Внимавай в картинката

Двадесет и осем

— Като се има предвид безразличието й към тънкостите на светските ритуали, сигурна съм — Грейс огледа хладно полата и блузата на Медоу, — че тя ще се радва да остави подробностите на мен.

До този момент Медоу не съзнаваше, че е попаднала в историческа драма. Но беше точно така — Пепеляшка, която се омъжва за принца, чиято роля се изпълняваше от Девлин — и сега тя трябваше да докаже, че заслужава своята.

Искаше й се да може да го приема поне наполовина толкова сериозно, колкото Грейс Фицуилям.

Отвързани тийнейджъри, наистина.

Замисли се как по-добре да изрази чувствата си така, че Грейс да я разбере.

— Стига приятелите ми и семейството ми да са до мен, подробностите са без значение.

— Виждаш ли? — Грейс изгледа със злорадство сина си.

Медоу бе завладяна от дух на пакостливост.

— Само че не можем да направим церемонията, докато Еди не се върне от Европа.

— Еди чичо ли ти е? — попита Грейс.

— Не, един от най-близките ми приятели — и моя шаферка. — Медоу изпрати сияйна усмивка към Грейс.

— Това сигурно не е пълното му име? — Фалшивата усмивка на Грейс изразяваше болка и безнадеждност в същото време.

— Мисля, че идва от Едмънд. — Медоу се намръщи пресилено. — Но не му харесва, затова всички му викат Еди.

Четири премести поглед от Медоу към Грейс, след което вдигна чашата си и я пресуши.

Девлин стана от стола си и отиде до прозореца. Погледна навън към градината.

Но раменете му се тресяха. На Медоу отдавна й се искаше да го види да се смее, затова продължи да дълбае.

— С Еди се познаваме от основното училище и сме си обещали, че ще си бъдем шаферки един на друг.

— Обещали сте си… — Грейс прозвуча нерешително.

— Фантазирахме си какви ще са сватбите ни. — Медоу изпита удоволствие от ужаса на Грейс. — Винаги сме били сигурни, че той ще е по-очарователна булка от мен — страшно красив е — затова го накарах да обещае да не ме засенчва, когато се женя.

Грейс започна да си вее с ръка.

— Горещи вълни? — попита я Медоу жизнерадостно.

Девлин не се сдържа и се изкиска.

Четири затисна ушите си.

— Не страдам от нещо толкова просташко като горещи вълни, а дори и да беше така, не бе редно да се споменава. — В култивирания глас на Грейс звънтеше раздразнение. Като се облегна назад, тя затвори очи. — Лошо ми е.

— Само едно помага в такива случаи. — Медоу се отблъсна назад от масата, издърпа стола на Грейс, хвана я за врата и натисна главата й надолу между коленете й.

Грейс извика.

Девлин се обърна и се вторачи.

— Съжалявам, старче. — Четири хвърли салфетката си на масата. — Изчезвам оттук. — Той се изнесе с такава скорост, че едва не остави прогорена диря по килима.

— Най-доброто средство против прилошаване. — Медоу се усмихна, когато Девлин покри очите си с ръка. — Няма за какво да се тревожиш. Тя ще е добре след минута.

— Вече съм добре. — Гласът на Грейс беше глух.

— Не трябва да се изправяте толкова скоро. Не искате да ви призлее пак, нали? — попита я Медоу.

Грейс се опита да се измъкне, но Медоу я държеше здраво. Тя, разбира се, можеше да се отскубне и да се освободи, но горделивостта й не би й позволила да падне до физическа разправия.

Най-малкото… докато беше толкова отчаяна. След това тя блъсна Медоу назад и седна, приглаждайки косата си.

— Достатъчно. Ще се върнем към плановете за сватбата, когато двамата се държите по-разумно. — Тя се изправи.

— Не забравяйте, че трябва да обсъдим и партито! — каза Медоу.

Грейс затвори очи и притисна челото си с ръка, преструвайки се, че отново й призлява. После си спомни какво беше станало, стрелна предпазлив поглед към Медоу и с цялото си достойнство тръгна към изхода, без да се интересува, че роклята й отзад се е вдигнала и разкрива неподходящо копринено розово бельо.

Девлин изчака стъпките й да заглъхнат, преди да избухне в смях. Разсмя се толкова силно, че се срути в стола и се хвана отстрани.

Медоу го гледаше доволно.

Как се смее.

Готова беше да се обзаложи, че той не си спомня откога не се е смял така, от все сърце и душа.

А развеселеността го караше да изглежда… не по-мек, а по-жизнен, като човек, който разбира какво е да изживяваш живота в цялата му пълнота, без подозренията и предпазливостта, които вечно го следваха по петите. Когато се успокои, продължаваше да й се усмихва.

— Наистина ли имаш приятел-травестит, който се казва Еди, и когото познаваш от началното училище?

— Разбира се. Еди е страхотен тип. Спомням си… — Тя изведнъж се сети, че би трябвало да има амнезия.

— Какво друго си спомняш? — Девлин я гледаше, както котка гледа мишка, опитваща се да се измъкне изпод лапата й.

Пак я беше хванал да лъже. Пак изглеждаше резервирано. Беше я накарал отново да се чувства… неловко.

— Странно е, но някои неща си спомням, а други не. Предполагам, че никога не съм ти споменавала преди за Еди, нали? — Тя затаи дъх и зачака да види дали и този път ще й позволи да й се размине.

— Не. Никога досега не си споменавала за Еди.

Изпусна дъха си. По някаква причина той продължаваше да я иска тук. Беше си осигурила още един ден.

— Имам чувството, че стресирам майка ти.

— Сякаш те интересува. — Той отново се засмя.

— Интересува ме достатъчно, за да се питам дали тя е толкова… толкова…

— Критична? Високомерна? Загрижена за мнението на околните? — С ръце на кръста, той огледа Медоу от главата до петите и тя осъзна, че Грейс може и да й намираше недостатъци, но Девлин оценяваше всеки милиметър от нея. — Не е свикнала с момичета, които не благоговеят пред нея.

— Да благоговеят? — Медоу се приближи, без да бърза с гъвкава походка, като въртеше хълбоци сладострастно. — Защо?

— Защото тя е безупречна във всичко. Не гледаш ли телевизия? — Той я придърпа към себе си.

— Не много. — Наистина не си спомняше за какво говореха — а и не я интересуваше особено. Единственото, което знаеше беше, че е в прегръдката му и топлината, която се развиваше между тях, можеше да освети Сиатъл през декември. Тя разкопча ризата му и плъзна ръката си вътре, наслаждавайки се на косъмчетата по меката му кожа. Повдигна се на пръсти, целуна го от едната страна по бузата, после от другата.

Той продължаваше да стои с полузатворени очи, давайки й свободен достъп до тялото си.

Бързо премина върху устните му и…

— Скъпи мои, имам идея за партито… О, боже, вие пак ли? — На прага стоеше Грейс, театрално прикрила очите си с ръце.

Медоу въздъхна раздразнено.

Девлин закопча ризата си.

— Трябва да чукаш, преди да влезеш.

— Още е рано. Това е все пак трапезария. Вратата е отворена. Келнерите могат да влязат всеки момент! — Грейс погледна през раздалечените си пръсти и когато се увери, че са се отдръпнали един от друг, влезе. — Изслушайте ме за една секунда, и после можете да се върнете отново — тя махна красноречиво с тънката си елегантна ръка — към заниманията си.

— Май не го е правила от доста време, а? — процеди Медоу.

Девлин трепна, потискайки смеха си.

Грейс изгледа Медоу, после Девлин.

Сините й замислени очи останаха върху него и Медоу се запита какво ли й минава в момента през ума.

Девлин също изглеждаше озадачен.

— Майко?

— Добре, ето и идеята ми. Да видим дали ще ти хареса, Медоу. — Грейс разтвори ръце. — Смятам партито да се състои навън. Ще превърнем имението в карнавал. Ще организираме игри — не електронни, разбира се, а истински игри, като кегли, например и ъъъ…

Тя погледна за помощ Медоу.

— Пукане на балони със стрелички — притече се услужливо Медоу.

— Именно. — Грейс кимна доволно. — Бях сигурна, че ще знаеш какъв тип игри се играят на тези места.

— А тя е добра в обидите. — Медоу отново изсъска със стиснати устни.

— Най-добрата — съгласи се той.

— Чувам ви — тропна с крак Грейс.

— Знам, майко, но щеше да е най-добре, ако не слушаш — каза той. — Ако направим партито отвън, може да завали.

— Няма да завали — каза Грейс. — Стихиите не биха имали дързостта да объркат плановете ми.

— О! — Медоу беше впечатлена. — Можете да водите курс по позитивно мислене.

— Майко, а кой ще играе шутовете?

Грейс махна с ръка.

— Това ще са гостите, скъпи.

Медоу примига. Кой да предположи? Грейс не беше пускала и намек за усмивка, а сега демонстрираше остро чувство за хумор.

— Ще имаме захарен памук и от онези захаросани червени ябълки, а келнерите ще са облечени като карнавални викачи.

Девлин я погледна с любопитство.

— Майко, това изобщо не звучи като твой тип парти.

— Скъпи, партито трябва да подхожда на хората, в чиято чест е организирано, а в този случай… — Грейс направи красноречив жест към Медоу.

Медоу си представи как оцветява в черно някои от предните й зъби и рисува червени лунички по носа й.

Грейс продължи:

— Келнерите ще обикалят с подноси. Те ще имат жетони за плащане на игрите, шампанското и ордьоврите.

— Шампанско и ордьоври. Това вече е друго — каза Девлин.

— В чест на Медоу украсата ще е естествена — цветя, цветя, и пак цветя! А по средата — Грейс вдигна театрално ръце нагоре — виенско колело!

В този миг Медоу забрави за обидите и за това че на два пъти бе връхлетяла в неподходящия момент.

— Виенско колело ще е супер яко!

— Именно! — Устните на Грейс се изкривиха, сякаш беше отхапала лимон. — Яко! Точно това е думата, която търсех…

Девлин започна:

— Това не е думата, която аз…

— Говорим за истинско виенско колело в естествени размери? — попита Медоу.

— Разбира се! Няма да се скъпим, я!

Девлин се опита отново:

— Виенско колело не е…

— Със светлини и музика! А какво ще кажете за увеселително влакче? — Медоу подскочи върху дивана.

— Не. Това вече ще е прекалено. — Когато Медоу се опита да възрази, Грейс размаха пръст срещу нея: — Ще поканим всички влиятелни хора от Юга, както и журналисти. Ще е истинско събитие и не искаме да бъде възприето като вулгарно.

Медоу се оживи.

— Можем да поканим Мъртвия Боб. Той изнася представления на Ренесансовите фестивали. А, да, и Фантастичните жонгльори Оксенбери.

— Много добре! Няколко зрелища биха добавили атмосфера.

Девлин едва сдържаше гнева си.

— Майко, оценявам усилията ти, но…

— Слушай, Медоу. — Очите на Грейс блестяха. — Виенското колело може да бъде визуалният център на партито, и двамата с Девлин да обявите брака си от върха му.

— Това си е лудница! — каза Медоу.

— Лудница! — сепна се Грейс.

— Имам предвид — адски готино! — поясни Медоу.

— Ааа. Адски готино. — Веждите й отново се свъсиха. — Още една дума, която търсех.

— Дами! — Резкият тон на Девлин най-сетне привлече вниманието им. — Няма да има захарен памук. Няма да има карнавални биячи. И не си мечтайте — виенско колело също няма да има. — Той възпря протестите им с решителен жест. — Това е последната ми дума.