Робинята

НЕИЗЛЕЧИМ РОМАНТИК

ЛИЗАБЕТ САРАИ

Несъмнено тя е идеалната робиня.

Би трябвало да го знам. Обучил съм половин дузини робини през последните двайсет години и съм си играл поне с още петдесет.

Сигурно ще се учудите, че това е възможно в Минеаполис, в общността, която спазва закона и редовно ходи на църква.

Но защо да лъжа? Отдавна вече не ми е нужно да се доказвам. Тук си имаме нашата собствена извратена общност, невидима за хората, които не искат да ни видят, очевидна за посветените, които познават знаците.

Като нашийника на Илза. Ако не си един от нас и го забележиш, ще си помислиш, че е от онези колиета, популярни сред почитателите на Бритни Спиърс. Плитка от черна кожа, украсена с малки диаманти. Вероятно ще очаквате и същата диамантена обица на пъпа й.

Но ако наистина внимавате, ще забележите нещо необичайно в начина, по който Илза я носи. Тя държи главата си високо, гърбът й е изпънат, а грациозният врат — протегнат напред. Носи нашийника си като почетен медал. Разбира се, той си е такъв. Това е подаръкът ми за нея след една година служба при мен. Истината е, че тя ми прави подарък като го носи и ми показва пълното си подчинение.

Илза никога не го сваля. Светлината на свещите го кара да блести сега, докато разглеждам красивото й голо тяло. Китките й са вързани с въже, закачено към кука на тавана. Няколко златисточервени кичура са се измъкнали от шнолата и падат по гърба й, контрастиращи с тъмночервеното на белезите, оставени от камшика ми по нежната й плът. Бялата й кожа е зачервена и изпотена. Коленича зад нея и облизвам солената капка от гърба й. Илза потръпва от удоволствие при докосването ми. Награждавам я, като разтварям бузите на дупето й и облизвам ануса й. Той е все още разширен и влажен от лубриканта и спермата ми. Тя не може да се сдържи и набутва задник в лицето ми, за да ме покани по-дълбоко в себе си. Отдръпвам се и я плясвам силно.

— Не ти ли казах да стоиш мирно? — изръмжавам.

И двамата знаем, че гневът ми е престорен.

— Да, господарю — промърморва тя. — Съжалявам. Трудно е, когато ме докосваш.

— Добре обучената робиня знае как да се контролира.

Не й казвам, разбира се, че тя е идеалната робиня.

— Очевидно имаш нужда от наказание. Обърни се.

Застанала на пръсти, с пръчката за разширяване между глезените й, тя успява да се завърти с лице към мен. Очите й са сведени надолу, а дългите й черни мигли, толкова различни от златисто-червената коса, хвърлят сенки по бузите й. Устните й са разтворени, а дишането — ускорено.

Искам да я плесна с камшика по пищните гърди, блестящи на светлината на свещите, но вместо това започвам да я целувам. Тя ми позволява да й се насладя и не се съпротивлява.

Свещи и целувки. Може да съм гаден стар господар, но все пак съм неизлечим романтик.

Вярно е, че никога не съм виждал толкова пълно подчинение като това на Илза. Намирам го дори леко страшно. Тя ми повтаря, че би направила всичко за мен и почти й вярвам. Сигурен съм, че си има лимити, всеки ги има. Това е същността на садомазохизма. Но още не съм открил нейните.

Използвал съм всякакви видове камшици и хилки, щипки за пране и скоби, електричество и горещо олио. Завързвал съм я гола на балкона през януари. А не забравяйте, че сме в Минесота. След десет минути, бледата й кожа посиня. Но тя не се оплака и не използва спасителната дума. Побързах да я вкарам в апартамента, да я увия в одеяла и да я натъпча с горещ чай и бренди. А обожанието в очите й не угасна и за миг.

Споделял съм я по време на купони и съм наблюдавал как приятелите ми я бият и чукат в задника. А след това тя беше по-нежна и внимателна към мен, откогато и да било преди. Никога няма да забравя вечерта, когато поканих две от изгряващите звезди в общността ни, господар Акула и господарка Валънтайн, да дойдат да я изпробват. Те бяха много груби с нея. Направиха й клизма и я биха с пръчка, Акулата я чука с юмрук, а Валънтайн се изпика върху нея. След всичко това Илза бе наранена и изтощена, но очевидно в блажено състояние.

— Знаеш, че винаги можеш да ги спреш, Илза — казах й по-късно. — Те знаят спасителната ти дума и ще я зачетат.

— Но, господарю — промърмори тя сънливо, — исках да ти доставя удоволствие.

И, разбира се, тя ми доставя безкрайно удоволствие. Понякога не мога да повярвам на късмета си да спечеля предаността на този приятел/робиня, която би могла да избере по-млад, хубав и енергичен господар.

Често осъзнавам, че във връзката ни има нещо нередно, а и нещо липсващо. Но мислите за това предизвикват неприятни тревоги, смътни, но досадни.

Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс“ и се опитвам да чета Мураками.⁵ Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна, която тя не желаеше да сподели дори с мен.

Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в стола ми. Кафето ми се изплиска от чашата и се разля в скута ми. Членът ми бе попарен от врялата течност през панталона и боксерките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да внимаваш повече!

Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на дългите години доминиране.

— О, ужасно съжалявам!

Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко рошава глава, която е привлекателна по особен начин.

— Нараних ли ви?

Момичето забелязва кафето по панталона ми.

— О, боже! Толкова съм схваната!

Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки. Докато тя гледа притеснено петното на скута ми, откривам, раздразнено, че полусвареният ми пенис се втвърдява в отговор на вниманието й.

Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се долавя загриженост, но вече има и следа от смях.

— Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене, разбира се.

— Няма нужда — отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах, като придърпвам стола си към масата и се опитвам да прикрия ерекцията си. — Прислужницата ми ще почисти лекето.

Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на колене, гола, с изключение на нашийника, търкаща панталона ми на старомодна дъска. А аз стоя над нея, мастурбирам и се празня в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това е ключът към съвършенството на велик господар: извратено въображение, което не спира да работи, дори в най-неподходящите моменти.

— Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенсирам. Ще ви черпя друго кафе.

Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с продавачката. Преструвам се, че чета, но разучавам жената внимателно и се опитвам да я преценя.

По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално разпределена в съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и джинсите подчертават това. Има права кестенява коса, която се е опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са увиснали около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено. Съпоставям тромавата й походка, докато се движи между масите с двете чаши кафе, с елегантната грация на Илза. Въобще не може и да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази жена.

Тя се настанява срещу мен.

— Двойно капучино с обезмаслено мляко, канела и шоколад, нали? — пита и почти не ми дава шанс да кимна. — Предполагам, че сте редовен посетител тук. Изненадана съм, тъй като не съм ви виждала преди.

— Не съм забележителен — отбелязвам тъпо, тъй като знам, че благодарение на височината и доминиращата ми личност, това въобще не е вярно.

— Не е така! — засмива се тя. — Както и да е, приятно ми е да се запознаем, макар да съжалявам, че навредих и на вас, и на панталона ви.

Тя се опитва да надникне под масата, за да прецени състоянието на члена ми, но аз вече бях сложил книгата в скута си.

— Аз съм Кейт — представя се и подава ръка. — А вие сте…?

— Риордан — признавам накрая, когато става ясно, че не мога да избегна отговора.

— Какво необичайно име!

— Келтско е — обяснявам. — Традиционно в семейството ми.

— Е, звучи много романтично — усмихва се тя заразително. — С какво се занимаваш, Риордан?

— Официално съм пенсионер. Ранна пенсия — добавям бързо. — Бях директор на компания за дистрибуция на промишлено оборудване. Сега се занимавам с различни неща. Играя на борсата. Изнасям лекции за магистърски програми. Пиша.

Обучавам робини, мисля си потайно. Опитвам се да си представя Кейт на колене и окована, но не успявам.

— Забелязах, че четеш Мураками и се зачудих дали си писател. Неговите книги определено не са бестселъри — въздъхва тя и протяга ръце над главата си, а пуловерът й се опъва съблазнително и членът ми подскача нагоре. — Аз самата се трудя по роман. В свободното си време, разбира се. Ежедневната ми работа е писане на реклами.

— Е, поне е писане — отвръщам.

Тази жена ме обърква с агресивната си дружелюбност.

— Е, да… не е много забавно, но плаща наема.

Лицето й се озарява от някаква идея.

— Като говорим за апартаменти, защо не дойдеш на вечеря в моя? — пита тя и поставя ръка на бедрото ми. — Страхотна готвачка съм. Всичките ми приятели твърдят така.

Кейт забелязва колебанието ми и засилва натиска.

— Моля те, Риордан, позволи ми да се реванширам за несръчността си, като ти приготвя хубава вечеря. Какво ще кажеш за утре вечер?

Странно е да чуя жена да ме нарича с малкото ми име, вместо да се обръща към мен с „Господарю“. Отново се чувствам объркан. Знам, че би трябвало да откажа, не само заради мен, но и заради Илза. Но не мога. Или не искам.

— Добре. В колко часа?

— Към седем?

Тя откъсва страница от тетрадката си и надрасква нещо с едър почерк.

— Това са адресът и телефонът ми.

— Ъъъ… благодаря.

Къде изчезна обичайното ми красноречие?

Кейт поглежда часовника си и скача така рязко, че едва не обръща собственото си кафе.

— О, боже, трябва да вървя! Закъснявам. Има ли нещо определено, което не ядеш?

Поклащам глава, безмълвен пред зашеметяващата й енергия.

— Чудесно! Ще се видим утре — извиква тя, сграбчва ръката ми и я стисва ентусиазирано. — Благодаря ти за любезността, Риордан.

Ръката и членът ми тръпнат едновременно с вихреното й оттегляне. Озадачен съм от собствената си реакция. Инстинктът ми показва, че Кейт не се интересува от перверзни игри. Тя е млада, свежа, похотлива и сто процента обикновена. А аз имам фантазии за доминиране още от началното училище. Наистина не мога да разбера защо перспективата за обикновен, неукрасен секс, без никакви уреди, внезапно ми се струва толкова вълнуваща.

Илза ме чака до вратата, когато се прибирам у дома. Страшно чаровна е в костюма си на френска камериерка: прозрачно бюстие от черна органза, дантелена престилчица и гол задник. И нашийника, разбира се.

— Добър вечер, господарю. Би ли искал коктейл преди вечеря?

— Скоч с лед, моля.

Чувствам се неудобно с любимата си робиня след запознанството с Кейт.

— Но мисля да излезем навън за вечеря. Облечи зелената копринена рокля. Без бельо.

— Разбира се.

Илза се опитва да потисне усмивката си и да остане сериозна и почтителна. Обича да я извеждам навън и да я показвам. Вече си представя меката коприна до голата си кожа.

Плясъкът на ръката ми по голия й задник я вади от унеса й.

— Къде е питието ми, робиньо? Трябва ли да те уча как да направиш и дребна услуга?

— Не, разбира се, господарю. Веднага, господарю.

Тя забързва на острите си високи токчета. Възхищавам се на зачервеното петно от ръката ми по бялата й плът, а тя изчезва в кухнята. Наистина е идеална.

На следващата вечер завързвам Илза с верига към леглото.

— Трябва да изляза — обяснявам, като й подавам шише с вода и гърне. — Имам работа и може да се забавя.

Защо я лъжа? И двамата знаем, че аз съм господарят. Свободен съм да правя каквото си искам. Илза избра да приеме това. Ако искам да се видя с друга жена, това си е мое право.

Осъзнавам, че ако отивах на садо-мазо купон или да помогна за обучението на чужда робиня, щях да споделя истината с Илза.

Не си правя илюзии за тази вечер. Виждам ясно какво иска Кейт. Знаех го дълго преди да ми отвори вратата, издокарана в тясна червена рокля, която подчертава пищните й гърди и дебелите бедра.

Дори не стигнахме до втора чаша вино. Със зашеметяваща скорост Кейт ме повлича в спалнята и ме целува страстно. Съблича дрехите ми с такъв плам, че почти ме притеснява. После ме настанява на леглото и прави бавен стриптийз.

Смъква едната презрамка от рамото си и виждам черната дантела, покрила кръглите й гърди. После и другата презрамка пада и се разкрива великолепна гледка. Кейт няма нужда от подплънки. Всъщност дантелата е толкова деликатна, че втвърдените й зърна я изпъват до скъсване.

После бавно повдига полата си.

— Искаш ли още? — прошепва тя.

Надървеният ми член щръква нагоре. Потискам желанието си да я сграбча, да съдера роклята й и да я обладая, и просто кимам.

Кейт съблича роклята си и разкрива черните си сатенени прашки. Пенисът ме заболява. Не мога да понеса повече.

Тя също губи търпение. Смъква прашките, изригва ги настрани и сваля сутиена. Две обли кълба бяла плът се изсипват пред мен. Облизвам устни. Леко усмихната, Кейт се приближава до мен и набутва една от гърдите си в устата ми.

Преди да се усетя какво става, лежа по гръб, а Кейт ме язди здраво. Дивата й енергия е съсредоточена върху мястото, където се съединяват телата ни. Тя разтърква клитора си с една ръка и щипе зърната си с другата. Стисвам я за задника и прониквам докрай в нея, за да й дам това, от което се нуждае, за да свърши.

Наслаждавам се, разбира се, но съм някак си отдалечен. Наблюдавам как телата ни се гърчат със същото спокойствие, с което гледам чукаща се двойка на купон. Едновременно съм възбуден и отдалечен. Членът ми е страшно корав, но съм далеч от празненето.

Оргазмът на Кейт е шумен и див и за моя изненада, ме понася със себе си.

След чукането, Кейт ме храни в леглото и изпиваме две бутилки бяло вино. После се сгушва в мен и покрива лицето ми с целувки.

— Благодаря ти, Риордан — прошепва тя, вече полузаспала. — Беше чудесно. Великолепен любовник си.

Не отговарям. Какво мога да кажа? Ако мислиш, че това е хубаво, трябва да ме изпробваш, когато имам камшик и щипки за гърди.

Кейт заспива. Аз не. Премислям преживяното и се чудя какво направих и защо. Мисля за Илза, която ме чака окована, и в очите ми набъбват сълзи.

Призори Кейт се обръща и ме пуска от прегръдката си. Обикалям спалнята на пръсти, като събирам дрехите си. Забелязвам, че две от копчетата на ризата ми липсват, а Кейт хърка.

Знам, че би трябвало да я целуна за довиждане, но се страхувам да не я събудя. Измъквам се от апартамента й като крадец, засрамен и виновен, че я изоставям.

Не съм пушил от петнайсет години, но сега си купувам пакет цигари и се мотая из

празните улици, палейки една след друга, разтреперан от октомврийския студ.

Вече съм забравил за Кейт. Тревожа се за Илза. Струва ми се, че съм я предал по някакъв начин. Тя не иска нищо от мен, освен да съм неин господар, да я обучавам и моделирам, да я насочвам към пълно подчинение. Да я усъвършенствам.

И какво правя аз? Оставям я сама, за да преследвам обикновена сочна хапка, която ме иска само заради коравия ми член.

Истината е, че съм мързелив. Но това не е всичко. Уплашен съм. Казвам си, че не мога да проумея лимитите на Илза, но дали наистина съм опитвал? Дали съм приел факта, че може би трябва да й дам повече, да стигна с нея по-далеч, отколкото с която и да е друга робиня?

Вероятно моите лимити би трябвало да бъдат разширени. Има неща, които бих могъл да направя, уреди, които бих могъл да използвам, но никога не опитвах. Честно казано, те ме караха да се чувствам неудобно. Но ако Илза искаше това, можех ли да й откажа? Внезапно осъзнах, че не само тя се нуждаеше от усъвършенстване.

Когато влизам в спалнята, заварвам Илза да спи, свита на мокета. Заблуден Лъч слънчева светлина прониква през завесите и огрява златистите й къдрици. Илза прилича на ангел, но пък кой ангел е имал розови белези от побой върху безукорната си кожа?

Обземат ме вина и съжаление, силни като физическа болка. Не я заслужавам. Трябва да я освободя.

Каня се да изляза от стаята, когато тя се размърдва.

— Г осподарю — казва, без да се опитва да скрие усмивката си. — Прибра се.

Тя се надига на колене, разтваря крака и скрива ръце зад гърба си, както съм я учил.

— Липсваше ми — признава скромно.

Напомням си, че трябва да съм строг с нея, да й предложа крайности на удоволствие и болка, които надминават всичко, изпитано досега. Трябва да съм склонен да я докарам до точката, където ми се доверява достатъчно, за да изрече спасителната дума, без да се страхува от недоволството ми. Независимо какво щеше да ми струва това.

Трябва да съм свиреп и непреклонен, жесток и безмилостен, имунизиран срещу съмнения и страхове, за да съм господарят, от когото тя се нуждае.

Но нали съм си неизлечим романтик, просто коленича до нея и я прегръщам.