Розата на Тюдорите

Приложения

Приложение I

Исторически бележки

След смъртта на Катрин по настояване на Глостър Съветът призовава Оуен да се яви пред членовете му и го намира за невинен по предявените обвинения. Оуен заминава за Уелс, но така и не успява да се спаси толкова лесно от преследването на отмъстителния Глостър. Отново е арестуван и за втори път е затворен в "Нюгейт". Ранява един от стражите и успява да избяга. Заловен отново, е изпратен в замъка "Уиндзор", където през ноември 1439 г. е обявена пълната му амнистия и от този момент става член на кралския дом.

* * *

Крал Хенри Шести не наследява таланта на своя баща на силен владетел. Той е твърде религиозен, слабохарактерен и нерешителен. Също като своя дядо, френския крал, страда и от пристъпи на душевно заболяване. През по-голяма част от управлението му се водят граждански войни, известни като Войната на розите, между династиите Ланкастър и Йорк, чиито емблеми са респективно червената и бялата роза. Единственият син на Хенри, Едуард, е и единствен наследник на династията Ланкастър. Едва седемнайсетгодишен, загива през 1471 г., защитавайки каузата на своя баща по време на битката при Тюксбъри. Хенри, който е заточен в Кулата на Лондон от 1465 г., умира скоро след сина си.

* * *

За децата на Оуен и Катрин Едмънд (известен като Едмънд от Хадам) и Джаспър (Джаспър от Хатфийлд) до 1442 г. се грижи Катрин дьо ла Пол, абатиса на Баркинг, до момента, в който са заведени в кралския двор. От този ден нататък кралят се привързва много към своите полубратя и през ноември 1452 г. ги провъзгласява за графове. Едмънд става граф Ричмънд, а Джаспър — граф Пембрук.

* * *

Едмънд се жени за Маргарет Боуфърт (племенничка на кардинал Хенри Боуфърт), но докато тя е бременна в шестия месец, съпругът й умира от чума в Кармартън през ноември 1456 г. Тринайсетгодишната Маргарет се обръща за защита към брата на своя съпруг и е приютена в замъка на Джаспър в Пембрук, където на 28 януари 1457 г. ражда сина на Едмънд Хенри, станал след време крал Хенри Седми.

* * *

Джаспър защитава каузата на Ланкастър през целия си живот и остава докрай верен на своя полубрат краля. Оуен също е верен на династията Ланкастър и вече възрастен, се бие рамо до рамо със сина си Джаспър в битката при Мортимър Крос през 1461 г. Оуен е пленен по време на тази битка и е отведен в близкия град Херефърд, където е екзекутиран. Легендата разказва как, когато коленичил пред дръвника, заявил, че главата му, която след минути ще падне в кошницата на палача, някога е лежала в скута на кралица Катрин.

* * *

Катрин е погребана с подобаваща церемония в Дамския параклис на "Уестминстър", но там не успява да намери покой. Пожелал да построи подходяща гробница за себе си, Хенри Седми поръчал да разрушат Дамския параклис, вероятно с намерението да пренесе останките на своята баба на друго място в абатството. Така и не успява да осъществи намерението си, което важи и за арогантния му син Хенри Осми. Никой не се погрижва да погребе горката Катрин и останките й остават в ковчег над земята, който едва се затварял и се превърнал в туристическа атракция. На посетителите в абатството, готови да платят два пенса, било позволено да видят балсамираното й тяло и дори да го докосват. Прочутият автор на дневници Самюъл Пийпс дори пише, че на своя трийсет и шести рожден ден през 1669 г. е целунал кралица Катрин.

Позорна е подобна съдба за жената, променила хода на историята. Дъщеря, съпруга, майка и баба на крале, тя има участие в реализацията на три пророчества, а именно: крал Хенри от Монмът ще постигне големи успехи през краткия си живот, докато синът му Хенри от Уиндзор ще загуби всичко, за което баща му се е борил. Второто е свързано с Франция — загубена от възрастна жена, страната ще бъде спасена от девойка — и братът на Катрин е качен на трона на Франция от Жана д'Арк.

Съществува и старо уелско предсказание, според което един ден уелсец ще седне на трона на Англия. И наистина внукът на Катрин и Оуен Хенри Седми, първият от великите монарси от династията Тюдор, е потомък на кралската фамилия на Гуинет. С възкачването на Хенри на английския престол бавно и постепенно народът на Уелс придобива привилегиите на равнопоставен народ, нещо, което му било отказвано от времето, когато Английският парламент гласува закони през 1402 г., постановяващи доминиращата роля на Англия и отнемането на уелсците на най-основните им човешки права.

Ланилтуд Ваур, 2014

Приложение II

Живата история

Личностите, изиграли решаваща роля в нашата история, често пъти се помнят заедно с имената на сгради. Абатството "Уестминстър" е величествена сцена на историята на Великобритания и дава възможност на посетителите да получат осезаемо усещане за живота на Катрин.

Едва през 1878 г. останките на Катрин намират постоянно място под капелата на олтара на Хенри Пети. Надписът на латински гласи: Под тази плоча (някогашен олтар на капелата)… по поръчение на кралица Виктория почиват след редица превратности на съдбата костите на Катрин дьо Валоа (родена 1400 г., коронясана 1421 г. и починала 1438г.), дъщеря на Шарл Шести, крал на Франция, съпруга на Хенри Пети, майка на Хенри Шести, баба на Хенри Седми.

Датите на този надпис са сгрешени, тъй като е известно, че Катрин е родена през 1401 г. и умира през 1437 г. Погребалният й манекен е изложен в музея на абатството. На леко извитата вляво глава се виждат синьосивите й очи. Крехкото й тяло с тънка талия е високо около 164 см. Все още могат да се видят главичките на гвоздеите, с които дрехите на манекена на Катрин са били заковани върху ковчега.

Гробницата на крал Хенри Пети се намира под арката на капелата. Над него е олтарът, посветен на Благовещение, където се четат молитвите за упокой на душата му. Седлото на коня му, шлемът и щитът, използвани при церемонията на погребението му, са изложени в музея на Абатството. Седлото е покрито с оригиналното синьо кадифе, а от вътрешната страна на дървения щит се вижда малко парче от някогашното аленочервено кадифе. Конусообразният шлем с височина около 17 см очевидно е използван по време на официални случаи. Мечът, намерен в трифория на абатството през 1869 г., е от XV век и се смята, че е част от въоръжението на краля по време на погребението.

Крал Хенри Седми: редом с погребалния манекен на Катрин в музея на Абатството може да се види невероятно добре изработената глава на Хенри Седми, първия от кралете Тюдор и внук на Катрин и Оуен Тюдор. Той е човекът, поръчал да бъде изработен великолепният Дамски параклис в източния край на Абатството, който носи неговото име. Гробът му се намира зад олтара и върху него се виждат бронзовите фигури на краля и неговата кралица Елизабет от Йорк.

Монахът от Уестминстър: близо до фигурата на Шекспир в Ъгъла на поетите може да видите малък камък с надпис: Оуен Тюдор, монах от Уестминстър, чичо на крал Хенри Седми. Това е синът на Катрин и Оуен, постъпил в Ордена на бенедиктинците. За него не се знае почти нищо друго.

(https://www.westminster-abbey.org)

Семейният дом на Оуен Тюдор в Пенмънид на остров Енгълси недалеч от бреговете на Северен Уелс сега е частна собственост и представлява група сгради, разположени по протежението на шосе BS420, свързващо град Лангефни и пролива Менай, както и сградата, издигната на мястото на дома на Оуен. В местната черква в Сейнт Гредифел един до друг под изработени от алабастър фигури са погребани прародителите на Оуен Горонуи Викън и съпругата му Мифани. Синовете на Горонуи, включително и Тюдор, дядото на Оуен, подкрепят неотлъчно своя роднина Оуайн Глиндур по време на бунта му срещу управлението на англичаните в началото на XV век и в резултат загубват земите си в Пенмънид.

Някои от техните наследници успяват по-късно да си върнат имението, но никога не достигат предишното влияние в общността. Красив стъклопис от времето на Тюдор на един от прозорците в черквата беше разбит преди няколко години, но вече е възстановен.

(www. anglesey-history.со.uk)

Едмънд Тюдор, син на Катрин и Оуен Тюдор, почти сигурно е роден в имението Мъч Хадам, Хартфордшър. От сградата сега няма и следа, но в общността продължават много да се гордеят с връзките с династията на Тюдор.

(www. hertfordshire-genealogy.со.uk)

Джаспър Тюдор. Роден в имението на епископа на Или в Хатфийлд, Хартфордшър, около 1431 г., може да се каже, че неговият живот е значително добре документиран. Макар Домът Хатфийлд да е една от най-интересните исторически сгради, Тюдор се свързва най-вече с кралица Елизабет Първа, тъй като това е домът на нейното детство, (www. hatfield-house.co.uk) Повече може да се научи за Джаспър в замъка "Пемброук", разположен на върха на полуострова в Пемброукшър, Южен Уелс. Най-характерното за този замък е централната кула от ХII век — масивна цилиндрична конструкция, издигаща се на близо 25 метра над земята, с необикновен каменен купол. Гледката от върха на кулата е изумителна, очевидно е и естественото защитно разположение на замъка върху скалите, гледащи към Милфърд Хевън. По времето на Джаспър това е по-скоро удобен дом, отколкото крепост, и той добавя към обзавеждането камини и красив еркерен прозорец. Неговата снаха, тринайсетгодишната вдовица на Едуард Маргарет Боуфорт, намира убежище в него след смъртта на своя съпруг. Синът й Хенри прекарва по-голямата част от детството си тук под грижите на чичо си Джаспър. Днес замъкът е собственост и се управлява от частна благотворителна организация и е отворен за посещения.

(www.pembroke-castle.со.uk)

Сред малкото художествени измислици на авторката на тази книга е, че дъщерята на Катрин и Оуен Тасинда е родена в средновековния замък "Сейнт Донат" в долината на Гламорган, която гледа към Бристолския залив. Известно е, че Джейн, незаконната дъщеря на Хенри Боуфорт, се омъжва за сър Едуард Страдлинг, по онова време собственик на "Сейнт Донат", но липсват каквито и да било доказателства, че Катрин и Оуен някога са ги посещавали. Красивият замък обаче продължава да е там и е тясно свързан с Америка. Джон Куинси Адамс, шести президент на Съединените щати от 1825 до 1829 г., е пряк наследник на Джейн и Едуард Страдлинг. През 1925 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст купува замъка, за да го подари на любовницата си, филмовата звезда Марион Дейвис. Хърст влага значителна част от състоянието си в реставрирането му. Сега в сградата се помещава международният Атлантик Колидж, известен и като център на изкуствата.

(www.castlewales.com/donats)

Не съществуват доказателства и че Катрин е живяла някога в замъка "Бейнард", унищожен по време на Големия пожар в Лондон през 1666 г. Днес на това място се издига офис сграда, собственост на ВТ Group, която се нарича "Бейнард Хаус". Малката черква "Сейнт Андрю до Дрешника" все още съществува, макар да е пострадала значително от Големия пожар. Построена е отново от сър Кристофър Рен, но пострадва при въздушните нападения по време на Втората световна война. Впоследствие, възстановена по плановете на Рен, тази прекрасна черква е тихо кътче в един от най-оживените квартали на Лондон, което приема посетители, изпитващи желание да се присъединят към богомолците.

(www.standrewbythewardrobe.net)

Изброените по-долу уебсайтове са тясно свързани с историята и ще са от полза за по-любопитните читатели:

Windsor Castle (добре е да се провери работното време) www.royalcollection.org.uk

Wallingford Castle

http://berkshirehistory.com/castles/wallingford_cast.html

Hertford Castle

http://www.hertford.net/history/castle.php

Kenilworth Castle (археологически останки) http://www.kenilworthweb.co.uk/what-to~see-do/kenilworthcastle/

Dover Castle

http://dover~kent.co.uk/defence/castle_index.htm

Lancaster Castle (добре е да се провери работното време)

http://www.lancastercastle.com/