Безпощадно

5. Малката русалка

— Не разбирам защо отиваме на този купон в полунощ. — Емили се намести на бар стола в кухнята на семейство Фийлдс. — Не каза ли, че ще започне в девет?

Бет слагаше сенки върху клепачите на Емили.

— Никой не отива на купон в девет. Модерно е да се появиш там към полунощ.

— И как точно ти, такова послушно момиче, си наясно с това?

— Послушно момиче? — Бет изсумтя. — Ха!

— Говори по-тихо! — прошепна Емили.

Беше малко след единайсет и родителите им вече се бяха оттеглили в стаята си след вечерята, играта на асоциации и отегчителното документално филмче за историята на железопътните линии. Те нямаха представа, че Емили и Бет смятат да излизат, камо ли, че отиват в някакъв апартамент във Филаделфия, пълен с колежани и пиене.

През последния час Бет беше гримирала Емили, беше използвала маша, за да накъдри червеникаворусата й коса и дори бе настояла Емили да си сложи черния сатенен сутиен с подплънки на „Виктория’с сикрет“, който беше купила заедно с Мая Сен Жермен.

— Преобразяването ще те освободи от страха ти — посъветва я Бет.

Емили беше повече от сигурна, че единственото нещо, което можеше да я освободи от страха й бе да се окаже, че цялата история с убийството на Табита е била сън, но оценяваше усилията на сестра си.

— Ето. Преобразяван ето ти е завършено — каза Бет и леко забърса малко от червилото по долната устна на Емили. — Виж се.

Тя тикна едно малко огледалце в ръцете на Емили. Емили погледна към отражението си и ахна. Очите й изглеждаха натежали и страстни, скулите й бяха изсечени, а устните — пълни и готови за целувка. Това й напомни за гостуванията с преспиване, когато Али я гласеше по същия начин. Всичките й приятелки я караха да си слага грим за училище, но тя никога не можеше да го направи както трябва.

Бет разлюля под носа й една черна тясна рокля и черна лента за коса, над която се полюляваше перо.

— Сега облечи и това и си готова.

Емили погледна към късметлийското клинче на Али, което все още носеше. Искаше й се да попита Бет дали може да остане с него, но дори тя усещаше, че това вече щеше да е прекалено.

— Мога ли да обуя дънки?

Бет се намръщи.

— Това е маскено парти! А дънките са нещо обикновено. Пък и нали искаме да забършем нещо тази вечер.

Да забършем? Емили повдигна току-що оскубаната си вежда. Бет не спираше да я изненадва от мига, в който се прибра у дома. Емили беше чула от стаята й звуците на някаква песен на Лил Ким, а Бет й припяваше, като повтаряше дори нецензурните думи. Освен това й беше показала снимка на Брайън, новото й гадже — който се оказа същевременно и треньор на отбора по плуване.

— Коя си ти и какво си сторила със сестра ми? — пошегува се Емили, докато поемаше роклята от ръцете на Бет.

— Защо, не ме помниш като човек, който поема рискове ли? — пошегува се в отговор сестра й.

— Помня, че приличаше много на Карълайн. — Емили сбърчи нос.

Бет се наведе напред.

— Да не се е случило нещо между вас?

Емили погледна към хладилника. Изключително организираната й майка беше планирала менюто за цялата следваща седмица. Понеделник — такос. Вторник — спагети с кюфтенца. Във вторник винаги приготвяше спагети с кюфтенца.

Бет опря брадичка върху ръката си по начина, по който го правеха водещите в различните токшоута.

— Хайде де, признай си.

На Емили й се искаше да може да го направи. „Карълайн не ме остави да забравя каква ужасна дъщеря съм — би могла да каже тя. — Единственото, което исках от нея, бе да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, но тя така и не го направи. Дори не дойде с мен в клиниката, когато настъпи моментът. Чак след това разбра, че е свършило и единственото, което каза, беше едно «О!»“.

Но вместо това просто сви рамене и извърна глава; болката и тайната й тежаха твърде много.

— Няма значение. Просто глупава история.

Бет я погледна така, сякаш усещаше, че Емили крие нещо. Но след това извърна глава и погледна часовника, който висеше на стената над микровълновата.

— Добре, госпожице Великолепна. Тръгваме в десет.

Купонът се организираше в Стария град — по ирония на съдбата в квартала, където се намираше кабинетът на акушера на Емили. След като намериха място, където да паркират, Бет, която носеше корона на Статуята на свободата, дълга, зелена туника в гръцки стил и гръцки сандали, тръгна бързо по неравния калдъръм към товарния асансьор на една сграда с вид на фабрика. Заедно с тях в него се качиха и други новодошли, облечени в пищни костюми, и изведнъж в тясното пространство замириса силно на дезодоранти и алкохол. Две момчета с гангстерски костюми на райета и филцови шапки огледаха одобрително Емили. Бет я смушка развълнувано, но Емили просто оправи лентата на косата си и впери поглед в инструкцията за безопасно пътуване с асансьор, която висеше на стената, чудейки се кога ли за последен път техник е преглеждал това нещо. „Ако не се счупи, докато сме вътре, ще остана на купона цял час“ — обзаложи се тя със себе си.

Докато асансьорът се изкачваше със скърцане до третия етаж, през стените се чуваше оглушителна музика. Накрая вратите се отвориха и Емили се озова в сумрачно таванско помещение, пълно с църковни свещи, огромни гоблени и картини, и десетки хора, облечени с различни костюми. Шер се гънеше пред Франкенщайн на импровизирания дансинг. Злата кралица от „Снежанка“ танцуваше с динозавърчето Барни. Едно зомби подрипваше върху масата, а две извънземни махаха на минаващите коли от противопожарната стълба.

— Кой организира купона? — извика Емили на Бет.

Сестра й разпери ръце.

— Нямам представа. Получих покана в Туитър. Мотото е „Чудовищна мартенска лудост“.

Панорамните прозорци гледаха към крайбрежната алея и река Делауеър. Емили изви глава и веднага забеляза „При Посейдон“, рибния ресторант, в който беше работила през лятото. Само там предлагаха здравни осигуровки — Емили не можеше да си представи как в извадката от застрахователната сметка на родителите й ще се появи перо „пренатален преглед“ — затова всеки ден работеше, докато не я заболяха глезените, гласът й не прегракнеше от силното „Йо-хо-хо!“, което трябваше да крещи с груб пиратски тон, и не й се доповръщаше. Всеки път се прибираше в общежитието на сестра си вмирисана на пържени миди.

Когато стигнаха до бара, Бет поръча четири шота.

— До дъно! — побутна тя двете чашки към Емили.

Емили огледа тъмната течност. Миришеше на гадния сироп за кашлица, който баща й я караше да пие всеки път, когато имаше зачервено гърло, но въпреки това я изпи. После усети как някой се блъсва в нея. Едно момиче със зелена перука и дълга рокля на русалка, допълнена с извита рибена опашка, едва не падна в ръцете й.

— Извинявай! — извика момичето. След това огледа Емили от глава до пети и устните й се разтеглиха в усмивка. — Убиец!

Емили се вцепени и отстъпи назад.

— Моля?

— Костюмът ти. — Момичето опипа плата на роклята й с пръсти. — Истински убиец!

— О! Б-благодаря. — Сърцето на Емили постепенно се успокояваше. Естествено, момичето нямаше предвид, че Емили е убиец.

— Роклята е моя. — Бет се намърда между тях и прегърна Емили през раменете. — Но не мислиш ли, че изглежда страхотно с нея? Опитвам се да я изкарам от черупката й и да поразпусне тази вечер — да потанцува върху някоя маса, да се понатиска с някой непознат, да се помотае по Маркет стрийт…

Очите на русалката грейнаха. Тя приличаше на по-сексапилна, зеленокоса версия на Ариел от „Малката русалка“.

— О, това ми харесва. Списъкът на лошите момичета.

Двете с Бет се поздравиха с плесване на дланите.

— С какво искаш да започнеш, Ем?

— Какво ще кажеш за целувка с непознат? — предложи русалката.

— Или кражбата на нечие бельо — рече Бет.

— Пфу! — Емили сбърчи нос.

Бет сложи ръце на хълбоците си.

— Хубаво де. Дай ми по-добра идея.

Емили се извърна и огледа тълпата. Идеята за списъка на лошите момичета въобще не й харесваше. Музиката беше бърза и наелектризираща, нищо общо със стандартните парчета, които диджеите пускаха по купоните в „Роузууд дей“. Две момичета, облечени като хипита, се държаха за ръце в ъгъла. Други двама, облечени като щурмоваци от „Междузвездни войни“ се наливаха с шотове на дивана до прозореца.

Тогава русалката я хвана за ръката, наведе се към нея и я целуна по устата. Емили замръзна. След Истинската Али миналата година тя не беше целувала никой друг, а устните на момичето бяха меки и топли.

Русалката се отдръпна и се ухили.

— Готово. Сега вече можеш да зачеркнеш едно нещо от списъка. Целувка с непознат.

— Това не се брои! — извика Бет. — Тя целуна теб! Сега ти трябва да целунеш някого!

— Да, избери си някой! — Русалката плесна с ръце. — Или дори още по-добре — затвори очи, завърти се и посочи някого!

Емили се опита да успокои дишането си, устните й все още потръпваха. Целувката беше невероятна и отключи нещо в нея. Изведнъж й се прииска да покаже на това момиче, че е нахакана и не се страхува от нищо — че е достойна за още една целувка. Завъртя се и посочи с пръст. Когато отвори очи установи, че сочи високо, симпатично момиче, което носеше очила с тъмни рамки и бе облечено с костюм на Супермен.

— Супергърл! — Бет побутна Емили напред. — Дръж я!

Усетила странен прилив на адреналин, Емили обърна и втория шот и тръгна към момичето с надеждата, че русалката я гледа. Супергърл разговаряше с група момчета. Емили я хвана за ръката и избъбри:

— Може ли за момент?

Когато Супергърл се обърна с въпросително изражение на лицето, Емили се надигна на пръсти и залепи звучна целувка върху устните й. В първия момент момичето като че ли изглеждаше шокирано, устните й бяха твърди, но миг по-късно тя омекна и отвърна на целувката. Имаше вкус на боровинков блясък за устни.

Емили се отдръпна, примигна и хукна обратно към сестра си.

— Е? — попита Бет. — Как беше?

— Забавно! — призна си Емили, зачервена и ободрена. Тя се огледа за русалката, но момичето беше изчезнало. Опита се да прогони разочарованието.

— Добре. — Бет хвана Емили за ръцете и ги залюля. — Сега какво ти се прави?

Емили огледа залата и посочи към дивана.

— Да поскачам върху възглавничките?

— Става!

Бет я побутна напред. Емили колебливо се качи върху дивана и леко подскочи. Тъкмо се канеше да слезе на земята, когато стоящото наблизо момче със сомбреро и бродирана мексиканска риза й се ухили. „Давай!“ — произнесоха беззвучно устните му и той вдигна окуражаващо палци. Емили скочи по-високо и се ухили. Изведнъж се почувства така, сякаш е във всекидневната им и се тръска на дивана, когато майка й гледа на другата страна. С всеки следващ скок тя се чувстваше все по-свободна и по-лека. Когато Бет й помогна да слезе, тя дори се разсмя от удоволствие.

Следващите предизвикателства последваха бързо и яростно. Тя отмъкна цигарата от ръката на едър азиатец с пиратска превръзка на окото. Прекоси тичешком дансинга, като пошляпваше мацките по дупетата. Бет й каза да отиде до големия панорамен прозорец и да покаже голите си гърди на Маркет стрийт и Емили едва не го направи, но се сети, че ако надигне роклята, Бет може да види белега от секциото. Вместо това се разтанцува като полудяла пред прозореца, подарявайки истинско представление на преминаващите автомобили. След всяко изпълнение се чувстваше все по-лека и по-спокойна, захвърлила своята изплашена същност на малка смачкана купчинка на пода.

След като успя да изнуди диджея да я научи да върти плочи, Емили бурно прегърна Бет.

— Страхотно е! Много ти благодаря.

— Казах ти, че имаш нужда да поизлезеш малко — натякна й Бет. — А какво ще кажеш за госпожица Морската богиня? — Тя посочи русалката, която се въртеше на дансинга. — Тя адски си пада по теб. Трябва да се пробваш.

— Не си пада по мен. — Емили я плесна по ръката, но после погледна към русалката. Блестящата й зелена рокля подчертаваше всяка извивка на тялото й. Когато забеляза, че Емили я гледа, тя й изпрати въздушна целувка.

Емили и Бет се наредиха на опашката пред бара за питиета и русалката се приближи към тях с танцувални движения. Емили се наведе към ухото й.

— Знаеш ли кой организира този купон?

Момичето потупа зелената си перука.

— Едва ли някой тук знае. Говори се, че помещението е на някакъв шеф от звукозаписната индустрия. Аз научих за купона от мрежата.

Край тях минаха две момичета, обвити в облак от марихуанен дим. Емили се отдръпна от тях.

— А ти оттук ли си?

— От предградията. — Момичето направи гримаса. — Скука.

— Аз също. Роузууд. — В мига, в който го каза, Емили потръпна, убедена, че непознатата ще я изгледа подозрително и ще се досети, че тя е едно от момичетата в „Малка сладка убийца“.

Но русалката просто сви рамене.

— Ходя в едно частно училище, което е наблизо до там. Но скоро завършвам, слава Богу.

— Избра ли вече в кой колеж искаш да учиш? — Емили погледна към ключодържателя с емблемата на Университета на Пенсилвания, който висеше от чантата й. — В „Пен“ ли?

По лицето на момичето премина неопределено изражение.

— Едва ли някой от университетите ще приеме такава като мен. — Тя хвана Емили за ръката и отново грейна. — Имам едно предизвикателство за теб, диваче. — Тя посочи към другия край на стаята, където стоеше едно момиче, облечено с костюм на Покахонтас и с голяма индианска диадема на главата. — Отмъкни й диадемата. Сложи си я. Обзалагам се, че ще си адски готина.

Стомахът на Емили се сви. Може би Бет беше права, че това момиче си пада по нея.

— Дадено.

Тя се засмя и се затича към Покахонтас. С едно бързо, смело и леко движение на ръката грабна диадемата от главата й. Изведнъж се оказа залята с пера. Ръцете на Покахонтас се стрелнаха към косата й. Тя се обърна тъкмо навреме, за да види как Емили слага диадемата на главата си и побягва през залата.

— Жестока си! — извика русалката, когато Емили се върна при нея. — Може ли някой ден да излезем заедно? Ще умра, ако не станем приятелки.

Емили едва не изтърси, че се надява да станат нещо повече от приятелки.

— Дай ми телефонния си номер — рече вместо това и извади айфона си. — Боже, току-що осъзнах, че дори не знам името ти.

— Ама че съм невъзпитана! — Момичето бавно прокара пръст по емблемата на дамската й чантичка. — Аз съм Кей.

— А аз — Емили. — Тя се усмихна широко на момичето и й даде нерегистрирания си номер. Беше се заклела да не го дава на никой друг освен семейството и най-близките си приятели, но изведнъж усети, че това е нещо, което би направила само старата изплашена Емили.

А тази вечер тя я беше оставила зад гърба си.