохме в градината посред нощ, а небето бе обсипано със звезди.

Ръцете му загалиха нежно гърдите й, но тя сякаш не забеляза, а погледна настрани безучастно.

— В градината имаше жасминови храсти. Ти помириса аромата им и ме събори на тревата. И свърши цялата работа. Събу панталона ми, свали бикините си и ме набута в себе си, а от другата страна на оградата хората вечеряха в кафенето. А когато свърши, бе толкова шумна, че италианците спряха да ядат и заръкопляскаха. Обзалагам се, че оттогава започна да се интересуваш от жасминови храсти. Ти винаги се чукаше страхотно, Ейми. Знаеше ли го, скъпа? Беше най-прекрасната сексбогиня и бе моя. Разбираш ли какво ти казвам?

— Знам. Работех там.

— Аха… е, както и да е, беше страхотна в онези дни.

Ейми се усмихна.

— Добре.

Кожата й се сгорещи от докосването му, порозовя и заблестя на светлината от шкафчето. Той подразни зърната й, които се втвърдиха и уголемиха под пръстите му За първи път Ейми като че ли забеляза какво й правеше. Повдигна гърдите си с ръце и му ги поднесе като дар. Той ги прие благодарно и залепи устни в зърното й.

— Боби?

Боби беше синът им, когото бе кърмила преди повече от трийсет години. Какво ли си мислеше сега тази жена, която навремето бе искала да се пробва като порнозвезда? Той зарови лице в пищните й гърди, но усети силна миризма на урина и му се поиска да прокълне Г оспод.

Пусна гърдите й и насочи вниманието си към предстоящата задача. Трябваше да свали долнището й и да смени памперса. Взе чистия и го повдигна към нея. Искрящият блясък в очите й помръкна.

— Трябва да свършим работата, Ейми. Да те почистим и да се приготвим за лягане.

— Ами Мобил?

— Не знам нищо за Мобил или Атланта, или каквото и да било друго. — задави се

той.

По дяволите, не искаше да плаче пред нея. Това ужасно щеше да я разстрои.

— Аз просто. не мога. мамка му. Майната му, трябва да те преоблечем.

Той започна да се бори с пижамата й. Ейми стоеше изправена, сякаш се опитваше да му помогне. Той смъкна долнището по закръглените й бедра и потупа прасците й.

— Вдигни крак.

Тя се обърка и се опита да седне, но той я вдигна.

— Вдигни си крака.

Ейми отново направи опит да седне.

— Вдигни си шибания крак, глупачке.

Тя обаче стоеше неподвижно и внезапно му се поиска да я шамароса. Да я плесне силно, задето му причиняваше всичко това. Внезапно откри, че бе вдигнал ръка, но се удържа. Извърна се настрани, а очите му се напълниха със сълзи. Ейми стоеше зад него объркана и гола. Горнището й бе на закачалката за хавлии, а долнището — усукано в краката й. Приличаше на изнасилено дете.

Той вдигна ръка към очите си и скри лице зад завесата на душа, като се опитваше да заглуши хлиповете си. Рамената му потръпнаха и той притисна лице в миризливия найлон и зачака да се успокои. Зад себе си чу Ейми да се движи, чу рязкото съдиране на лепенка. Пое си дълбоко дъх и избърса лице в ръкава си. Когато се завъртя към жена си, тя бе свалила памперса и го протягаше към него, като го гледаше притеснено.

— Благодаря ти — каза той и го хвърли в коша.

Ейми протегна ръце.

— Съжалявам — прошепна тя. — Всичко е толкова гадно.

Той обви ръце около нея. Ейми беше топла, едра и пищна и той я обичаше лудо и тъгуваше за нея. Тя се отпусна в прегръдките му и след миг той се почувства готов да свърши. Пижамата й все още бе усукана около глезените й. Той нежно потупа задната част на бедрото й и тя сведе очи надолу Най-после го разбра и вдигна крака си. Той свали долнището и го метна на закачалката за хавлии.

Едно бързо измиване и смяна на памперса щяха да са достатъчни. Взе меката пухкава гъба, с която я миеше, намокри я и сипа малко сапун върху нея.

— Разтвори си краката, скъпа — каза, като вдигна гъбата и потупа вътрешната част на бедрата й.

Ейми го разбра, разкрачи се и зае героична поза с ръце на кръста. Видът й го накара да се засмее. Остаряващата и гола Жена чудо бе великолепна. За секунда си я представи със златно ласо и корона.

Коленичи пред нея, сякаш щеше да се моли, и избърса с гъбата гладката кожа на бедрата й. Изми грижливо като фризьор космите — по слабините й, докосвайки срамните й устни, за да се увери, че всичко е идеално чисто. После се погрижи за задника й, този голям красив задник, който за него бе по-привлекателен от лицата на повечето момичета. Залепи лице към венериния й хълм и потръпна. Вместо да се възпротиви, тя се притисна към него и зарови ръце в косата му Всичко това му се стори нередно и извратено. Но тя беше неговата жена. Кой друг, освен него знаеше колко бе красива?

Бебешката пудра бе оставена на казанчето на тоалетната. Взе я и изсипа малко в ръцете си. Разтърка я по задника и бедрата й, а когато пръстите му докоснаха срамните й устни, се замисли. Да, не бяха прекалено сухи, там ставаше нещо. Ейми бе някъде там, застанала сковано в позата на Жената чудо. Тя бе неговата прекрасна индийска богиня, примитивна богиня на плодородието, която, забравила себе си, се мотаеше по земята, вярвайки, че е смъртна.

— Стигнахме ли до Мобил?

— Помниш ли — прошепна той на слабините й, — когато живеехме на улица „Бартън“, близо до малкото магазинче? Аз си загубих работата и нямахме пари за наем и храна. Скарахме се. Ти възнамеряваше да се откажеш от училището си, а исках да продължиш. Каза, че ти било писнало от домакинска работа. Мразеше да гладиш и да чистиш. Не помниш, но аз взех дъската за гладене и те уверих, че аз ще гладя занапред. И ти направи нещо невероятно. Имаше ролки в косата си и приличаше на сателит. Заобиколи дъската за гладене, коленичи и извади члена ми от панталона. Не можех да повярвам на очите си. И започна да го смучеш, застанала на колене под дъската за гладене. Казвал ли съм ти някога, че ти беше най-сексапилната жена, която познавах? Мисля си за това всеки ден. Представям си как ми правиш минет под дъската, ролките падат от косата ти, а ти се трудиш усърдно, защото ме съжаляваш. Тогава се изпразних в устата ти за първи път и прогорих дупка в ризата, защото забравих какво правех. В онези дни ме караше да забравям всичките си грижи, Ейми. Запазих ризата дълго време, защото видът на дупката винаги ме възбуждаше. А сега… сега не е честно… Иска ми се да умра, тъй като не помниш каква страхотна жена беше. Копнея да не беше толкова луда. Мамка му, не мога да понеса болестта ти.

Той изсипа още малко пудра в ръката си и я размаза в окосмяването й, като поспря за момент, за да целуне вътрешността на бедрата й.

— Може би точно заради това се жениш за някого. Искаш свидетел, който да разкаже на света, че си бил там. И ти беше там с мен, Ейми. Познавах те.

Той колебливо докосна срамните й устни и пръстите му се навлажниха.

— Това е Мобил, нали?

Той отдръпна ръката си и я погледна. Какво, по дяволите, й ставаше с този Мобил? Тя му се усмихваше, а очите й искряха.

Внезапно той осъзна какво виждаше в очите й. Разкритието го зашемети с такава сила, че му се наложи да седна на ръба на ваната, за да се овладее.

Мъгла или не, тя очевидно си спомняше нещо, което той бе забравил. Мобил, Алабама, във влака за Савана. Канеха се да прекарат медения си месец в Савана и пътуваха натам с влак. Той нямаше търпение да прави секс с нея, но тя държеше да изчакат до Мобил. Нямаше да им е за първи път — това се случи още на втората им среща, на канапето в дома на сестра й, където се мъчеха да не събудят семейството. Точно тогава той разбра, че това бе жената, за която щеше да се ожени. Тази красива, добродетелна, интелигентна републиканка с неутолим апетит. През първата им брачна нощ се носеха напред в тъмнината на спалния вагон, целуваха се, натискаха се и се възбуждаха, но в Мобил имаше нещо, което Ейми мразеше, и затова го принуждаваше да чака. Накрая хамбарите се превърнаха в кооперации и търпението му се изчерпа. Тя бързо свали дрехите му, после и своите. Запали лампата и дръпна завесите. И той я облада, както тя искаше, права срещу осветения прозорец, за да ги види целият свят. Коравият му член изпълни до край тясното й влагалище, а влакът вибрираше и тракаше, докато телата им се търкаха едно в друго. Профучаха покрай пътните бариери и край колите с бели и негри, със страхуващи се от Бога семейства и деца, баби и бебета, вторачени в дръзката гола курва от Вавилон, докато той я чукаше свирепо. Изпразни се в нея, когато минаха бавно през кръстовище в центъра на града, а тя извади мокрия му член и го залепи на стъклото, махайки за поздрав на шашнатите хора по тротоара.

Е, това бе проклетият Мобил.

— Стигнахме ли до Мобил?

— Да, скъпа — отвърна той с дрезгав глас. — Там сме.

Тя се усмихна дяволито.

— Добре.

— Г отова ли си за Мобил?

— Г отова съм!

— Хайде тогава. Да застанем до прозореца. Това искаш, нали? В Мобил сме.

— Мобил!

— Всичко, което поискаш, Ейми. Хайде да отидем в Мобил заедно.

Той я вкара в спалнята, обвил ръка около кръста й. Изненада се на решителността, с която Ейми се движеше. Не я бе виждал такава от дълго време. Пусна я и тя дръпна завесите, но след миг се намръщи.

— Къде отиваме?

— Чакай — каза той и затърси отговор, притеснен да не изпусне момента.

Внезапно осъзна, че задният двор бе потънал в тъмнина. Облегна я на стената и каза:

— Чакай, ей сега ще се върна.

По-бърз от Кларк Кент, той разкопча първите две копчета на ризата си и я смъкна светкавично. След миг изхлузи панталона и боксерките си, а тя се вторачи в ерекцията му с интерес.

Затича се из стаята, като палеше всяка лампа, която види.

— Просто стой там! — извика и се втурна към кухнята, а твърдият му пенис стърчеше нагоре.

Запали и лампите в кухнята и пусна радиото. Литъл Ричард закрещя: „Мили боже, мис Моли!“

Светлините в задния двор? Ключът бе навън.

По дяволите, помисли си той. Това е идеята, нали? Да позволим на съседите да ни видят и да се обадят на ченгетата. Или да звъннат на Боби и Франи, за да отведат и мен в старческия дом. Но тази вечер ще чукам жена си.

Той отвори задната врата и изтича навън в нощта. Запали лампата на терасата, а после и тази в двора, наслаждавайки се на хладния нощен въздух.

Мобил, за Бога! Дами и господа, покажете билетите си на кондуктора, вече сме в шибания Мобил и представлението започва.

Той се върна в къщата и мина през кухнята. Обзе го леко съмнение. Какво ли щеше да намери в спалнята? Дали Ейми бе забравила величието на Мобил и се бе замотала нанякъде? Дали бе заспала в килера, или бе паднала и се бе наранила? Или просто не знаеше кой е дъртият пръдльо и защо така упорито се опитваше да натика члена си в нея.

Но тя бе там и го чакаше до прозореца, заела позата си на Жената чудо. Прекрасната му Ейми, с душата на порнозвезда. Голото й тяло бе осветено, сякаш прожектори и камери очакваха велик кадър.

— Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!

Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се плъзна в устата му. Тя приклекна и размърда бедра, а коравият му пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна ръце над главата си, старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските гърди, стисна зърната й и ги засмука енергично.

За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха широко разтворени, бедрата й се движеха в ритъм с него. Двамата дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й се превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се стегна. Колената й се подгънаха и тя се отпусна върху него, а той се предаде на дивата сила на индийската богиня на плодородието. Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за него, за лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в които почистваше след нея. Благодареше му за това, че бе останал с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти на насилие, когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше я и я лъжеше, че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ ги бе изоставил на този неуправляван влак от унижения и забрава. Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички можеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми. И затова тя го притискаше плътно към себе си, обвила мощните си бедра около него. За да не я напусне дори когато тя потъне в пълна забрава.

Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети ръцете й да падат настрани. Погледна лицето й и сърцето му отново се сви от болка. Ейми не беше обидена, нито уплашена. Но пак изглеждаше загубена. Прегърна я и се потърка в нея, но тя отново бе послушната кукла. Отдръпна се и тя погледна притеснено, осъзнавайки, че е гола и влажна. Той дръпна завесите.

Дали съседите ги бяха наблюдавали? Дали щеше да чуе за това на следващото събрание на организацията на собствениците? Но пък какво ли можеха да им направят? На тяхната възраст сексът не бе грях, а постижение.

— Ето — каза той, като й посочи леглото. — Защо не седнеш за секунда, а аз ще оправя всичко. Ще донеса… ох, мамка му, Ейми. Ще донеса памперса ти, скъпа.

Тя остана неподвижно на мястото си, а той я целуна по бузата. Заведе я до леглото и я настани. По вътрешността на бедрата й се стичаше сперма и той взе кутията със салфетки от нощното шкафче и я протегна към нея. Ейми я изгледа безучастно. Той извади няколко салфетки, придърпа я към ръба на леглото и избърса слабините й.

След миг Ейми беше чиста. Той не можа да се сдържи и целуна корема й, после коленичи и притисна лице във венериния й хълм.

— Къде е жена ти?

— Тук, Ейми — прошепна той. — Тя е тук и я обичам много. Това си ти, Ейми.

— А — изненадано каза тя. — Уха!

Той вдигна насълзените си очи към нея.

— Уха?

— Да — усмихна се тя и за миг очите й погледнаха интелигентно.

— Мисли за това като за молитва — прошепна той.

После се надигна бавно, тъй като коленете го боляха, но се чувстваше щастлив, задоволен и ужасно самотен.

— Време е за памперса, Ейми — каза той. — Легни, моля те. Легни на удобното ни голямо легло, скъпа. Чакай. Позволи ми да те погледам за малко. Просто искам да те видя такава.

Ейми се изтегна на леглото, разтвори крака, а пищните й гърди се отпуснаха. Той застана над нея, наслаждавайки се на гледката. Тя забеляза погледа му, повдигна ръце над главата си и му се усмихна съблазнително.

От радиото в кухнята долиташе гласът на Боб Дилън: „… с нейната мъгла, амфетамините й, перлите й… тя е истинска жена. Да, тя е. И прави любов като жена. Да, тя е.“

— Време е за почивка, Ейми — каза той. — Може да минем отново през Мобил утре сутрин.

— Разбира се — усмихна се тя дяволито, повдигна ръце още по-високо и притвори очи.

Той влезе в кухнята, за да загаси лампите и да й донесе чист памперс.