Бяха заминали.
Ан и Дом бяха отпътували рано сутринта за неговата ловна хижа в Шотландия.
От ярост Фелисити не знаеше къде да се дене. Облегна се на вратата на стаята си. Сърцето й туптеше толкова ожесточено, че заплашваше да се пръсне. От коридора пред стаята долетя гласът на Патрик, който я викаше, но тя не желаеше да го слуша. Тъкмо той и бе съобщил новината.
Огледа се като обезумяла наоколо из своята обзаведена в синьо и бяло стая. Но единственото, което виждаше, бяха Дом и Ан — в едно легло, голи, обзети от страст.
Тя нададе отчаян вик и се спусна към собственото си легло дръпна яростно светлосинята завивка и също толкова яростно помете дузината синьо-бели възглавници на пода. Но и това явно й беше достатъчно. Задъхана. Фелисити сграбчи тъмносиния балдахин над леглото и го задърпа с все сила, докато плътният брокат не се раздра с грозен звук. Тя захвърли парчетата на земята.
Сетне ги стъпка ожесточено.
Как й се искаше на тяхно място да бе Ан!