Розата на Тюдорите

Глава 5

Лондон, февруари 1421 г.

Пътуването от Дувър до замъка „Елтам“ беше истинско откровение за Катрин. Още щом дългата процесия от придворни, слуги и стражи напусна пристанището, групи хора изникваха сякаш от нищото и тичайки успоредно с процесията, крещяха развълнувано:

— Бог да пази краля!

— Бог да пази Хари, крал на Англия!

Във всяко село, махала или група колиби, покрай които минаваха, посрещането беше възторжено и това напълно я убеди колко обичан е от народа си Хенри. С удоволствие чуваше от време на време и „Бог да пази кралицата!“ зърнеха ли я до него. Тя махаше радостно въпреки неодобрението на херцогинята на Кларънс, според която Катрин трябваше да е малко по-сдържана и овладяна. Маргарет бе решила да се върне с кралската двойка в Англия, за да продължи обучението на младата си снаха, докато съпругът й Томас остана във Франция, за да следи за интересите на брат си.

За Катрин най-важната задача сега беше коронацията. Планираше се за двайсет и трети февруари, неделя, в Уестминстърското абатство. В главата й се гонеха стотици въпроси за това какво трябва да очаква по време на церемонията.

— Остави това на Хъмфри и Дик — опита се да я успокои Хенри, докато закусваха в личната си дневна в замъка „Елтам“. — Твоята задача е да изглеждаш колкото се може по-красива заради хората, които несъмнено ще се трупат, за да те видят, любов моя. Освен това ще трябва да репетираш клетвата си. Не се мъчи да я запомниш. Ще е на латински, а не на английски, така че няма как да сгрешиш.

— Дик ли? Кой е Дик?

— Уайтингтън. Ричард Уайтингтън. Току-що напусна за трети път поста кмет на Лондон. Няма друг такъв случай. Ще ти хареса. Той е щедър човек. Непрестанно спасява пропаднали жени и други подобни. Най-богатият мъж в Лондон.

— Наистина?

— О, да. Търговец е, и то добър. Най-добрият. Сиреч ще може да ни дава заеми, когато се нуждаем от пари, за да наемем войници или да платим припаси. Дава и много добри условия.

Катрин беше объркана.

— Дава ти заеми? Но ти си крал!

— Скъпа моя, короната непрестанно има нужда от пари. Би трябвало да го знаеш. Дворът на баща ти е сред най-бедните в Европа. Войните са скъпо нещо, ето защо имаме нужда от хора като Дик Уайтингтън. Чичо ми Хенри Боуфърт е друг източник на средства, той също може да си позволи да е великодушен. Даде ни четиринайсет хиляди паунда за последната кампания във Франция.

Катрин не обичаше да й се напомня, че съпругът й е отговорен за смъртта на толкова много нейни сънародници. Тя смени темата.

— Кога ще се запозная с него? С твоя чичо?

— Не зная — колебливо отвърна Хенри, — Мой пратеник го покани, но все още нямам отговор. Брат ми и Уайтингтън ще бъдат с теб и те уверявам, че ще си в добри ръце.

— Ще ми се и ти да бъдеш до мен.

— Протоколът го забранява, любов моя. Вече съм коронясан. Така че ще е излишно да съм там. При това хората искат да видят теб. Хъмфри ще ме представлява на церемонията, Дик ще представлява народа. Заслужава тази чест. Винаги е бил толкова щедър и само Всевишният знае какво бих правил без него в миналото. Ако не беше той с очевидно бездънният си джоб, победата ни във Франция щеше да е два пъти по-трудна

Ето го новото напомняне. Катрин се опита гласът й да прозвучи спокойно:

— И може бе нямаше да се оженим?

— Може би наистина нямаше да се оженим — съгласи се той и я целуна по челото, докато ставаше от масата. — Значи имаме допълнително основание да сме благодарни. Освен него поканих и архиепископ Чичли. Хъмфри, който организира всичко, също е наясно. Те тримата ще ти разкажат какво се очаква от теб на церемонията. Хъмфри е организирал среща тук, в Елтам, за да те запознае с подробностите.

Ричард Уайтингтън пристигна пръв. Беше възрастен човек с чисто бяла коса и брада, но стъпваше бодро с изправен гръб и лицето му бе честно. Катрин му подаде ръка и той ниско се поклони.

— Ваше Величество — обърна се Уайтингтън към нея, — за мен е голяма чест, че мога да ви помогна при коронацията.

Катрин наклони глава встрани, промърморвайки някакъв отговор, но точно в този момент архиепископът на Кентърбъри. Хенри Чичли бе въведен в стаята, следван от Хъмфри от Глостър, който държеше голяма книга и куп документи. Глостър без бавене се зае със задачата, поиска столове, които да бъдат наредени около масата. Близо до тях се настани писар, който да записва всичко, за което се договорят.

Обсъждането започна и Катрин следеше внимателно реакциите на тримата мъже. Ричард Уайтингтън и архиепископ Чичли й се струваха приятни възрастни мъже, изпълнени с добронамереност, не пропускаха да й се усмихват, докато обясняваха какво е подготвено досега. Особено й беше симпатичен архиепископът. Лицето му бе на силен човек, с леко изпъкнали пронизващи очи, в които се четеше решителност, от една страна, и любопитство, от друга. Познаваше го отпреди две години, когато придружаваше Хенри при обсадата на Руан, бе останал във Франция за срещата с Поаси. В първия момент не можеше да си спомни ясно кой точно бе той в онзи ден, тъй като тогава я запознаха с толкова много англичани. Помнеше английската реч, която й беше трудно да разбира, за разлика от сега, когато се чувстваше далеч по-сигурна, още повече след брака си с Хенри и предстоящата коронация.

— Боя се, милейди, че това няма как да се избегне — чу тя гласа на Глостър.

— Извинете? — погледна го сепнато Катрин.

Хъмфри видимо се подразни, че се е разсеяла.

— Коронацията ви е определена за третата неделя от Великите пости, ето защо сме принудени да спазим известни ограничения, които ще се отразят на церемонията и най-вече на храната, която ще се сервира на пиршеството след това. Бихме искали да знаем имате ли някакви предпочитания за блюда, в които няма месо.

— Не можем да оспорим повелите на Светата църква — съгласи се Хенри Чичли. — Не се разрешава консумирането на месо.

— Колко блюда се очакват да бъдат сервирани? — попита Хъмфри.

— Поне пет — отговори Ричард Уайингтън. — Налага се някой да е много изобретателен с приготвянето на риба!

Хъмфри вдигна ядосано поглед, привлечен от отварянето на вратата. В стаята връхлетя кралят, следван от висок мъж с тъмните одежди на епископ. Катрин се изправи изненадано. Знаеше, че това е Хенри от „Уестминстър”. Не очакваше да е тук, в „Елтам”.

— Любов моя — започна кралят без предисловие и грабна ръката й. — Коронацията ще е прекрасна. Искам да те запозная с моя скъп роднина епископ Хенри Боуфърт, мой чичо по бащина линия от фамилията Ланкастър. Оказа се, че е в Лондон, докато съм си мислел, че е на път по работа в Уинчестър.

— И чашата му е преполовена (Светото писание, Псалм 22:5) — засмя се Хенри Боуфърт, навеждайки се да целуне ръка на Катрин. — Очарован съм, милейди. Всичко, което съм чувал за вашата красота, се оказва истина.

— Нали ти казах, чичо? — Хенри бе във възторг. — Не е ли тя най-изисканото създание под слънцето?

— Да, така е. Покойната ми майка също се казваше Катрин и е била известна красавица на своето време.

— Значи историята се повтаря — отбеляза Хенри. — Как върви при вас, Хъмфри? — обърна се той към брат си.

— Всичко е наред — успокои го Глостър. — Уайтингтън даде някои много интересни предложения за това как Лондон ще направи запомнящо се посрещане на кралицата, а архиепископът е съгласен с моите предложения за Абатството, прав ли съм, Ваша Милост?

— Така е милорд, а и съм спокоен, че изискванията за Великия пост ще бъдат спазени. Доволен съм от всичко, казано дотук. Няма да се сервира месо на банкета след коронацията. Това ще е проблем на готвача в „Уестминстър“, а не мой. Ние, служителите на Църквата, се вълнуваме по-скоро за духовната част; а не толкова за светската. Съгласен ли сте, епископе? — обърна се Чичли към Хенри Боуфърт.

— Така си е — поусмихна се епископът. — Не мога да не отбележа обаче, че едно меню изцяло от риба трудно ще събуди нечий апетит.

— Точно това казах и аз преди малко — съгласи се Уайтингтън. — Колко начина има за приготвянето на риба? И ще може ли да се сервира като пудинг със сладък яйчен сос?

Катрин сбърчи лице в гримаса, докато останалите се заливаха от смях. Кралят вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.

— Само че имаме изненада за вас. Довели сме готвач от френския кралски двор. И ако има някой, който може да се справи с подобен проблем, то това е Антон!

* * *

Англия предизвика твърде голямо смущение в главата на Гиймот, но пък за нищо на света нямаше да изостави Катрин. Също като готвача Антон тя бе израсла в двора на Валоа и двамата бяха изпратени в Англия, за да служат на Катрин. На никого от тях не му минаваше през ум да подлага на съмнение подобно решение.

И така тя се бе озовала в чужда страна, където се говореше непонятен език, на всичкото отгоре и имената на хората бяха неразбираеми. Сега й се наложи да работи редом до три англичанки, назначени от херцогиня Маргарет да се грижат за Катрин, които носеха едно и също име — Джоана. Това беше проблем и на самите англичанки, които, смеейки се, го разрешиха, като използваха фамилните си имена Траутбек, Курси и Белнап. Катрин и Гиймот веднага ги нарекоха Les trois Jo-Jo (Трите Жо-жо — фр.).

Ето че сутринта на двайсет и трети февруари Катрин седеше в будоара си в двореца „Уестминстър“. Беше само по долната си риза и с кърпа, завързана здраво около стегнато сплетената й плитка. Херцогиня Маргарет следеше внимателно всеки детайл, докато жените обличаха младата кралица за коронацията. Катрин протегна послушно ръце, когато Траутбек и Курси, застанали от двете й страни, нахлузиха през главата й бялата, покрита с бродерии копринена рокля. Гиймот наместваше панелите в подплатата, за да може малките гърди на Катрин да се повдигнат и да се очертаят под корсажа. Траутбек насочи вниманието си към прикачването на ръкавите към корсажа на роклята, Курси се залови да закопчава шестнайсетте копчета на гърба, като внимаваше всяко да съвпадне със съответната гайка. Едва тогава Гиймот развърза кърпата около главата на Катрин и отстъпи назад, за да огледа с критично око господарката си.

— Как изглеждам? — едва чуто попита Катрин.

— Бледа, милейди — отвърна Гиймот. — Винаги изглеждате бледа, когато сте в бяло. Опитайте да пощипнете бузите си.

— Това е добре, но няма да трае дълго — намеси се Белнап. — Ако сложим на лицето малко извлек от бразилска цезалпиния, страните на Нейно Величество ще си останат розови през целия ден.

— Не трябва да прилича на боядисана кукла — обади се херцогиня Маргарет.

— Не се тревожете, милейди, ще сложа съвсем малко. — Джоана Белнап извади малко бурканче с накиснати в розова вода парченца червена дървесна кора. — Нужно е съвсем малко. Освен това е много скъпо. Доставят го чак от Ориента. — момичето топна крайчето на парче плат в розовата течност и го втри леко в страните на Катрин, докато Гиймот държеше огледалото пред лицето на господарката си, за да следи какво се прави.

— Внимавай, за бога, да не капнеш върху роклята! — разтревожи се херцогинята, която не беше попадала на скъпата козметика досега. — Ще я изцапаш!

— Не се тревожете, Ваша Светлост, ще внимавам много.

— Така е далеч по-добре — отбеляза Траутбек, взирайки се отблизо в Катрин.

— Изглеждате прекрасно, милейди — възхити се Белнап и отстъпи назад, за да се наслади на работата си.

— Така е, скъпа моя. Наистина изглеждаш прекрасно — съгласи се херцогинята. — Сигурна съм, че кралят ще одобри.

— Благодарение на всички вас — рече Катрин и приглади полите си с длан. — Къде е наметалото ми? Сигурно вече е време да тръгвам за абатството.

Беше права. Хенри я чакаше и тя изпита странна смесица от опиянение и тревога, когато забеляза гордостта в погледа му, докато я придружаваше до вратата на двореца. Наведе се да я целуне, преди да вдигнат куката от портата.

— Това е твоят ден, скъпа моя — прошепна той. — И нека Бог е с теб, ще те чакам да се върнеш довечера.

Тежката порта се отвори и студеният въздух нахлу вътре. Щом видяха кралицата, хората, които се тълпяха отпред, завикаха възторжено. Широко усмихнат, Хенри я поведе за ръка до мястото, където Ричард Уайтингтън, архиепископ Чичли и херцогът на Глостър я чакаха. Крал Хенри целуна ръката на своята кралица и я предаде на представителите на своя народ. Уайтингтън я поздрави усмихнат и се поклони, след което предложи лявата си ръка, за да я придружи. Катрин вдигна дясната си ръка, пое предложената длан и изпъна рамене. Във въздуха проехтя гръмка заповед, последвана от барабани и фанфари. Двамата с Ричард Уайтингтън тръгнаха с бавни стъпки след херцога и архиепископа под копринен балдахин, държан високо от служители на Петте пристанища, окичени с отличителните знаци на службата и ранга си.

* * *

Онова, което Катрин никога нямаше да забрави, бяха миризмите. Лепкавият елей, с който я помаза архиепископ Чичли, носеше аромат на застоял мускус, дрехите на архиепископа миришеха на тамян от безбройните литургии и служби, в които бе участвал, но който поне прикриваше донякъде миризмата на пот, лъхаща към нея, докато той протягаше ръце, за да постави короната на главата й. Короната тежеше, но Катрин държеше главата си изправена, а след края на церемонията се надигна с достойнство, за да последва архиепископа и официалната процесия извън абатството. Високата западна порта беше широко отворена и новата кралица на Англия се появи в студения февруарски ден под дълбоките звуци на камбаната Едуард. Това се оказа сигнал за събраното множество около стълбите на Абатството и то избухна в приветствия и викове на радост, които сякаш щяха да траят цял ден и цяла нощ. Застанала под копринения балдахин, който не можеше много да я предпази от ситния студен дъжд, Катрин се усмихваше и махаше в отговор, безкрайно щастлива от тяхното одобрение и сърдечност.

Лошото време не успя да помрачи ентусиазма на хората, които сякаш не искаха да пуснат младата си кралица да продължи, докато най-сетне процесията си проправи път и се насочи към двореца „Уестминстър“ за пиршеството в чест на коронацията. Вече вътре, благородниците се тълпяха около младата съпруга на своя суверен, нещо, което поизнерви херцога на Глостър. Той разговаряше енергично, докато настаняваше гостите съгласно ранга и положението им в йерархията, потушаваше споровете между онези, които държаха да седнат колкото може по-близо до кралския подиум или до самата маса.

Когато най-сетне шумът в залата утихна и всички бяха заели местата си, камерхер даде знак на диригента на музикантите и последва тържествен звук на фанфари. Гостите станаха на крака и започнаха да аплодират, докато Хъмфри от Глостър придружи кралицата до официалната маса. Братът на краля накуцваше леко и тя се усмихна съчувствено, докато той я насочваше към стъпалата, водещи до подиума. Преди да седне на определеното за нея място, Катрин остана няколко минути между официалните гости — крал Джеймс от Шотландия и епископ Хенри Боуфърт, като усмивката не слизаше от лицето й, докато траеха възторжените аплодисменти. Щом Хъмфри от Глостър застана до крал Джеймс, епископ Боуфърт вдигна ръка, за да въдвори тишина и произнесе кратка молитва.

Искаше се голямо умение да превърнеш постната риба във вкусно блюдо, но Антон наистина беше надминал себе си. На гостите бяха сервирани змиорка, платика, морска змиорка, минога, мряна, бабушка, пържен костур, речен рак и печен главуш. Листа от глог, червени боровинки и фурми, шаран със сметана, калкан, лин, скариди и печен делфин. На кралската маса бяха емблемата и символите на Катрин, което й достави истинско удоволствие.

Загубила апетит от вълнение, младата кралица само побутваше храната, но забеляза, че и Джеймс от Шотландия няма апетит. Не откъсваше очи, напълнени с копнеж, към отсрещния край на залата, към група млади момичета от аристокрацията. Хенри Боуфърт също забеляза колко разсеян е младежът и накъде е отправен погледът му.

— Не се тревожи, момчето ми. Тя още те обича! — подхвърли той и се засмя.

— Мислите ли, сър? Как разбрахте?

— Сама ми каза — отговори Боуфърт с хитър блясък в очите.

— Кой ви обича? — не успя да сдържи любопитството си Катрин и протегна врат, за да види обекта на неговия интерес.

— Моята племенница, Джоун — поясни Хенри Боуфърт. — Дъщерята на покойния ми брат. Очарователно момиче и истинска гордост за семейството си. Нищо няма да ме зарадва повече от това да я видя омъжена за Негово Величество. Готов съм да извърша лично церемонията. Дори съм готов да платя сватбата.

— Излиза, че много момичета в Англия носят името Джоун — отбеляза Катрин, — или Джоана. Доста объркващо е. Коя е тя, милорд? Покажете ми я.

Джеймс посочи красива девойка със синя рокля, която точно в този момент вдигна русата си глава и погледите на двамата се срещнаха. Тя му се усмихна радостно и махна едва забележимо с ръка.

Той също й помаха.

— Зашо не й направите предложение? — попита Катрин.

Лицето на Джеймс помръкна.

— Направих и тя с готовност прие.

— Какво ви спира тогава?

— Кралят, милейди.

— Моят съпруг ли? И защо?

— Защото съм тук не като гост, Ваше Величество. Тук съм в качеството си на политически затворник, а кралят не дава разрешение за нашия брак.

— Затворник ли? — Катрин беше изумена. С Джеймс определено не се държаха като със затворник. Беше останала с впечатлението, че Хенри дори много го харесва.

— Бях заловен и отвлечен съвсем малък, милейди. Това беше преди много години, преди съпругът ви да седне на трона. Оттогава съм в английския двор. Той иска много висок откуп от моя народ, за да ме върне в страната ми. А и вече заявих, че не желая да се върна в Шотландия без Джоун като моя кралица.

— Но тя е роднина на съпруга ми, дъщеря на херцогиня Маргарет — сбърчи чело Катрин, опитвайки се да проумее проблема.

— Така е — съгласи се епископ Боуфърт от другата й страна. — Тя е последното дете на лейди Маргарет, докато беше омъжена за покойния ми брат Джон. — Епископът се прекръсти, преди да продължи. — След смъртта му тя стана херцогиня на Кларънс, омъжвайки се за брата на краля Томас. Така че, милейди, младата Джоун е ваша племенница по линия на съпруга ви.

— Да, разбира се — съгласи се Катрин, сбърчвайки още повече чело в опита си да се концентрира, при което събеседниците й не сдържаха усмивките си. — А кралят не дава разрешение да се ожените за моята племенница, така ли? Ще видим тази работа. — Лицето й се разтегна в най-слънчевата усмивка, — Мисля, че мога да помогна. — Убедена беше, че ще успее да промени решението на Хенри, а и й се искаше всички да бъдат поне толкова щастливи, колкото е тя в този ден.

* * *

Подбра много внимателно момента, когато двамата с Хенри лежаха един до друг зад спуснатите завеси на балдахина, за да задържат топлината в и без това студената стая. Бяха се любили — не с онази страст от преди, но до пълно задоволяване, привилегия на щастливо женените. С все още влажна от удоволствието кожа. Катрнн бе отпуснала глава в извивката на ръката му, краката им бяха останали преплетени и точно в този момент реши да провери властта си над него.

— Хенри?

— Да, любов моя.

— Щастлив ли си?

— Амии… да, разбира се. Защо питаш?

— Иска ми се всички в света да са щастливи като нас.

— Така ли? Наистина ли имаш предвид всички или някого по-конкретно?

— Джоун — мина направо към въпроса Катрин. — Толкова е прекрасна, а е много нещастна.

— Коя Джоун? Белнап ли?

— Не.

— Значи Курси?

— Не.

— Да не би да е старата пъстърва? (Игра на думи с името Траутбек. На английски trout означава пъстърва.) — Катрин се изкиска весело.

— Хенри, как може да я наричаш така? Горката Траутбек. Не говоря за Джоана, а за Джоун, Джоун Боуфърт, племенницата на чичо ти Хенри Боуфърт. Дъщерята на Маргарет. Твоя роднина е. И моя също, по силата на брака ни. Загрижена съм за нея.

Полегнал настрани, Хенри се подпря на лакът и се взря в лицето й в полумрака.

— Тя иска да се омъжи за Джеймс от Шотландия — рече той, — а аз категорично забраних.

— Но защо? Толкова много се обичат и може да са щастливи като нас с теб.

— Защото… Защото преди време той отказа да се бие под моето знаме. Дръзко малко пале. Искам да му дам урок.

— Той изпитва огромно уважение към теб, Хенри. Сам го каза днес следобед.

— Така ли? — обади се Хенри след кратко мълчание.

— Да. Говори с него утре. Заради мен. Можеш да го направиш най-щастливия мъж за Коледа.

— След мен.

— След теб, разбира се.

Хенри мълча известно време, но накрая се съгласи.

— Добре, сладка моя вещице, отново успя да ме убедиш. Щом на Джеймс най-сетне му е дошъл умът в главата, нямам нищо против да се ожени. Не съм против брака по принцип, но той е още много млад. Нищо няма да им стане да почакат още година поне. Така или иначе, ще говоря с него утре, щом ме молиш така мило. Междувременно… — Той протегна отново ръце към нея и не видя тънката усмивчица, която разтегна устните й, докато се плъзваше послушно под неговото тяло.