Защото го заслужавам

Б обсъжда с Дж размера на гърдите си

— Само малко пържени картофки и кетчуп, ако обичате — каза Джени Хъмфри на Ирен, стогодишната космата госпожа, обслужваща бара на закусвалнята в сутерена на девическото училище „Констънс Билард“.

— Само няколко — повтори Джени.

Днес беше първият ден на Консултантската група и Джени не искаше консултантките от по-горните курсове да я считат за прасе.

Консултантската група беше нова програма, която училището изпробваше. Всеки понеделник по време на обяд първокурсничките трябваше да се събират на групи от пет с две момичета от горния курс, за да обсъждат как да бъдеш като другите, диетите, момчетата, секса, наркотиците, алкохола и всички останали теми, които занимават по-малките или които по-старшите съветнички на консултантската група считат за достатъчно важни. Идеята беше, че ако по-големите ученички споделят своя опит с новите и провеждат задоволителен диалог, по-младите момичета ще взимат разумни решения, вместо да направят глупави и накърняващи ученическата кариера грешки, които да разочароват техните родители или училището.

Със светещия си таван, огледалните стени и най-модерните маси и столове от брезово дърво, училищната закусвалня на „Констънс Билард“ приличаше повече на шикозен нов ресторант, отколкото на учрежденска трапезария. Миналото лято занемарената стара закусвалня бе ремонтирана — толкова много студенти се хранеха другаде или си носеха обяда от вкъщи, че училището беше на загуба от непродадената храна. Новата закусвалня беше спечелила архитектурна награда за предизвикателния си дизайн и високотехнологична кухня и сега беше любимото училищно свърталище, въпреки факта, че Ирен и нейните мършави, оцапани и с грозни нокти на ръцете помощници все още сервираха храната от новата модернизирана американска кухня.

Джени си проправяше път сред тълпите от момичета с плисирани морскосини, сиви или кафяви вълнени униформени поли, които отхапваха от своите бургери с пушена риба тон, картофки „Ред Блис“ и обсъждаха купоните, на които са били през последния уикенд. Тя сложи своя поднос от неръждаема стомана на празната кръгла маса, резервирана за консултантска група А и седна с гръб към огледалната стена, за да не вижда отражението си, докато се храни. Нямаше търпение да разбере кои ще бъдат съветничките на нейната група. Всички знаеха, че конкуренцията е жестока. Да бъдеш съветник беше сравнително лесен начин, за да покажеш участието си в училищни мероприятия, макар и вече да си подал молбата си за колеж. Така получаваш допълнителни точки за това, че ядеш пържени картофки и разговаряш за секс в продължение на петнайсет минути.

Кой не би го направил?

— Здравей, Джени — Блеър Уолдорф, най-голямата мръсница, най-суетното момиче в целия горен курс или в целия свят, сложи своя поднос на мястото срещу Джени и седна. Тя прибра зад ухото си една къдрица от кестенявата си, дълга до раменете коса и промърмори на собственото си отражение в огледалото. — Нямам търпение да се подстрижа. — Погледна към Джени, взе вилицата и разрови битата сметана върху шоколадовата си торта. — Аз съм една от съветничките на консултантска група А. Ти в група А ли си?

Джени кимна утвърдително. Беше хванала здраво стола и се взираше мрачно в чинията си с изстинали, мазни картофки. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Блеър Уолдорф не беше само най-внушителното момиче в училище — тя беше бившето гадже на Нейт Арчибалд. Блеър и Нейт винаги бяха представлявали перфектната двойка; съдбата им беше предопределена да бъдат винаги заедно. После, колкото и странно да изглежда, Нейт практически заряза Блеър заради Джени, с която пушиха заедно трева в парка.

Това бе първият джойнт за Джени, а Нейт бе първата й любов. Никога не бе и мечтала да има по-голямо гадже и, още по-малко, толкова привлекателен и готин като Нейт. Но след няколко „твърде хубави, за да бъдат истина месеци“, на Нейт започна да му доскучава с Джени и разби сърцето й по най-жесток начин — изостави я в навечерието на Нова година. Всъщност Джени и Блеър Уолдорф сега имаха нещо общо — беше ги зарязало едно и също момче. Не че това имаше някакво значение. Джени беше напълно сигурна, че Блеър я ненавижда.

Блеър знаеше много добре, че Джени беше курвата първокурсничка с огромни балони, която й открадна Нейти, но също така знаеше, че Нейт изрита Джени като куче, след като някои крайно смущаващи снимки на голия й задник в прашка бяха качени в интернет — точно преди Нова година. Блеър се надяваше, че Джени вече е получила каквото й се полага и че не си заслужаваше да я мрази.

Джени вдигна глава.

— Коя е другата съветничка? — попита плахо. Искаше й се останалите членове на групата да побързат и да дойдат, преди Блеър да й откъсне главата с перфектно лакираните си опалесцентно розови нокти.

— Серена ще дойде всеки момент — Блеър завъртя очи. — Познаваш я. Винаги закъснява — тя прокара пръсти в косата си, виждайки новата прическа, която ще си направи в голямото междучасие. Ще поръча да й изсветлят косата в махагон и да се отърве от кичурите с бакърено червен оттенък. Искаше да я подстрижат късо, суперстилно и модерно като Одри Хепбърн в Как да откраднеш един милион.

— Оу! — въздъхна Джени облекчено. Серена ван дер Удсен беше най-добрата приятелка на Блеър, но тя изобщо не бе толкова страшна, всъщност беше приятна.

— Здравейте. Това ли е група А? — Висока и слаба, луничавата първокурсничка Елиз Уелс седна до Джени. Миришеше на бебешка пудра. Сламенорусата й коса бе дълга до брадичката, а бретонът й покриваше челото — както ви остави бавачката като бяхте на две години. — Това, което имам да ви кажа, е, че имам проблем с яденето — каза Елиз. — Не мога да ям на обществени места.

Блеър кимна и отмести шоколадовата торта. По време на курса за съветнички на консултантската група, учителката по здравните въпроси госпожа Дохърти им бе казала да изслушват и да бъдат състрадателни, да се поставят на мястото на по-младите момичета. Госпожа Дохърти обичаше да приказва. В часа на здравето в девети клас тя говореше единствено за гаджетата, които е имала, и за секспозите, които е опитала. Въпреки това, именно госпожа Дохърти бе от учителките, атакувани от Блеър за допълнителна препоръка в приемния офис на „Йейл“. Тя наистина искаше да бъде най-добрата съветничка на консултантската група. Искаше й се първокурсничките да я харесват — да я обожават — и ако някоя от тях имаше проблеми с яденето пред другите, Блеър нямаше просто да си седи и да се наслаждава на шоколадовата торта. И без това беше планирала да я изхвърли след биенето на звънеца.

Блеър извади купчина брошури от чантата си на Луи Вюитон.

— Нашият имидж и нашето самочувствие ще бъдат две от темите, които ще обсъждаме днес — каза тя на Елиз и Джени, като се опитваше да звучи професионално. — Ако другата съветничка и останалите от групата решат някога да дойдат — добави нетърпеливо. Беше ли физически възможно за Серена някога да дойде навреме?

Очевидно не.

Точно тогава, сред вълни от гълъбовосив кашмир и блестяща светлоруса коса, Серена ван дер Удсен положи оформеното си загоряло дупе на стола до Блеър. Останалите три първокурснички от консултантската група я проследиха с поглед като невръстни патенца.

— Вижте какво измъкнах от Ирен! — извика тържествено Серена и подхвърли на масата препълнена чиния с мазни лучени кръгчета. — Казах й, че имаме специално събиране и че умираме от глад.

Блеър погледна съчувствено към Елиз — беше се намръщила на чинията с лучени кръгчета. Сините й очи с руси мигли можеха да изглеждат красиви, ако си сложеше малко тъмнокафява удължаваща спирала.

— Закъсняваш — обвини я Блеър, като подаде брошурите на Серена и останалите три първокурснички. — Аз съм Блеър — каза им тя. — А вие сте…

— Мери Голдбърг, Вики Райнерсън и Каси Айнуърт — отговориха в хор трите момичета.

Елиз сръга Джени по лакътя. Мери, Вики и Каси бяха най-досадното неразделно трио в първи курс. Решеха се една друга в коридорите и правеха всичко заедно, заедно ходеха и до тоалетната.

Блеър се взря в брошурата и прочете на висок глас:

— Нашият външен вид: да го приемем и да се задоволим с това, което имаме — тя вдигна глава и се усмихна на момичетата в очакване. — Някоя от вас има ли специална част от тялото, за която иска да говори?

Джени почувства как кръвта й се изкачва първо по врата и после по лицето, докато взимаше смело решение да им разкаже за консултацията за намаляване на бюста. Преди да каже каквото и да е, Серена пъхна огромен резен лук в изящната си уста и я прекъсна:

— Може ли аз първа да кажа нещо?

Блеър се намръщи на най-добрата си приятелка, но Мери, Вики и Каси кимаха ожесточено. Каквото и да кажеше Серена ван дер Удсен, беше много по-интересно за слушане от всяко обсъждане на някакъв глупав имидж.

Серена опря лакти върху масата с брошурите и подпря перфектно изваяната си брадичка с ръце. Огромните й тъмносини очи се взираха замечтано в идиличното й отражение на огледалната стена.

— Толкова съм влюбена — въздъхна.

Блеър грабна вилицата си и я заби отново в шоколадовата торта, забравяйки, че не трябваше да яде от солидарност с Елиз. Серена бе толкова безчувствена, дяволите да я вземат. Първо на първо, момчето, в което очевидно бе „толкова влюбена“ по случайност беше новият псевдохипи, с дълга сплъстена коса, свирещ на китара, доведен брат на Блеър, Арън Роуз, което просто беше толкова абсурдно. И второ на второ, въпреки че Нейт беше зарязал Блеър още през ноември, тя все още не го беше надживяла и само от споменаването на думата любов й се повръщаше.

— Мисля, че нашата работа е да ги накараме да говорят те за техните проблеми, а не ние за нашите — изсъска тя на Серена. Разбира се, ако Серена изобщо си беше направила труда да присъства на обучението за съветнички, тя самата щеше да знае това.

Серена пропусна обучението, за да отиде с Арън на кино и като наивна идиотка, Блеър я покри. Тя каза на госпожа Дохърти, че Серена има мигрена, но че тя лично ще разгледа с нея всички по-важни въпроси, които са обсъждали на курса, когато Серена се почувства по-добре. Беше толкова банално. Винаги когато Блеър направеше нещо добро за някого, после съжаляваше за това.

Което донякъде обясняваше защо почти винаги се държеше като мръсница.

Серена сви перфектно изваяните си рамене:

— Мисля, че при всички случаи любовта е много по-добра тема от тази за външния вид. Имам предвид, че всички говорихме до втръсване за това в часа по здраве в девети клас — тя погледна към първокурсничките, седнали около масата. — Нали?

— Мисля, че трябва просто да се придържаме към брошурата — настоя упорито Блеър.

— От вас зависи, момичета — каза им Серена.

Мери, Вики и Каси очакваха с наострени уши да чуят за сензационния любовен живот на Серена. Елиз се протегна, напипа едно мазно лучено кръгче с трепереща ръка с изгризани нокти, но я отдръпна отново като попарена. Джени облиза напуканите си от студа устни.

— Тъй като се предполага, че трябва да говорим за външен вид — мисля, че имам да кажа нещо — каза на групата с колеблив глас. Тя погледна към Блеър, която й кимаше утвърдително с окуражаваща усмивка.

— Да, Джени?

Джени отново заби поглед в масата. Защо изобщо им казва това? Защото имам нужда да го споделя с някого, осъзна. Наложи си да продължи да говори, въпреки че лицето й бе ужасно зачервено от смущение.

— Този уикенд имах насрочена консултация за намаляване на гърдите.

Мери, Вики и Каси се наместиха на столовете, за да слушат по-добре. Консултантската група щеше да бъде не само учебен център за последните модни тенденции от двете най-готини мадами в училище, а и главен източник на клюки!

— Насрочих си среща — продължи Джени, — но след това не отидох.

Тя отмести чинията си и отпи глътка вода, опитвайки се да игнорира любопитните погледи на останалите. Беше център на внимание в групата, а да отнемеш главната роля на Блеър и Серена не беше лесна работа.

Елиз си взе едно лучено кръгче, отхапа малко и го пусна отново в чинията.

— Защо промени намеренията си? — попита тя.

— Не е нужно да й отговаряш — прекъсна я Блеър, спомняйки си нещо, което госпожа Дохърти беше казала по време на обучението — че не трябва да притискат членовете на групата да говорят за себе си, преди да са готови затова. Тя хвърли поглед към другата съветничка. Серена беше заета да изучава цъфналите краища на косата си. Погледът й беше замечтан и отнесен, все едно не беше чула и дума от това, което се говореше. Блеър се обърна отново към Джени и се опита да измисли нещо утешително, за да не се чувства като единственото момиче в групата с подобен проблем.

— Винаги съм искала по-големи гърди. Дори сериозно обмислях да си сложа импланти. — Не беше пълна лъжа. Имаше чашка В и винаги бе искала да носи С. — И кой не иска?

— Наистина ли? — попита Серена, слизайки отново на земята. — Откога?

Блеър пак отхапа нервно от тортата. Серена нарочно ли се опитваше да компрометира ролята й на съветник?

— Ти не знаеш всичко за мен — озъби се тя.

Каси, Вики и Мери се подритваха под масата. Това беше толкова вълнуващо! Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф се караха и те присъстваха на всяка дума!

Елиз прокара пръстите си с изгризани нокти през гъстата си руса коса.

— Мисля, че наистина беше, ъъм, прекрасно от твоя страна да ни разкажеш за това, Джени — тя се усмихна срамежливо на Джени. — И мисля, че си била много смела да не го правиш.

Блеър се намръщи. Защо тя не каза колко смела беше Джени или нещо подобно, вместо да прави това скандално изявление, че е искала импланти? Кой знае какво ще разправят тези глупави първокурснички за нея, след като свършат? Тогава си спомни за още нещо, което госпожа Дохърти бе споменала по време на обучението им.

— Упс. Мисля, че трябваше от самото начало да кажем нещо за поверителността. Знаете — за това, че нещата, за които говорим тук, не трябва да се повтарят извън групата.

Твърде късно. Само след няколко минути всяко момиче в училището щеше да обсъжда предстоящата операция на Блеър Уолдорф за увеличаване на гърдите. Чух, че изчаква да завърши училище… и т.н., и т.н.

Джени сви рамене.

— Все ми е едно. Не ме е грижа на кого ще кажете. — И без това нямаше как да скрие огромните си гърди. Те бяха там.

Елиз се наведе и взе бежовата си раница „Кенет Коул“.

— Хм, остават само осем минути, докато бие звънецът. Става ли да изляза сега и да си купя кисело мляко? — попита тя.

Серена подбутна чинията с лучени кръгчета към Елиз.

— Вземи си още от тези — предложи й тя щедро.

Елиз поклати глава, луничавото й лице почервеня.

— Не, благодаря. Не ям на обществени места.

Серена се намръщи.

— Наистина ли? Колко странно. — Тя потрепна, когато Блеър я сръга с лакът, силно. — Оох! Господи, какво беше това?

— Може би ако беше отишла наистина на обучение за съветнички, щеше да разбереш — Блеър се озъби така, че другите да не я чуят.

— Може ли вече да тръгвам? — попита отново Елиз.

На Блеър й хрумна, че първокурсничките може наистина да я харесат, ако им разреши да си тръгнат по-рано. Всъщност можеше да използва допълнителните осем минути, за да отиде навреме във фризьорския салон.

— Можете всички да тръгвате — каза тя, усмихвайки се сладко, — освен ако в действителност не ви се иска да останете до края на часа и да слушате приказките на Серена за любов.

Серена изпъна ръце над главата си, хилейки се на тавана.

— Мога да говоря за любов цял ден.

Джени се изправи. Откакто Нейт я заряза, любовта беше последното нещо, за което искаше да слуша. „Колко странно“ — тя си мислеше, че Блеър ще бъде съветничката, с която няма да се разбира, но се оказваше, че е Серена.

Елиз също се изправи, мъчейки се с огромното розово поло все едно й беше малко.

— Не се обиждайте, но ако не изям едно кисело мляко преди обяд, ще припадна по геометрия.

— Ще дойда и аз да си купя едно — каза й Джени и използва това като извинение, за да стане от масата.

— Аз също ще тръгна с вас, момичета — прозя се Блеър и също стана.

— Къде отивате? — невинно попита Серена. Обикновено в понеделник след обяд двете момичета прекарваха голямото междучасие в „Джаксън Хоул“, пиеха капучино и правеха луди и бомбастични планове за лятото, когато завършат.

— Не е твоя работа — изръмжа Блеър. Мислеше да покани Серена да ядат заедно в салона, но след като тя се оказа такава егоцентрична разглезена кучка, нямаше никакви шансове. Разпусна косата си по раменете и метна чантата си на рамо. — До следващата седмица, момичета — добави на Мери, Вики и Каси, докато следваше Джени и Елиз към изхода и нагоре по задните стълби за 93-та улица.

Отзад, в претъпканата закусвалня, Вики се наведе и се подпря на полупразната маса.

— Е, казвай? — настоятелно се обърна тя към Серена.

Мери отпи от нискомасленото си мляко и закима енергично.

— Да, да. Казвай.

Каси пристегна светлокестенявата си опашка.

— Кажи ни всичко.