Бялата кралица

Бележка на автора

Този нов роман, първият от поредица за Плантагенетите, се роди, когато открих една от най-интересните и провокиращи размисъл кралици на Англия: Елизабет Удвил. По-голямата част от историята, която разказвам за нея тук, е факт, а не художествена измислица — тя е водила живот, който е дори отвъд моето въображение! Наистина е била най-прочутата с красотата си потомка на херцозите на Бургундия, които вярвали в преданието, че произхождат от Мелузина, богинята на водата. Когато открих този факт, осъзнах, че в лицето на Елизабет Удвил, една доста незачитана и нехаресвана кралица, ще мога да пренапиша историята на една кралица на Англия, която е била също и потомка на богиня и дъщеря на жена, съдена и призната за виновна в магьосничество.

Предвид интереса ми към средновековната магия, към това какво ни казва тя за силата на жените и за предразсъдъците, с които се сблъскват силните жени, знаех, че това ще бъде богат терен за мен като изследовател и писател — и така и се оказа.

Знаем, че Елизабет за пръв път се явява пред Едуард с молба за финансова помощ и че се омъжва за него тайно, но срещата им на пътя, докато тя стои под един дъб (който все още расте в Графтън Реджис, Нортхамптъншър, днес), е популярна легенда и може да е вярна, а може и да не е. Това, че е измъкнала кинжала му, за да се спаси от похищение, е съвременен слух: не знаем дали е било исторически факт. Но за голяма част от живота ѝ с Едуард има достатъчно много писмени сведения и аз съм черпила от летописите и съм основала романа си върху фактите, там, където има такива. Разбира се, понякога се налагаше да избирам между съперничещи си и противоречиви версии, а понякога трябваше да запълвам историческите празнини с измислени от самата мен обяснения или разкази.

В този роман има по-голяма доза художествена измислица, отколкото в предишните ми книги, тъй като се връщаме по-назад във времето, отколкото с Тюдорите, и историческите сведения са по-накъсани. Освен това страната е била във война и много решения са се вземали в движение, без да остане документален запис за тях. Някои от най-важните решения са тайни заговори и често се налагаше да извличам от оцелелите доказателства причините за конкретни действия или дори какво се е случило. Например, нямаме надеждни доказателства за така наречения „Заговор Бъкингам“, но знаем, че лейди Маргарет Станли, синът ѝ Хенри Тюдор, Елизабет Удвил и Бъкингамският херцог са главните водачи на бунта срещу Ричард. Очевидно всички те са имали много различни причини да поемат тези рискове. Имаме известни сведения за посредниците и някаква представа за плановете, но точната стратегия и командната структура са били тайни и си остават такива. Разгледах оцелелите сведения и последствията от заговора и тук предполагам как може да е измислено всичко. Свръхестественият елемент в действително бушувалата буря, разбира се, е плод на въображението ми. Достави ми удоволствие да си го представям.

Също толкова неизвестно ни е дори сега (след стотици теории) точно какво се е случило с принцовете в Тауър. Изказвам предположението, че Елизабет Удвил вероятно е подготвила убежище за втория си син, принц Ричард, след като първият ѝ син, принц Едуард, ѝ е отнет. Искрено се съмнявам, че би изпратила втория си син в ръцете на човека, за когото подозира, че е взел в плен първия. Провокативното предположение от страна на мнозина сериозни историци, че принц Ричард може да е оцелял, ме наведе на мисълта, че тя може изобщо да не го е изпратила в Тауър, а да си е послужила с подменено момче, което да заеме мястото му. Трябва обаче да предупредя читателя, че няма солидни доказателства за това.

Отново няма категорични доказателства как са срещнали смъртта си момчетата — ако това се е случило — нито кой е дал заповедта и, разбира се, все още няма тела, категорично идентифицирани като тези на принцовете. Предполагам, че крал Ричард не би убил момчетата, тъй като е щял да спечели твърде малко и да изгуби твърде много, и не вярвам, че Елизабет Удвил би поверила дъщерите си на неговите грижи, ако го е смятала за убиец на синовете ѝ. Изглежда също и че е повикала сина си Томас Грей да се върне от двора на Хенри Тюдор, което може би показва, че е била разочарована от претендента на Тюдорите и е била в съюз с Ричард. Всичко това остава истинска загадка и аз просто добавям предположението си към многото други, изказани от историците, някои от които можете да намерите в книгите, изброени в библиографията.

Задължена съм на учения професор Дейвид Болдуин, автор на „Елизабет Удвил: майка на принцовете в Тауър“, както за ясното и изпълнено със симпатия изобразяване на кралицата в книгата му, така и за съветите му относно този роман, и съм признателна също и на многобройните историци и ентусиасти, чиито проучвания се основават на любовта им към този период, която сега аз споделям, а, надявам се, също и вие.

Повече информация за проучванията и написването на тази книга можете да намерите на моя уебсайт, www.PhilippaGregory.com, където има и подробности за семинари върху тази книга, които съм изнасяла по време на обиколки в Обединеното Кралство, в Съединените щати и по цял свят, и в обичайните представяния по интернет.