Внимавай в картинката

Тридесет и пет

Линейката непрекъснато улучваше дупките по пътя. Осгууд се чувстваше като парцал, но точно както се очакваше, ефектът от лекарството беше започнал да отслабва. В този момент колата се раздруса. Той се взря в тавана с широко отворени и разфокусирани очи. Федералният агент седеше до носилката с изваден пистолет, изражението му беше неподвижно и напрегнато.

Хитрец.

Осгууд чакаше… чакаше.

Гумите удариха паважа. Друсането намаля.

Линейката наби спирачка.

Преди Сам да успее да се изправи, задните врати се отвориха рязко. Отвън стояха двама мъже с насочени автомати.

Ех, добре беше да имаш план за непредвидени случаи, както и контакти с местния полицай, който да задейства този план.

Осгууд се освободи от ремъците. Надигна се на лакти.

Сам погледна напред. Помощник-шофьорът беше насочил пистолет към шофьора.

Парамедикът от другата страна на Осгууд се прицели в Сам и подаде бутилка вода на Осгууд, както и противоотрова.

Сам бавно седна на седалката, пусна оръжието си и вдигна ръце.

— Много мъдро, господин Малъри. — Осгууд глътна хапчето. Той позволи на парамедика да му подаде ръка, за да излезе. Изтупа сакото си, кимна на Сам и тръгна към очакващата го черна кола. Точно преди хората му да затворят вратата зад него, той чу звук от стрелба.

Надяваше се, че някой от тях е ликвидирал шофьора или Сам.

Но всъщност му беше все тая.

Когато Девлин се върна в къщата, видя Медоу.

Сълзите й бяха пресъхнали. Тя държеше телефона така, сякаш е ръчна граната. Беше бледа, но напълно спокойна. Хвърли поглед към Девлин, поглед, който отчете присъствието му и го забрави на мига. Тя влезе в библиотеката.

Девлин я последва.

Грейс стоеше до прозореца и гледаше навън.

Брадли Бенджамин продължаваше да седи във фотьойла и да се взира в пространството. Току-що се бе показал като пълен глупак, предаван години наред… от своя стар приятел.

Медоу се поклащаше напред-назад, но погледът й беше закован върху Брадли Бенджамин.

— Говорих с баща ми. Майка ми пак е в Онкологичния институт „Хътчисън“ в Сиатъл.

Девлин я прихвана през кръста, поддържайки я.

Тя не забеляза. Цялото й внимание беше върху Брадли.

— Нуждае се от трансплантация на костен мозък. Мен вече ме изследваха. Не съм подходяща. Но вие може да сте.

Брадли Бенджамин стана. Огледа се.

— Аз? Защо да съм подходящ?

— Защото сте й баща. — Тонът й беше равен, напълно сериозен.

— Не съм й баща. — Избелелите му очи искряха. — В случай, че не сте чували историята…

— Чух истинската история. — Медоу се потупа по гърдите. — Знам истината. Когато бях на осем и баба ми се разболя, ми разказа всичко.

— Напълно в стила на Изабел. Да занимава едно осемгодишно хлапе с авантюрите си, като че ли са нещо, с което да се гордее. — Гласът на Брадли потрепери от презрение.

— Не ми е разказвала за авантюрите си. Разказа ми за вас. — Очевидно думите на Изабел не бяха особено ласкателни. — Каза ми, че ви е обичала, но сте направили животът й непоносим с правилата и поведението си.

— Поведението й беше неуместно — каза Брадли, сякаш това беше престъпление.

— Било е естествено. Когато е родила мама, вие с безкрайните си изисквания сте влошили нещата още повече — очаквало се е тя да се откаже от изкуството си и да стане идеалната съпруга и майка според вашите критерии. — Презрението на Медоу беше толкова силно, колкото това на Брадли. — И когато сте отишли при нея и сте я обвинили в изневяра, тя не можела да повярва, че сте в състояние да си помислите подобно нещо.

— Авантюрите й нямаха чет. — Челюстите на Брадли бяха стиснати и устните му едва мърдаха.

— След като сте се развел с нея! — Медоу си пое въздух и с цялата убеденост, на която беше способна, каза: — Била ви е вярна. Вие сте моят дядо. Моят биологичен дядо. Майка ми е ваша дъщеря.

— Уау — прошепна Девлин. Никога не си бе представял подобно нещо.

Медоу се завъртя. Погледна го в очите.

— Истина е.

— Не съм се съмнявал и за минута, любов моя. — Как би могъл? Доказателството стоеше пред очите му.

Медоу представляваше комбинация от баба си и дядо си, майка си и баща си, но носеше и нещо свое, нещо неповторимо.

Брадли трепереше като лист под вятъра.

— Това са пълни глупости. Изабел ми каза, че е спала с онзи художник.

— Не. — Медоу се приближи до дивана. Наведе се и измъкна иззад възглавниците сребърен ключ, онзи, който бе пъхнала там, и с който се отваряше вратата към Тайната градина. Вдигна го и го показа на Брадли в разтворената си длан. — Разчистили сте градината заради нея. Обичали сте я. Имали сте дете от нея. Мислела е, че й вярвате. А после сте я обвинили, че спи с Бьорн Кели. Съгласила се е, защото не е искала да живее с мъж, който толкова малко я познава и цени.

Брадли стоеше с изправен гръб, с отпуснати отстрани ръце.

Девлин виждаше мислите, които се бореха в съзнанието му, скептичността, претеглянето на вероятността… Девлин беше готов да се обзаложи, че старецът отказва да повярва на Медоу, защото ако го направеше, щеше да излезе, че целият му горчив живот е бил пропилян напразно.

Очевидно Медоу мислеше същото, защото стисна ключа в юмрук.

— Вижте, става дума за съвсем прост тест. Вземат ви малко ДНК и разбирате дали говоря истината. После отивате в Сиатъл, дарявате костен мозък и спасявате живота на дъщеря си.

Брадли продължаваше да мълчи.

— Не сте длъжен. Но говорим за моята майка, така че нека ви кажа какво съм готова да направя, за да се съгласите. Ще раздухам стария скандал между баба ми и вас, и това как сте изхвърлили нея и детето й без пукната пара. Ще ви съдя, ще взема жалките останки от състоянието ви и ще съсипя живота ви. — Медоу звучеше студено. Звучеше безмилостно. Медоу звучеше като… Брадли.

— Мили боже — прошепна Грейс. Тя местеше очи между Брадли и Медоу. — Мили боже.

— Алтернативата е елементарна операция за вземане от вашия костен мозък — каза Медоу. — Ще спасите един живот. Живота на дъщеря си.

Най-после Брадли реагира. Той залитна назад и се строполи върху фотьойла.

— Получи сърдечна криза. — Две за една нощ! Девлин се втурна към него.

Медоу го последва.

— Не може да умре точно сега!

Но възрастният човек отпусна глава в ръцете си и се разтресе от ридания.

Девлин спря. Дръпна се.

Старият кучи син плачеше.

Медоу се закова на място. Пъхна сребърния ключ в джоба на джинсите си. После колебливо пристъпи от крак на крак и коленичи пред Брадли. Докосна ръката му.

— Добре ли сте?

Той си пое няколко накъсани глътки въздух и вдигна глава. Приличните му на хартия страни бяха мокри, той гледаше сълзите в ръцете си, сякаш не знаеше откъде са се взели. После погледна Медоу и очите му се напълниха отново.

— Внучката ми? — Докосна бузата й. — Ти си ми внучка?

— Да.

— Значи не ме е предала. Когато ми каза, че е спала с него, аз направо… направо исках да убия и двамата.

Медоу хвана ръката му и я стисна.

— Знам.

— Защото я обичах. Обичах я толкова много.

— Тя го знаеше. Каза ми, че го е знаела.

— Наистина ли? Защото не искам дори да си представя, че е умряла, мислейки, че не я обичам.

Медоу кимна.

— Трябва да тръгвам. Трябва да си купя билет за самолета.

Брадли започна да опипва джобовете си.

— Добре. Портфейлът ми е тук. Добре. — Той понечи да тръгне, но рязко спря и се върна до Медоу. Наведе се и я целуна по челото.

— Благодаря ти. Благодаря ти.

Девлин изпрати към майка си красноречив поглед.

— Ще ви покажа телефона. — Грейс хвана Брадли под ръка и двамата заедно излязоха от стаята.

Още щом се скриха от поглед, Девлин каза:

— Медоу, трябва да поговорим.

Каквото и състрадание да изпитваше Медоу към Брадли Бенджамин, то явно не включваше Девлин. Тя се насочи към вратата.

— Вече си казахме всичко.

— Не, не сме. Моля те, Медоу. Не искам да си тръгваш.

Тя не забави крачка.

Той тръгна след нея.

— Искам да останеш, да се омъжиш за мен.

Тя се насочи към стълбището.

— Ти си като нея, а аз като него, но ние не сме баба ти и дядо ти.

Тя стъпи на първото стъпало.

Той се хвана за колоната на перилата и погледна нагоре към нея.

— Медоу, обичам те.

Обърна се към него, бузите й пламтяха, сините й очи бяха присвити и пълни с ярост.

— Би казал всичко, само и само да спечелиш, нали?

Каквито и реакции да си беше представял, подобна никога не му беше хрумвала.

— Мислиш, че лъжа? Не съм казвал това на никоя друга жена.

— Само и само да спечелиш — повтори тя.

— Не го казвам, за да спечеля. Казвам го… защото е истина. Обичам те. — Как да го произнесе така, че тя да му повярва?

С Медоу нещата се получаваха само по един-единствен начин.

Той хукна нагоре по стълбите. Дръпна я. Опита се да я прегърне, да я целуне.

Тя се държеше вдървено. Избягваше устните му. С глас, пълен с раздразнение, каза:

— Виж. Вчера празнувах като твоя съпруга. Снощи бях ударена така, че изгубих съзнание. Днес се оказва, че съм бременна, че майка ми е излязла от ремисия, казвам на дядо ми истината — и разбиват сърцето ми. Нека прекратим всичко това веднага, става ли?

— Не. — Тя се изплъзваше, дори докато я държеше. — Не мога да ти позволя да ме оставиш.

Тя го изгледа отгоре и произнесе бавно и отчетливо:

— А сега ме чуй. Няма да се омъжа за теб.