Розата на Тюдорите

Глава 16

Зимата на 1424 г. — пролетта на 1425 г.

Желанието, което обземаше Катрин всеки път, щом погледнеше Оуен, можеше да се сравни единствено с неговото, установяваше тя всеки път, щом погледне този красив мъж. Разкъсвани между чудовищността на случилото се и необходимостта да пазят тайната си, те правеха всичко възможно да се държат естествено пред другите, така както го изискваха нормите на отношенията господарка — слуга. Само в мразовитите есенни вечери зад здраво заключената врата на спалнята на Катрин, когато дървата пукаха уютно в малката камина, Оуен обичаше да се изляга върху кожата пред огнището, облегнал глава в скута на Катрин, да съзерцава пламъците на огъня и да слуша спомените за детството й в манастира. Може да се каже, че вече добре познаваше сестрите Консолата и Мадлен и техните клюки, беше изпълнен с благодарност към сестра Сюплис за нейната обич и грижа към Катрин — тогава малко момиченце, в началото пренебрегнато, а после използвано от семейството си.

Всичко това коренно се отличаваше от собственото му детство. Беше прекарал първите си години на остров Енгълси в семейството на най-могъщата фамилия на Северен Уелс — Тудуриайд Пенминид, Тюдорите на Пенминид. Верността им към Оуайн Глиндур им бе коствала властта, земите, а на някои от тях и живота заради неспирните атаки на англичаните. Забавляваше я и с истории за странстващите бардове на Уелс, с хвалебствията, с които обсипвали своите богати покровители, с изключителната красота на любовните им стихове и с умелите поетични закачки един към друг. Пееше й песните на своята родина на език, напълно непонятен за нея, но пък прекрасен за слушане. Описваше красивите пейзажи от бреговете на пролива Менай и високите склонове на планините в далечината,

Оуен винаги беше имал слабост към красотата на природата, но сега гледаше на всичко с други очи. Приветстваше всеки изгрев с радост в сърцето и увереност, че настъпващият ден ще го награди с поне няколко минути в присъствието на кралицата. Животът му се въртеше изцяло около нея. И двамата се наслаждаваха на малките неща, които научаваха един за друг, при всяка възможност се любеха с удоволствие и наслада. Всичко беше съвършено, с единственото неудобство, че не можеха да споделят любовта си с никого.

Щастлива от факта, че господарката й най-сетне е открила възможност за малко щастие, Гиймот правеше всичко по силите си да осигури поне малко време на Катрин и Оуен заедно и пазеше тайната им така ревностно, както и те самите. Тя нямаше как да знае дали тази affair de coeur (любовна, сърдечна афера — фр.) е временно увлечение от страна на Катрин. В края на краищата, тя беше дъщеря на майка си, а кралица Изабо бе известна с многобройните си любовни връзки. В походката на Катрин се долавяше нова лекота, в гласа й — смях и щастие, а за Гиймот беше важно това да продължи колкото може по-дълго. Тази нова любов — красива и крехка — беше в центъра на живота и на тримата и те бяха решени да я пазят от външния свят.

Ред беше на Катрин да има своята тайна от братовчедка си. Жаклин не беше никак добре, бледа и без сили, остана в леглото ся с тъжен и често пъти празен поглед. Катрин копнееше да я види отново забавна и игрива. Тя се възстановяваше много бавно, докато най-сетне събра сили за кратка, бавна разходка, подпряна на ръката на Катрин, докато двете бъбреха за бъдещето.

По думите на Жаклин, Хъмфри щял да поиска от Парламента да го подкрепи финансово, за да наеме армия. Скоро войниците му щели да нападнат Холандия, за да победят онези, които я бяха измамили, и тогава той щеше да се нарече херцог на Холандия, Зейланд и Ено.

Катрин не каза нищо, но се надяваше Хъмфри да не успее да получи нужните средства и да проведе безумния си план. Дано до Жаклин да не бяха стигнали слуховете за Елинор Кобам, нещо, което, рано или късно, щеше да се случи. Не искаше братовчедка й, която и без това бе изстрадала толкова, да изпита и това разочарование.

В началото на октомври Хъмфри, като управител на Петте пристанища, успя да събере около четиресет кораба и Жаклин си взе сбогом с Катрин, за да тръгне за Дувър, където съпругът й се готвеше да потегли за Холандия със събран от кол и въже военен отряд. Когато новината за намеренията на Хъмфри достигна до Джон Бедфърд, той прекоси Франция с възможно най-голяма скорост с надеждата, че ще успее да убеди брат си да не започва тази глупост, но Хъмфри категорично отказа да се вслуша в аргументите му.

Джон Бедфърд трябваше да остане в Англия до края на годината, за да поеме управлението на страната и да председателства Съвета, докато Хъмфри отсъства. Задачи, с които той се зае не само отговорно, но и изпълняваше в спокойна атмосфера и ефективно.

Хенри Боуфърт догони своя племенник, напускайки заседанието на Съвета към края на април.

— Тазсутрешната ни среща мина много добре — отбеляза възрастният мъж, докато придържаше шапката си, за да не бъде отвята от силния вятър. — Всичко минава далеч по-лесно, когато ти си начело на Съвета.

— Благодаря ти — усмихна се Джон, — но и членовете на Съвета се държат отговорно, така че управлението на страната от името на племенника ми, краля, върви добре в момента. — Той въздъхна тежко, преди да продължи: — Много тъгувам обаче за скъпата си съпруга, която остана във Франция. Наложи се да прекараме коледните празници разделени и не сме се виждали вече няколко месеца. Липсва ми и се надявам Хъмфри да се върне вече от Холандия, за да поеме отговорностите си тук.

— Много добре се чувстваме без него — промърмори епископ Боуфърт. — Той лесно влиза в конфликти и е наистина голям егоист. Между другото, нали знаеш, че има любовница?

— Наистина ли? — Джон не изглеждаше много разстроен от новината. — Вероятно е само флирт. Жаклин знае ли?

— Не вярвам. Съпругата обикновено научава последна. Чух, че била една от придворните дами на Жаклин. Заминала е с тях в Холандия.

— А кралицата знае ли?

— Нямам представа. Но знаеш, че жените обичат да клюкарстват.

— Споменах ти, че смятам да прекарам няколко дни в "Уиндзор" следващата седмица. Ще се видя с Катрин и очаквам с нетърпение срещата ни. Поне ще й съобщя добрата новина от тази сутрин.

— Вярвам, че ще се зарадва да чуе за плановете на Съвета за замъка "Бейнард". Според мен в "Уиндзор" се чувства някак ограничена. Около Хенри се върти цяла армия от жени, които никак не са склонни да я допускат до него.

На Джон никак не му беше приятно да чуе това. Твърдо убеден беше, че единственият начин, по който едно дете трябва да се запознае с живота, е с помощта на майка си, а и на Хенри трябваше да му се даде възможност да бъде преди всичко дете, а после крал. Обеща си да говори за това с Катрин.

Сините камбанки поклащаха нежните си главици сред влажната трева под дърветата и ароматът на див чесън се носеше във въздуха, докато Джон и малката група придружаващи го яздеха към "Уиндзор". Меката слънчева светлина се процеждаше между клоните, в които кос свирукаше весело. Джон обичаше пролетта в Англия — свежестта, ароматите и звуците на този сезон го изпълваха с приятни усещания. Разбира се, отсъствието на Ан го натъжаваше, но щеше да се върне при нея при първа възможност. Сега с радост щеше да се види с Катрин.

Докато приближаваше покоите й, вратата се отвори и той едва не се сблъска с млад мъж, който бързо отстъпи настрани и се поклони.

— Прощавайте, Ваша Светлост — каза той любезно. — Моля да ме извините.

Джон му кимна с усмивка. Къде беше виждал това лице? Много приятен наглед млад мъж: с тъмна къдрава коса, кафяви очи и с дружелюбно изражение. Ще попита Катрин. Вероятно е част от антуража й.

При вида на Катрин обаче бързо забрави за мъжа. Лицето й вече бе лишено от онова напрежение, което той помнеше от последните им срещи.

— Ваше Величество, Катрин, скъпа моя — поздрави той. — Толкова се радвам да те видя. — Джон се наведе да й целуне ръка и усети познатия лек аромат на лавандула.

Наистина хубава жена, помисли си той. Закръгленото момичешко лице бе изместено от по-зрялата хубост на жена, с красив профил, на който, естествено, присъстваше леко издълженият нос на Валоа. Човек трудно можеше да го сбърка. А очите й! По-прекрасни от когато и да било. Изглеждаше някак… Осъществена.

— Джон! Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Изглеждаш добре. Кажи ми как е моята братовчедка Ан? Имаш ли вести от нея?

— Скъпата ми жена е добре, благодаря ти, макар че сме разделени вече прекалено дълго. Тя наистина е прекрасна. Всичко, което ми каза за нея, се оказа вярно. Тя е чудесна компания. Непрестанно ме разсмива!

— Да, това е важно — усмихна се Катрин. — Ела да седнем, за да ми разкажеш всичко, което се е случило от последната ни среща

Двамата разговаряха като стари приятели, каквито бяха и преди, и едва по-късно Джон си спомни, че трябва да й съобщи добрата новина.

— Катрин, какво ще кажеш да си имаш свой собствен дом, където сама ще си господарка и няма да се съобразяваш с изискванията на двора?

Катрин застана нащрек.

— Защо мислиш, че искам свой дом? Никъде няма да ходя, ако не мога да взема малкия Хенри. Нямам никакво намерение да напускам "Уиндзор", докато той е тук.

— Не става дума да напуснеш "Уиндзор", нека ти обясня. Тази седмица в Съвета се обсъждаха няколко важни въпроса, свързани с теб. Решено беше госпожа Алис Ботелър да стане гувернантка на краля.

Катрин понечи да възрази, но той я спря.

— Остави ме да довърша. Изборът е добър. Жената е разумна и ще се погрижи кралят да научи добрите маниери и поведение. Важни неща за всеки мъж, особено крал.

— Аз мога да го науча на всичко това — бунтуваше се Катрин.

— Чудесно знаеш, че синът ти е публична фигура. Всеки иска да има думата при неговото отглеждане. Не се разстройвай излишно. Можеш да имаш доверие на Алис Ботелър. При това е най-добрият избор, като имам предвид останалите предложения.

Катрин въздъхна примирено.

— Другата новина — продължи Джон — би трябвало да те разведри. Граф Марч почина от чума.

— Чума ли? Не е възможно!

— Моля те, скъпа моя, не се паникьосвай — прекръсти се той енергично. — Графът е бил в Ирландия, така че няма риск от зараза тук в Лондон.

— Малка утеха. И защо това трябва да ме развесели?

— Не, не, разбира се. За съжаление графът е бил картоиграч и е загубил голяма част от състоянието си, така че собствеността му е върната на короната и съветът реши да бъде прехвърлена към имотите на вдостващата кралица. Тъй като това си ти, ще можеш да живееш там по благоволението на суверена, твоя син, ако искаш, разбира се. Има едно-единствено условие: да поддържаш сградите и градините в добро състояние. Нищо друго няма да се иска от теб. А къщата е много хубава — завърши той.

— Но къде се намира? Далече ли е от "Уиндзор"? Или от "Уестминстър"?

— Съвсем близо е до "Уестминстър". На брега на реката, недалеч от манастира на Черните доминиканци. Ако дворът е в "Уиндзор" и искаш да видиш краля, бързо ще стигнеш с баржа по реката. Много е удобно. Замъкът се казва "Бейнард".

— Сещам се, виждала съм го от реката. Но ако отида да живея там, синът ми много ще ми липсва. Не че сега го виждам колкото ми се иска.

Джон погледна унилото й лице. Ясно му беше, че тъй като бе чужденка, мнозина продължаваха да я гледат с подозрение. Той не можеше да направи много, за да промени това, а и не можеше да й предложи утеха. Въздъхна и взе дланта й в своята.

— Скъпа моя, той е крал. Не е обикновено дете и никога няма да бъде. Повярвай ми, ако искаш това, бих могъл да уредя да живеете щастливо някъде в провинцията, далеч от напреженията в двора и Парламента. Там ще можеш да биеш сама маслото, да гледаш някоя коза… Хенри ще си има кученце…

— Предпочита коте.

— Добре, коте! — съгласи се Джон с леко нетърпение. — Хайде, Катрин, повярвай ми, замъкът "Бейнард" е чудесно място за теб. Ще бъдеш в центъра на Лондон, ще е изцяло на твое разположение. Ваш дом. Хора ще идват само ако ги поканиш. А е и много удобно. В съседната сграда са роклите ти.

— Какво имаш предвид?

— Замъкът "Бейнард" е в непосредствена близост с Кралския дрешник. Там се пазят всички ценни вещи на кралското семейство. Церемониалните одежди на държавата, тапетите, мебелите, съдовете, сребърните прибори и бижутата, както кожите и всекидневните дрехи. Естествено, охраната е много сериозна.

— Моите обаче не са там, нали?

— Поне тези за официалните случаи със сигурност се пазят там.

— В такъв случай може наистина да е удобно за живеене. — Катрин мислеше усилено. Това беше шанс двамата с Оуен да прекарват повече време заедно, без да пораждат подозрение. Та той беше секретар за гардероба и щеше да се налага да посещава често склада с кралските одежди. Вярно, Хенри щеше да остане в "Уиндзор" с Елизабет Раймън, но тя щеше да го вижда без проблем.

Досадната Елизабет Раймън я караше да бъде непрестанно нащрек — появяваше се най-неочаквано, сякаш я следеше и шпионираше. Нямаше как да ходи в замъка "Бейнард" освен по изрична покана от кралицата. Преместването в замъка можеше да се окаже решение на много от проблемите на Катрин.

— Знаеш ли, Джон — замислено каза тя. — Мисля, че в "Бейнард" ще ми хареса.

Джон Бедфърд въздъхна с облекчение и поклати глава. Странни създания са това жените. Упорити като магарета на моменти, но щом им споменеш за роклите и дрънкулките им, омекват и са готови на какво ли не. Никога нямаше да ги разбере.

* * *

В плановете на Катрин не влизаше котето на Хенри до момента, в които Джон Бедфърд не каза, че момченцето може да има кученце. Спомена пред сина си, че ще се опита да му намери малко коте, и лицето на детето светна радостно. Позволиха му да си избере коте, родено в конюшните. Един от младежите, които спяха там, беше хранил майката и твърдеше, че бебетата са на около два месеца, а може би и малко повече. Във всеки случай, когато се раждали, било адски студено. Три от котетата бяха донесени в сандъче, покрито със слама, в детската стая. Хенри милваше пухкавите им глави, докато реши кое да избере.

— Ето това — каза най-сетне той и извади красиво кафяво коте. — Виж, маман, Дева Мария прави ето този знак. — Внимателно очерта с пръст буквата "М" върху челото на малкото създание. Катрин се зачуди откъде синът й знае историята за Дева Мария.

Джоун Астли я погледна с извинение в погледа.

— Харесват му историите за светците и за Светото семейство, милейди. Цска да ги слуша непрестанно, затова му разказах как Дева Мария благословила котките във Витлеем, задето топлели малкия Иисус.

— Топлели малкия Иисус — сериозно потвърди Хенри, като придържаше предпазливо малкото коте. — Студено му било.

— Какво име ще й дадеш? — попита Катрин.

— Дусет.

— Много хубаво име. Котето е много сладко.

— Да се надяваме, че е и добър мишелов — отбеляза Оуен, когато Катрин му разказа за котето същата вечер. — Котките са най-полезни, когато ловят мишки. Струват четири пенита. Такъв е законът в Уелс.

— Има закони за котките в Уелс, така ли? — не повярва на ушите си Катрин.

— Имаме, наистина. Законите ни са създадени от Hywel Dda, Хауел Добрия, един от предишните ни крале.

— Роднини ли сте?

— О, да. Много поколения назад. Законите му все още се спазват. Според този закон новороденото коте струва едно пени, преди да прогледне — две пенита, а когато убие първата си мишка — цели четири.

— Странно!

— Никак даже не е странно. Всяко нещо си има цена. Hywel Dda е създал закон и за жените. Ще трябва да ти го обясня, госпожо! — добави Оуен и плесна закачливо голото й бедро.

Катрин изпищя, преструвайки се на ужасена, побягна из стаята и се насочи към леглото, за да се спаси от него. Той обаче беше по-бърз и двамата се строполиха със смях върху него. Оуен, естествено, се възползва от предимството си.

Изведнъж отпусна хватката си и се загледа в нея с безкрайна нежност.

— В Уелс ценим много високо жените. Отнасяме се с голямо уважение към тях, а не като към предмети. Трябва да благодариш на своя Бог за това, cariad (Любима (уелски)), че те обича уелсец! — Усмихна се широко и я освободи от прегръдката си.

Катрин обаче се изви и го привлече върху себе си, устните й потърсиха неговите. Беше я нарекъл кариад, любима. Вече беше благодарила на Всевишния, че е обичана от точно този уелсец.

* * *

Пролетта е сезонът, подходящ за ново начало, и в един слънчев ден, в който от време на време леко преваляваше, няколко придворни дами, съпроводени от неголям ескорт, тръгнаха от "Уиндзор" с баржа по Темза. Щом наближиха манастира на Черните доминиканци, Катрин видя стените на замъка "Бейнард" да се издигат сякаш от самата вода. Напомниха й белите скали, които бе зърнала, наближавайки Дувър, и в същия миг изпита чувството на ново начало, на внезапно щастие.

Щом стъпи на малкия кей и изкачи стъпалата към замъка, необяснимо защо усети, че някой я посрещна дружелюбно — привлякоха я размерите на голямата каменна сграда. От нея се излъчваше сигурност и надеждност. Сградата не беше нова, а стаите, определени за жилище на кралицата и на персонала бяха вече изчистени, по стените висяха нови гоблени. Ако не знаеше, че Гиймот лежи в "Уиндзор" с тежка настинка, щеше да реши, че пълните с пролетни цветя вази са нейно дело.

Придворните дами не можеха да сдържат възторга си от елегантните мебели и красиво обзаведените приемни в двойката шестоъгълни кули, от чиито прозорци се виждаше Темза. От едната страна на замъка имаше градина, граничеща с реката, а зад нея — лабиринт от покрити с калдъръм алеи, които водеха до подножието на хълма, където бе и черквата "Сейнт Андрю" Северно от черквата се виждаше очертанието на Кралския дрешник, в който държаха вещите на кралското семейство. Черквата, чието име всъщност беше "Сейнт Андрю до Дрешника", свързваше сградата на замъка с тази на Кралския дрешник. Катрин беше очарована. Тук двамата с Оуен щяха да прекарват заедно колкото време искат. Той със сигурност също щеше да се радва на възможността тя да се премести в замъка "Бейнард" и Катрин нямаше търпение да му съобщи.

След последния завой на реката по обратния път към "Уиндзор" пред тях на фона на залязващото слънце се показа кръглата кула на замъка. Затворила очи, Катрин си мечтаеше за бъдещето, когато Джоана Траутбек я докосна по ръката, за да привлече вниманието й към суетнята и тълпата на брега пред замъка.

— Милейди, вижте! Почти стигнахме, но там нещо става.

Лошо предчувствие стисна Катрин за гърлото. Тя заслони очи с ръка и погледна в посоката, указана от Траутбек. Войници — пешаци, стрелци и тръбачи — се трупаха на групи, сякаш чакаха някого.

— Кои са тези? — попита тя. — Чии униформи носят?

— Не мога да определя. Става тъмно, а и зрението ми вече не е същото. Ще попитам някои от екипажа на баржата.

— Според мен униформата е на херцога на Глостър, Ваша Светлост — отговори единият от лодкарите. — Изглежда са се върнали от Холандия.

— Възможно ли е да са се прибрали толкова скоро? Дано новините да са добри.

Веднага щом лодкарите привързаха баржата за кея, Катрин скочи на брега. Бързо влезе в замъка и потърси братовчедка си. Гиймот, с подут и зачервен от хремата нос, я пресрещна по коридорите.

— Милейди, херцогът на Глостър се завърна — рече тя, подсмърчайки. — Върнал се е от Холандия.

— Да, Гиймот, разбрах. Къде е херцогиня Жаклин? Къде е братовчедка ми?

— Той се върна без нея.

— Така ли? Глупости! Тя е негова съпруга, не може да не е с него.

Гиймот поклати глава и кихна звучно.

" Но не е, милейди. Той е тук от три-четири часа, а нея още не съм я видяла. С войниците му пристигнаха неочаквано и доколкото разбирам, се разплаща с тях. Затова чакат отвън. Херцогинята не е с него. — Гиймот кихна отново. — Наистина не е.

Какво ли се е случило, помисли си Катрин, та Хъмфри се е прибрал без Жаклин? Дали бе останала в Холандия? Невъзможно.

— Гиймот, вземи наметката ми, моля. И се намажи с лимонов мехлем за това кихане. Отивам да потърся Негова Светлост херцога, за да попитам кога ще пристигне Жаклин. — Катрин разкопча клипсовете на наметката си и дрехата се свлече на земята. Гиймот успя да я подхване в последния момент и изпрати с поглед господарката си. Кихна за пореден път и поклати глава. Много скоро кралицата шеше да разбере, че Хъмфри от Глостър се е прибрал у дома с Елинор Кобам.

* * *

Оуен влезе в "Лебедът" в тази прохладна пролетна вечер с надеждата, че ще завари Гилбърт. Връщаше се в "Уиндзор" от посещение при кралския кожар, с когото се пазари за цената на летните обувки на Нейно Величество. Забеляза на пейката любимата си маса край огнището едрата фигура на братовчед си Маредид. Стори му се изморен, сякаш идваше направо от път.

— Господи, колко е добра тази бира — въздъхна Маредид след като преглътна. Остави халбата на масата и се усмихна радостно. — Холандската бира е слаба и отвратителна като пикня на свещеник. — Както обикновено обърса уста с опакото на ръката си. Все едно никога не бе заминавал. — Ти как си?

— Какво, по дяволите, правиш тук? — усмихна се Оуен широко, радостен от срещата. — Не трябваше ли да се биеш някъде в Холандия?

— Значи нищо не си чул! Сега ще ти разправя каква абсолютна загуба на време беше цялата работа. Защо не отидеш да вземеш още една бира, преди да си седнал, че изпих тази? — Маредид пресуши шумно чашата си и се замисли откъде да започне разказа си за необмислената, объркана и напълно безрезултатна кампания на херцог Хъмфри за отвоюване на земите на жена си в Холандия.

Проследи с поглед Оуен, който бе взел празната халба и вече бъбреше с жената на кръчмаря, докато тя пълнеше отново чашата. Добре беше направил братовчед му, че се издигна и стана секретар на кралицата за толкова кратко време, вместо да избере пътя на войник. Военната служба се бе оказала много разочароваща.

Маредид се замисли за събитията от последните няколко месеца. Беше имал големи надежди, а и се гордееше, че уменията му на наемен професионален войник са били оценени. Заплащането щеше да е добро, а и херцогът бе обещал, в случай че походът е успешен, да даде още. Успешен? Каква ирония! Глостър бе превърнал кампанията в истинска комедия. Никаква подготовка, никаква стратегия, а и абсолютно никаква дисциплина. Съвсем естествено сред войниците тръгнаха слухове, защото никой не разбираше защо не се бият, а само чакат. Говореше се, че привържениците на херцогиня Жаклин са се обърнали срещу нея, поставяйки под въпрос както смисъла, така и е законността на брака й с англичанина, особено след като този англичанин бе довел и войска, за да подкрепи претенциите си към нейните земи. Докато военните части чакаха заповеди, които така и не идваха, пратениците, които пренасяха кореспонденцията между Глостър и Филип Бургундски, разпространиха слуховете, че писмата са изпълнени със заплахи и предупреждения. Нищо чудно, че войниците започнаха да залагат. Едни твърдяха, че Филип ще дойде да подкрепи Глостър, а други, че това няма да се случи, и вторите спечелиха. На всичко отгоре пристигна и вестта, че папа Мартин Пети от Рим е заявил, че бракът между херцогиня Жаклин и херцога на Брабант е валиден, което правеше следващия й брак с херцога на Глостър незаконен. Цялата работа беше обречена от самото начало.

— Това, което ми е най-трудно да проумея — добави Маредид, след като нарисува пред Оуен цялата картина, — е защо се смяташе, че Глостър е добър военачалник. Говореше се, че преди да го ранят с бойна брадва, се отличил при Ажанкур. В Холандия той беше като разтреперана девица. Нямаше никакъв контрол над войската си. Хората като мен, старши по ранг, нямахме водач и напразно чакахме заповеди.

— Къде беше той в това време?

— Флиртуваше с някоя си мадам Дьо Варини, която, доколкото разбрах, била жена на нисш офицер.

— Мислех, че се занася с Елинор Кобам?

— Така е, но по това време тя вероятно е била при херцогинята, докато бяха в Холандия, нямам представа. Във всеки случай не се отделяше от него по целия път от Холандия до тук. Истинска мръсница, ако питаш мен. И упорита при това.

— Къде е сега херцогинята?

— В Холандия — сви рамене Маредид. — Заключена е в дома си в Гент, без право да го напуска. Мисля, че Глостър хич не го е грижа.

— Безсърдечно копеле!

— Опасно копеле! — додаде Маредид. — Не бих му вярвал за нищо. Може някога да е бил страхотен воин, но сега със сигурност не е такъв. Не само е слаб, но е нахален, амбициозен и блюдолизец. Смъртоносна комбинация, ако питаш мен.

* * *

След завръщането си Хъмфри нито веднъж не спомена името на Жаклин в присъствието на Катрин. Тя от своя страна избягваше колкото може срещите с него, макар че още щом стъпи в замъка "Уиндзор", той влезе в ролята си на властен мъж, който диктува и управлява живота в него, пренебрегвайки демонстративно нейните желания и авторитет. Катрин често се питаше дали той щеше да се държи по този начин, ако Джон Бедфърд не се беше върнал във Франция.

Многобройната група от жени, обслужващи краля под командата на Елизабет Раймън, не изпускаше детето от контрол, така че всеки път, когато Катрин се опитваше да го вземе и да прекара малко време с него, някоя от тях се приближаваше и предлагаше да го поеме под предлог, че иска да я освободи от грижата за малкото й момче. Чувството на безсилие растеше в нея и тя едва се сдържаше да не направи груб коментар на техните привидно любезни предложения. С всеки следващ ден все по-рядко успяваше да бъде със сина си и вече копнееше за деня, когато цялото й домакинство, включително и секретарят на гардероба й, щеше да се премести в замъка "Бейнард".

Междувременно кралят беше поканен на откриването на сесията на Парламента, а там никой не можеше да оспори правото на Катрин да присъства. Тя беше кралицата майка и винаги го придружаваше в такъв момент.

Вече не се налагаше да го държи в скута си, защото се бе научил да седи в своя стол. Катрин проследи как херцогът на Ексетър вдигна момченцето и го настани в трона му и трябваше да признае пред себе си, че Алис Ботелър бе постигнала невероятен успех с възпитанието му. Хенри седя кротко по време на невероятно дългата реч на своя прачичо епископ Боуфърт.

Видимо се поинтересува малко повече от обръщението на Хъмфри от Глостър към членовете на Парламента, макар че едва ли разбра нещо от забележките, които той отправи към Хенри Боуфърт за законодателните поправки, прокарани от него по време на отсъствието на Хъмфри, намеквайки, че те не само са неправилни, но са знак за неговата нелоялност и едва ли не предателство към трона. В залата се чуха възмутените коментари на част от присъстващите, но Хъмфри изобщо не се смути. В края на заседанието той приближи трона на своя племенник и го свали оттам. Улови детето за ръка и го поведе навън, където вече се беше събрала тълпа, която искаше да види своя невръстен суверен.

Хенри Боуфърт очевидно не искаше да приближава племенника си, за да не би да не успее да се въздържи и да забие юмрук в арогантната му физиономия, затова нарочно изостана и пусна процесията да мине пред него. Беше бесен. Група негови привърженици го наобиколиха, предупреждавайки го, че след провала в Холандия на Хъмфри изобщо не може да се има доверие. Бяха дочули, че той се заканвал физически да се разправи с Боуфърт. Нищо чудно да се стигне и до кръвопролитие.

Навън слънцето огря малката златна корона на краля и в този момент Хъмфри се наведе, вдигна племенника си и го показа на тълпата първо вляво, после вдясно, та да могат присъстващите добре да го разгледат. Сетне качи момчето на седлото на петнист, видимо неспокоен кон, до чиято глава за всеки случай стояха двама коняри.

Ужасена от това перчене, Катрин се смеси с групата около краля и дръпна ръкава на Хъмфри, за да привлече вниманието му.

— Животното е твърде неспокойно, милорд, за да слагате на седлото му толкова малко дете.

— Не се тревожете, милейди, той е в безопасност — подхвърли Хъмфри, докато проверяваше каишите на седлото.

— Никога не се е учил да язди! Това не е дървеното конче в детската му стая. — Нотки на истерия се прокрадваха в гласа на Катрин и тя отново дръпна ръкава на Хъмфри. — Не е слаган на седло досега!

Хъмфри се обърна и я потупа снизходително по рамото.

— Не бива да се тревожите за такива неща, милейди — рече той. — Тъй като кралят няма баща, който да го научи да язди, лично ще се погрижа това да стане, и то от най-ранна възраст. Вярно е, че конят е бърз, но и момчето трябва да свикне с добър кон. То е крал и това се очаква от него.

Усмихна се хладно и извърна лице към тълпата, за да помаха в отговор на виковете. Вбесена и изплашена, Катрин свиваше и отпускаше пестници. Синът й бе отнет за пореден път и я накараха да се чувства глупава и капризна. Тези, които винаги знаеха по-добре, бяха пренебрегнали дори естествената й загриженост на майка за сигурността на детето.

— Но, Ваша Светлост… — Думите й бяха заглушени от виковете на развълнуваната тълпа.

— Бог да пази краля! Бог да пази нашия млад крал! Бог да пази Хари и свети Георги!

Хъмфри тупна животното по задницата и то пристъпи неспокойно напред, удържано за юздите от двамата коняри. Краката на Хенри, твърде къси, за да стигнат стремената, се размахваха напред-назад и той ужасен впи ръце в седлото. Хората се отдръпваха встрани, но извиваха вратове, за да зърнат краля.

— Вижте! Вижте го! — подканяха се един друг. — Същият е като баща си! Роден ездач!

Хъмфри крачеше пред племенника си и махаше с ръка, с което предизвикваше още повече вълнение, докато петнистото животно тръскаше грива, очевидно стреснато от шума.

Херцогът на Ексетър беше съвсем наясно с опасността, застрашаваща младия крал, макар да не се противопоставяше гласно на Хъмфри. Само вдигна ръка и леко я опря в гърба на момчето, като не се отделяше от коня. Катрин безмълвно се прекръсти, когато забеляза дланта на Ексетър, опряна в гърба на сина й, която щеше да го предпази, в случай че се олюлее или се хлъзне. Необикновената шумна група мина така през Чийпсайд и се насочи към Кенингтън, където беше планирано официално посещение.

Катрин нареди да й доведат кон и последва процесията. Искаше да е сигурна, че ако кралят случайно падне, тя ще е наблизо, за да го вдигне и успокои. За щастие нищо такова не се случи и пристигнаха без произшествия пред двореца "Кенингтън". Управителят сър Джон Уотъртън ги чакаше отпред, за да ги поздрави с добре дошли, но тъй като Хенри все още беше върху седлото на коня, Катрин не заговори с когото и да било, колкото и грубо да изглеждаше отстрани, докато не се увери, че момчето не е свалено живо и здраво от херцога на Ексетър. Едва тогава въздъхна с облекчение и се спусна да прегърне детето си.

— Видя ли ме да яздя, маман? — попита то, напълно забравило за страха си отпреди минути. — Чичо Глостър каза, че ще бъда страхотен ездач някой ден. Пък и конят не вървеше бързо.

— Достатъчно бърз беше, войниче мое — промълви тя. — А ти беше много, много смел.

— Ваши Величества — обади се сър Джон Уотъртън, покланяйки се дълбоко на Катрин и Хенри. — Добре дошли в Кенингтън. Изключителна чест е за нас да прекарате тук няколко дни.

Въпреки болките в гърба Катрин изпъна рамене и протегна ръка.

— Благодаря ви, сър Джон. С нетърпение очаквам престоя ни със сина ми тук, а той, както виждате, вече умее да язди. Изненада всички ни. Ако е възможно, нека той заедно с бавачките и гувернантката си да бъдат настанени в стаите, определени за тях, преди вечеря. Денят беше доста уморителен за него.

Самата Катрин бе изтощена и щом Гиймот й помогна да свали дрехите си и я загърна в широкия халат, тя се настани удобно и взе да прехвърля в главата си събитията от този ден. Голяма бе тревогата й, че както се очертават нещата, Хенри ще бъде моделиран като крал воин, макар да е все още твърде малък, за да осъзнава какво се случва. Той беше спокойно, чувствително дете, което можеше да развие наследената от баща си любов към книгите, а не уменията да се бие. Съзнаваше, че постепенно я изтласкват от живота на малкото момче. Нямаше вече място за нея в образованието и отглеждането на първородния й син.

Някак неволно бе започнала да мисли за Хенри като за първороден, съзнавайки, че той със сигурност ще се сдобие с брат или сестра през следващите шест месеца. Когато беше бременна с него, на този етап това беше повод за голяма радост — та тя носеше детето на краля, така отдавна чакания престолонаследник на Англия и Франция. Изпълнила бе желанието на своя съпруг и всички се радваха. Тя беше средството, благодарение на което се продължаваше дългата кръвна линия на династията Ланкастър.

Този път нещата бяха съвършено различни, но поне едно беше ясно: нямаше идея как ще запази своята тайна, така че никой в двора да не разбере за това бебе. Тя все още беше вдовстващата кралица, майката на краля, и въпреки това като най-обикновена слугиня от кухнята беше забременяла от един слуга.