Защото го заслужавам

Гаджето на С го няма и какво от това?

— Казах й, че задните й части са по-хубави от тези на останалите модели — каза един от стилистите на „Ле Бест“ на фотографа на списание „W“. — Този стегнат момчешки задник. Все едно, че може просто да скочи в старите мръсни дънки на гаджето си и те да изглеждат нови и секси.

Серена отметна прекрасната си руса глава в добронамерен протест и си дръпна от „Америкън спирит“.

— Гаджето ми никога не носи дънки. Според него надценяват успеха им. Той носи онези памучни военно зелени панталони — оригинални са, от военния магазин. Тя се огледа наоколо сред многолюдния одимен купон, който беше в разгара си в „Крем“, новия музикален клуб на 43-та улица, но не виждаше никъде Арън. Не се появи зад сцената по време на шоуто и се надяваше да го срещне тук.

— Гаджето ти Арън ли се казва? — попита стилистът. Той се изхили и посочи тениската й. — Трябва да накараш Лес да направи цяла серия. Ще полудеят по нея, ще бъде диво!

— Имаш ли нещо против да се мръднеш, за да я снимам? — попита фотографът стилиста.

— Ще ми дадеш ли един автограф върху камерата, Серена — за моята колекция? — попита слаб възрастен мъж в кожени панталони и обръсната глава.

— И на мен! — провикна се друг.

Серена пооправи сините си вталени дънки „Ле Бест“, за които беше спечелила толкова комплименти, посочи към надписа ОБИЧАМ АРЪН, изписан на гърдите й и се усмихна чаровно за камерата.

— Обзалагам се, че ако обявиш на търг тази тениска точно сега, ще спечелиш хиляда долара — отбеляза фотографът духовито. — Но разбира се, ще трябва да си тръгнеш без нея.

Серена дръпна още един път от цигарата си, докато тълпата около нея очакваше да отговори. Тениската беше хубава, но в действителност беше моментна идея, искаше да компенсира Арън за това, че е дошъл и си мислеше, че ще се зарадва. Шоуто беше в петък вечер — тяхната вечер. Тя беше човек на момента и именно за това й хареса идеята за търга. Можеше да дари парите за някоя благородна кауза като „Малки сърца“ — благотворителното сдружение за децата, където трябваше да идат парите от бала на Свети Валентин.

— Хайде да го направим — изхили се тя.

Тълпата от обожатели изахка от задоволство и всички тръгнаха след нея към бара като малки изгладнели мишки след сиренце.

— Кой иска да си купи тениска? — извика Серена, качи се на барплота и започна да се разхожда все едно беше на сцената.

Диджеят се присъедини кум шоуто и пусна „Вог“ на Мадона докрай. Серена размаха трофея си и изпъчи гърди. Купонът вървеше с пълна сила — погледите на всички бяха вторачени в нея.

— Петстотин долара! — възкликна някой.

— Някой друг? — Серена предизвика насъбраната тълпа. — За добра кауза са.

— Седемстотин!

— Осемстотин!

Серена спря да танцува, завъртя очи и извади цигарите си от джоба. Жестът й казваше: „Колко сте стиснати!“. Тълпата избухна в смях и около петнадесет запалки й предложиха огънче. Тя се наведе и си запали от един късметлия с кожено яке, после се изправи отново и залюля хълбоци в такт с музиката, пушейки в очакване на по-високи залози:

— Хиляда долара! — извика мъжът с коженото яке. Бе видял отблизо Серена и знаеше, че си заслужава.

Серена вдигна ръце във въздуха и изписка силно, предизвиквайки тълпата за нови залози. Въпреки че й беше трудно да си признае, дори не беше забелязала, че Арън го няма. Да, обичаше го, но се забавляваше страхотно без него.