Защото го заслужавам

Апатия срещу поезия

— Честит Свети Валентин, любовнико — Зеке Фридман приветства Дан, преди да започне четвъртият час по американска история. Той подаде на Дан една розова хартиена пазарска чанта. — Аги ме помоли да ти дам това. Току-що го оставиха на рецепцията.

Дръжките на чантата бяха вързани е червена копринена панделка. Той я развърза и изпразни съдържанието на бюрото си: малка бяла кутийка и тънка червена кожена книжка. В кутията имаше къса сребърна химикалка на сребърна верижка. Една картичка в кутията обясняваше, че това е антигравитационна химикалка — от тези, които използват астронавтите в космоса. Дан сложи верижката на врата си и отвори кожената книжка на първа страница. Някой беше оставил послание:

Дан прочете още един път бележката, слисан. Прекалено необичайно беше за Ванеса, което означаваше, че е от Мистъри. Удари последният звънец, господин Дюб влезе в стаята и започна да чисти дъската. Дан пъхна чантата с подаръците под седалката, отвори тетрадката и се престори, че слуша какво казва господин Дюб за Виетнам и безразличието. Великият агент Ръста Клайн искаше да го представлява и училището сега изглеждаше толкова тъпо и незначително. Една брилянтна, заинтригуващо сексапилна поетеса му беше изпратила тези изключително изтънчени подаръци за деня на Свети Валентин.

Дан си спомни за Ванеса и ръцете му се разтрепериха. Нищо не й беше изпратил за Свети Валентин — не че Ванеса се вълнуваше от този „комерсиален глупав празник“, както тя го наричаше, но дори не й се обади. Всъщност най-големият му проблем беше… изневярата. Не само с целувката. Изневери й с изневяра.

Упс.

Мистъри беше виновна за всичко. С прозрачния си комбинезон и кривите пожълтели зъби, тя го караше да се чувства част от поемите си — да целува едно очарователно и странно момиче, създадено от него на един шумен и шантав купон. Той остави въображението си да се развихри. Видя отново заснежения пейзаж и нейния разнебитен апартамент в Китайския квартал. Правиха отново секс във всички пози от йогата в неудобното сгъваемо легло и слънцето изгряваше над студения заснежен град. Все едно, че нищо от това не се беше случвало. Беше плод на фантазията му.

Но не беше фантазия. Беше изневяра.

Дан имаше ужасен махмурлук през целия уикенд — чувстваше се прекалено виновен и отвратен от себе си, за да отговори на безбройните съобщения на Ванеса по телефона.

Той обърна на последната страница на тетрадката си по история. Ами ако и напише една поема или й прати имейл по време на обяд? Това щеше да бъде много по-изразително от цветя, шоколад или банална картичка за Свети Валентин. Най-хубавото на тази идея беше, че нямаше нужда да си говорят и да си признае, че й е изневерил — не беше много добър в лъжите.

Господин Дюб вече пишеше на дъската. Дан се преструваше, че си води бележки в тетрадката.

Тебеширени ангели, написа той. Придаващи смисъл.

Тогава си спомни нещо, което Мистъри беше казала, докато пиеха своя четвърти или пети коктейл с „Ред Бул“. Нещо за това, че й беше омръзнало да пише мръсни поеми, които се въртяха около това, което искаше да каже. Не деликатно. Директно.

Целуни ме. Бъди мо написа Дан, като подражаваше на надписите върху малките захарни сърчица, които момичетата раздаваха на Свети Валентин. Възбуждащо!

Той прочете още веднъж думите, прекалено разсеян. Умът му все още беше обзет от нощта с Мистъри. Мръсната й руса коса миришеше на препечен хляб. По тялото му пропълзяха тръпки, когато докосна голия й корем със студените си лепкави ръце. Така и не я попита какво имаше предвид с преждевременна смърт или защо поемата му „Мръсници“ е спасила живота й — толкова беше пиян от таурина в редбула и от ужасните й пожълтели зъби, че сигурно нищо нямаше да си спомни.

Загубих отново девствеността си, написа Дан, което си беше истина. Да го направиш с Мистъри, беше като да го направиш отново за първи път. Всеки път ли, когато спеше с друга жена, щеше да се чувства така?

Звънецът удари, преди да може да си представи следващата късметлийка. Дан излезе от своята замечтаност, затвори тетрадката и я пъхна под мишница.

— Хей — извика на Зеке. — Ще ти купя суши за обяд, ако ме изчакаш да изпратя един имейл в лабораторията.

— Добре — Зеке вдигна рамене, опитвайки се да прикрие вълнението си, че старият му приятел отново му обръща внимание. Откога Дан Хъмфри, крал на евтините яйчени ролца и лошото кафе, яде суши?

— Чух, че си имал късмет в петък вечер! — Чък Бас извика на Дан, когато се разминаваха на стълбите. Чък носеше униформата си на „Ривърсайд Преп“, морскосин пуловер с деколте и нищо отдолу. — Добра работа.

— Благодаря — промърмори Дан, качвайки се нагоре по стълбите към компютърната лаборатория. Заблуждаваше се, ако си мислеше, че Ванеса няма да разбере за него и Мистъри, но веднага щом получи последната му поема, беше сигурен, че ще му прости. Беше чаровник — както Мистъри беше написала в бележката.