Бялата кралица

Юли 1483 г.

Чакам на прозореца, облечена в пътното си наметало, с ковчежето си за скъпоценности в ръка, заедно с момичетата, готова за тръгване. Мълчим: чакаме мълчаливо вече повече от час. Напрягаме слух да чуем нещо, каквото и да е, но няма нищо друго освен звукът от плискането на реката в стените и от време на време — изблик на смях или музика от улиците. До мен Елизабет е изопната като струна на лютня, пребледняла от страх.

После внезапно се разнася силен трясък, брат ми Лайънъл връхлита в убежището, затръшва и залоства вратата зад гърба си.

— Провалихме се — изрича той задъхано. — Братята ни са в безопасност, синът ти също. Измъкнаха се надолу по реката, а Ричард влезе по суша в улицата между Алдгейт и Тауър Хил, но не можахме да превземем Бялата Кула на Тауър.

— Видяхте ли момчето ми? — питам настойчиво.

Той поклаща глава:

— Държаха двете момчета затворени там. Чух да крещят заповеди. Бяхме толкова близо, че ги чувах как викат през вратата да отведат момчетата навътре, в по-сигурна стая. За Бога, сестро, прости ми. Само една дебела врата ме делеше от тях, но не можахме да я разбием.

Сядам, защото коленете ми се подгъват, и пускам кутията със скъпоценности на пода. Лицето на Елизабет е пепеляво. Тя се обръща и бавно започва да сваля наметките на момичетата, една по една, като ги сгъва, сякаш е много важно по тях да не останат гънки.

— Синът ми — изричам. — Моят син.

— Влязохме през шлюза, а после прекосихме оттам до първата алея, преди изобщо да ни видят. Точно започвахме да се качваме по стълбите, когато някой вдигна тревога, и макар че изтичахме нагоре по стъпалата до вратата на Бялата кула, те я затръшнаха. Само секунди ни деляха от нея. Томас стреляше в ключалките, хвърлихме се срещу нея, но чух как резетата се затръшват отвътре, а после те се изсипаха от помещението за стражите. Ричард и аз се обърнахме да ги посрещнем лице в лице и се бихме, за да ги задържим, докато Томас и хората на Станли се опитаха да разбият вратата или дори да я изтръгнат от пантите, но знаеш — тя е прекалено яка.

— Мъжете от семейство Станли бяха там, както обещаха?

— Бяха, а също и хората на Бъкингам. Никой с ливреята на техния дом, разбира се, но всички носеха бяла роза. Беше странно да видя отново бялата роза. И още по-странно да се сражавам, за да вляза на място, което е наше по право. Извиках на Едуард да не пада духом; че ще дойдем за него, че няма да го изоставим. Не знам дали чу. Не знам.

— Ранен си — казвам, внезапно забелязвайки порязаната място на челото му.

Той го потрива, сякаш кръвта му е просто мръсотия.

— Не е нищо особено, Елизабет. Бих предпочел да умра, отколкото да се върна без него.

— Не говорѝ за смърт — изричам тихо. — Моли се Богу той да е в безопасност тази вечер и да не е изплашен от станалото. Моли се Богу просто да го скрият в по-сигурна стая във вътрешността на Тауър, а не да решат да го отведат.

— Дори да е така, ще е само за още месец — казва ми той. — Ричард заръча да ти напомня за това. Твоите приятели се въоръжават. Крал Ричард се е отправил на север само с личната си стража. Бъкингам и Станли са в свитата му, ще го убедят да не се връща. Ще го насърчат да продължи към Йорк. Джаспър Тюдор ще доведе армия от Бретан. Следващата ни битка ще настъпи скоро. Когато узурпаторът Ричард е мъртъв, ще държим в ръце ключовете от Тауър.

Елизабет се изправя с пелерините на сестрите си, преметнати върху ръката ѝ.

— А имате ли доверие на всичките си нови приятели, майко? — пита тя студено. — Всички тези нови съюзници, които внезапно дойдоха на ваша страна, но не постигнаха успех? До един — готови да рискуват живота си, за да възстановят Едуард на престола, след като хапнаха добре и пиха до насита на коронацията на херцог Ричард само преди няколко седмици? Научих, че лейди Маргарет носела шлейфа на новата кралица Ан, точно както някога носеше вашия. Новата кралица я целунала по двете бузи. Били ѝ оказани почести по време на коронацията. Сега свиква хората си в наша защита? Сега е наша вярна съюзница? Херцог Бъкингам беше ваш повереник, който ви намрази, задето го оженихте за моята леля Катрин, и все още ви мрази. Ваши истински съюзници ли са тези хора? Или са верни слуги на новия крал, наумили си да ви заложат капан? Защото те играят и двете роли, и пътуват с него сега, и пируват в Оксфорд. Не се изложиха на опасност в Тауър, спасявайки брат ми.

Поглеждам я студено в отговор.

— Не мога да си подбирам съюзниците — казвам. — За да спася сина си, бих влязла в заговор и със самия дявол.

Тя ми отправя едва доловима кисела усмивка.

— Може би вече сте го направили.