Безпощадно

29. Тя те предупреди, Ариа…

На партито след представлението Ариа се озова притисната между джаз групата, която свиреше много силен кавър на „Момичето от Ипанема“ и един огромен постер на „Макбет“, който представляваше черно-бял релеф на профилите на Спенсър и момчето, което играеше Макбет, обърнати един към друг. До нея стояха Ила, приятелят й Тадеуш, Майк и Колийн.

— Ти беше превъзходен лекар, Микеланджело. — Ила трябваше да се надвиква с музиката. Дългите й мънистени обеци се поклащаха ритмично. — Ако знаех, че толкова се интересуваш от актьорската игра, щях да те запиша заедно с Ариа в дневния лагер „Хип-ура“ на „Холис“.

Ариа се изсмя.

— На Майк изобщо нямаше да му хареса. — На дневния лагер „Хип-ура“ се представяха много пиеси, но от лагерниците се изискваше и да изнасят много куклени представления. Когато беше по-малък, Майк се боеше до смърт от куклите.

— Мисля, че догодина трябва да се яви на прослушване за по-голяма роля — пропя Колийн, наведе се към Майк и го клъвна по бузата. Всички се ухилиха до уши. Майк се вцепени, но после се насили да се усмихне.

Ариа огледа препълнената зала. По-рано се беше обадила на Хана и Емили, за да ги попита дали ще идват. И двете бяха отговорили утвърдително — бащата на Хана я беше накарал, защото Кейт участваше в пиесата, а Емили щеше да подкрепя Спенсър. Но Ариа не ги виждаше никъде. Симпатягата, който играеше Макбет, седеше на бара заедно с режисьора. Наоми, Райли и Клаудия танцуваха на малкия дървен подиум близо до входа на ресторанта. Кейт се опитваше да накара Шон Ейкърд да се присъедини към тях, но той не спираше да клати отрицателно глава.

Някой я потупа по рамото и тя се обърна. Зад нея стоеше Езра, облечен със сако, чиста синя риза и изгладени панталони цвят каки.

— Изненада-а!

Ариа едва не изпусна джинджифиловата бира, която държеше.

— Какво правиш тук?

Езра се наведе към нея.

— Исках да те видя. Обадих се в къщата на баща ти и мащехата ти ми каза, че си на партито. — Той огледа одобрително лилавата плетена рокля, която беше облякла специално за купона.

Ариа отстъпи назад. Всички можеха да ги видят. Тя рязко се обърна, усещайки погледите на семейството. Майк изглеждаше възмутен.

— Господин… Фиц? — примигна Ила.

Ариа хвана Езра за ръката и го повлече през стаята. Двамата се промъкнаха покрай господин Джонсън, един от учителите по английски, който реагира със закъснение. Господин Макадам, учителят по икономика, повдигна подозрително вежди. Като че ли изведнъж всички в ресторанта започнаха да ги обсъждат.

— Моментът не е подходящ — изсъска тя, когато най-накрая се озоваха в тесния коридор, който водеше до тоалетните.

— Защо не? — Езра отстъпи встрани и пропусна група ученици. Това бяха Девън Арлис, Джеймс Фрийд и Мейсън Байърс. Тримата се ококориха при вида на Ариа и Езра — всички те бяха в нейния клас по английски предишната година и със сигурност бяха чули слуховете.

— Сега е идеалният момент да кажеш на майка си за нас — рече Езра. — И да поговорим с нея за Ню Йорк. — Той я хвана за ръката и я потегли в посока към Ила. — Хайде. От какво се страхуваш толкова?

Джаз-групата засвири някакво бавно парче. Ариа запъна крака. Нещо до входа привлече погледа й. Ноъл Кан и брат му тъкмо влизаха. Ноъл зяпаше Ариа и Езра с отворена уста.

Тя се обърна към Езра.

— Виж какво, сега не мога да говоря с майка ми за това. И не обичам да ме причакват.

Езра пъхна ръце в джобовете си.

— Нима не ме искаш тук?

— Не че не те искам. Но не смяташ ли, че е доста смущаващо? — Тя махна с ръка към залата. — Тук са всичките ти някогашни колеги. Аз все още уча при тези хора. Сега всички ще започнат да говорят.

Езра присви очи.

— Ти наистина се срамуваш от мен.

— Не е вярно! — извика Ариа. — Но не виждаш ли как ни гледат? Това не те ли кара да се чувстваш неудобно?

— Откога ти пука какво мислят хората? — Езра погледна към залата. В същия миг всички завъртяха глави на другата страна.

— Не ме интересува какво мислят хората — настоя Ариа. Въпреки че в този случай може би се интересуваше.

— Освен това ти си на осемнайсет — продължи Езра. — Всичко, което правим, е законно. Няма за какво да се притесняваш. Да не би да е защото не съм дал всичко от себе си? Защото романът ми не струва?

Ариа едва не изпищя.

— Това няма нищо общо с романа ти!

— Тогава какъв е проблемът?

На близката маса един от сервитьорите подпали куполообразния десерт и сините пламъци се извисиха към небето. Масата избухна в аплодисменти. Погледът на Ариа несъзнателно се насочи отново към вратата. Ноъл не беше помръднал. Сините му очи бяха впити в Ариа и той дори не примигваше.

Езра проследи погледа й.

— Знаех си. Между вас все още има нещо, нали?

— Не. Кълна се. — Ариа затвори очи. — Аз просто… Просто не мога да го направя точно сега. Не мога да се появя пред всички с теб. Не и пред тези хора. В Ню Йорк всичко ще бъде различно.

Но Езра гневно се отдръпна от нея.

— Потърси ме, когато пораснеш и бъдеш наясно с чувствата си, Ариа. — След това ядосано се шмугна в тълпата. Ариа се чувстваше твърде изморена, за да го последва. Изпълни я отчаяние. Любовта винаги ли беше толкова сложна? Със сигурност не беше така с Ноъл. Ако наистина обичаше Езра, дали нямаше да обръща никакво внимание на обърканите и любопитни погледи?

Тя тръгна към бюфета и изяде някакъв сладкиш, без да усети вкуса му. Една ръка докосна рамото й. Беше госпожа Китингер, учителката й по история на изкуството, облечена с кариран мъжки потник, торбести черни панталони и бомбе на главата.

— Ариа! Точно теб исках да видя. — Госпожа Китингер измъкна наполовина от кожената си чанта разпечатано на принтер есе. — Исках да ти благодаря, че предаде по-рано проекта си за Караваджо и да ти кажа, че си свършила страхотна работа. Прочетох го, преди да започне представлението.

— О. — Ариа леко се усмихна. Тя беше завършила своята част от задачата и сутринта я беше изпратила по имейла на госпожа Китингер, добавяйки, че се е опитала да накара Клаудия да й помогне с проекта, но тя не проявила интерес. Добре, беше се представила малко като клюкарка, но нямаше никакво намерение да помага на Клаудия да се измъкне.

— За съжаление, все още не съм получила нищо от партньорката ти — додаде госпожа Китингер, сякаш четеше мислите на Ариа. — Да се надяваме, че ще предаде нещо в понеделник, защото иначе ще трябва да й пиша двойка. — Тя изглеждаше така, сякаш искаше да каже още нещо, но просто се усмихна тъжно на Ариа, пъхна листа обратно в чантата си и се отдалечи.

Групата засвири „Около полунощ“, една от любимите й песни. Във въздуха се носеше успокояващият мирис на зехтин. Когато Ариа погледна към колекцията от фигурки, подредени на рафтовете на стената, тя забеляза познатия бюст на Шекспир, същия, който Езра й беше подарил миналата година, преди да си тръгне. Тя го пазеше до сърцето си, често си играеше с него и копнееше Езра да й изпрати писмо и отново да се съберат. След известно време реши, че той отдавна е забравил връзката им, а се оказа, че през цялото време той е писал роман — за същата тази връзка.

Пред очите й като че ли просветля малко. Може би наистина се държеше детински. Откога я интересуваше какво мислят останалите? Тя беше Шантавата Ариа, момичето с розови кичури в косата, което танцуваше в часа по физическо. Роузууд не я беше променил чак толкова.

Тя изпъна рамене и тръгна през тълпата. Надяваше се Езра да е още тук. Щеше да го намери, да го заведе при Ила и да й разкаже за плановете им. Щеше да танцува с него на малкия дансинг, да ги вземат мътните всички погледи. Толкова дълго бе копняла за него. Не можеше да му позволи точно сега да й се изплъзне.

— Езра? — извика Ариа, надниквайки в мъжката тоалетна. Никакъв отговор. — Езра? — извика отново тя и надникна през задната врата, но там имаше само няколко зелени контейнера за отпадъци и няколко готвачи, които пушеха цигари. Тя погледна и в задната зала, дори на паркинга. За щастие синият му фолксваген още беше паркиран там до един джип чероки. Сигурно беше някъде вътре.

Докато Ариа вървеше към ресторанта, отнякъде се чу слаб, познат смях. Тя рязко спря, побиха я ледени тръпки.

Смехът идваше откъм гардеробната. Тя отиде на пръсти до нея. Някаква фигура се размърда в дъното, скрита зад палтата и кожените якета.

— Ехо? — прошепна Ариа с разтуптяно сърце.

Тя чу въздишка, а после мокрите звуци на хора, които се целуват. Опа. Ариа отстъпи назад, но глезенът й се подви и тя залитна на една страна, блъсвайки се в няколко празни закачалки. Те се удариха шумно една в друга.

— Какво беше това? — разнесе се нечий глас. Ариа се спря, разпознавайки го на мига. След секунди една фигура излезе на светло. — О, Господи!

Очите на Ариа се разшириха. Езра впери поглед в нея. Устните му се разтвориха, но от устата му не излезе нито звук.

— Господин поет? — пропя втори глас. От сенките се появи русокосо момиче и прегърна Езра през кръста. Косата й беше разрошена, яркото й червило беше размазано и презрамките на изрязаната й рокля висяха на раменете й. Когато видя Ариа, устните й се разтеглиха в триумфална усмивка. — О, здрасти! — подразни я тя и притисна Езра още по-силно.

Клаудия.

Ариа отстъпи назад и се блъсна в други закачалки. След това се обърна и побягна.