Заради изкуството й

— Радвам се, че си тук — каза Дан на Мистъри, която прокара пръстите си с пожълтели изгризани нокти през модерната си рошава коса. Напълно случайно той и Мистъри пристигнаха в „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по едно и също време и през последните петнадесет минути пушеха „Кемъл“ без филтър и се опипваха в изрисуваната дамска тоалетна, опитвайки се да се успокоят за четенето. — Нервен съм.

— Недей — Мистъри отпусна късата му черна вратовръзка и взе ръцете му. — Хайде, дай да видим какво става.

Те излязоха от тоалетната, хванати за ръце — Мистъри с прозрачен светложълт копринен сукман, през който черното й памучно бельо прозираше перфектно и Дан с новия си черен костюм: Бони и Клайд в света на поезията.

Малкият затъмнен сутерен на клуба вече беше препълнен с хора, които пиеха кафе, отпуснати на износените стари кушетки, разпилени хаотично в залата. Една диско топка висеше от черния таван и по уредбата звучеше Мориси с депресираща песен от новия му албум.

Светлините премигнаха два пъти и една слаба японка с черно трико и розов чорапогащник за балет излезе на сцената.

— Добре дошли на „Шоуто свободен микрофон“ в „Ривингтън Роувър“. Толкова се радваме, че сте тук — прошепна тя в микрофона. — Тази вечер ще четат заедно двама от най-специалните поети в Ню Йорк. Имам удоволствието да поканя на сцената Мистъри Крац и Даниел Хъмфри!

Тъмната претъпкана зала се изпълни с аплаузи.

— Чух, че са прекарали цяла нощ в Е. И са написали книга заедно — прошепна някой.

— Чух, че са женени.

— Чух, че са двуяйчни близнаци, разделени при раждането — отбеляза друг.

Ванеса влезе незабелязана в клуба. „Какво е това име Мистъри Крац?“, чудеше се тя, докато нагласяше камерата и фокусираше сцената.

Тялото на Дан беше покрито със студена пот. Всичко ставаше толкова бързо. Нямаше време да осъзнае как от странните, мрачни стихотворения в тетрадката си премина към сценично четене с едно почти известно момиче в страхотен клуб, облечен с костюм на модерен дизайнер. Но нямаше време за съмнение. Беше участвал в пиеси от филмите на Ванеса. Беше новият Рилке. Той свали якето и запретна ръкави. Беше в свои води.

Мистъри вече го очакваше на сцената, хванала здраво микрофона със слабите си пръсти. Дан видя, че имаше два микрофона — един за нея и един за него.

— Кое е любимото ви съществително? — Мистъри попита публиката с нисък дрезгав глас.

— Пай! — извика от първия ред един грозен младеж с опашка.

— Ти си пълната противоположност на пая — просъска Мистъри на Дан, докато се качваше на сцената. — Искам да те изям жив.

Дан прочисти гърлото си и се наведе към микрофона.

— Коя е любимата ти дума? — попита той в отговор, изненадан от сигурността в гласа си.

— Секс — каза Мистъри спокойно. Тя падна на четири крака и пропълзя към него с микрофона между зъбите. — Секс — повтори тя, минавайки между краката му и издигайки се нагоре по тялото му, докато лицата им се срещнаха. Жълтата рокля правеше зъбите й да изглеждат още по-жълти.

Камерата потрепери в ръцете на Ванеса. Ето защо напоследък Дан не й се обаждаше, дори не й звънеше, за да довършат Да правиш поезия. Дан правеше поезия с Мистъри Крац. И въпреки че я болеше да гледа как момчето, в което беше влюбена от три години се поддава на чара на едно момиче, чието име сигурно беше нещо напълно скучно и непоетично като Джейн Джеймс, Ванеса не можеше да спре да снима. Нещо ставаше с Дан и трябваше да го заснеме. Беше свидетелка на неговото преоткриване.

— Храни ме — Дан извика в микрофона, докато Мистъри се извиваше под него. — Поднеси ми голото си тяло.

Публиката подсвирна и извика със задоволство. Дан не можеше да повярва на успеха си. Той беше рок поет, секс идол! Забрави Рилке, той беше Джим Морисън! Той грабна Мистъри от земята и отвори устата й с гладна и силна целувка на рок звезда.

Ванеса продължи да снима — горещите сълзи се стичаха по бледите й бузи. Не можеше да спре и не го правеше, за да се самоизмъчва. Правеше го в името на изкуството.

На сцената, Дан разкопча ризата си и Мистъри облиза гърдите му.

— О, татко — прошепна тя.

О, братко.

Загрузка...