Защото го заслужавам

За какво говорим, когато не говорим за любов

— Вземете всички палтата си — каза Серена на деветокласниците от консултантската група в понеделник. — Отиваме навън за горещ шоколад в „Джаксън Хол“.

— Не се притеснявайте, имаме разрешение — добави Блеър и провери отражението си в огледалото на закусвалнята. Отиде пак на фризьор, за да оправят косата й и сега приличаше на Еди Седжуик от „Работните дни на Анди Уорхол“. Беше върховна.

— Уау — Джени ахна, докато я зяпаше. — Изглеждаш страхотно — Джени беше толкова щастлива, откакто срещна Лео, че преливаше от любов с всички наоколо.

Блеър се обърна и се сети за нещо.

— Проверяваш ли си пощата? — попита тя.

Очите на Джени светнаха.

— О, да. Да, проверявам я!

На Блеър й хрумна да си припише заслугите за очевидния екстаз на Джени, но всъщност много по-забавно беше да наблюдава Джени и пълното й неведение. Може би, в края на краищата, нямаше да бъде толкова лошо да бъде по-голяма сестра. Тя забеляза, че Елиз Уелс носеше прилепнал черен къс пуловер, вместо присъщите й превзети розови жилетки. Хубаво. Може би майка й беше убила баща й, затова че е такъв задник.

— Какво ново около баща ти, Елиз? — попита Серена, все едно прочете мислите й.

За изненада на Блеър, Елиз се усмихна щастливо.

— Всичко е чудесно. Двамата с майка ми заминаха заедно този уикенд — тя се засмя и сръга Джени в лакътя. — Не ми обръщай внимание. Мисля, че Джени има да каже нещо.

Джени знаеше, че лицето й стана червено, но не й пукаше.

— Влюбена съм — съобщи тя.

Серена и Блеър си размениха пренебрежителни погледи. Последното нещо, за което искаха да говорят беше за любов.

— Хайде, обличайте палтата си — подтикна ги Серена. — Ще ви чакаме навън.

Атмосферата в „Джаксън Хол“ на „Медисън авеню“ беше изпълнена с миризмата на хамбургери и бучащия шум от гласове. Веднага щом момичетата от консултантска група А влязоха и седнаха на най-близката маса до големия стъклен прозорец, Кати Фаркас и Изабел Коутс се събраха заедно в ъгъла, обсъждайки последните клюки с всеки, който искаше да слуша.

— Чухте ли за Нейт Арчибалд и онова момиче от Кънектикът? — попита Кати, Този уикенд тя беше подстригала късо косата си и германският й нос сега изглеждаше двойно по-голям.

— Хванали са ги да правят секс в помещението за санитарни материали в Рехабилитационното и сега той трябва да ходи на частна терапия в града.

— Чакай малко, мислех, че са хванали Блеър и Нейт в Санитарното — изтърси Изабел. Носеше мостра от „Сълзите на Серена“, която бе взела от един журналист, приятел на майка й, който работеше във Вог. Носът й потече.

— Не бе. Блеър излиза с онзи стар тип, не помниш ли? Вече не носи бебето му. Пометнала е. Затова отсъстваше толкова време от училище.

— Чух, че Серена и Блеър са изпратили молби до Учебния отдел на университетите в Калифорния — каза Лаура Салмън. — Имат непрекъснато подновяващо се приемане и можеш да разбереш в кой университет са те одобрили няколко седмици след като си кандидатствал — тя повдигна тънките си ягодоворуси вежди. — Хей, може би и ние трябва да пробваме!

Не че някоя от тях наистина искаше да я приемат в университета в Калифорния.

— Е, как беше да участваш в рекламата на парфюма? — Мери Голдбърг попита Серена, докато момичетата от консултантска група А чакаха горещия си шоколад. Каси Инуърг и Вики Райнерсън наостриха уши от двете й страни. Трите момичета си бяха направили еднакви къси прически през уикенда, но тъй като нито една от тях не беше отишла при Джани в Гарън, косите им бяха бледо подобие на предишната прическа на Блеър и нямаха нищо общо с новата й коса.

— Студено — отговори Серена. Тя издуха носа си в хартиена салфетка, после вдигна нагоре косата си на кок и забучи в нея един молив, за да я задържи.

Разбира се, сега всички искаха да не се бяха подстригвали.

— Бих искала наистина да не говоря за това — добави тайнствено.

Блеър се облегна на масата.

— Двамата с Арън скъсаха по време на снимките — прошепна тихо на деветокласничките. После се изправи отново. — Край на темата.

Сервитьорът донесе горещия шоколад, огромни димящи чаши, пълни с „Редиуип“.

— Може ли сега да говорим за любов? — попита Джени нетърпеливо. Тя се огледа наоколо в претъпканата зала. С повече късмет можеше да се появи Лео и да им го покаже.

„Не!“ извикаха Серена и Блеър в един глас. Нарочно заведоха групата в „Джаксън Хол“ — за да не говорят за момчета, храна, родители, училище, каквото и да е. Единственото, което искаха, беше да пият горещ шоколад и да се наслаждават на компанията си.

Изведнъж в ресторанта настъпи тишина, когато Чък Бас влезе с лисичата си кожа шапка и синьо палто. Розовият му пръстен с монограм проблесна, докато раздаваше розови рекламни брошури на всички.

— Бъди там или си глупак! — извика той и излезе през вратата сред облак от „Сълзите на Серена“ толкова внезапно, колкото се бе появил.

Рекламата беше покана за купон в понеделник вечер и след няколко секунди целият ресторант се изпълни с положително настроение.

— Ще ходиш ли?

— Чакай, мислиш ли, че това действително е купонът по случай представянето на Чък?

— Не, това е неговият рожден ден. Не можеш ли да четеш?

— Но ние ходихме заедно на училище. Рожденият му ден е през септември. Купонът дори не е негов. На някакво момиче е. Той просто разнася рекламите.

— Все още мисля, че е би. Видях го с едно момиче от Френското училище „L’Ecole Française“ в събота и практически го правеха.

— Кой беше този? — изхленчи Каси Инуърт.

— Знаеш ли сайта www.gossipgirl.net? Мисля, че това е той! — обяви Мери Голдбърг.

— Според тебе Интригантката е момче? — възкликна Вики Райнерсън.

— Не може да бъде! — извикаха Серена и Блеър.

Всичко е възможно.