Розата на Тюдорите

Глава 2

Франция, май 1419 г.

Въпреки топлите лъчи на пролетното слънце от реката лъхаше хлад и Катрин загърна по-плътно раменете си с вълнената пелерина. Разкошната баржа, която майка й бе настояла да наемат за този толкова важен случай, се движеше бавно на северозапад от Париж по река Оаз. Кралица Изабо беше твърдо решена да направи добро впечатление на тази среща, уговорена най-накрая между съветниците на кралете на Франция и Англия. Планът беше да се срещнат в три часа при Понтоаз, за да обсъдят условията на бъдещия договор, ако се стигне до такъв, разбира се, относно сключването на брак между френската принцеса Катрин дьо Валоа и английския крал Хенри Пети. През последните няколко месеца бъдещата младоженка най-сетне бе убедена в необходимостта от този съюз и й бе дадено ясно да разбере, че тя е последната надежда за брак между кралските семейства като здрава основа за съюз между двете държави. Успяха да набият в главата й, че такъв съюз е жизненонеобходим на Франция. Катрин обаче продължаваше да изтръпва при мисълта за бъдещето.

По брега, успоредно с тържествено украсената баржа, маршируваше твърде многобройна военна част. На борда, с леко килната на главата корона и излегнат на купчина възглавници от червено кадифе, пътуваше Негово Кралско Величество Шарл Шести, крал на Франция. Хъркаше шумно с отворена уста след двете чаши превъзходно вино, подарък от братовчед му Жан Безстрашни, херцог на Бургундия. който придружаваше групата. Настанена между родителите си, Катрин следеше движението на плавателния съд и след поредния завой на реката пред погледа й се появи мястото за акостиране. Стомахът й се сви и тя се запита за пореден път какво ли я очаква този следобед. Майка й говореше с възторг за крал Хенри и го описваше само със суперлативи. Въпреки това Катрин трудно можеше да си го представи.

— Как изглежда крал Хенри, мадам? Стори ли ви се хубав?

— Вече ти разказах, Катрин, и то не веднъж. Хубав, мъжествен, истински воин. Сигурна съм, че може да накара едно момиче да се чувства жена във всеки смисъл на думата… — Изабо хвърли презрителен поглед към съпруга си и добави: — Което не може да се каже за някои други.

Кралицата бе видимо неспокойна за срещата. От време на време ставаше и крачеше напред-назад по палубата, от носа до кърмата, сетне отново сядаше. Беше особено елегантна в този ден. Високото й чело и старателно оскубаните вежди подчертаваха формата на големите й сиво-сини очи. Тънък воал в най-нежнолилавия цвят се спускаше от конусовидното украшение на главата й, отрупаните със скъпоценни камъни ръкави се подаваха от шевовете на пурпурната, обточена с кожа на хермелин наметка. Дребно кученце със смешно къси крака и пронизителен писклив лай подтичваше след нея, за да я настигне, но единственото, което успя, бе да събуди краля.

— Божичко — простена той, — махнете това куче от мен!

Катрин обгърна раменете му в опит да го успокои.

— Няма нищо, папа. Това е Чери, кученцето на маман. Нищо няма да ти направи.

— Къде сме? Отиваме ли някъде? Защо сме насред реката? Ще се издавим! Като нищо ще потънем! И кой ще ни спаси? — Кралят на Франция се поклащаше напред-назад като малко дете.

— Отиваме да се срещнем с краля на Англия, сир — обади се кралица Изабо. — Ще обсъждаме брачния договор между него и дъщеря ни Катрин. Тя ще стане кралица на Англия, стига да успеем да договорим разумна зестра.

— Двеста хиляди крони! — с треперещ глас обяви кралят, размахвайки показалец. — Казах го последния път и няма да дам нищо повече. Двеста хиляди крони. Достатъчно му е, че ще я вземе за жена! Двеста хиляди. Това е последната ми дума…

— Замълчи, Шарл — ядосано го прекъсна кралица Изабо и седна до него. — Не сме на пазар за добитък. Той иска осемстотин хиляди. Един Господ знае откъде ще съберем такава сума.

— Това е неразумно много — съгласи се херцогът на Бургундия, — но съм любопитен дали ще е склонен да намали сумата, след като се срещне с принцеса Катрин.

Кралица Изабо скочи отново на крака, със стиснати юмруци.

— Не мога да продължавам повече така. Не и при тези обстоятелства.

— Защо, маман? Какво имате предвид?

— Не мисля, че присъствието на баща ти ще допринесе с нещо към нашия разговор. Ще се люлее на стола, ще бърбори глупости, ще пърди като бебе. Държанието му едва ли ще направи добро впечатление на краля на Англия! — Тя плесна силно длани, — Отведете го оттук — процеди през зъби към слугите, които се грижеха за краля.

Мъжете подхванаха своя господар и го затътриха към отсрещния край на баржата. Кротък като агне, той им се усмихваше приветливо.

— И се погрижете никой да не го вижда — допълни кралицата.

Катрин проследи с поглед как преместиха баща й. През осемте месеца, откакто се върна от Поаси в двора, а кралят бе освободен от принудителния си престой в „Сен Пол“, те двамата прекарваха много време заедно. Баща й често сменяше настроенията си, ту беше потиснат, ту радостно възбуден, но когато бе в добро настроение, тя искрено се наслаждаваше на компанията му. Страдаше в дните, когато го заключваха в стаята му.

В добрите му дни се разхождаха в градините на двореца, разговаряха дълго. Кралят споделяше надеждите си за бъдещето и за брака, който ще обедини Франция и Англия и така ще се сложи край на десетките години битки и кръвопролития. Отчасти от любов към баща си, Катрин постепенно започна да възприема идеята за брак с краля на Англия.

Този ден не беше от добрите за баща й и тя бе съгласна с майка си, че е по-добре той да не присъства на срещата. Не изглеждаше никак добре, беше нервен и заядлив, склонен да отблъсне всеки, който се опита да го докосне, криеше главата си с ръце, сякаш да се предпази. На младини баща й бил наричан Шарл Обичания, докато сега беше известен като Шарл Безумния.

Баржата се изравни с кея и застанала зад майка си в очакване да им подадат ръка, за да слязат, Катрин усети как успокоителната ръка на чичо й Жан Безстрашни подкрепя лакътя й. Моментът беше настъпил, тя щеше да се срещне с мъжа, за когото родителите й искаха да се омъжи. Дали наистина предсказанието на сестра Сюплис, че той е грубиян, ще се окаже вярно? Или пък ще е очарователен и привлекателен, както го описва майка й? Скоро щеше да разбере.

Срещата беше подготвена много внимателно, за всичко беше помислено. Недалеч от кея бяха построени два павилиона, напълно еднакви по размер и вид. Един за френската делегация и един за английската. Военен ескорт охраняваше дълбок ров, който опасваше пространството от три страни, докато четвъртата, не по-малко охранявана страна, гледаше към река Оаз. Павилионите бяха свързани чрез покрит проход с шатра, опъната в самия център на площадката — това трябваше да е неутралната територия, където ще се провеждат преговорите. Забито високо над по-близкия павилион, знамето на Франция, синьо и златисто, се вееше, подухвано от речния бриз. Тъкмо натам се отправи кралица Изабо, опряла длан на ръката на херцога на Бургундия. Катрин вървеше няколко стъпки след тях.

Щом влязоха в павилиона, Гиймот помогна на Катрин да свали тежката пелерина, под която се разкри леко наметало без ръкави, а под него прилепнала по тялото светлозелена рокля, закопчана до врата. Косата й беше стегнато сплетена под малка корона, така че Катрин изглеждаше едновременно царствена и невинна.

Кралица Изабо огледа внимателно лицето на дъщеря си я пощипна страните й, за да добият цвят.

— Малко си бледа — отбеляза тя и прибра под короната на дъщеря си непослушна къдрица. — Иначе сме свършили добра работа. Парите за роклята не са отишли напразно. Цветът е прекрасен — сиво-зеленият цвят на млади листа от градински чай. Подчертава чудесно очите ти. Не забравяй колко са красиви. Имаш вид на истинска кралица, Катрин. — Изабо замълча. — Кралица Катрин! Звучи съвсем естествено!

— Мадам — започна Катрин, — сигурна ли сте, че този брак наистина е за доброто на Франция?

Кралицата стисна китката на дъщеря си.

— За бога, Катрин, колко пъти да повтарям? Това е единственото, което ще донесе някакъв мир. Хенри иска Нормандия и Аквитания и няма да се откаже лесно. Безмилостен е. Ако му откажем земите, той ще си ги вземе насила, както превзе Руан. Обсадата трая толкова дълго, че се наложи горките жители да ядат плъхове, за да оцелеят.

— Уф! Не звучи приятно.

— Повярвай ми, Катрин, в силната кралска власт няма нищо приятно. Но все някак може да се понесе. Човек не може да получи всичко. В лицето на Хенри Франция ще има силен крал, нищо че е чужденец. Горкият ти баща така и не успя да бъде водач на своя народ. Убедена съм, че Хенри е добър вариант за Франция.

Неочаквано отвън долетя звук на военна тръба и кралицата скочи на крака.

— Какво става? Тук ли са вече? Колко са? Всемогъщи боже, защо съм толкова нервна?

Херцогът на Бургундия надникна навън към военния ескорт.

— Да, мадам, англичаните са тук. С Хенри, краля на Англия.

— Сам ли е? Колко души е въоръженият му ескорт? Братята му тук ли са?

— Няма как да разбера. Във всеки случай са много. Поне петстотин. Грубо казано.

— Сигурно води някого от братята си — обади се кралицата.

— Говори се, че те тримата много се поддържат — херцогът на Кларънс, херцогът на Бедфърд и херцогът на… на… Глосетър. — Тя се поколеба, преди да изрече името, и накрая все пак го сбърка.

— Може пък Катрин да съумее да омагьоса и тримата — отбеляза Жан Безстрашни, усмихвайки се на племенницата си. — Нищо чудно да успее да ги убеди да повлияят на брат си да намали неразумните си искания.

* * *

В момента, в който кралят на Англия приближи, Катрин за първи път забеляза, че токата на лявата й обувка е изкривена. Докато бе навела глава, за да я оправи, с любопитство се вслушваше в разговорите наоколо. Над шума от гласовете на събралите се френски и английски благородници тя чу как кралят на Англия отправя поздравления към майка й.

— Кралица Изабо! Истинско удоволствие е да ви видя отново и много съжалявам, че Негово Величество е неразположен. — Тихият му глас продължи на чудесен френски с едва доловим акцент — Не мога да изразя удоволствието си, че принцеса Катрин е тук с вас. Ще бъдете ли така любезна да ме представите на дъщеря си. И то ако наистина тя е ваша дъщеря.

— Какво имате предвид, Ваше Величество? — сепна се кралицата.

— Според мен тя е небесно създание, пристигнало от Елисейските полета, от Рая, където на героите се дава всичко, което са си пожелали. Възможно ли е желанията ми да са чути, преди да се озова в Рая? Възможно ли е принцеса Катрин да е толкова красива, колкото на портрета, който видях?

Пламнала от смущение, Катрин заби поглед в килнатата тока на обувката си. Долови облекчението, което прозвуча в нервния смях на кралицата. Усетила се на позната територия, където се разменят дворцови комплименти, кралицата бе възвърнала самообладанието си. Тя владееше тази игра до съвършенство.

— Уверявам ви, сир, тя е моя дъщеря. Има моите очи, или поне хората така твърдят.

— Значи наистина е благословена с красота — рече крал Хенри, докато се навеждаше да целуне ръка на Изабо.

Кралицата все още не се беше отърсила от смущението си.

— Катрин — обърна се тя към дъщеря си. — Вдигни глава, дете. Крал Хенри иска да види лицето ти.

Девойката най-сетне се престраши да погледне мъжа, който щеше да определя съдбата й, и първото, което видя, беше дългият му врат. Изведнъж си даде сметка, че никога не бе попитала за възрастта му, и с изненада установи колко много бели кичури има в кестенявата му коса. Трябва да е доста стар, помисли си тя, поне на трийсет. А може и повече! Зърна и белега на дясната му буза — белезникав и набръчкан, той минаваше успоредно на орловия нос и свършваше под самото око. Това със сигурност беше белег на истински войник. Иначе, по незнайно каква причина, лицето му й напомняше за един от свещениците в Поаси — слабо, но и деликатно, с изпълнени с разбиране кафяви очи. Въпреки онова, което капитанът на ескорта й беше казал, кралят по нищо не приличаше на дяволско изчадие. Може да се каже, че Катрин дори го хареса.

* * *

Двете делегации се срещнаха на масата за преговори. Хенри седеше точно срещу Катрин и не откъсваше очи от нея. Тя от своя страна не вдигаше поглед от скута си, но колкото пъти срещнеше погледа му, пламваше от смущение.

В един момент преговорите придобиха напълно сериозен характер. На всяко предложение от френска страна се повдигаха възражения и макар Хенри да призна, че Катрин в много отношения е подходяща да бъде кралица на Англия, той настояваше, че е в пълното си право да получи хубава зестра от родителите й. Това, естествено, беше само една от многото обсъждани клаузи. Напред-назад, напред-назад, предложения и откази. Вниманието на Катрин се рееше, докато край нея звучеше ромонът на гласовете, и тя се опитваше да не се разсейва в топлата шатра, като си припомняше имената на хората на краля. Бяха й представени до един, но английските имена й бяха напълно чужди. Имаше не един херцог и граф. Бе чула имена като Есекс, Уорик и Хънтингдън, но за нищо на света не можеше да каже кой кой е. Майка й се оказа права, като предположи, че и някои от братята на краля ще са с него. Представиха й херцога на Бедфърд — висок мъж с кръгло лице, леко изострен нос и блестящи очи. Другият, по-красив и седнал от другата страна на краля, беше най-малкият му брат Хъмфри, херцог на Глостър. Докато се навеждаше да целуне ръката й, тя с изненада чу как се произнася титлата му, сякаш имаше само две наместо три срички (на английски името се пише с три срички: Gloucester). Смущаващо бе как не сваляше от нея втренчения си поглед и с очевидна неохота пусна ръката й.

Ала нямаше съмнение, че Хенри беше най-очарователен от тримата братя с кралско потекло. Катрин хвърли крадешком поглед към него, докато той разпалено изтъкваше един от аргументите си. Очите, които в началото й се бяха сторили меки като на свещеник, сега горяха съсредоточено. Чувстваше се безсилна в позицията, в която беше поставена, и слушаше политическите спорове, без да ги разбира напълно. Интересът й бе насочен единствено към краля. Нима можеше да разбере какъв съпруг ще е, след като го чуваше само да спори. Искаше й се да прозре какъв в действителност е мъжът, който бе направил очарователната забележка, че тя е пристигнала от Елисейските полета, Рая на героите. Идеята за съпруг герой много й допадаше, макар да не си го бе признавала досега.

— Мадам — докосна Катрин покрития със скъпоценни камъни ръкав на майка си с притворени очи. — Вие ми се свят.

— Така ли? — Кралицата извърна зоркия си поглед към дъщеря си. — Тук наистина е доста топло. Може би няма да е зле да се поразходиш навън.

Катрин бутна назад стола си, изправи се и си запроправя път навън от шатрата, следвана по петите от внимателната Гиймот. Забелязал раздвижването, крал Хенри вдигна глава.

— Не се ли чувства добре принцеса Катрин? — попита той.

— Зави й се свят, милорд — отговори кралица Изабо. — Тук е много топло.

— Нека се възползва от удобствата, които ми предоставиха. Павилионът е до реката и там е по-прохладно. Ще седне вътре и ще си почине. Всъщност… — Той бутна назад стола си и додаде: — Лично ще се погрижа да се настани удобно.

Така е по-добре, помисли си Катрин и опъна рамене назад, когато кралят тръгна към нея. Тя направи реверанс и се усмихна, когато той взе ръката й, опря я върху своята и я поведе към павилиона на англичаните. Жан Безстрашни понечи да ги последва, но кралицата го дръпна за ръката.

— Остави ги, Катрин не се нуждае от опекун. Не е глупава. Нищо няма да й се случи.

Мърморейки под носа си, докато разтриваше лакътя, в който Изабо бе впила пръсти, Жан седна отново на мястото си и проследи с поглед как принцеса Катрин напуска шатрата за преговори, придружена от краля на Англия.

— Заповядайте, милейди. Нещо освежително? — попита Хенри, предлагайки й стол до малка маса в ъгъла, отреден лично за него в английския павилион. Като се изключат двамата стражи, те бяха сами. — Бонбони може би? Малко марципан? Чаша вино?

— Благодаря ви, Ваше Величество, но не — отговори Катрин и приглади с длан полата на роклята с цвят на градински чай. Никак не беше сигурна, че е по силите й да се успокои сама. Не й харесваше лепкавият сладък вкус на марципана, а виното със сигурност щеше да замае главата й. Кралят се настани на другия стол и протегна обърнатата си нагоре длан.

— Дай ми ръката си Катрин. — Това не беше заповед, но не прозвуча и като молба.

След миг колебание тя постави малката си длан в неговата— твърда и покрита с мазоли, това беше ръка на войник, но топла и суха.

— Приятно ми е да държа малката ти и толкова мека длан — рече той. — Моята иска да обгърне твоята и да се грижи за нея. Мислиш ли, че ще ти хареса? Ще ми позволиш ли да го направя, макар и за кратко, нищо че съм войник и върша нещата малко грубовато?

— Ваше Величество… Сир, аз… Толкова много въпроси. Не мога да отговоря на всички.

Тя усети как пръстите му обвиват нейните.

— Катрин, дълги часове се взирах в миниатюрата с твоя портрет и се опитвах да си представя какво е да докоснеш истинска принцеса. Сега вече знам и усещането много ми харесва. За мен няма да е никакъв проблем да се грижа за теб, да те обожавам и в същото време да управлявам и Франция, и Англия мъдро и справедливо в прослава на Всевишния.

Тя беше тази, която провокира срещата, но от бързината, с която се развиваха събитията, направо й се зави свят.

— Ще ми е нужно много време да науча английския език, Ваше Величество. Знам само няколко думи от сестра Сюплис в манастира.

Кралят се разсмя и отпусна леко ръката й.

— Не е толкова труден. А и се обзалагам, че онази сестра, каквото и да е нейното име, ти е казала не тези думи, които бих искал да чувам от теб, Катрин!

— Милорд! — Катрин успя да издърпа ръката си.

— Извини ме, Катрин. Пошегувах се. Уверявам те, че наистина няма защо да се тревожиш за английския. Френският продължава да е езикът на английския двор, такава е традицията от много години, макар да ми се иска все повече хора да говорят английски. Ще направя всичко възможно това да се случи. Ако започнеш да го учиш, може да вдъхнови и други да те последват.

Катрин никак не беше сигурна в това. Засега й стигаше, че не бива да се тревожи, че не говори английски.

— Говорите ли и други езици, милорд? — обади се тя, за да поддържа разговора.

— О, да. Зная и малко уелски. Роден съм в град Монмът и голяма част от детството си прекарах там. Бавачката ми се погрижи да науча и достатъчен брой детски стихчета. — Засмя се и ръката му отново хвана нейната. Започна да рецитира на уелски, посочвайки един по един пръстите й.

Modryb у fawd,

Bys yr uwdf

Pen y cogxvr,

Diс y Peipar,

Joli cwt bach

(Палец, показалец, среден, безимен и накрая кутрето — о, бедният човечец счупи гърнето (уелски). Уелско детско стихче)

Катрин различи една от думите в края на напълно непонятния й порой от слова.

— Тази я има и във френския — засмя се тя.

Хенри се усмихна, без да изпуска ръката й.

— Изобщо не е трудно. Това са бебешките имена на пръстите. Това тук е леля Палец, това е пръстът, с който обираш останалата овесена каша от купичката си — посочи той показалеца й и се престори, че го облизва.

Катрин отново се засмя и направи неуспешен опит да издърпа ръката си.

— Този дългият в средата е фокусник, ето го и Дик гайдаря, а след него малката опашка. Лесно ще научиш на това твоите деца. — Той замълча, но я изгледа въпросително, преди да продължи. — Нашите деца може би?

Катрин сведе поглед стеснително и неговата усмивка бързо се стопи.

— От друга страна — той освободи пръстите й, — защо да учиш нашите деца на някоя от тези безсмислици? Има толкова детски стихчета на френски и английски. Няма никаква полза от селския език. Проклета страна. Моя отговорност и мое бреме. Толкова близо до Англия и в същото време напълно различна.

— Наистина ли милорд? В какво?

— По много начини — въздъхна той. — Когато бях по-млад, прекарвах дълги месеци в Уелс в борба с бунтовническите армии на Оуен Глиндур, който без никакво право се бе нарекъл принц на Уелс. Това беше, преди да стана крал. Наследникът на английския трон е известен с титлата принц на Уелс — такава е традицията, и то от много време насам. Именно тогава понаучих това-онова от езика. А и този белег тук — додаде той, показвайки дясната си буза — получих тогава. Дължа го на лъка на един бунтовник от Уелс.

— Едва се забелязва, милорд! — отбеляза Катрин, щастлива, че намери спасение от неудобството в любезен разговор. Кралица Изабо щеше да се гордее с нея.

— Може, така да е. Хайде, Катрин, не отговори на въпроса ми.

— Зададохте ми толкова много въпроси, милорд! — с възможно най-безгрижен тон отбеляза девойката, точно както майка й би желала.

— Само един въпрос е важен, Катрин, и той е: дали ще можеш да се научиш да ме обичаш?

Катрин нямаше отговор, но неочаквано и за самата себе си съвсем спокойно отговори:

— Да, Ваша Милост — бавно и отчетливо продума тя. — Мисля, че мога.

— Благодаря ти, Катрин. — Хенри взе ръката й за пореден път и я целуна. — Благодаря ти. Сега, когато познах сърцето ти, чувствам, че мога да продължа да настоявам в преговорите за френските земи, които ми се полагат по право. Наградата е великолепна и си заслужава да се боря за нея. А аз съм боец, завършен воин.

* * *

С мрачно лице кралица Изабо вървеше най-отпред по обратния път към баржата, след като преговорите не стигнаха до решение. Тя вече планираше нова тактика за предстоящите преговори с Хенри.

— Кажи ми, Катрин, за какво точно си говорихте с краля? — попита тя дъщеря си.

— За бебешки стихчета.

— Стихчета ли?

Катрин тайно се усмихна.

— Да, милейди. След което той ме попита дали намирам в сърцето си желание да го обикна.

— Така ли? Наистина? Какво му отговори, дете?

— Че мисля, че имам такова желание.

— Това е добре — доволно се усмихна кралицата. — Така ще имаме основа, върху която да поработим.