Розата на Тюдорите

Глава 21

Лондон, 1430 г.

Нещата значително се промениха след коронанията. Сега, когато кралят беше изцяло зает с обучението си под ръководството на граф Уорик, положението на Хъмфри също се промени и Катрин се боеше, че след като има повече свободно време, той ще потърси нов отдушник на енергията си, и то такъв, който непременно ще създаде проблем за някого.

Чувстваше, че има сериозни основания за тревога. Близо година беше минала, откакто папа Мартин Пети най-сетне обяви брака на Хъмфри с Жаклин за нелегитимен и следователно анулиран, което означаваше, че Глостър е свободен да се ожени за любовницата си Елинор Кобам, което и направи почти веднага. От този момент нататък тя стана херцогиня на Глостър. Държеше се така високомерно, че Катрин едва издържаше да стои в една стая с нея.

Тези, които обичаха Жаклин, бяха убедени, че този брак е обречен. Носеха се слухове, че Елинор редовно ползва услугите на знахарката Марджъри Джърдемейн, която й достави отвари и парфюми, за да привлича херцога. Всичко ще завърши зле, предричаха мнозина, но Елинор Кобам бе постигнала целя си. Единственото, което щеше да я накара да се чувства пълна победителка, бе да роди дете от Хъмфри, но там Марджъри Джърдемейн очевидно беше безсилна. Въпреки всичко Елинор бе красива и интелигентна, а Хъмфри — цивилизован и жизнерадостен човек, и двамата бяха двойка, която правеше впечатление. Обичаха музиката и танците, поезията и празненствата и Хъмфри се бе заел да преобразува една внушителна сграда в Гринич с градина, която с Елинор нарекоха La Pleasaunce (градина на удоволствията (фр.)). Тук те канеха музиканти, учени, поети, лекари, философи и писатели от цял свят. Това беше нещо като алтернативен на кралския двор в "Уиндзор", където се събираха възрастни, далеч от момчето крал.

Катрин не изпитваше никакво желание да бъде канена в La Pleasaunce, а фактът, че херцозите Глостър прекарваха толкова време там, означаваше, че за нея ще има малко отдих от тревогата да не би Хъмфри да разбере за тайния й брак. Тя и без това предпочиташе да бъде повече в "Уиндзор", където поне можеше да разчита на макар и случайна среща със сина си, който бе в постоянен режим на обучение и образование за задачите си на крал.

Сега, когато коронацията в Англия беше факт, беше започнала подготовка за френската коронация. Дата обаче все още не бе определена. Голяма група от близо триста души тръгнаха от Кале в деня на свети Джордж през април, за да подготвят церемонията. Катрин не пътуваше с тях.

Имаше и друга сериозна причина за нежеланието й да тръгне за Франция. Оуен направо не повярва, когато тя му я съобщи.

— Не отново! — възкликна той, уж изненадан. Дълбоко в сърцето си беше горд, че така лесно успява да й направи дете.

Катрин беше искрено разтревожена от поредната си бременност, но забелязала как грейна лицето му, сърце не й даде да попари тази радост. Очевидно беше щастлив, че ще имат ново дете.

— Нищо друго не може да се направи, Оуен, освен да не спим повече в едно легло — заяви тя сериозно.

— Не спането е причина, скъпа, а това, което правим, когаго сме будни.

— Трудно ще бъда спряна — заяви Катрин и го целуна.

— В такъв случай ще трябва да се примириш с факта, че ще създаваме бебета до края на живота си, милейди — размаха той пръст с привидна строгост, преди да я прегърне. — Този път обаче ще обърна земята, но ще задържиш детето при себе си. Все едно какво ще ми струва. — Отдалечи я за малко и попита с хитро пламъче в очите: — Къде ще предпочете ваше непослушно величество да прекара този път лятото?

Тя не издържа и се усмихна. Той често използваше това смешно обръщение, с което обичаше да я дразни, докато тя не издържаше и започваше да го моли да стигнат до кулминацията в леглото.

— Нямам предпочитания, стига мястото да е близо до Лондон, за да съм в течение на събитията във Франция.

Повечето от вдовишките имоти на Катрин бяха на по-голямо разстояние от столицата и на пратениците им бе нужно повече време да доставят съобщенията, затова не беше лесно да се избере място. Съвсем случайно стигнаха до най-подходящото решение.

Оуен беше поканен в "Сейнт Пол", където епископ Уилям Грей се бе съгласил да кръсти първото дете на Маредид и Ема — момиченце на име Маргарет, така се казваше и майката на Маредид. Бащата трепереше от вълнение, майката не можеше да присъства, тъй като все още беше нечиста, а и Катрин не смееше да се яви в черквата, за да не я свържат с Оуен. Тя отиде обаче на скромното тържество в ограничен кръг в новия дом на Маредид и Ема недалеч от "Сейнт Пол", където, естествено, основната тема бяха бебетата. Много се смяха, когато стана дума за имената на момиченцата, тъй като и майките на Маредид и на Ема носеха името Маргарет. Тъй като бяха в компанията на приятели, Оуен подхвърли, че може би скоро в семейството ще се появи още една Маргарет. Той продължаваше да се тревожи къде Катрин ще роди следващото им дете, така че да не събуди подозрения. Точно тогава епископ Грей направи предложение.

— Имението "Грейт Хадам" е много подходящо, Ваше Величество — сподели той с Катрин. — Това е извънградската къща на епископа на Лондон и се поддържа целогодишно. За съжаление имам твърде малко свободно време и не мога да я посещавам често, но ви я отстъпвам с най-голямо удоволствие. На прислугата ще кажа, че сте мои гости, без да уточнявам кой какъв е. Но няма ли да искат да знаят в двора къде сте?

— Не мисля — беше краткият отговор на Катрин. — По-голямата част от двора е във Франция за коронацията, а и да ви кажа честно, Ваша Светлост, никой не се интересува къде съм, стига да не им се пречкам. Така че на никого няма да липсвам.

"Грейт Хадам" беше на около трийсет мили североизточно от столицата, недалеч от Епинг Форест, на по-малко от два дни път от Лондон. Разстоянието беше достатъчно голямо, за да ги избави от случайни посетители, а в същото време достатъчно малко, за да може Оуен при нужда да изпълнява задълженията си към Кралския гардероб. Скромна, но много удобна, сградата в имението, която и Катрин, и Оуен много харесаха, се издигаше на завоя на река Аш. Епископ Грей ги придружи по време на пътуването, за да се увери, че са удобно настанени.

Стори им се подходящо място за отглеждане на дете и тъй като категорично отказваха да изоставят новото бебе, Катрин и Оуен планираха много внимателно цялата организация. Решиха от тук нататък семейството да се установи в "Грейт Хадам". Катрин щеше да се появява от време на време в двора. По време на отсъствията й за детето щяха да се грижат слугите от дома на епископа, както и две доверени бавачки.

Все пак успяваха да чуят по някоя новина от Франция. Коронацията на Хенри се отлагала непрестанно и разходите за издръжката на кралския антураж, както и на цяла армия от близо хиляда войници и шест хиляди стрелци растели спираловидно и вече безконтролно. Дойде и вестта, че Жана д'Арк била пленена от частите на Филип Бургундски, който побързал да я продаде на англичаните. Те не знаели какво да правят с нея, а и изплашени от силното й влияние, я оковали с вериги и затворили в клетка като животно. Дофинът и пръста си не мръднал, за да й се притече на помощ.

— Не го разбирам — отбеляза веднъж Оуен. — Брат ти Шарл дължи всичко на това момиче. Защо стои настрана и оставя да бъде наказана?

— Ами помисли малко — опита се да обясни Катрин. — Ако наистина Шарл е приет от народа си за крал на Франция, не би желал хората да си мислят, че дължи трона си на Жана и на нейните магически умения.

— Какво ще стане, когато младият Хенри бъде коронясан за крал на Франция?

— Това знае единствено Господ Бог. Нямам никаква представа. Докато бебето не се роди, нямам друг избор, освен да лежа и да чакам да видя какво ще се случи и дали синът ми или брат ми ще бъде признат за крал на Франция. А що се отнася до Девата, повече от ясно е, че тя е вещица и еретичка. Не може да бъде изпратена в манастир, защото няма такъв, който да я приеме. Единствената възможност е да бъде изгорена на клада.

— Ех, Катрин — поклати глава Оуен, — та тя е само една объркана млада жена.

Това, което Катрин предположи, най-вероятно щеше да се случи, но тя едва ли правеше връзка между съдбата на Орлеанската дева и онова, което се случи с трагично загиналата й камериерка. Оуен никога нямаше да забрави ужаса, изписал се на лицето на Гиймот, когато дървеното стълбище се сгромоляса под краката й. Да бъдеш изгорен е отвратително, все едно дали става случайно, или е планирано.

* * *

В прохладните пролетни вечери двамата седяха пред запаления огън в "Грейт Хадам" и обсъждаха името на бъдещото бебе.

— Не съм сигурен, че името Изабо е подходящо за малко момиченце — каза веднъж Оуен. — Лично аз предпочитам Маргед.

— Ако се спрем на името на майка ти, нека поне да бъде английският вариант, Маргарет.

— Ами ако е момче?

— Вече имаме едно, така че… Не знам. Баща ми е Шарл, но от друга страна, най-често срещаното име във фамилията Валоа е Луи.

— Щом ще търсим име в семейната история, може да го кръстим Еднъвед. Или пък Карадог. Чудесни стари уелски имена.

— Само че горкото дете ще живее в Англия и няма да е никак доволно, ако го наречем Кад… Крад… Как го каза?

— Карадог. Английското е Карактакъс.

— Не, със сигурност няма да Карактакъс! — засмя се Катрин. — Виж какво, толкова много дължим на Едмънд Боуфърт. Години наред го използваме, за да отвличаме вниманието на Хъмфри, като го караме да мисли, че Едмънд има чувства към мен.

— Със сигурност е имал такива. — Всяка своя дума Оуен запечатваше с лека целувка по меката кожа на шията й. — А може би и досега не са угаснали. Не може да се отрече, че има добър вкус за жени.

Катрин престорено го отблъсна.

— Сериозно, любов моя, дължим му услуга, не мислиш ли? И така, ако бебето е момиче, ще го кръстим Маргарет, но ако е момче, защо да не го наречем Едмънд? Името е хубаво, а основанието да го наречем така ще е наша тайна.

Оуен се усмихна и целуна този път връхчето на носа й.

— Защо не? Права си, кариад, името е чудесно.

* * *

Едмънд Тюдор видя светлината на деня три месеца по-късно. Беше най-сладкото бебе и двамата родители си загубиха ума от любов от мига, в който го видяха. Още щом го взе в ръце, Катрин не помнеше да е била по-щастлива, а Оуен — когато прегърна и двамата.

Най-сетие, слава на Бога, щяха да задържат това бебе. Щяха да направят всичко възможно да останат заедно.

* * *

До края на годината бяха в "Грейт Хадам" и за огромна радост на Катрин се учеха да живеят като семейство. Не помнеше толкова добре да се е разбирала с Оуен, а сега имаше и допълнително измерение на щастието им. И двамата бяха луди по това дете. Катрин дори започна да се замисля дали да не вземе и Тасинда при тях, ала Оуен изтъкна, съвсем разумно, че момиченцето не ги познава и ще бъде объркано и смутено. За Тасинда щеше да е много по-добре да остане при семейство Страдлинг в "Сейнт Донат".

Беше време Катрин да се върне в "Уиндзор". Твърде дълго беше отсъствала от двора и това със сигурност щеше да породи подозрение. Планираше да остане само няколко седмици, колкото да разсее подозренията и зараждането на слухове.

Кралят и почти всички царедворци бяха все още във Франция, ето защо в "Уиндзор" беше пусто и скучно. Получи се вест, че кардинал Боуфърт е в Англия и възнамерява да посети замъка, поради което закипя трескава дейност. Пометоха подовете, почистиха гоблените по стените, от кухнята се понесоха аромати, от които устата на всички се пълнеха със слюнка.

Още с пристигането си кардиналът поиска да се види с Катрин и с огромна радост установи, че и тя е в замъка. Винаги му беше приятно да се среща с нея, но сега с удоволствие установи, че изглежда щастлива. Никак не се изненада, че двойката има ново бебе, и го досмеша, че са го кръстили Едмънд на неговия племенник.

— Брат на малката Тасинда — усмихна се той широко.

— И полубрат на краля също, макар че не съм сигурна дали някога ще се запознаят.

Предпочете да премълчи за момченцето, което бяха оставили на грижите на абат Хареден в "Уестминстър", защото не знаеше дали кардиналът е наясно с естеството на нейната "болест", станала причина да не присъства на коронацията на сина си в Лондон. Реши, че няма защо да му казва. Освен това споменът беше все още твърде болезнен, за да говори за това. Ето защо смени темата.

— Има ли новини за сина ми? Защо се върнахте в Англия, милорд?

— Негово Величество е добре, милейди, и ви изпраща поздрави. Все още е в Руан, но засега няма изгледи неговата коронация във Франция да се състои скоро. А аз се върнах в Англия, за да набирам средства. Трябва да убедя Съвета да отпусне пари за нова армия. Нуждаем се от поне две хиляди и петстотин войници, за да завземем отново Реймс. Градът е във френска власт от коронацията на дофина. Преди това обаче трябва да се реши въпросът с еретичката.

— Девата ли?

— Да, Жана д'Арк. Все още е в затвора и се боя, че е нещо като героиня за французите, символ на национална гордост; и ще е истинска лудост да бъде убита без сериозно основание. А докато това не стане, не виждам възможност крал Хенри да бъде коронясан. Признавам си, не изгарям от нетърпение това да се случи, но се боя, че в крайна сметка ще бъде изгорена на клада.

* * *

Оуен предпочиташе да си мълчи относно Жана д'Арк, защото не искаше да тревожи Катрин. Тя и без това беше твърде обезпокоена от положението във Франция. Оуен бе готов да приеме, че Жана е просто селско момиче с дълбока вяра в Бога и в онова, което "гласовете" й говорят, макар че Катрин, разкъсвана, от една страна, от привързаността към сина си, а от друга, към семейството си във Франция, не беше много сигурна. Съгласен беше, че кръвта е по-гъста от водата, вероятно светците наистина говореха на Жана. Кой можеше да твърди, че не е така? Той познаваше подобни хора от Уелс, които бяха в хармония с ритъма на природата. Това момиче може би беше като тях? Ако убежденията й бяха свързани с вярата в Бога, то това беше друг начин, подобен на техния.

Преди всичко разбираше нейния патриотизъм, силата на желанието й да види французин на трона на Франция, а английските нашественици — вън от родината си. Всеки уелсец би го разбрал, особено ако е роднина на Оуайн Глиндур.

Повел армия, по численост наполовина на тази, за която беше изпратен, Хенри Боуфърт се върна във Франция навреме, за да присъства на заседанието, в което обвиниха Жана д'Арк в ерес. Стана председател на съда по време на процеса срещу нея в Руан и беше силно заинтересуван от теологична гледна точка. Девата не може да е била ръководена от небесни гласове, твърдяха обвинителите, тъй като добре известен факт е, че светците говорят само със свещенослужители, и то на латински, но със сигурност не и на грубото наречие на Домреми, родното село на Жана. Това просто селско момиче, изглежда, наистина притежаваше голям интелект. Попитана дали смята, че е осенена от Божията милост, отговори, че ако не е така, то тя се моли Всевишният да я удостои с тази чест, а ако е така, то се моли Той да не спира да я дарява със своята милост. Отговорът беше толкова елегантен, че съдиите останаха безмълвни, но това не им попречи да я излъжат. Обещаха да й позволят да се изповяда, ако се съгласи да носи женски дрехи, а когато тя се съгласи, те й отказаха да я заведат в черква. Болна и изтощена след дългите месеци в затвора, малкият жест на неподчинение от страна на Жана беше в това да облече отново мъжките дрехи, заради което я обвиниха в липса на смирение и непризнаване на учението на Църквата. Беше осъдена да умре на кладата на тринайсети май.

Боуфърт беше объркан. Беше останал възхитен от начина, по който деветнайсетгодишната Дева се държа по време на процеса, на спокойната й убеденост, че е получила знак свише. Сега, докато наблюдаваше крехкото и тяло, привързано за кладата на пазарния площад в Руан, го обзе различно, много силно чувство. Опитваше се да не гледа, но забеляза как поднесоха пламъка, чу пукота на сухите клони и едва се сдържа да не запуши ушите си с ръце. Трудно беше да заглуши воя, надигнал се от огромната тълпа на площада. Стараеше се да не гледа към Жана, която стискаше кръста с протегнати ръце и движеше устни в безмълвна молитва. Никога нямаше да забрави видяното и миризмата на изгоряла плът.

Шест месеца след смъртта на Жана Хенри Боуфърт държеше короната на Франция над главата на своя праплеменник в катедралата "Нотр Дам" в Париж. Беше шестнайсети декември, десет дни след десетия рожден ден на краля. Би трябвало Боуфърт да изпитва възторг, гордост, висша радост щ изключително постижение бе да положи на главата на Хенри короната на Франция, мечта на неговия баща. Въпреки това в сърцето му имаше само безкрайна пустота. Остаряваше, наближаваше шейсетте, почти през целия му съзнателен живот Англия бе воювала с Франция и тази корона, която държеше в момента, беше причина за дългогодишните битки. В името на това бяха погубени много животи, осакатени хора, съсипани семейства, осиротели деца и една смела млада жена изгоря на кладата. Невръстният Хенри вдигна очи и с изненада забеляза сълзи в очите на кардинала. Реши, че това са сълзи на радост.

Тълпи от пеещи и танцуващи хора изпълваха улиците на Париж — вино се лееше от фонтаните, навсякъде се виждаха карнавални шествия, живи картини. Херцогът на Бедфърд, графовете Уорик и Солсбъри бяха начело на голяма делегация английски аристократи, пристигнали във Франция заедно с Хенри за подготовката на този велик ден, присъстваха и всички благородници от френския двор, с изключение на херцога на Бургундия. Отсъстваше не само той, но и Шарл, братът на Катрин.

Остарялата и твърде надебеляла кралица Изабо се бе настанила до прозорец в замъка "Сен Пол", за да наблюдава процесията след коронацията, и се надяваше да зърне поне своя внук, истинско въплъщение на съюза между Англия и Франция, за който лично тя бе положила толкова много труд. Не беше очаквала майката на младия крал да не присъства.

* * *

В пълно неведение за случващото се в Париж, Катрин нямаше никакво желание да бъде където и да било другаде, освен в "Грейт Хадам". Тук тя се чувстваше щастлива и спокойна, и най-важното — в безопасност. До нея бяха съпругът й и синът й и почти бе успяла да убеди сама себе си, че това е мястото, където малкото й семейство ще прекара остатъка от дните си. Нямаха много посетители, само от време на време се отбиваше някой доверен приятел, като епископ Уилям Грей например, който пътуваше от Лондон към Линкълн и се отклони от пътя си, за да се види с тях.

Оуен излезе да го посрещне.

— Ваше Светлост, малко странно е да ви приветствам с добре дошъл в собствения ви дом!

— Вече не е мой дом, мастър Тюдор. Това е причината да ви посетя. Нейно Величество тук ли е? Добре ли е?

— Да, малко е изморена. Отиде да доведе бебето Едмънд, за да ви го покаже.

— Ще се радвам да го видя. Проходи ли вече?

— Не съвсем, но се движи доста бързо на четири крака!

— Ще видите, че скоро няма да можете да го стигнете — рече епископът. — Ваше Величество, толкова ми е приятно да ви видя!

С бебето на хълбока си, Катрин току-що беше влязла в стаята. Радваше се да види епископа и да чуе новини.

— На какво дължим удоволствието, Ваша Светлост? — попита тя, докато той се покланяше ниско.

Уилям Грей се изправи, но видимо се колебаеше как да продължи.

— Не съм сигурен, че бихте го нарекли удоволствие, Ваше Величество, но лично за мен поводът е вълнуващ. Местят ме в Линкълн. Това е голяма чест… и предоставя големи възможности.

— В такъв случай поздравления, Ваша Светлост — обади се Оуен.

— Много благодаря, мастър Тюдор. Признавам, че съм много развълнуван. Това обаче означава, че нямам право повече на тази къща. Тя не е моя собственост, принадлежи на Църквата, така че трябва да я освободя. Точно за това и исках да поговорим.

— Това означава ли…? — не успя да довърши Катрин.

— Боя се, че точно това означава. Лично аз не мога да ви предложа повече гостоприемство и сигурност тук в "Грейт Хадам". Сигурен съм, че за Робърт Фицхю, моя приемник, ше бъде чест да останете тук, но от вас зависи дали ще искате той да е наясно с вашето положение. Само от вас зависи.

В този момент бебето Едмънд реши да заяви присъствието си и с мощен вой привлече вниманието на възрастните. Баша му и епископът се усмихнаха с умиление и така то успя да отвлече вниманието на двамата мъже от отчаянието на Катрин. Мисълта, че ще трябва да напуснат "Грейт Хадам", където беше щастлива както никъде другаде, бе направо непоносима. За пореден път щастието й бе под въпрос. Не й се мислеше за поредно преместване. Не можеше да се върне в "Уиндзор" и да рискува Хъмфри или Елинор да разберат за Едмънд, а тя със сигурност нямаше да се раздели с бебето. Оуен видя изражението й в момента, в който тя започна да хапе треперещите си устни.

— Не бива да се разстройваш, Катрин — тихичко започна той и обгърна раменете й с ръка. — Ще намерим друго също толкова хубаво място.

Уилям Грей се почувства ужасно. Развълнуван от перспективата да се премести в Линкълн, не си беше дал сметка как тази новина ще се отрази на малкото семейство Тюдор. Знаеше, че са щастливи в "Грейт Хадам", но не подозираше, че напускането на замъка ще е такъв удар за тях.

Пребледняла, Катрин избягваше погледа му,

— Много съжалявам, Ваше Величество, Моля ви, не се разстройвайте! Не бях помислил, че.,. Толкова се радвам, че сте щастливи тук… и не знаех…

Човекът наистина се разстрои. Но поне можеше да направи предложение, което му беше хрумнало по пътя от Лондон.

— Познавате ли епископ Филип Морган, милейди? — попита той.

Катрин въздъхна тежко и премести бебето на другата си ръка. Сега, когато Оуен беше така близо до нея, тя успя да се усмихне едва-едва.

— Да, познавам го бегло. Знам, че кардинал Боуфърт високо го цени.

— Така е. Той е епископ на Уорчестър и Или. Добър и мъдър мъж с много опит. Когато беше по-млад, беше и капелан на войската на краля, покойния ви съпруг. Беше с него в Нормандия.

— Да — обади се Оуен, — чувал съм братовчед ми Маредид да говори за него. Той също беше с краля в Нормандия. Твърдеше, че неведнъж епископ Морган давал последно причастие на ранените на бойното поле на уелски език. Значи той е епископ на Или, така ли?

— Точно така, мастър Тюдор. Беше Филип ап Морган, когато се запознах с него в Оксфорд, но впоследствие "ап" отпадна от името му, също както и от вашето. Учихме заедно гражданско право в Куинс Колидж по едно и също време. Там се запознах и с кардинал Боуфърт. И с Де Къркъби. Познаваме се от младежките си години. Струва ми се, че той е човекът, с когото трябва да говоря.

Все още зашеметена от новината, Катрин не можеше да схване за какво точно става дума, но Уилям Грей предлагаше друга възможност, където къщата е също толкова подходяща като досегашната и бе подарък на епископа на Или.

— "Хатфийлд" — лаконично заяви той. — "Хатфийлд" на епископа. Ще пиша на епископ Морган…

Решаването на проблема не изискваше спешност, а той държеше да се увери, че нещата ще станат както трябва. Уилям Грей реши да посети лично епископ Морган. Лице в лице със своя стар приятел много по-лесно щеше да обясни причините за молбата си и необходимостта от пълна дискретност. Мил и чувствителен човек, епископ Морган бе очарован, щом разбра за романса на овдовялата кралица с роднина на бореца за правата на народа на Уелс Оуайн Глиндур. Беше виждал веднъж Катрин, но не можеше да се каже, че я познава, за разлика от първия й съпруг краля, от когото бе получил дори няколко пълномощия. Помнеше също, че Хенри Боуфърт беше споделил симпатиите си към тази жена.

За епископ Морган беше чест и удоволствие да помогне, което означаваше, че след като Катрин най-сетне се съвзе от новината за поредното преместване, то протече бързо и гладко.

— Чудесно се справихме — заключи Оуен, като се огледа. — Гиймот щеше да е горда с нас! Всичко е разопаковано и на място. — Обгърна кръста на Катрин и тупна закачливо върха на носа й. — Вашето място, ваше непослушно величество, е в леглото. Този път сама. Върви, кариад. Сигурно си изтощена.

— Не искам да съм сама — успя да се усмихне тя. — Наистина не ми е добре, но искам да знам, че си до мен.

— Винаги ще съм до теб, кариад, където и да си. Знаеш го. — И удържа на думата си. Приготвиха се да си лягат в новото и непознато легло. Телата им се познаха, почувстваха се добре и всичко завърши по обичайния начин.

* * *

Този път Оуен наистина се разтревожи за нея — беше отслабнала, в косата й се бяха появили първите сребристи кичури.

— Твърде скоро е, кариад. Едмънд няма още година. Изтощена си от непрестанните бременности. Трябва да внимаваме.

Катрин протегна ръка и се сгуши в шията му.

— Късно е! Братчето на Едмънд е на път.

— Искаш да кажеш сестричката му Маргед, нали? — усмихна се той закачливо.

— Ако бъде момиче, Оуен, нека да е Маргед.

— Маргарет. Обещавам.

Катрин не бе успяла да се възстанови напълно от пренасянето в "Хатфийлд" и се чувстваше безкрайно изморена. Ето защо, когато настъпи моментът, тя прекара много повече дни в усамотението на бъдеща родилка. Трите Жо-Жо се суетяха около нея, а акушерката Марджъри Уагстаф беше най-доволна — така трябва да се държи една истинска родилка, а не да се шура на- горе-надолу из страната, облечена в странни дрехи. Кралицата нямаше нищо против добронамереното й мърморене, знаейки, че е в добри ръце.

* * *

Празникът на свети Йоан Кръстител дойде и отмина и акушерката обяви, че детето е преносено. През втората седмица на юли Катрин започна да ражда. Винаги беше мислила, че също като майка си ражда лесно, но този път й се наложи да понесе изключително болезненото седалищно раждане. Помнеше мъките на Жаклин и се молеше да не преживее подобно нещо. Досега не й се бе наложило да изпита Проклятието на Ева, но болката беше неописуема, а и нямаше изгледи скоро да свърши. Какво стана с пояса на Дева Мария? А с кожата от обрязването на Иисус? Нещо, каквото и да е, само да свърши тази агония! Марджъри Уагстаф спря, преди да намаже ръцете си с масло от дива мащерка за пореден опит да обърне бебето. Бръкна в джоба на престилката си и извади гладко полиран кафеникав камък, който сложи в ръката на Катрин и я накара да го стисне.

— Какво е това? — попита Катрин едва чуто.

— Яспис, милейди. Ще помогне. Аз ще направя каквото мога от тази страна, а вие напъвайте, щом ви кажа, и се молете на света Маргарет. Дръжте ясписа и стискайте. Камъкът е известен с това, че помага срещу болка при раждане. Използвала съм го много пъти. С успех — добави тя.

Катрин закрещя и Оуен, който крачеше напред-назад на долния етаж, падна на колене и отправи най-горещата си молитва: жена му да оцелее и да роди най-сетне бебето. Обещаваше да е добър с всеки, да дава милостиня, да слуша внимателно проповедите всяка неделя, да се държи добре с духовниците и да пие по-малко бира в кръчмата. Само тя да се спаси, обеща да направи всичко, ще й дава каквото поиска, ще се съгласява с всичко, което тя казва, само да оцелее. Моля те, Господи! Моля те!

Сетне всичко утихна. Това вече беше лошо. Жени често умират при раждане. Моля те, Господи! Моля те!

В този миг чу най-прекрасния звук на света — възмутен писък на новородено. Неговото бебе.

Стори му се цяла вечност, преди Маргарет да се появи на най-горното стъпало на стълбището към горния етаж. Лицето й грееше.

— Този път беше трудно — заяви тя, — но жена ви е добре. Също и синът ви!

Оуен се втурна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж, и едва не събори акушерката в опита си да я прегърне. Беше толкова развълнуван, че предпочиташе да не говори. Всеки миг щеше да се разплаче.

Отвори предпазливо вратата на спалнята и видя, че Катрин лежи със затворени очи. Лицето й беше бяло като платно. Бебето със сбръчкано червено личице спеше в сгъвката на ръката й. Той приближи на пръсти, коленичи пред леглото и дълго ги съзерцава. Беше смазан от вълнение. Никога, никога повече нямаше да причини това на Катрин.

— Този път — промълви тя, отворила само едното си око — много ме боля.

— Момче — рече той. — Не сме мислили за име иа момче.

— Джаспър. Казва се Джаспър. (джаспър — Яспис (англ.)) — Катрин говореше едва чуто. — Името му е Джаспър Тюдор.