Внимавай в картинката

Двадесет и едно

Облечена с ненабиващата се на очи черно-бяла униформа на охранител, Джудит стоеше под огромния дъб и гледаше как Медоу и Девлин подскачат весело към къщата.

Бяха правили секс. Страхотен секс.

Блазе им. Какво друго можеше да си помисли. Единственият случай, в който Джудит бе правила страхотен секс, беше когато бе останала сама и се бе въоръжила с неизчерпаем запас от батерии. Мъжете като че ли не проявяваха интерес към жена с широка брадичка, тънки устни, крака като дънери и талия, която не се различаваше от корема. Не беше честно, но пък тя бе свикнала да „не е честно“.

Единственото „честно“ в нейната графа бе да се сдобие със спонсор като г-н Хопкинс, който й помогна да си подсигури работа на подходящото място в подходящия момент и с подходящата позиция — охранител в къщата, където беше скрита картината на Изабел. Тук можеше да държи под око Четири и Медоу, докато претърсваха Уолдемър Хауз, а когато намереха търсеното… тя първа щеше да разбере.

Но и за секунда не си въобразяваше, че в крайна сметка картината ще се окаже нейно притежание. Бе сключила сделка с дявола, а тя разбираше по-добре от всеки друг природата на злото — баща й я бе научил — и уважаваше силата му.

Освен това, накрая щеше да получи онова, което искаше. Г-н Хопкинс й бе обещал, че именно на нея ще бъде приписана заслугата за откриването на картината.

— Защо се промъкваме крадешком в къщата? — попита Медоу с висок театрален шепот.

— Защото всички охранители са нащрек и… — Девлин млъкна. Наистина, защо се промъкваха като крадци в къщата?

Не можеше да прекара Медоу през ливадата и по коридорите към спалнята им, без да привлекат вниманието на всички от охраната — дори на тези, които не бяха на смяна. И знаеше отлично какъв извод щяха да си направят от изчезването им — впрочем, съвсем правилен. Особено при положение, че бе обявил Медоу за своя съпруга. И защото тя все още танцуваше, макар и облечена в нощницата и халата си — но този път по негова молба.

И се усмихваше. Беше толкова щастлива.

По дяволите. По дяволите. По дяволите.

Девлин не можеше да повярва, че си е позволил подобна престъпна небрежност.

Не можеше да повярва, че й бе позволил да хване ръката му и да я размахва, докато вървят. Би трябвало да й обясни каква неприятност са си навлекли. Вместо това я остави да бръщолеви блажено.

— Майка ми винаги ми е казвала, че човечеството не е чак толкова далеч от примитивното, колкото ни се иска да вярваме — изчурулика Медоу. — Че когато си позволим, реагираме точно като предците си на лунната светлина и на пролетта. И си мисля, че тази вечер доказахме правотата на думите й.

Прииска му се да я притисне в ъгъла, да я попита как така, при положение, че има амнезия, си спомня какво й е казвала майка й, но Медоу се засмя толкова палаво, че не му даде сърце.

Бе я накарал да засияе. Бе я задоволил. Поради една или друга абсурдна причина, тази нощ тя му се бе доверила. С безгрижното си и позитивно отношение към връзката им го беше накарала да се почувства като Скрудж3 — брониран срещу хубавите неща в живота, подозрителен… стар.

И похотлив. Бе го направила похотлив.

Колко неловко бе да подтичва като лос след разгонена женска.

Тя бе толкова малка и стегната. В един ужасяващ, но и възбуждащ момент се бе запитал дали не е девствена.

Не. По-скоро рядко срещала мъжка ласка, и то доста отдавна. А той, решен да извлече наслада от нея — но по неговите правила и в удобно за него време — бе вложил сърцето и душата си в превземането й.

Без предпазни средства.

Сега като нищо можеше да е бременна.

— Внимавай къде стъпваш. — Той й помогна да се качи на широката веранда на Уолдемър Хауз и отвори вратата.

Лунната светлина струеше през прозорците и образуваше светли квадрати по килима. Във внезапен пристъп на суеверие той се опита да не стъпва върху осветените места. Ами ако майка й беше права? Ако наистина лунната светлина го бе довела до лудост? Друго обяснение не виждаше.

Медоу не прояви подобна предпазливост. Тя подскачаше, заредена от секса с него.

Страхотен, великолепен, прекрасен, разтърсващ, чудотворен, възбуждащ секс.

— Внимавай — прошепна той. — Гледай да не се блъснеш в нещо.

— Няма!

Ако се канеше да препуска наоколо под лунната светлина всяка нощ, май нямаше да е добра идея осветлението да се изключва. А може би щеше да му се наложи да я държи в леглото през нощта по някакъв начин.

Поклати глава. Трябваше да изгони от главата си мислите за секс, в противен случай щеше да помете вазата от масата, да вдигне Медоу там и…

Никакво чувство за благоприличие ли не му бе останало? Нима наистина бе като баща си? Бе работил толкова здраво, за да развие в себе си морални принципи, каквито бяха липсвали у родителите му. А току-що бе престъпил всяко правило, което си бе поставил по отношение на жените и живота като цяло. Нищо чудно да й е направил бебе, а си спомняше прекалено ясно колко нещастно детство бе имал като единственото незаконно копеле в рода Фицуилям.

Което върна мисълта му към Брадли Бенджамин — какво бе станало с плана му да я използва като средство за отмъщение срещу Брадли?

Естествено, радваше се на сърдечния му пристъп.

Но сега Девлин се бе наслаждавал пламенно на тялото й цял час, до точката на умопомрачение. Бе спал с лъжкиня и то от омразния Бенджаминов клан.

А още по-лошото беше, че искаше да го повтори.

Медоу избърза пред него. Чу стъпките й по стълбите и като някой старчок със скърцащи кокали, преследващ двегодишно дете, тръгна след нея с думите:

— Внимавай да не се препънеш!

Тя зави по коридора след стълбището.

— Няма! — Гласът й прозвуча дяволито.

Мамка му. Какво си беше наумила този път? Когато стигна до върха на стълбището, нея вече я нямаше.

— Насам — провикна се тя.

Мамка му. Той се затича по коридора към стаята им. Вратата беше затворена. Под нея се виждаше тънка линия светлина. Отвори я, убеден, че всекидневната ще е съвършено празна. Както и беше. С изключение на халата й, отпуснат в безформена купчина върху ориенталския килим.

В спалнята се виждаше захвърлената й на пода нощница.

Задържаха ли се някога дрехи по тази жена?

Но не раздразнение накара кръвта му да закипи, а събудената му отново ерекция.

Тя отново беше гола.

Той затвори вратата след себе си. Заключи я. Влезе в спалнята — и през отворената врата на банята чу пуснатия душ.

Затвори очи и остана така за момент. Вода… която се стича надолу по тялото й. Медночервената й коса… с кестеняв нюанс от мокротата. Ръцете й… как се спускат по гърдите, по раменете й, стомаха, между краката, оставяйки сапунена следа от мехурчета.

Неусетно се озова на вратата и впери поглед в стъклената душ-кабина.

Гледката бе още по-пленителна от представите му. Тя стоеше с отпусната назад глава и ръцете й бързо отмиваха шампоана от косата й. Гъстата бяла пяна се плъзгаше по раменете и надолу по гърдите й, една малка част от нея се откъсна от останалата и се спря върху зърното й. Кожата й беше млечнобяла и голотата й изпъкваше на фона на виненочервените плочки. От толкова красота очите му се насълзиха, вероятно защото всичката му кръв бе напуснала главата му и бе нахлула в члена му.

Тя отвори очи, сякаш бе усетила върху себе си горещия му поглед. Попита го, смеейки се:

— Къде се губиш толкова време?