Внимавай в картинката

Двадесет и пет

О, не. Натали Медоу Зарвас, художничка и аматьор-крадец, започваше да се влюбва в Девлин Фицуилям.

Как можеше да е толкова глупава? Та той дори не знаеше каква е истинската й самоличност. Докато тя поне знаеше, че той е безочлив лъжец.

Но пък толкова го биваше в това. Всеки път, когато й разказваше някоя история за авантюрата им в Майорка, тя се поддаваше още малко на магията му.

Не мислеше, че я държи тук по някаква основателна причина. Не беше чак толкова хлътнала.

И въпреки всичко, сърцето й изтръпваше, когато го види. Искаше й се да застане до него и да бъде онова, което той твърдеше, че е — негова съпруга. По-глупаво от това накъде?

Нямаше значение.

Нали така?

Тя постъпваше правилно.

Така беше, нали?

Сякаш в отговор, светлините угаснаха.

Отне й минута, изпълнена с шок и страх, за да осъзнае, че не се случва нищо ужасно. Лампите бяха включени към таймер; това беше всичко. Изключването им не беше никакво лошо предзнаменование.

Но беше тъмно. Наистина тъмно.

Тя тръгна пипнешком към изхода, водена от тънката линия светлина под вратата. Блъсна се в количката за пране. Ритна метлата. Стигна до вратата и заопипва стената за ключа на лампата.

В този момент някой рязко отвори вратата.

— Какво правиш тук? — Тъмните очи на Девлин горяха гневно.

— Девлин! Слава богу. Една прислужница ме затвори тук. — Медоу се спусна да го прегърне, засрамена от собствената си паника, гузна заради картината и борейки се с откритието, че го обича.

Той не отвърна на прегръдката й; само повтори:

— Прислужница те е затворила тук. — Не звучеше убеден.

Не я интересуваше. Затвори очи и вдиша уханието му.

Да. Беше влюбена. Ароматът му беше като амброзия. Допирът му я караше да се топи по него. И в дъното на душата си вярваше, че винаги ще е тук, за да я спаси.

— Девлин — прошепна тя. — Знаех си, че ще ме намериш.

— Толкова си… — За момент потръпна, сякаш се бореше с инстинктите си. После ръцете му я обгърнаха почти жестоко. Той я бутна отново към килера. Вратата се затръшна зад гърба му и когато тя вдигна глава да го попита какво прави, той я целуна — целуна я така, сякаш тази целувка бе необходима като въздух.

Тъмнината ги обгърна с интимност. Мирисът на чисти колосани чаршафи се примеси с интензивния аромат на сексуалността му.

Тя го обичаше. Нуждаеше се от него — веднага.

Той също имаше нужда от нея.

Хвана главата й в ръце и я задържа; всяко движение на езика му бе зов към някаква първична част от същността й, до която никой не бе достигал. Тя му позволи да отнеме дъха й, после на свой ред взе неговия. Връхлетя ги животинска страст и ги направи едно в тъмнината. Осъзна, че е влажна от копнеж и го усети до себе си, еректирал, твърд като мраморните колони, ограждащи „Тайната градина“.

Тя го отблъсна, дръпна ризата му и чу звук на разкъсване.

Този звук я накара за кратко да изтрезнее, но само колкото да осъзнае, че бърза прекалено много, за да я интересува дали е напълно гол. Желаеше го — веднага.

Посегна към колана му.

Той разкопча ципа на дънките й.

Двамата започнаха да се борят със закопчалките, разсъбличайки се един друг бързо и нетърпеливо.

Тя изрита настрана сандалите, дънките и бикините си и докосна с ръка пениса му. Беше толкова твърд, толкова горещ.

Девлин й подаде найлонова опаковка.

Тя я отвори и разви презерватива надолу по дължината на пениса му.

Той пусна ръце зад нея, избута фолиото настрани, повдигна я и я сложи на рафта.

Лакираната дъска беше груба под голата й кожа. Той я наклони назад, натисна раменете й, докато не се опряха в стената. После прокара ръка нагоре по бедрата й, разтвори ги и я разкри. Студеният въздух я накара да потръпне; огънят на тялото му й обещаваше наслада. Той пристъпи между краката й и притисна основата на дланта си към клитора й.

Тя отвърна на натиска и започна да трепери в оргазъм.

— Не. — Той се отдръпна. — Още не.

Болезнената нужда я накара да изскимти.

Но той не направи нищо, макар тя да усещаше трусовете на страстта, които го разтърсваха. После я изследва с ръка и когато откри влажното местенце, което го очакваше, промърмори:

— Перфектно. — Намести се. Докато търсеше изтръпналата й плът, тя си помисли, че главичката на пениса му е невъзможно голяма. Проникна в нея.

Тя изстена, докато го приемаше в тялото си, изпълвайки се дотолкова, че не можеше да си представи момент, в който да не е бил с нея. Впи нокти в раменете му и леката болка го тласна напред.

За един кратък миг той натисна до край. Отвън слабините му се допираха до клитора й. Отвътре върхът му вълнуваше и най-дълбоката част от нея. Не можеше да го види, не виждаше нищичко, но се чувстваше обградена, отвътре и отвън, от него — от аромата му, от страстта, от милувките му, от дъха му в косите й.

Когато той се оттегли бавно и мъчително, тя искаше само едно — да го върне вътре в себе си. Придърпа го по-близо с крака зад гърба му.

Вкопчиха се един в друг в безразсъден порив към удовлетворяване на палещата нужда.

Тъмнината подсилваше всяко усещане. Нищо от онова, което той правеше, не можеше да я спре. Дишането й се накъса. Мракът припламваше с цветни светлини. Тя простена тихо, жадна за всичко, което той можеше да й даде, стремяща се към кулминацията, но не достатъчно готова да я постигне. Нуждаеше се от… нещо…

— Свърши сега. — Тонът му недвусмислено показваше, че не я моли — нарежда й. — Свърши веднага. — Тласна се в нея силно.

Тя изкрещя. Притисна се към него в агонията на екстаза.

Той й се нахвърли, грабна я, тялото му се извиваше и атакуваше отново и отново. Тласъците я доведоха до поредната кулминация, и пак, и пак, докато накрая не можеше да каже къде свършва едната и къде започва другата.

Чувстваше го напрегнат между краката си и под дланите си. Изведнъж всичките му мускули се стегнаха и той свърши толкова бурно, че пръстите й се плъзнаха по потната му кожа.

Както внезапно бяха започнали, така внезапно и спряха. Тя дишаше толкова рязко, че дробовете я заболяха. Трепереше от усилието, което бе изразходила, и дори не проумяваше какво се е случило.

В единия момент той отваряше вратата. В следващия се бяха вкопчили един в друг с яростна похот. Никога досега не си бе представяла, че може да се прави такава любов — без нежност, само страст и отчаяна нужда.

После ръката му намери лицето й и отметна косата от челото й.

— Добре ли си?

— Да. — Чувстваше се развратна и покварена, жадна за него, влюбена в него, копнееща за немислимото… но беше добре.

— Сигурна ли си? Нали не те нараних?

— Не. Не ме нарани. — Сигурно щеше да върви като ездач на родео през останалата част от деня, но той не й бе сторил нищо, което тя самата да не беше поискала от него.

Той бавно се отдръпна.

Тя прехапа устна, за да не позволи на възражението да се изплъзне от гърлото й. Взаимоотношенията им бяха толкова лесни тук, в тъмнината. Толкова примитивни. Без лъжи, без измами, само две сплетени едно в друго тела, устремени към една цел, и постигащи я съвместно.

Ех, ако и любовта беше толкова проста.

Той я вдигна от рафта и я задържа, докато схванатите й крака станаха способни да се движат. После нахлузи панталоните си, дръпна нагоре ципа и закопча катарамата на колана си.

— Готова ли си? — Не дочака отговора; включи осветлението.

Тя се сепна и закри очи с ръка. Когато го погледна, изражението й бе засрамено, гузно.

Какво, по дяволите, правеше той? Кога бе успял да загуби цялата си цивилизованост и бе започнал да се чука без всякакви задръжки, да се държи като моряк в отпуска?

Но това не беше честно; той не оправяше всяка жена, която свареше в килер. Не разкъсваше дънките и не се нахвърляше на всяка срещната.

Само на Медоу.

— Аз… ъъъ… не мога да си намеря бикините. — Тя стоеше гола от кръста надолу с дънки в ръка и безпомощно оглеждаше цялата бъркотия от чаршафи, които той бе избутал от полицата на пода.

Той клекна да търси бельото й, разсейвайки се от дългите й крака, завършващи в малкото, поддържано триъгълниче медни къдрици. Прииска му се отново да разтвори тези крака, да вкуси себе си по нея, вътре в нея, докато не я накара да изкрещи пак.

Тази жена изпълваше цялото му съзнание. Изпълваше сетивата му. Няма значение колко пъти я бе чукал вече; копнееше да го направи отново и то възможно най-скоро. Този път бе успял да се стърпи достатъчно, за да си сложи кондом, но единствено защото му се бе наложило да разчисти рафта, върху който я бе обладал. Ако тя не му го бе нахлузила толкова чевръсто, със сигурност щеше да се изпразни в нея и да рискува нежелана бременност — отново.

Той не беше като баща си. Изобщо не беше.

Е, поне до скоро.

— Ето. — Той й подаде малките дантелени прашки и се опита да не гледа, докато тя ги обува.

По дяволите. Какво щеше да я прави? Какво щеше да прави с малката лъжкиня, която живееше под покрива му?

Защото точно това бе стимулирало агресията му.

Беше го излъгала. Беше го излъгала отново.

Някъде по пътя той бе изгубил първоначалната си цел — да използва внучката на Изабел като отмъщение към Брадли Бенджамин.

Вместо това правеше всичко по силите си, за да накара Медоу да му се довери. Беше й дал многократно възможност да му каже истината за това коя е и какво прави тук.

А като благодарност тя се опита да му пробута поредната измишльотина, че някаква си прислужница я била затворила в килера, докато всъщност тя бе търсила картината и сама се бе затворила вътре.

Знаеше го, защото Сам бе наблюдавал всяко нейно движение на охранителния монитор. Именно той бе разкрил местоположението й на Девлин. А Сам никога не лъжеше и никога не допускаше грешки.