Розата на Тюдорите

Глава 4

Троа, Франция, май 1420

Катрин едва се сдържаше да не кихне, тъй като пепелта от строителните работи в катедралата „Светите Петър и Павел“ летеше във въздуха, осветена от слънчевите лъчи, проникващи през великолепните цветни стъкла на прозорците, влизаше дори в носа. Тя само си представяше великолепието на витража, тъй като скелето, поддържащо платформата на зидарите, почти го скриваше от погледа й. Този ден и чуковете, и длетата бяха замлъкнали, заместени от камбанния звън, оповестяващ церемонията по подписването на Договора в Троа, последвана от годежа между Негово Величество краля на Англия и Нейно Кралско Височество принцесата на Франция Катрин дьо Валоа.

Катрин винаги щеше да помни победоносното изражение на лицето на своята майка, когато фанфарите отекнаха в майската утрин, за да известят влизането й в катедралата под ръка със своя зет Филип Бургундски. В същия момент от отсрещната врата влезе крал Хенри, придружен от брат си Томас, херцог на Кларънс. Четиримата, следвани от адютантите и съветниците си, се срещнаха на мястото, където се пресичаха нефът и трансептът, след което се отправиха към високия олтар, върху който ги чакаше окончателният вариант на Договора от Троа. Документът вече бе подписан от краля на Франция Шарл Шести, който не присъстваше, сполетян от поредния пристъп на болестта. Ред беше кралят на Англия да сложи своя подпис, а след него и кралицата на Франция в присъствието на членове на френската и английската аристокрация. Според условията на договора Хенри щеше да стане владетел на двете държави след смъртта на краля на Франция.

Сетне архиепископ Анри дьо Савоази призова Катрин при високия олтар, за да заеме мястото до бъдещия си съпруг. Подписан бе мирът между двете държави, измолена бе Божията благословия и годежът бе обявен.

От този момент нататък събитията се заредиха бързо едно след друго. Най-спешната задача на Хенри бе да изпрати известие на своя брат Хъмфри от Глостър, в момента регент на Англия. Съобщи му последните събития и даде разпорежданията си. Трябваше да се направи официално съобщение в катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Лондон за сключения между Англия и Франция мир и за предстоящия брак на краля. Накрая поръча на херцога и на Съвета да унищожат печатите му и да излеят нови с надпис: Хенри, по Божията воля крал на Англия, регент на короната на Франция и владетел на Ирландия.

Гиймот работи до късно през нощта на светлината на свещи заедно с още две от кралските шивачки, за да довършат чеиза на Катрин. Сватбената рокля беше най-красивата дреха, която бе виждала някога, и с огромна предпазливост я беше прибрала в гардероба колкото се може по-близо до нужника, та неприятната миризма да я предпази от набезите на молците. Боеше се дори да я докосне, но дрехата имаше нужда от последни съвсем малки поправки. Зае се с трепет и страхопочитание да шие разкошната златна тъкан.

Старанието и отдадеността й към младата господарка бяха възнаградени от вида на Катрин в прекрасната утрин на сватбения ден в началото на юни. Катрин изглеждаше великолепно в булчинската си одежда. Наистина беше жалко, че сметнаха строителните работи в голямата катедрала на Троа за опасни при толкова важна церемония. Наложи се да преместят събитието в по-малката църква „Сен Жан о Марше“.

Многобройна развълнувана тълпа се бе събрала на пазарния площад, за да погледа пристигането на гостите. Когато и последният поканен беше вече вътре, Катрин зае своето място между майка си и Филип Бургундски под балдахин от червена коприна, поддържан от четирима мъже от кралската гвардия. Сестра й Мишел, отслабнала и с бледо, измъчено лице, стоеше зад съпруга си.

Гиймот преглъщаше мъчително, опитвайки се да овладее емоциите си, докато сновеше из тълпата, за да е на разположение за нещо спешно. Рано същата сутрин беше измила дългата коса на Катрин с любимия й сапун от Марсилия, изплакна я няколко пъти с отвара от листа на розмарин и дълго я суши между две парчета копринен плат, докато заблести. Сега, разпусната, както приляга на младоженка, и прикрепена единствено със златно украшение от преплетени златни нишки, тя се спускаше на вълни до тънкия кръст на господарката й.

Всичко по Катрин беше златно и трептящо от красота. Златистият цвят на роклята сякаш се отразяваше в млечнобялата й кожа, дори токите на обувките й бяха златни. Гиймот положи големи усилия дългият шлейф да бъде правилно надиплен и поддържан от шаферките. Немислимо беше да го остави да се влачи в праха. Нищо не биваше да наруши външния вид на Катрин.

Боен рог отекна в черквата и възвести на краля воин, че бъдещата му съпруга е на прага. Миг след това, опряла длан в ръката на Филип Бургундски, Катрин влезе. Видът й направо зашемети Хенри. Той изпита огромно удоволствие и победоносно чувство от факта, че тя идва при него не само като негова булка, но и като символ на обединението на Франция с Англия. Така не само осъществяваше амбицията си на военачалник, но и щеше да има до себе си обекта на желанието си като мъж.

Архиепископът на Савоази започна брачната церемония, като сложи ръката на Катрин в тази на Хенри, и кралят стисна палеца й, намигайки закачливо.

Празникът на Светата Троица, 2 юни 1420 година, бе денят, когато кралските семейства на Англия и Франция получиха възможност да се опознаят, обединени най-накрая от договора в Троа и кралската сватба.

Що се отнася до Хенри, той беше решил, че това е денят на Катрин, и я остави да му се наслади. По време на приема преди сватбеното пиршество се отдръпна за момент и се загледа как тя елегантно се движи между гостите, как се усмихва и се смее с членовете на семейството си. Радваше се на начина, по които, събрали глави, трите братовчедки споделяха шепнешком някаква тайна, така типичен за момичетата. Ана от Бургундия, сестра на херцог Филип, беше най-младата и най-бързо избухваше в смях, все едно какво й доверяват. Графиня Жаклин от Ено, пристигнала чак от Холандия, за да присъства на сватбата, беше по-висока от останалите и приличаше на Катрин, макар чертите й да бяха по-груби и не така деликатни. За Хенри нямаше съмнение, че Катрин е най-красива от трите братовчедки. Застанала до съпруга си, сестра й Мишел, новата херцогиня на Бургундия, наблюдаваше момичетата с безразличие. Хенри леко сбърчи вежди, виждайки, че Филип е облечен целият в черно, очевидно в траур заради смъртта на баща си.

Гостите на младоженеца бяха далеч по-малко. За жалост чичото на Хенри, епископ Хенри Боуфърт не беше сред тях. Боуфърт беше полубрат на бащата на Хенри и кралят винаги го бе харесвал, докато едно недоразумение не стана причина възрастният мъж да се отдръпне и дори да не се появи на сватбата на своя племенник. Хенри искрено се надяваше, че чичо му, независимо от охлаждането в отношенията им, ще хареса младата му съпруга. И как ли би могло иначе, кой не би я харесал!

С голямо удоволствие следеше как братята му я гледат. Томас, херцог на Кларънс, чиято жена стоеше неотлъчно до него, беше, естествено, по-предпазлив. Богатата и властна херцогиня Маргарет, близо година по-възрастна от съпруга си, се държеше като жена, с която шега не бива. Тя беше имала предишен брак и страдаше много, че няма деца от втория си мъж. Но беше дълбоко религиозна и молеше горещо Бог скоро да я дари с дете.

Хъмфри от Глостър не присъстваше, но Джон Бедфърд, очарован от новата си снаха, я следваше като едро кученце, възползвайки се от всяка възможност да й предложи сладкиш или да напълни отново чашата й — кръглото му лице грееше, а въздългият му нос леко потрепваше от удоволствие. Хенри злорадстваше тайно. Това красиво създание беше неговата бъдеща жена, негова напълно, и братята му можеха да му завиждат колкото си искат, но нищо не можеше да му я отнеме. Никой друг нямаше да има Катрин, нито сега, нито когато и са било. Тя беше единствено негова.

По време на сватбеното пиршество кралят на Англия и неговата кралица седяха неотлъчно един до друг в центъра на дългата маса върху подиум в дъното на залата. Над главите им бе опънат балдахин от червена коприна с богато извезаните гербове и символи на двете фамилии. Френските традиции преобладаваха по време на празненствата и в края на вечерта, след пиршеството и танците, Хенри стана от мястото си и подаде ръка на Катрин. Забелязал изражението й на лека несигурност, той й се усмихна окуражително. Щом и тя се изправи, още няколко души, включително кралица Изабо, херцогът и херцогинята на Бургундия, графиня Жаклин от Холандия и архиепископ Анри от Савоази, се надигнаха.

— Защо толкова много хора — сбърчи чело Хенри, — наистина ли е необходимо?

— Такава е френската традиция, милорд — отвърна кралица Изабо, — а и церемонията е съвсем кратка, ето защо ще ви бъда много благодарна, ако се съгласите да я изпълним. — Тя приближи лице към него и с хитър поглед додаде: — Обещавам да не ви държим дълго далеч от радостите на брачното ложе.

Хенри се усмихна мълчаливо. Много добре разбираше, че ако тъща му беше само двайсет години по-млада, с удоволствие щеше да сподели тези радости с него. Излишно беше да го изрича.

Последвали примера на кралицата, още гости придружиха младоженците до спалнята им, наредиха се в полукръг около леглото и наведоха глави. Архиепископът наръси ложето със светена вода.

— Благослови, о, Боже, това брачно ложе — произнесе той, — така щото да даде плодове както градините на рая. И нека семето на съпруга бъде прието и отгледано от съпругата и с твоята милост, Господи, да роди силни синове, които да отгледа в правата вяра. Амин.

Френските благородници и съпругите им се прекръстиха почтително.

— Амин — рече и Хенри, който полагаше сериозни усилия да не се разсмее. Той със сигурност чакаше с нетърпение час по-скоро да посее семето си и побърза да отпрати посетителите. Кралица Изабо, херцогинята на Бургундия и херцогиня Жаклин придружиха Катрин до будоара й, където Гиймот я чакаше, за да й помогне да свали сватбените одежди.

Предвкусвайки удоволствието от това, че ще има младата си жена само за себе си, Хенри на бърза ръка освободи пажа си, след като с негова помощ свали тежката, обсипана с украшения официална дреха. Останал най-сетне сам, наметна един халат и седна да чака Катрин.

Тя влезе при него облечена със семпла бяла нощница. Той за пореден път се наслади на младата й хубост, улови я за ръка и нежно я поведе към спалнята, затваряйки вратата след себе си.

— Милорд — прошепна тя и се изчерви.

— Хенри — поправи я той с усмивка. — Сега сме вече съпруг и съпруга, Катрин, далеч от любопитните погледи в нашата собствена спалня. Съпруг и съпруга. Вече ще ме възприемаш не само като крал, но и като свой съпруг.

— Хенри — прошепна тя. — Съпруг.

Уловил я за ръка, той я поведе към леглото, където завивките бяха отметнати. Приведе се и повдигна брадичката й нагоре към лицето си.

— Катрин — прошепна. Ароматът на лавандула, излъчващ се от шията и косите й, го възбуди още повече и само мислено си пожела да може да контролира желанието си. Не биваше да я плаши, като я обладае с прекалена страст. В края на краищата тя беше замесена от друго тесто. Нямаше още деветнайсет — съвсем млада и невинна, доскоро живяла в манастир. Помилва гърба й и спусна длани надолу, притискайки тялото й към своето. Миг след това с преплетени ръце те се отпуснаха на пухения дюшек. Задъхан от възбуда, Хенри зарови пръсти във връзките на нощницата й, но в този миг някой почука на вратата.

— Кой, по дяволите…?

Катрин се дръпна, закривайки гърди с нощницата.

— Това вероятно е супата — промълви тя.

— Супа ли? — почти изрева той. — Кой пък е поръчал супа, за бога?

— Ами… Такава е традицията — рече тя, докато вратата се отваряше и дълга процесия от гости влезе в спалнята. Едни носеха подноси с купи със супа и хляб, а други — с чаши червено вино. Оставиха всичко на масата до леглото — не липсваха лъжици, малки чаши и салфетки. След това понечиха да проверят за следи от брачна дейност, но тъй като леглото беше все още непокътнато, закимаха с надеждата, че скоро и това ще стане.

Хенри следеше всичко, което ставаше, загубил дар слово. Възбудата му угасна така бързо, както го бе връхлетяла.

След като оставиха церемониалната храна, посетителите минаха усмихнати през стаята, като сипеха безспирно благопожелания към младоженците. Най-сетне излязоха.

Хенри се строполи на леглото, задъхвайки се от смях.

— Мили боже, ще има ли и друга пантомима?

Катрин седна до него.

— Не — усмихна се тя. — Стана им ясно, че тепърва ще изпълниш намеренията си, защото не сме… Разбираш, нали? Все още не сме… Все едно, друга пантомима няма да има.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. Но… — Катрин отново замлъкна.

— Но какво?

Тя го изгледа нерешително с огромни, блеснали от вълнение очи.

— Сега трябва да се уверя в нещо.

— В какво, мила? — Той отстрани кичур коса от лицето й и се опита да я прегърне. Почувства как желанието му отново започва да се надига.

Катрин леко се отдръпна, събирайки леко вежди.

— Гиймот казва…

— Какво казва Гиймот, любов моя? — Сега вече Хенри гризеше леко крайчето на ухото й с притворени очи. Твърде малко го интересуваше какво е казала камериерката.

— Гиймот казва, че англичаните имат опашки.

— Какво? — сепна се Хенри. Опря се на лакът и я изгледа изумен. — Тя наистина ли вярва, че англичаните имат опашки?

— Да. И не само тя, много французи са убедени в това. Сега мисля сама да проверя.

Хенри вече се търкаляше от смях. Когато се поуспокои, погледна Катрин, която го наблюдаваше с колеблива усмивка.

— Любов моя — въздъхна той и я привлече към себе си така, че главата й се отпусна върху рамото му. — Дай ми ръката си. — С безкрайна нежност улови малката й длан и я прокара по гърдите си, след което я плъзна надолу към стомаха. — Англичаните наистина имат опашки — прошепна той в косата й, — но не отзад.

— Така ли? — ококори отново очи Катрин, този път доста тревожно. Опита се дори да се отдръпне, но той здраво я държеше.

— Това тук е моята, но е отпред, а не отзад. И се движи доста енергично.

* * *

Следващите два дни Хенри се отдаде на младата си съпруга, учейки я нежно как се прави любов. С голяма радост Катрин откри, че макар да нямаше представа какво точно се очаква от нея, след като вратата на спалнята се затвореше, откликваше на страстта на съпруга си с удоволствие и изненадващ апетит за още.

Две нови арфи бяха пристигнали от лютиер в Лондон — една за Хенри и една за Катрин. Оказа се, че Хенри не само свири добре, но и пее чудесно с мекия си баритон. С голяма радост установиха, че Катрин прекрасно му приглася. Тя чувстваше, че е готова да прекара живота си в спалнята с него, да свирят и да се любят.

За съжаление това беше невъзможно. На следващия ден бе организиран церемониален обяд в голямата зала на замъка в Троа. Някои от военните музиканти на Хенри, гайдари и барабанисти, се присъединиха към музикантите от двора на Валоа и така в къта с музиканти се събра голям ансамбъл. Когато гостите започнаха да пристигат и да се настаняват, вече звучаха весели популярни мелодии и жиги. Крал Шарл продължаваше да пази леглото, ето защо Филип Бургундски придружи кралица Изабо и дъщеря й Мишел до подиума с кралската маса в дъното. Фанфарен екот възвести пристигането на младоженците и от всички страни се чуха аплодисменти, които стихнаха едва когато двамата заеха местата си на подиума под същия онзи червен балдахин. Архиепископът на Савоази произнесе кратка молитва и след шумно тътрене на столовете и пейките по пода близо осемдесет гости седнаха и зачакаха храната.

Може да се каже, че никой не беше разочарован. Много скоро дълга процесия от слуги се появи с грамадни подноси. Готвачът на замъка беше надминал себе си. Прекрасните блюда следваха едно след друго. Три богато украсени печени лебеда, чиито елегантно извити шии бяха окичени с гирлянди, бяха поставени на кралската маса. До всяка птица имаше купа с гъст сос от птичи дробчета.

— Храната тук е съвършено различна от онова, което получаваме на бойното поле — похвали Хенри готвача пред тъща си. — Винаги ли се храните така добре?

— Дворът на Валоа е известен с превъзходната си храна — отбеляза кралица Изабо. — Неслучайно около масата ни обикновено има много гости.

— Не съм изненадан. Каква е тайната?

— Традицията. Преди всичко. Създадена от Гийом Тайлевак, главния готвач на свекър ми. Сегашният ни готвач е негов ученик, а той самият обучава няколко помощници, които работят с него.

— Мммм, вкусно е — въздъхна Хенри и облиза пръстите си, преди да ги потопи в купичката с вода, в която плуваха листенца от розмарин и портокалови кори. Обърса се в ръкавите си и се обърна към Катрин. — Надявам се да не си много разочароваш от английската кухня, скъпа моя. Може да убедим някого от учениците на дворцовия ви готвач да дойде с нас в Англия.

— В живота има и други неща освен храната — отбеляза тя с многозначителен поглед и стисна пръстите му под масата. Ясно беше какво има предвид. — Кога ще тръгнем за Англия, минора?

— Няма да е много скоро — отвърна Хенри. — Трябва да свърша някои неща тук във Франция. Колкото повече ги отлагам, толкова по-належащи стават.

Двамата бяха така погълнати един от друг, че братът на краля трябваше да го потупа по рамото, за да привлече вниманието му.

— Някои от младите английски рицари имат голямо желание да участват утре в турнир и да се преборят за благосклонността на дамите от френския двор — успя да надвика той шума от пируващите. — Казах им, че трябва да поискаме разрешение от теб, преди да направим каквото и да е. Какво мислиш? Да дадем ли шанс на лудите глави да се охладят?

Хенри скочи от мястото си и херцогът трябваше да отстъпи, за да не се сблъскат. Кралят удари няколко пъти с ножа си по масата, за да привлече вниманието на гостите. В залата настъпи тишина и очите на всички се насочиха към кралския подиум. Младоженецът, съзерцавал с обожание младата си жена през последните два дни, сега гледаше заплашително. Дишаше учестено, но изчака, докато всички насочат вниманието си към него и онова, което иска да им каже.

— Милорди! — проехтя гласът му гръмовно. — Научавам, че мнозина от вас имат желание утре да се проведе турнир.

В залата се понесе вълна на одобрение и един-двама дори изръкопляскаха, но Хенри отново удари по масата.

— Няма да разреша. През последните седмици имахме поводи за празнуване във връзка със сватбата ми с принцеса Катрин и с мира, за който се договорихме с народа на Франция, което ни дава възможност да се приберем в Англия.

Последваха бурни аплодисменти. Хенри изчака те да утихнат и продължи:

— Ала този мир е все още много крехък и не съм толкова наивен, та да си мисля, че договорът и бракът ми са посрещнати с всеобщо одобрение. Тук във Франция има хора, убедени, че трябва на всяка цена да се противопоставят на съюза с Англия. Налага се да изкореним тези прояви на съпротива и да ги унищожим още в зародиш. Ето защо няма да провеждаме бойни игри утре. Не искам да рискуваме някой да бъде наранен и е най-добре да пестим силите си.

Чуха се гласове на разочарование. Хенри замълча, огледа спокойно залата и отново заговори, но този път с по-тих и наситен със заплаха глас:

— Така че, милорди, умолявам ви… Не, заповядвам да стегнете редиците, защото утре с Божията милост и с благословията на свети Криспин и свети Джон Бридлингтън смятам да започна подготовка за обсадата на Сонс. Скоро трябва да сме готови.

Думите му бяха посрещнати с гробна тишина, последвана от развълнувани коментари и накрая от аплодисменти. Объркана, Катрин извърна очи към Хенри, докато той заемаше мястото си до нея.

— Но милорд, толкова ни е хубаво тук в двора. Защо трябва да се връщате в битките така скоро?

— Защото сънародниците ти трябва да разберат кой управлява сега тази земя.

— Това е баща ми кралят.

— Разбира се — побърза Хенри да се съгласи. — И докато е болен, възнамерявам да браня интересите му, а е време Сонс да се присъедини към политиката на Париж и гражданите му да приемат, че ще се подчиняват на английски сюзерен. Трябва да го осъзнаят, за да спрат размириците и проливането на кръв.

Катрин въздъхна и остави ножа си на масата. После отпи глътка вино.

— Кога ще тръгнем за Англия, милорд? Кога ще видя новата си страна? Кога ще мога да опитам английската храна?

Изненадан, Хенри я изгледа строго, но тя очевидно искаше само да чуе отговора му.

— И това ще стане, Катрин. — Не му се искаше да я запознае с яхнията от грах толкова скоро.

* * *

Първите шест месеца от брака им Хенри да промени значително светогледа на Катрин. Нямаше вече и следа от незрялата девойка, израснала в манастир, тя бързо се превърна в изискана млада жена, трупаше увереност и самочувствие, винаги беше красиво облечена Всеки ден херцогинята на Кларънс прекарваше с нея часове наред и я готвеше за бъдещата й роля на кралица на Англия; обясняваше й как се очаква да се държи като съпруга на крал Хенри, учеше я усилено на английски език. Стараеше се да внуши на младата си снаха, че кралят на Англия е твърдо решен английският език да стане официален в двора, а кралицата е тази, която трябва да даде пример.

С огромно търпение Маргарет обясняваше кое как се прави в Англия, кой от аристокрацията за какво отговаря в управлението. С радост помагаше на Катрин да избират платове и модели за новите й рокли и с часове наблюдаваше сръчните ръце на Гиймот, докато момичето измисляше нови прически. Доста по-голяма от младата кралица и с далеч повече опит от нея, Маргарет се оказа чудесен учител.

Катрин възприемаше с охота всички страни на интензивното си обучение. Уроците по танци продължаваха, също и тези по арфа. Тя винаги пееше с радост. През есента, в редките случаи, когато Хенри намираше време да е с нея, тя с удоволствие го посрещаше с песен, като сама си акомпанираше. Това бяха пиеси, които бе научила от книгата, подарена й като още един сватбен подарък от съпруга й.

Той бе обзет от амбицията да подчини французите на волята си. Сонс падна без много проблеми. През декември дофинът Шарл бе призован да отговори на обвиненията относно смъртта на Жан Безстрашни в Монтеро. Той обаче не се яви. В резултат беше осъден на изгнание и лишен от правото да наследи трона на Франция.

Бъдещето на Хенри като крал на Англия и Франция беше осигурено. Сега той реши да се погрижи за войниците си. Крайно време беше да се приберат у дома.

Катрин бе чувала разкази за морето, но никога не го беше виждала с очите си. Когато пристигнаха в Кале, тя затаи изненадано дъх пред огромното пространство сива вода, което сякаш нямаше край, а при мисълта, че ще пътува с кораб, макар и със съпруга си, направо й се подкосиха краката.

Хенри беше развълнуван като малко момче, когато сирената ги призова на борда на „Грас Дю“. Огромният кораб беше съвсем нов и се извисяваше над останалите във френското пристанище.

— Добре дошла — тържествено рече Хенри, докато подаваше на Катрин ръка, за да се качи на палубата, излъскана до блясък в тяхна чест. — Добре дошла, скъпа моя, на английска територия.

— „Грас Дю“ английски кораб ли е, милорд?

— Разбира се. Гордостта на Флота на Петте пристанища. Може би трябваше да го кръстим „Годс Грейс” (И „Грас Дю“ на френски, и „Годс Грейс“ на английски означават „Божие благоволение“), след като е изцяло английски, построен от най-добрия английски дъб. А, капитан Пейн! Този съд е достоен за гордост, сър.

— Благодаря ви, Ваше Величество — ниско се поклони капитан Уилям Пейн. — Добре дошли на борда. Добре дошли и вие, милейди. Наистина корабът е великолепен. Целият екипаж се гордее с него.

— Надминава до един френските съдове!

— Не вярвам някой от тях и да се опита да се сравнява, сир. Французите открито признават превъзходството ни в Ламанша.

— Предполагам, че сме жертва на собствения си успех, капитане. Сега, когато сме в мир с Франция, този кораб няма да ни е нужен за битки. И се радвам, че е така. Значи сме постигнали целта си.

— Така е, сир. Цяла Англия ликува за успехите ви. Знам, че много хора ви очакват, за да ви приветстват с добре дошъл.

— Ще имаме ли спокойно море и попътен вятър за пътуването ни днес? — усмихна се Хенри.

— Да, Ваше Величество. И се надявам да порим бодро вълните.

Израз, който Катрин бързо добави в английския си речник.

На първи февруари, с опънати платна и начело на флотилия от бойни кораби, „Грас Дю“ потегли бързо и плавно. От двете страни на носа се вдигаха перести вълни, чайки се стрелваха, сетне бързо политаха след кърмата с оглушителни крясъци. Примигвайки, за да прогони бликналите сълзи от раздялата с бързо изчезващия френски бряг, Катрин извърна решително лице по посока на Англия и бъдещето, което я очакваше там.

Вече в открито море, вятърът стана леденостуден. Катрин трудно пазеше равновесие на палубата и с огромна благодарност прие поканата да слезе долу и да се настани в капитанската каюта на квартердека. Не бяха пътували и час и тя усети, че стомахът й се бунтува. Не предполагаше, че огромен кораб може да бъде подмятан така от вълните. Катрин се изплаши, че всеки момент ще се изложи, като започне да повръща пред всички. Забелязал колко бледо стана изведнъж лицето й, капитан Пейн се усмихна съчувствено и извади някаква напитка — от див керевиз, който щял да облекчи морската болест. Предложи й също така да намери място, откъдето непрестанно да вижда хоризонта. Подкрепяна от капитана и краля и следвана по петите от услужливата Гиймот, Катрин бе настанена на завет на палубата.

Най-сетне изпита известно облекчение и затвори очи. Когато отново ги отвори, Хенри вече не беше до нея, а стоеше наведен над перилата, с поглед, отправен към появилите се в далечината едва забележими бели скали, които сякаш изникваха от самото море.

— Дувър — обясни Хенри. — Входът към Англия. Господи, колко е хубаво да съм отново у дома.

Щом минаха покрай бреговете от двете страни на входа на пристанището, капитанът издаде високо заповед да насочат съда напречно на вятъра и много скоро, сгушено между високи белезникави скали, се появи градчето Дувър. В закритото от вятъра пристанище се полюшваха закотвени лодки и кораби. На върха на близкия хълм, подобно на показалец, насочен нагоре към небесата, бе кацнал замък от сивкави камъни. Катрин искрено се надяваше, че в Англия ще е сухо и топло.

Заради отлива „Грас Дю“ не можеше да приближи повече брега и капитан Пейн нареди да спуснат котва, а кралят и кралицата, заедно с придружаващите ги, се прехвърлиха в по-малки лодки и така се отправиха към брега. От мястото си Катрин виждаше тълпите, хората махаха и викаха възторжено. Над шума от гайди и барабани се чуваха викове:

— Бог да пази краля! Да живее кралят! Бог да пази Англия и свети Георги! Бог да пази Хари!

— Хари ли? В Англия Хари ли те наричат? — обръщайки се към съпруга си, който се бе извърнал към множеството, тя видя на лицето му изражение, което зърваше за първи път — чиста, неподправена радост, сякаш Хенри съзерцаваше най-голямата любов в живота си.

— Да — кимна той и продължи тихо, сякаш на самия себе си. — Наричат ме Хари, особено когато са доволни от мен!

Изведнъж се изправи в малката лодка и с високо вдигнати над главата ръце изрева гръмовно и замаха към талпата. Полудели от вълнение, хората му махаха в отговор, а когато лодката доближи брега, неколцина нагазиха във водата, както си бяха с дрехите. Потопени до кръста в ледената вода, те уловиха носа и затеглиха съда към брега, крещейки в хор:

— Добре дошъл! Добре дошъл!

Щом дъното опря в пясъка, множество ръце се протегнаха с готовност и помогнаха на краля и неговата кралица да стъпят на твърда почва.

Катрин пристъпи неуверено. Странно беше чувството да стоиш на земята след безкрайното люлеене на „Грас Дю“. Стражи проправяха път в тълпата и задържаха хората, които напираха от всички страни с името на краля на уста, търсейки да срещнат погледа му, викайки нещо неразбираемо за Катрин. Хенри се обърна и й помогна да запази равновесие.

— Добре дошло, мое малко моряче — засмя се той. — Добре дошла у дома. Най-сетне сме си у дома.