Защото го заслужавам

Рехабилитационното е новият курорт

След като изгледа „Великият Гетсби“ два пъти едно след друго, Блеър изключи телевизора и взе телефона. Имаше нужда да говори с някого, да каже на света, че е жива — въпреки всичко. Проблемът беше, че не искаше да говори с никой от хората, които познаваше, включително с живеещия във Франция хомосексуален баща, на когото винаги разчиташе да я развесели. Ако можеше да има някой друг, някой нов и различен, който…

Всъщност имаше един човек, на когото можеше да се обади. И защо, по дяволите, да не му се обади, когато той й се беше обадил съвсем неочаквано миналата седмица, докато си подстригваше косата?

Тя набра бързо номера на Нейт и за нейно учудване, той го вдигна.

— Нейти? — Блеър промълви в телефона. — Чух всичко, което е станало. Как си? Добре ли си?

— Да, в интерес на истината, много съм добре — отговори Нейт и звучеше подозрително трезвен. — Наште са доста разстроени от станалото и не знам как може да повлияе на шансовете ми в „Браун“, но засега съм добре.

Блеър вдигна голите си крака във въздуха и се намръщи на розовия си лак, който сложи сама от чиста скука.

— Горкият — въздъхна съчувствено. — Рехабилитацията сигурно е ужасна.

— Ами всъщност — и знам, че това ще прозвучи странно — започвам да я харесвам — призна си Нейт. — Бих искал да не трябваше да става така, че да влизам там, но мястото наистина е готино, модерно и някак… не знам… отпускащо да правиш нещо, което няма нищо общо с училище.

— Наистина? — Блеър бухна възглавниците зад себе си и седна в леглото.

Рехабилитацията беше отпускаща? Може би точно от това имаше нужда — отдих от напрежението на ежедневното й съществуване. Можеше да се види увита в пухкава бяла хавлия, лицето й намазано със зелена глинена маска, краката и ръцете й набодени с акупунктурни игли, отпивайки пречистващ билков чай, докато си почива на кушетката, бъбрейки си с някой внимателен консултант с бяла ленена роба.

— Ако можеше да избереш какво животно да бъдеш, кое си избираш? — щеше да я попита консултантът. Нищо ексцентрично.

Рехабилитация. Защо не се беше сетила затова досега? Естествено, щеше да има и малко терапия, но тя не би имала проблеми да говори за себе си. И най-хубавото от всичко — Нейт ще бъде там — двамата сами отново, далеч от града и неговата лудница. Винаги беше мечтала да изкара уикенда с Нейт в някой романтичен хотел в Кейп или Хамптън. Рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, щеше да бъде почти толкова добра. Разбира се, искаше да заличи напълно от живота си арогантното, измамно присъствие на Нейт, но Нейт звучеше, сякаш иска да обърне нова страница, а тя се опитваше да направи точно това!

— Как стана всъщност, че отиде на рехабилитация? Може ли просто да се запишеш или трябва да те изпрати някой? — попита Блеър. Тя гледаше отражението си в огледалото на гардероба. С орязаната си коса и пребледняло лице, тя приличаше достатъчно на наркоманка, за да я приемат.

— Мисля, че можеш да се запишеш, но кой е луд да го направи? — попита Нейт.

Блеър се усмихна. Тя беше.

— Искаш ли да се видим утре вечер или някой друг път? — попита тя. — Знам, че понякога се държа като истинска кучка, Нейт, но накрая винаги ми липсваш.

— Съжалявам. Трябва да ходя на груповата терапия в „Брейкауей“ — отговори Нейт. Не беше виждал Джорджи от нощта със снежната буря и Джаки беше обещала утре да я пусне в групата. — Ходя с влака и се прибирам доста късно.

— Добре. Но нека се видим скоро, става ли? — попита Блеър. — Знаеш, че ме обичаш — прошепна тя съблазнително и затвори.

Надигайки се от леглото с нови сили, тя свали шалчето „Пучи“ от главата си и намаза малкото си останала коса с минимално количество гел „Бед Хед“. След това отвори вратата на стаята си за първи път тази седмица.

— Мамо! — провикна се в хола. — Ела бързо. Имам нужда да ми помогнеш с нещо!

Какъв по-хубав начин за водещата дама да се завърне от една рехабилитация, обновена и подмладена, с красивия първи мъж до себе си?