Безпощадно

22. Човек взема решения най-бързо, когато е заплашен

По-късно същата вечер Ариа седеше на дивана в къщата на Байрън, а навън валеше като из ведро. Тя трябваше да работи по проекта си за часа по история на изкуството — Клаудия беше отменила втората им среща в „Уърдсмит“ и я беше пренасочила за петък — но вместо това разглеждаше някаква страница, наречена „Жилища в Бруклин“, която предлагаше страхотни апартаменти в кварталите Бруклин хейтс, Кобъл хил, Уилямсбърг и Ред Хуук. Колкото повече четеше за Бруклин, толкова повече се убеждаваше, че двамата с Езра са родени за това място. Почти всеки значим писател живееше в Бруклин. Езра сигурно щеше да си уреди издаване на книгата само с влизането в някое от местните кафенета.

Майк връхлетя в стаята, облечен с невероятно чиста тениска и тъмни дънки.

— Отиваш ли някъде? — попита Ариа, надигайки глава.

— Излизам — промърмори Майк и грабна един органичен бонбон без захар от купата, която Мередит беше оставила на масата. Тя бе от хората, които смятаха, че консумацията на захар скъсява живота.

— На среща ли? — подкачи го Ариа. Все пак Майк беше обул хубавите си маратонки — онези, които не бяха изкаляни.

Майк се престори, че полага огромни усилия да развие обвивката на бонбона.

— Двамата с Колийн излизаме. Не е кой знае какво.

— Усамотявате ли се на репетициите?

Майк потрепна.

— Нищо подобно. Имам предвид, че тя не е… — Той притисна длан към устата си и впери поглед в призмата, която Мередит беше окачила на прозореца.

Ариа се понадигна.

— Не е… Хана?

— Не — отвърна бързо Майк. — Щях да кажа, че не е като онази мацка от скайп, примерно, която все ми се натиска. — После се тръшна на старото кресло, което Байрън твърдеше, че е намерил на улицата като студент. — Добре де. Може би исках да кажа точно това.

— Щом Хана толкова ти липсва, защо не й го кажеш?

Майк я погледна ужасено.

— Защото момчетата не постъпват така. Не искам да ме смятат за лигльо.

Ариа изсумтя. Откъде на момчетата им хрумват такива глупави идеи? Тя се премести към него.

— Виж какво, не мога да ти кажа подробности, но се събрах с човека, с който бях миналата година. Някой, който страшно много ми липсваше и който мислех, че ме е забравил. Но той се върна и каза, че също съм му липсвала. Това е романтично, Майк. Не те прави да изглеждаш женчо.

Майк схруска шумно бонбона и я погледна неуверено.

— Значи окончателно скъсвате с Ноъл?

Ариа наведе очи. Все още й беше трудно да говори за раздялата им.

— Да.

— Значи отново си с Шон Ейкърд?

Ариа сбърчи нос, изненадана от това предположение. Дори беше забравила, че е излизала с Шон… и че е живяла известно време с него.

— Кой е той, тогава? — Майк вдигна вежди.

Ариа погледна към сайта с апартаментите и затвори капака на лаптопа, преди брат й да успее да го види. Трябваше да му каже за Езра, но се чувстваше… неловко. Предишната година Майк беше научил за връзката й с Езра и я беше нарекъл шантава почитателка на Шекспир. Може би все още щеше да му се струва странно. На вратата се позвъни. Ариа погледна брат си.

— Това Колийн ли е?

Майк поклати глава.

— Срещата ни е в „Кинг Джеймс“. Ще се опитам да я убедя да отидем заедно в „Агент Провокатор“ — очевидно тази вечер там има модно ревю на бельо. Мога да ти кажа само две думи: двойни Д-та.

Ариа завъртя очи, отмести учебниците си настрани и се запъти към входната врата, избягвайки ловко пръснатите по пода детски играчки. Когато отвори вратата, тя се озова пред подгизналите от дъжда Спенсър, Хана и Емили, които се бяха свили под малката козирка над верандата. Ариа примига изненадано.

— Може ли да влезем? — попита Спенсър.

— Разбира се. — Ариа отвори по-широко вратата и вътре нахлу студен вятър. Момичетата влязоха в коридора и съблякоха мокрите си якета. Майк се появи на вратата, но щом видя Хана, се завъртя на пети и се оттегли в бърлогата си.

— Трябва да поговорим — каза Спенсър, след като окачи якето си на закачалката. — Може ли да отидем в стаята ти?

— Ами, добре. — Ариа се обърна и ги поведе нагоре по стълбите към спалнята й. Щом влязоха вътре, тя затвори вратата. Момичетата насядаха където намерят и се заозъртаха притеснено. След като Истинската Али се опита да ги убие и те отново се сближиха, приятелките бяха прекарвали заедно часове тук, но не бяха идвали откакто се бяха върнали от Ямайка. Дори Емили, на която Ариа продължаваше да се обажда почти всяка вечер, изглеждаше притеснена и нервна, сякаш предпочиташе да се намира на някое друго място.

Спенсър седна на пода, побутна встрани Пигтуния, плюшеното прасе на Ариа, и извади един айпад от чантата си.

— Трябва да ви покажа нещо.

На екрана се появи поредица от снимки. Когато Спенсър чукна на първата, Ариа веднага разпозна розовата хоросанова сграда на курорта, в който бяха отседнали в Ямайка. След това видя снимка на облицованите с мозайка маси, където бяха закусвали всяка сутрин. След като Спенсър отново докосна екрана, на него се появи лицето на Ноъл сред група пияни младежи. След това се появи снимка на Табита в жълтата й рокля. Русокосото момиче се усмихваше право в камерата, а на ръката й синееше избелялата гривна, същата като онези, които Тяхната Али им беше раздала след Онова с Джена.

Сърцето на Ариа подскочи.

— Кой ги е снимал?

— Бяха в телефона на Келси. — Лицето на Спенсър беше пребледняло. — Отмъкнах й чантата, докато беше у дома, и ги свалих на една флашка.

Емили изглеждаше ужасена.

— Откраднала си й снимките?

— Трябваше — отвърна отбранително Спенсър. — Не разбираш ли какво означава това? Тя е била в Ямайка по същото време, когато и ние сме били там. Тя със сигурност е А. Знае какво сме направили в Ямайка и сега е тръгнала да отмъщава.

Емили се прокашля.

— Според мен Келси не е А. Онзи ден й споменах, че те познавам и тя не се ядоса. Просто сви рамене. Не мисля, че знае нещо.

Очите на Спенсър проблеснаха.

— Виждала си се с нея отново?

Емили леко потрепери.

— Аз…

Ариа се обърна и я погледна.

— Чакай малко, ти познаваш Келси?

— Дълга история промърмори Емили. — Запознахме се на едно парти, преди да разбера какво й е причинила Спенсър. Но тя наистина е много мила. Мисля, че Спенсър не е права за нея.

— Ем, трябва да стоиш далеч от нея! — изписка Спенсър. — Тя знае всичко за Ямайка! Тя има снимка на Табита!

— Но защо не те е заплашила още като сте се запознали в „Пен“? — Емили задъвка нокътя на палеца си. — Ако е знаела, че си направила нещо ужасно, защо не го е споменала?

— Не е трябвало да ме заплашва в „Пен“ — обясни Спенсър. — Все още не бях направила нищо, за да я предизвикам. Може би дори не е осъзнавала какво е видяла в Ямайка — но след това, по-късно, когато я прецаках, тя е свързала отделните парчета заедно. Може би през цялото време, докато е била в поправителното училище, е събирала информация за нас… и Табита.

— Това ми се струва твърде преувеличено. — Емили притисна колене към гърдите си. — Това, че е била в Ямайка, не означава, че е виновна или че знае нещо. Ноъл и Майк също бяха там, но ние не предполагаме, че те са видели нещо.

— Ноъл и Майк нямат причина да ни мразят — възрази Спенсър. — А Келси има.

Всички се спогледаха нервно. Отвън вятърът разлюля клоните на дърветата и къщата издаде няколко почти човешки писъци и стонове. Ариа погледна снимката на Табита. Едното й око беше притворено в шеговито намигане, сякаш искаше да й каже: „Пипнах ли те!“. Ариа затвори очи, припомняйки си изкривеното й лице, когато я бутна от покрива. Вината я връхлетя като лавина.

— Според теб как трябва да постъпим, Спенсър? — прошепна Хана. — Ако Келси е А. и знае какво се е случило с Табита, защо не е отишла в полицията? Какво я спира?

Спенсър сви рамене.

— Може би не иска да замесва ченгетата. Може би иска да се разправи с нас по своя си начин.

Ариа усети как стомахът й се свива. Мона Вандерваал се беше опитала да вземе нещата в свои ръце. Както и Истинската Али. И в двата случая четирите едва не загинаха.

— Ариа? — извика Мередит от долния етаж. — Вечерята е готова!

Ариа смутено погледна трите си стари приятелки.

— Искате ли да останете за вечеря?

Хана се изправи.

— Трябва да вървя.

— Имам домашно — отвърна Спенсър, а Емили измърмори някакво също толкова смотано оправдание. Трите слязоха по стълбите, облякоха якетата си и се изгубиха в дъждовната нощ. Ариа затвори вратата плътно и се облегна на нея, чувствайки се празна и уплашена. Не бяха постигнали нищо. Може би знаеха кой е А… но какво трябваше да направят по въпроса? Да си стоят в Роузууд и да чакат Келси да ги издаде? Да си стягат багажа за затвора?

Тя се ослуша и чу как приятелките й палят колите си, които бяха спрели до тротоара, и изведнъж я заля толкова силна омраза към Роузууд, че дори пръстите на краката й се вцепениха. Имаше ли нещо хубаво в живота й тук, освен появата на Езра? Ужасните тайни, които пазеше, моментите, които искаше да забрави, се бяха случили в Роузууд. Добре де, в Ямайка. И в Исландия, но тя побърза да изхвърли тази мисъл от главата си.

Върна се обратно във всекидневната. Майк го нямаше, сигурно се беше измъкнал навън, докато Ариа и останалите бяха в стаята й. Когато отвори лаптопа си, тя започна да пише имейл до Езра:

Тя натисна бутона за изпращане и отново затвори лаптопа. С този ход Ариа печелеше две неща: не само обичаше Езра, но и щеше да напусне Роузууд. Искаше да се махне оттук колкото се може по-скоро.