Сходните души се намират в клиниката

— Чухте ли всички за снежната буря? Очаква се през нощта да натрупа 4 фута! — Джаки Дейвис, асистентка на тийнейджърската група на Нейт в рехабилитационния център „Брейкауей“, потри ръцете си, все едно идеята да бъде затрупана с всички тези богати нещастници беше нейната представа за приятно изкарване на времето.

След като хванаха Нейт в парка, баща му и Сол Бърнс, семейният адвокат, го посетиха в Районното. Бащата на Нейт — строг, с побеляла коса морски капитан, който се справяше успешно в критични ситуации, плати глобата от три хиляди долара и подписа споразумение, че Нейт ще посещава рехабилитационна програма „Антидрога“ най-малко десет часа седмично. Това означаваше, че пет дена в седмицата Нейт ще пътува с влака до Гринич, Кънектикът, за консултантска и групова терапия.

— Синко, приеми това като работа — Сол Бърнс се опита да го ободри. — Работа след училище.

Капитан Арчибалд не каза нищо. Беше повече от ясно, че е безкрайно разочарован. За щастие майката на Нейт се намираше в Монте Карло на посещение при три пъти разведената му сестра. Когато Нейт й преразказа историята по телефона тя изписка и се разрида, изпуши пет цигари една след друга и счупи чашата си с шампанско — драматична, както винаги. Беше французойка все пак.

— Добре. Нека започнем с обиколката в кръг — инструктира бодро Джаки, все едно че беше първият й ден в медицинското училище. — Кажи ни как се казваш и защо си тук. И моля те, бъди кратък — тя кимна на Нейт да започне първи, защото беше седнал от дясната й страна.

Нейт се чувстваше неудобно в стола си. Всички мебели на рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, бяха според модата на двадесети век в съчетание с бежовия и бял декор. Подът бе с кремав италиански мрамор, прозорците имаха бели, дълги до пода ленени завеси и персоналът носеше бежови ленени униформи по поръчка на предприемача Гънър Гас, бивш пациент и отговорник за оборудването.

— Добре. Казвам се Натаниъл Арчибалд, но всички ме наричат Нейт — промърмори Нейт. — Хванаха ме преди няколко дена да купувам трева в Сентръл Парк. Затова съм тук.

— Благодаря, ти Нейт — прекъсна го Джаки. Устните й с кафяво червило се извиха в усмивка и тя си отбеляза нещо в бележника. — В „Брейкауей“ предпочитаме да наричаме материала с истинското му име. В твоя случай, марихуана. Ако можеш винаги да го наричаш по име, ще направиш важна крачка към освобождаването от него — тя се усмихна на Нейт още веднъж. — Искаш ли да опиташ пак?

Нейт погледна неловко към останалите неудачници в групата. Бяха общо седем — три момчета и четири момичета, всички забили поглед в земята. Притесняваха се какво да кажат и изглежда се чувстваха точно толкова некомфортно, колкото и той.

— Аз съм Нейт — повтори той механично. — Бившият ми дилър ме натопи в парка, че купувам марихуана. Затова съм тук.

От другата страна на кръга едно момиче го наблюдаваше състрадателно. Имаше дълга почти до кръста тъмнокестенява коса, кървавочервени устни и прозрачна до синьо кожа — кавър версия на Снежанка.

— Така е по-добре — каза Джаки. — Следващият — тя кимна на японката, която седеше до Нейт.

— Казвам се Хана Кото и преди две седмици взех екстази пред училище. Хванаха ме, защото легнах на пода. Исках да усетя килима в часа по тригонометрия.

Всички се засмяха, с изключение на Джаки.

— Благодаря, Хана. Чудесно. Следващият.

Нейт изобщо не обърна внимание на следващите двама, беше се унесъл в потропващия нервно крак на Снежанка, все едно че чакаше реда си за своя собствен концерт. Носеше светлосини ботуши, които изглеждаха чисто нови.

Дойде и нейният ред.

— Казвам се Джорджина Спарк. Всички ме наричат Джорджи. Тук съм, защото не бях много мила с баща си, преди да хвърли топа. Трябва да изчакам да навърша осемнадесет, преди да си живея живота както аз искам.

Останалите от групата се закискаха. Джаки се намръщи.

— Можеш ли да кажеш името на субстанцията, с която си злоупотребила, Джорджина?

— Кокаин — отговори Джорджина и тъмната й коса падна върху лицето. — Продадох най-добрия си кон, за да се снабдя с пет грама. Писаха го във вестниците. „Ню Йорк поуст“, четвъртък, февруари…

— Благодаря — прекъсна я Джаки. — Следващият от групата, моля.

Без да спира да потупва с крак и с дяволита усмивка, Джорджи погледна през косите си и срещна заинтригувания поглед на Нейт.

Кучка — промълви тя по адрес на Джаки.

Нейт също се ухили и кимна леко. Сол Бърнс му беше казал да гледа на рехабилитацията като на работа след училище. Вече имаше причина да работи усилено.

Загрузка...