Безпощадно

9. Емили си има образец

— Усмихни се! — Кей придърпа Емили към себе си и насочи срещу тях камерата на телефона си, докато двете стояха под огромния навес на „Електрик фактъри“, клуб в центъра на Филаделфия — след час на сцената излизаха „Дъ Чембърмейдс“, любимата група на Кей. Емили се усмихваше, когато светкавицата проблесна, а после Кей погледна към екрана.

— Много си сладка! Сестра ти ще я хареса.

Кей натисна няколко бутона и изпрати снимката на Бет, която беше излязла с приятел, но беше настояла Емили да отиде сама.

— Кей иска теб — подтикна я тя. — Гарантирам ти, че до края на вечерта двете ще сте заедно.

Всъщност Емили беше във възторг, когато Кей й се обади сутринта и я попита дали иска да излязат. Единственото, за което можеше да мисли, бе наелектризиращата целувка на партито, танцуващата Кей и онова, което беше казала в края на вечерта: „Ще умра, ако не станем приятелки“. В това момиче имаше нещо опасно и непредсказуемо. Присъствието й даваше на Емили същото прекрасно усещане за нещо забранено, което получаваше, когато заедно с Али гледаха филми, забранени за деца; те не бяха допускани в дома на семейство Фийлдс, което само засилваше любопитството й. Когато малко по-рано двете с Кей се срещнаха във фоайето, тя беше приятно изненадана: без роклята на русалка и зелената перука Кей беше дори още по-готина, отколкото си беше представяла Емили. Тя имаше дълга червеникава коса, която стигаше почти до кръста й. Сивата й тениска прилепваше към тялото, подчертавайки щръкналите й гърди и плоския корем. Когато видя Емили да се появява сред тълпата, очите на Кей грейнаха, сякаш и тя хареса онова, което вижда.

Портиерът скъса билетчетата им и двете момичета бутнаха входната врата.

— Питиета — каза твърдо Кей, заобикаляйки група хлапета, струпани пред сцената. Те се наредиха зад две момичета с еднакви тениски на „Дъ Чембърмейдс“. Странно, че членовете на групата бяха само момчета — и то готини. Емили си беше представяла момичета в униформи на камериерки.

— Откъде научи за тази група? — попита тя.

— Чух ги по „Пандора“ миналото лято. — Кей завъртя кичур коса около пръста си. — Преживявах труден период.

Емили докосна обеците от пера, които висяха на ушите й.

— Какъв труден период?

Кей погледна към подредените край стената тонколони.

— Известно време бях далеч от дома. Всъщност това е доста отегчителна история.

— Знам всичко за трудните периоди — призна си Емили, навеждайки глава. — И нашите ме изпратиха надалеч. Отидох да живея в Айова с братовчедите ми. Беше ужасно и избягах.

Очите на Кей се разшириха.

— Добре ли си сега?

Емили сви рамене.

— Да. Но преживях и други неща. Ако нашите разберат, няма да ми се размине само с отпращане надалеч. — Тя затвори за миг очи и се опита да си представи реакцията на майка си, ако разбере, че Емили е била бременна, но просто не можа да си представи нищо по-крайно от това главата на майка й да експлодира. И дори не посмя да си помисли какво би последвало, ако разбереше за Табита.

— И аз крия куп неща от родителите ми — каза Кей и в гласа й прозвуча облекчение. — Преди бях много по-дива от сега. Нашите въобще не ми се доверяват. Обикновено когато искам да отида някъде, се налага тайно да се измъквам от къщи. — Тя се усмихна лукаво и побутна Емили с хълбок. — Съмнява ме, че щяха да ме пуснат да изляза с теб, мис Лошо момиче.

Емили зае предизвикателна поза, пускайки на свобода дяволитата Нова Емили.

— Мисля, че още не съм приключила със списъка. Може да добавя още няколко неща тази вечер.

— Надявах се да го кажеш — избъбри Кей, без да сваля зелените си очи от Емили. Тя усети как я полазват тръпки.

Беше ред на Кей да поръчва и тя поиска два рома „Капитан Морган“ и две коли. Когато барманът плъзна чашите към тях, тя вдигна своята за тост.

— За пъстрото минало и яркото бъдеще.

Емили изсумтя.

— Това прозвуча като реч на абитуриент-отличник.

Лицето на Кей придоби смутено изражение и тя се зазяпа в лампите на тавана. Когато миг по-късно се обърна към Емили, от изражението нямаше и следа.

— Често ли целуваш непознати момичета по купоните? Струва ми се, че имаш опит в това.

Емили се изчерви.

— Не, целуването на непознат — всъщност двама непознати — ми е за пръв път. — Но в този миг изпита необходимостта да бъде откровена. — Но миналата година имах приятелка.

Кей я погледна заинтригувано.

— И как беше?

Емили усети как бузите й пламват. Тя наведе глава.

— Всъщност беше страхотно.

Кей разбърка питието си с малката червена сламка.

— Момчетата са отврат. А и момичетата са много по-сладки.

— Така е — прошепна Емили. Тя погледна Кей, омагьосана от гладката луничава кожа на голите й рамене и шия. Кей отвърна на погледа й. След миг отново вдигна чашата си.

— Нов тост. Този път за момичетата, които са заедно.

— Наздраве — каза Емили и отново чукна чашата на Кей.

Кей отпи голяма глътка.

— Така. Мисля, че трябва да сложиш в списъка промъкването зад кулисите и среща с бандата.

Емили повдигна вежди.

— Добре. Но как ще го направим?

Кей посочи към бияча, който пазеше вратата до сцената.

— Кажи на онзи тип, че си гаджето на Роб Мартин и искаш да го видиш за миг, преди да излязат на сцената. И му подай това. — Кай пъхна нещо в ръката на Емили. Тя погледна и видя двайсетачка.

— Той ще разбере, че лъжа! — прошепна Емили.

Кей се приближи до нея.

— Аз ще те подкрепям. Хайде. Лесно е.

Тълпата се размърда, разчиствайки пътя до бияча. Няколкото глътки ром изгаряха гърдите на Емили. Тя усети прилив на адреналин, който я накара да се почувства развълнувана и жива.

Емили изпъна рамене, промъкна се през тълпата и спря пред опушената врата до тонколоните „Маршал“. Отегченият бияч, който би могъл да бъде дубльор на Вин Дизел, разлистваше някакво списание за мотоциклети. Емили погледна през рамо и Кей й кимна окуражително.

— Извинете — рече сладко Емили, докосвайки мъжа по лакътя. — Имате ли нещо против да влезем за малко? Аз съм приятелката на Роб Мартин и искам да го видя, преди да излезе на сцената.

Мъжът свали списанието и присви очи. Той огледа червеникаворусата коса на Емили, покритите й с летен загар рамене и тънката талия. Тя се зарадва, че беше отмъкнала чифт тесни дънки от куфара на Бет и е облякла една от тесните си тениски, които родителите й не бяха забранили. Пръстите й се свиха около банкнотата, която Кей й беше дала. След миг тя я тикна в ръката на бияча. След това плъзна ръка нагоре и стисна бицепса му.

— Як — каза Емили с глас, който дори не можа да разпознае като свой. — Обзалагам се, че можеш да вдигнеш цял тон.

И като по чудо биячът се ухили, отстъпи встрани и отключи вратата. Емили се шмугна вътре, следвана от Кей. Вратата отново се затвори, заглушавайки шума от тълпата. Тъмният коридор миришеше на вкиснала бира и пот.

— О, Господи! — Емили притисна длан към устата си. — Не мога да повярвам, че го направих.

— Жестока си! — Кей я хвана за раменете и въодушевено я разтърси. — И сама не бих се справила по-добре. Това стискане на бицепса? Безценно е!

Тя хвана Емили за китката.

— Хайде. Да им се натресем на купона.

Стъпките им отекнаха по бетонения под. Двете стигнаха до тежка, облепена с афиши врата до противопожарния изход.

— На бас, че е това — прошепна Кей. Тя леко я бутна. — Ехо?

— Да? — разнесе се мъжки глас от другата страна.

Кей побутна вратата с крак. В тях се взряха четирима младежи, които бяха насядали по сгъваеми столове и изтърбушени фотьойли. Единият от тях носеше прилепнал костюм, останалите бяха с раздърпани тениски и дънки. Всички държаха отворени кутийки бира и гледаха „Полетът на Конкорд“ на малък лаптоп, поставен върху обърната каса от мляко. По стените бяха налепени плакати на различни групи, които бяха свирили тук — Джон Мейър, „Айрън & Уайн“ — и странна колекция от свързани с Бенджамин Франклин неща: бюстове, фигурки и изрязан от картон Бен Франклин в цял ръст.

— Кои сте вие? — Прилепналия костюм впери поглед в Кей и Емили.

— Аз съм Кей. — Тя влезе бавно в стаята. — А това е Емили. Решихме, че малко забавление ще ви дойде добре.

Прилепналия костюм смигна на останалите от групата. Те огледаха одобрително Кей.

— Аз съм Роб — каза Прилепналия костюм, протягайки ръка.

— Знам — отвърна Кей. Тя посочи към останалите. — А вие сте Юри, Стив и Джейми.

— Значи сте фенки, а? — попита младежът на име Стив.

— Очевидно. — Кей се понесе към малката масичка в ъгъла, върху която бяха наредени бутилки алкохол и разредители. Наля си питие, без да пита. — Защо някой не пусне музика? Танците не ви ли помагат да разпуснете преди концерт?

Музикантите се спогледаха, след което Роб скочи и пусна едно парче на Адел. Кей веднага започна да вие тяло, подканвайки момчетата да се присъединят към нея. Известно време те просто се хилеха, но после Роб стана и отиде при нея. Момчето на име Джейми седна на дивана до Емили.

— Често ли се промъквате зад кулисите?

Изведнъж Емили се смути, както когато Нейната Али я водеше по купоните на „Роузууд дей“ и я караше да разговаря с момчетата.

— Всъщност не. Но се надявам да нямаш нищо против.

Джейми махна презрително с ръка.

— Нашият мениджър ни държи заключени тук. Толкова ни е скучно. Приятелката ти е голяма работа, а? Абсолютно… заразна.

Емили се обърна и погледна Кей, която се вихреше из стаята. Ако тя беше заразна, Емили се надяваше, че ще я пипне. Тялото на Кей се движеше толкова грациозно и плавно, че Емили не можеше да откъсне очи от нея. Винаги бе искала да бъде като нея, момиче, което е способно да очарова всекиго, дори когато не го познава. Опита се да си представи Кей в „Роузууд дей“. Сигурно щеше да пъхне всички в малкия си джоб, точно както правеше Тяхната Али.

— Ем! — извика Кей откъм импровизирания дансинг. — Ела да потанцуваме! Това е любимата ми песен!

Емили се изправи и дръпна Джейми след себе си. Двамата се приближиха до Кей и се включиха в танца. Скоро всички припяваха на Адел. Кей вдигна телефона си над групичката и започна да прави снимки, като от време на време спираше, за да изпрати по някой есемес. Тя улови погледа на Емили и й намигна. Емили й намигна в отговор. Когато песента стигна до третия припев, Кей стрелна Емили с тайна усмивка.

— Страхотна си — прошепна Емили в ухото й при поредното разминаване.

— Ти също — прошепна Кей в отговор.

В ушите на Емили отекна слаб кикот. Тя рязко се обърна, внезапно застанала нащрек. За секунда й се стори, че вижда как някой наднича през прозорчето на вратата, която водеше към сцената. Някой русокос, може би.

Но за нейно огромно облекчение там нямаше никой.