Бялата кралица

Януари 1477 г.

Скърбим за нея, но Джордж едва я е погребал, едва е духнал пламъците на свещите, и вече се връща с наперена походка в двора, кроящ планове за нова съпруга, и този път се цели високо. Шарл Бургундски, съпругът на нашата Маргарет Йоркска, е загинал в битка, а дъщеря му Мари е херцогиня и наследница на едно от най-богатите херцогства в християнския свят.

Маргарет, винаги привърженица на Йорк, и фатално сляпа за недостатъците на семейството си, предлага брат ѝ Джордж, така благополучно свободен, да се ожени за доведената ѝ дъщеря — съобразявайки се по този начин повече с нуждите на брат си, отколкото с тези на бургундската си повереница — или поне така мисля. Джордж, разбира се, веднага пламва от амбиция. Той съобщава на Едуард, че ще приеме или херцогинята на Бургундия, или принцесата на Шотландия.

— Невъзможно — казва Едуард. — Той е достатъчно вероломен и когато разполага с доход, достоен за един херцог, изплащан от мен. Ако е богат като принц, с независимо богатство, никой от нас няма да бъде в безопасност. Помисли си за бедите, които ще ни причини в Шотландия! Мили Боже, помисли си как ще тормози нашата сестра Маргарет в Бургундия! Тя току-що овдовя, заварената ѝ дъщеря току-що остана сираче. Бих изпратил Джордж при тях толкова охотно, колкото бих пратил и някой вълк.