Защото го заслужавам

С намира точно това, което търси

— Търся някое от онези нови фънки якета в светлозелено или жълто — каза Серена на продавачката от бутик „Ле Бест“ във вторник след училище. Същия ден в часа по френски Серена си спомни за новото яке „Ле Бест“ от последния брой на списание W и реши, че това е прекрасен подарък за Арън. Никога не й омръзваше да прави подаръци на Арън. Толкова добре му стояха. Беше като да обличаш кукла — нейната собствена обожавана жива кукла с дълги коси, свиреща на китара и приета в „Харвард“.

Бутикът се намираше на Западна 14-та улица в квартала за производство на месо, където улиците миришеха на мърша и тор от старите месни фабрики. Кой друг, освен Ле Бест, създател на най-красивите дрехи в света за свободното време, би могъл да намери за привлекателен грубия пейзаж на квартала и да построи там магазина си. Магазинът беше огромен и облицован в бял муселин, вътре имаше единични бройки тенис рокли в светли цветове и якета, окачени на огромни стоманени закачалки на стените. Идеята беше, че ако не познавате достатъчно дрехите, за да искате да ги видите, няма смисъл да пазарувате там.

— Страхувам се, че нямаме повече якета за голф — отговори изрусената продавачка с английски акцент. Тя също беше облечена в бяло. Дори маратонките й бяха от бяла кожа. — Шефът ми задигна последното за себе си.

Серена разглеждаше една разкошна копринена рокля за тенис на бели и червени ивици.

— По дяволите — измърмори под носа си. — Все още виждам това яке в списанията и мисля, че е перфектно. — Ле Бест беше любимият й нов дизайнер, но от друга страна, може би дрехите му бяха прекадено изискани за Арън. Той се обличаше повече като скейтмен. Тя метна на рамо кожената си чанта „Лонгчемп“. — Благодаря за помощта — каза с надеждата да хване „Екс Лардж“, преди да затворят — спортен магазин на улица „Лафайет“.

— Чакай! — извика някой.

Серена спря на изхода и се обърна. На нея ли говореха?

Един загорял тип с изрусена коса и облечен със същото светлозелено яке, което тя се надяваше да купи за Арън, държеше отворена вратата в задната част на магазина.

— Надявам се, че не те притеснявам — той повдигна глава и изгледа Серена. — Лес ме помоли да потърся „истинско момиче“ за шоуто в Брайънт Парк в петък. Мернах те за малко, когато си тръгваше, но съм сигурен, че си перфектна. Виждал съм твои снимки в светската хроника. Ти си Серена, нали?

Серена кимна хладнокръвно. Свикнала беше да я разпознават от снимките в клюкарските статии. Имаше дори една снимка на безименна част от тялото й, направена през октомври от известните братя Реми. Нюйоркското транспортно управление я хареса и снимката й се озова на обиколка из целия град.

— Интересува ли те? — попита той и повдигна обнадеждено изрусените си вежди. — Търсим някой точно като теб.

Серена си играеше с връзките на бялата кашмирена шапка. Имаха планове с Арън този петък да изкарат цялата вечер заедно, да се наливат в „Соуп“ на Долен Ийст Сайд, да гледат телевизия до късно в спалнята й и… да бъдат заедно.

Каквото и да означава това.

Да, интересува ме, помисли Серена. Двамата с Арън можеха да бъдат заедно по всяко време. Остатъкът от живота им беше на тяхно разположение! Да получиш покана за шоуто на Ле Бест по време на Нюйоркската модна седмица беше неповторим шанс. Не че искаше да прави кариера като модел или нещо такова, но това беше възможност да покаже на Ле Бест колко много ценеше дрехите му. Освен това щеше да е забавно. Арън ще я разбере. Всъщност той беше толкова чудесно гадже, може би дори ще я насърчи да отиде.

— С удоволствие — отговори Серена. Присви перфектните си устни и се засмя на собствената си дързост. — При условие, че ми дадеш якето си. Търся абсолютно същото за моя приятел и една птичка ми каза, че си взел последното.

— О, Боже мой, веднага. — Русият тип свали якето си и го сгъна професионално. Опакова го с черна хартия за подаръци и го сложи в бяла торбичка „Ле Бест“.

— Заповядай, скъпа. — Подаде торбичката на Серена. — Носил съм го само един час. И е подарък, гратис. Значи ще се видим в палатката на Лес в Брайънт Парк в петък, точно в четири следобед, нали? Ще те включим в списъка, можеш да поканиш четирима приятели. Ще потърсиш момичетата с бележници и слушалки. Те ще те упътят точно накъде да вървиш.

Серена взе чантата. Супер!

— Не трябва ли да имам специални умения или да мога да дефилирам? — попита тя, като покри ушите си с бялата кашмирена шапка.

Типът я погледна укорително в стил не бъди глупачка.

— Скъпа, ти си естествена. Вярвай ми, каквото и да правиш, ще изглеждаш добре. Подаде й визитна картичка. На нея беше написано: Гай Рийд, Главен организатор, Висша мода „Ле Бест“ — Обади ми се, ако искаш да знаеш нещо. Целуна я бързо по бузата. — Хей, какъв е този парфюм?

Серена се усмихна. И на това беше свикнала — хората да я питат за парфюма й.

— Сама го измислих — отговори с пълното съзнание, че думите й са точно толкова мистериозни, колкото и миризмата.

Гай затвори очи и вдиша дълбоко.

— Ммм, страхотно — отвори очи отново. — Ще трябва да кажа на Лес и за това. Той търсеше нов парфюм — подаде ръка и подръпна връзките на шапката й със загорели пръсти. — До петък, красавице. Остани във форма. И не забравяй, купонът след партито е по-добър от шоуто!

Серена му изпрати въздушна целувка и излезе навън на студа. Нямаше търпение да даде на Арън подаръка и да му разкаже. Можеше да отиде на шоуто с якето и после да бъдат заедно на купона след партито.

Навън й трябваше само да повдигне ръка с кашмирената ръкавица и четири таксита от Западна 14-та улица набиха спирачки.

Виждаш ли колко е трудно да си така красива?