17

Той връхлетя в странноприемница „Червения елен“ е гневни, отсечени стъпки. Съсухреният съдържател понечи да се усмихне, но щом видя изражението му, бързо се отказа и предпазливо му подаде ключа от стаята. Без дори да забави крачка, Патрик го грабна от протегнатата му ръка, изкачи тесните стълби и влезе в малката си стая.

И затръшна с все сила вратата зад гърба си.

„Четири години!“, яростно изръмжа на себе си той, като закрачи нервно из стаичката. Четири години не се бе отделял от нея — изпълняваше всяко нейно желание, утешаваше я, грижеше се за нея, обичаше я. А сега се оказваше, че всичко е било напразно.

Проклетият Доминик отново бе нахлул в живота й и за нея миналото сякаш бе престанало да съществува.

Патрик се обърна и ядно захвърли ключа към стената. Нямаше ли Ан най-сетне да проумее, че Дом не струва и пукната пара като мъж, поне що се касае до отношението му към жените? Че на него не може да се разчита? Че е един самовлюбен егоист? Че е арогантен и суетен? Господи! Изпаднал бе в толкова безсилна ярост, че му се искаше да си изскубе косите, да вие като бясно куче. Беше влюбен в Ан от години. Но тя обичаше Дом още от мига, в който се бе появила в Хънтинг Уей преди десет години. Дом, естествено, дори не бе забелязал бедното, тъжно сираче. По онова време той, както и Патрик, беше в колежа, а сетне бе предпочел да живее в екстравагантната си градска къща в Лондон. Тогава Патрик също живееше в Лондон. Само че в един мрачен ергенски апартамент, далеч от скъпия блясък на Мейфеър.

Сетне херцогът бе повикал Дом и най-безцеремонно му бе наредил да се задоми. На бутилка бренди Дом беше споделил с Патрик всички подробности. Бил се примирил и щял да се подчини на волята на дядо си, понеже бездруго рано или късно трябвало да се ожени. Патрик бе изтъкнал, че сестра му все още е неомъжена и че е една от най-големите красавици на висшето общество. Беше го сторил с най-добри намерения. Всички в семейството му щяха само да спечелят от един такъв брак.

И Дом, без много да му мисли, бе избрал Фелисити. Това не беше кой знае колко изненадващо — Дом бе израснал заедно е Патрик и познаваше Фелисити още от дете. Освен това не се нуждаеше от пари, така че можеше да се ожени за която поиска.

Още същата нощ цялото семейство Колинс тайно бе отпразнувало щастливото събитие.

Но вместо да се ожени за Фелисити. Дом беше прелъстил Ан. Сетне бе развалил годежа с Фелисити, беше се оженил за Ан… и я бе зарязал веднага.

Патрик не можеше да каже със сигурност кога се бе влюбил в Ан. Навярно през онази първа година след сватбата й, когато Ан бе просто смазана от постъпката на Дом. Все едно, Патрик чакаше Ан да предпочете него пред Доминик Сейнт Джордж вече от доста дълго време.

От цели четири години.

И тя трябваше да предпочете него. Трябваше Патрик най-после да надделее над Дом поне веднъж, поне в едно. В любовта.

Защото това не се бе случвало никога. Винаги бе живял в сянката на Дом. Беше по-малко знатният, по-малко богатият, по-малко красивият. Двамата бяха връстници, бяха израснали заедно. Но Дом имайте всичко. Той, в крайна сметка, бе наследникът на херцог Ръдърфорд. Колинсови също имаха титла — Джонатан беше барон Хънтинг — но тя бе незначителна и семейството с мъка успяваше да се задържа на нивото на останалите от висшата класа. Патрик имаше трима по-възрастни братя. Нямаше да наследи нито титла, нито земя. На практика той бе най-малкият син на един дребен, обеднял благородник. Беше господин Никой.

В Итън различията между него и Дом се бяха откроили с болезнена яснота. Преди Итън нещата опираха само до дрехите и играчките, а по-късно — и до конете и селските момичета. Но в скъпото частно училище Дом веднага беше провъзгласен за лидер на класа, докато Патрик бе приет от останалите единствено заради приятелството си с Дом. После се записаха в различни университети, но Патрик се чувстваше нещастен в своя и още на втората година се бе прехвърлил в Кеймбридж, където учеше Дом. Там за пореден път беше станал свидетел на това как Дом — златният, красив наследник на херцогска титла — се справя с учението без всякакво усилие, как професорите не престават да го хвалят и да му се възхищават, как цялото висше общество го приема без колебание, как всички врати се разтварят пред него, как пощенската му кутия винаги е пълна с безброй покани за приеми, за които мнозина можеха само да мечтаят. И как непрестанно го преследват жени, толкова жени — и невинни, и с опит; и аристократки, и от простолюдието, всякакви. През цялото това време Дом винаги бе правил каквото си поиска. А за Патрик имаше съвсем малко покани, нищо че Дом го водеше със себе си по всички събирания. Около Патрик имаше съвсем малко жени, нищо, че Дом го представяше на всички свои познати дами, към които самият той, изглежда, не проявяваше особено силен интерес. Патрик винаги бе влагат огромни усилия във всичко, което вършеше, но въпреки това в нищо не бе успял да стане пръв.

Само че този път нещата бяха различни.

Този път Ан щеше да бъде негова, сигурен бе в това.

Щеше да предпочете него вместо Дом Сейнт Джордж.

Патрик щеше да се погрижи да стане така.

Той удари гневно една кана с вода и тя падна на пода и се разля. Ан все още бе влюбена в Дом. Защо иначе ще тръгва на пътешествие сама с него? А най-лошото бе, че Дом вече със сигурност бе успял да я прелъсти и да я подмами в леглото си. Мисълта за това изпълваше Патрик е болка и ярост.

Но той не смяташе да се предава. Щеше да откъсне Ан от Дом. Опитал бе да я вразуми с думи, но без успех. Значи трябваше да прибегне до други средства, за да й покаже какъв подъл, ужасен негодник е Дом.

Патрик стисна юмруци. Искаше да убие Дом Сейнт Джордж! Но нямаше да го убие, естествено. Защото колкото и да го мразеше, в същото време го обичаше като роден брат.

Само че днес бе толкова побеснял, че му се искаше да убие дори Ан!

Загрузка...